Гладуване

Гладуването е процес на пълно лишаване от храна. Достъпът до клетките на жизненоважните белтъчини, въглехидрати и мазнини, витамини, микор- и макроелементи спира. Гладуването може да се определи още като приемане на минимално количество еднообразна храна и бедна на хранителни вещества храна, която освен това е с нисък калориен еквивалент.

Спор нямя, при гладуването започва бързо намаляване на телесно тегло. Ето една визуализация, как с неправилна диета, можете да смъкнете 10 кг за един месец:

Какво се губи след диета, при която сваляте 10 кг?

• Вода – 2.5 кг
• Мазнини – 5 кг
• Мускули – 2.5 кг

Перфектни резултати нали? Казвате си, „Еееее, много добре, 10 кг за 1 месец!”
Е, и?! Основен проблем – загуба на активна мусулна маса и вода, точно толкова, колкото и мазнини! Хмммм, така, така … 2.5 + 2.5 = 5 кг. В резултат какво имаме – виснала кожичка!

Какво става след диетата?

Дано да сте на стол с дръжки – хванете се здраво! Бързо възвръщане на тегло, за сметка на:

• Възвърната вода – 2.5 кг
• Качени мазнини – 7.5 кг
• Възвърнати мускули – 0 кг!

Към пълният ми материал: тук

През първите дни 4-5 дена азотният баланс се променя. Започва да се отделя повече азот с урината под формата на урея. Това се обяснява с факта, че при липса на въглехидрати част от белтъците започват да се разграждат до аминикиселини. По-голяма част от тези аминокиселини се окисляват, за да осигурят енергия, и в същото време гликогеновите аминокиселини (аспаргиновата, глутаминовата, аланин, глицин и др.), по пътя на глюконеогенезата в черния дроб, осигуряват глюкоза като жизненоважно гориво за мозъка. Разбира се нивото на уреята нараства над 10 mM/L, както и секрецията на 3-метилхистидина. За това допринася и намалената секреция на инсулин.

Инсулинът активира белтъчния синтез и забавя разграждането на белтъците. Известно е секрецията на инсулин се отключва след употреба на прости въглехидрати. Следователно липсата им съдейства за по-бързото им разграждане на белтъците по време по време на гладуване.

Този процес на драстичен отрицателен азотен баланс намалява своята скорост след края на първата седмица. Постига се някакво равновесие, което е израз на адаптация на организма към променените условия. Един от факторите на тази адаптация е промененият хормонален статус. Понижава се нивото на трийодтиронина (Т3) – хормон, чието понижение забавя енергийният разход и разпад на белтъци. Намалява същи и секрецията на кетохоламините. Поради повишеното разграждане на белтъци и намаленият метаболизъм в цикъла на Кребс се увеличава синтезът на кетонови вещества, получени от ацетацетата и бета-хидроксибутирата при окислението на кетогенни аминокиселини. В такива случаи мозъкът използва кетоновите вещества като източник на енергия вместо глюкоза.

В мускулите се намалява активността на гликолизата. Намалява се също така активността на креатинфосфокиназата (КФК) и се понижава съдържанието на креатин фосфат. Това забавя възможностите за извършване на анаеробната работа, тъй като най-напред се засягат бързодействащите се мускулни влакна (FT).

Допълнителен дял в намалената работоспособност внася и намаленият синтез на хемоглобин, с което се намалява снабдяването на тъканите с кислород.

Може да се каже, че пълното гладуване за по-продължителен период от време е много рисково за организма. Влошават се сериозно функциите на някои важни органи като мозък, сърце, мускули, черен дроб. Намалява се общата работоспособност. Рисковано е да се прилага т.нар. “лечебно гладуване”. Така се намалят възможностите на самата имунна система. Създават се предпоставки за развитие на други болести. Това особено важи за индивиди с нормално тегло. При тех гладуването редуцира в по-голяма степен чистата мускулна маса, активната мускулна маса, в сравнение със затлъстели лица. Затова е допустимо прилагането на определени диети, в които едни храни преобладват, а други намаляват. Така например в отделни случаи могат да се намалят храни от животински произход, а да се увеличи растителният дял на дневния порцион.

Определяните диети и предпочитаните храни зависят и от определени заболявания на храносмилателната система. Така че трябва да се прилагат системи наблюдения, а не фриволни прибързани решения.