Светли, как беше – “сиреното в магазина се купува с пари”. Даже водата ни струва пари и пътя даже. Мразя парите, заради това – избутват и засенчват онова, което е повече от самите тях. Обичам ги, защото с тях живуркам, н-на ми на живот се определя от тях, т.е. стандарта и няма как, нямам избор – трябват. Тук не говорим да се ценцим, нито говорим за егоизъм, нито за власт, а за живеене в най-простия му смисъл – храната и водата щом струват пари, можем ли да живеем без пари (риторичен в-с)! Истината е това. Дори и една част от душевния комфорт, който например можеш да изпиташ на някоя почивка е свързана с парите (нали се заплаща тази почивка), освен чувството за истински приятелски чувства (не използване и интерес откъм материална гледна точка, както се и среща), обичта, за която понякога не намираш и не можеш точно да обясниш защо, достойнството просто, че си Човек и т.н. не се купуват. Говорим за истинските, а не интересите от материализъм, пак наблягам. Пример.. Помня имаше един, вместо да излезем на кафе за първа среща, ме покани на почивка в Малта – отказах – луд да си мисли, че съм толкова луда и до там от моя страна. Сигурно, ако беше някоя интересуваща се от материалното в повече от необходимото щеше да го увърта, увърта, докато разбере накрая, че може да отиде без риск и ще се възползва. В-са е “Какво търсиш и от какво имаш нужда” – от някоя “лимонка”, от нещо истинско, от пари, от фалш, от удовлетворение след усмивка на друг, от човек до теб, от престиж, от …, от… и т.н.