ДНК

ДНК е позната на учените от вече над сто години. Тази позната абривиатура е накратко казано - дезоксирибонуклеинова киселина. Първоначално е идентифицирана през 1868 г. от швейцарския биолог Фридрих Мишер в сперматозоиди от сьомга. Той нарича откритата от него субстанция нуклеин, но въпреки това ДНК е призната официално едва през 1943 г. в резултат на експеримент, реализиран от Осуалд Ейвъри. Структурата на двойната ДНК спирала е била открита през 1953 г. от Джеймс Уотсън и Франсис Крик в Кеймбриджкия Университет.

ДНК е наричана още „молекулата на наследствеността”. Парчетата ДНК, както си ги представят повечето хора, не са единични молекули. По-скоро те са двойки молекули, които се преплитат като лиани, образувайки двойна спирала. И именно в тази си структура, ДНК е активна молекула - молекулата на наследствеността!

Всяка лианообразна молекула е ДНК верига: химически свързана верига от нуклеотиди, всеки от които се състои от захар, фосфат и един от четирите вида ароматно-въглеводородни „бази”. Тъй като нишките в ДНК са изградени от тези нуклеотидни елементи, те са полимери.

Тъй като има четири вида бази, има и четири вида нуклеотиди, които често се обозначават като своите бази. Тези бази са аденин (А), тимин (Т), цитозин (Ц) и гуанин (Г). Полинуклеотидните вериги в двойната верига на ДНК могат да се свързват чрез хидрофобния ефект. Това кои вериги остават свързани, се определя от комплементарното свързване. Всяка база образува водородни връзки само с една от останалите бази — А с Т, Ц с Г — така че видът на базите на едната верига определя силата на връзката — колкото повече комплементарни бази съществуват, толкова по-силна и устойчива е връзката.

Механизмите в клетката могат да разделят двойната спирала на ДНК и така, че всяка единична верига може да служи за шаблон (план) за създаване на нова верига, почти еднаква с предишната. Грешките при синтеза се наричат мутации.

От ДНК молекулите “излизат” нейните “продукти” - готови белтъчни молекули, които изпълняват конкретна дейност в клетката. Затова, ДНК е и молекула на наследствеността - защото от нейните гени (последователност на 3 нуклеотида - например аденин-тимин-цитозин), произлиза и проявата - фенотипът на човека, неговото вътрешно устройство, генетично е предопределена донякъде.

А вече проблемните зони - те са моя задача и отговорност. Именно затова съм насреща, за да помагам!