Протеините под формата на добавки

ПРИЕМАНЕТО НА ПРОТЕИНИ ПОД ФОРМАТА НА ДОБАВКИ

Попълването на протеиновите запаси, и преди и сега, си остава най-важният аспект на храненето при силовата подготовка. Като разглеждаме неговата полза, би било уместно да направим бърз преглед на основните форми /специфични групи/ на протеина, който поемаме с храната.

Три основни групи протеини

Съществуват три основни групи протеини, използвани като добавка.

1.Пептиди /частично смлени протеини/.

2. Цели протеини.

3. Свободни аминокиселини.

Пептидите – предварително смлени протеини – оглавяват ранглистата:

Протеините пептиди се считат за най-ефективната от всички групи. Този вид протеини се абсорбират лесно в системата и действат, анаболно и катаболно, така както може да се очаква от най-висококачествените протеини. А това се отнася най-вече до всичко, свързано със задържането на азота в организма. Освен това, няма данни, че пептидите водят до открити стомашно чревни смущения. (Zaloga, G.: “Physiological effects of peptide-based external formulas”. Nutrition in Clinical Practice 5:231-237.1990.)

Цели протеини

Целите протеини трудно се разграждат. Цялостният процес може да продължи цели 4 часа. В този период от време част от протеина се губи. Основната слабост при тях се състои в това, че целият протеин не може напълно да се оползотвори от системата и поради това, анаболния ефект на тази група не се реализира максимално.

Свободните аминокиселини имат редица недостатъци

С най-лоши качества по отношение на биологичната си стойност са групата на свободните аминокиселини. Установени са два основни недостатъка в групата на свободните аминокиселини.

1. Те са най-слабо ефективната форма по отношение на задържането на азот.

2. Освен това, засилват осмотичното налягане в тънките черва. Това означава, че хранителните вещества не могат да се абсорбират напълно, което причинява чревни смущения и диария. (Poullain, M., et al.: “Effects of whey proteins, their oligopeptide hydrolysates and nitrogen retention in fed and starved rats”. Journal of Parental and External Nutrition, 13: 382-386, 1989.)

Тази концепция все пак може да бъде и преразгледана, тъй като аминокиселините имат и положителен ефект /силно влияят/ на отделянето на растежния хормон /РХ/. Проблемът е, че безразборното “гълтане на хапчета” не води до задоволителен резултат. Добре планираният подход обаче, е най-ефективното средство за стимулиране на РХ. Трябва да сме наясно, че връзката между аминокиселините, за които става дума тук, и функционирането на мозъка е изключително важна.

1. Триптофан
Триптофанът е предварителният указател за наличието на сератонин /предавателят на нервни импулси на главния мозък/. Нивата на сератонина в мозъка се повишават при вкарване на триптофан. Тайната се състои в това да се приема триптофан без наличието на други големи /неутрални/ аминокиселини. Ако триптофанът се вкарва в организма чрез богато на протеин ястие, например, растежният хормон /РХ/ ще се повиши слабо. Друг фактор от жизнено важно значение е, че триптофанът се оказва неефективен, когато се взема с аминокиселини с разклонена верига. Аминокиселините с разклонена верига /валин, левцин, изолевцин/ се оказват твърде силни в надпреварата за транспорта на кръв във мозъка. Те биха блокирали действието на триптофана, което би довело до надмощие на аминокиселините с разклонена верига. А те не водят до повишаване на РХ.

2. Тирозин

Тирозинът също стимулира РХ, а голяма част от него, която преминава през кръвно-ликворната мозъчна бариера, се превръща в допамин и норепинефрин, два невропреносители, които предизвикват силно повишаване на РХ. (Laron, Z., et al. Clin. Endocrinol, 1973, 2.).

3. Аргинин

Аминокиселините, които най-много служат за стимулиране на отделянето на РХ, са L-аргинина и L-орнитина. За да се получи положителен ефект, при липса на L-лизин, трябва да се приемат тези важни аминокиселини. За да се балансира неговото влияние, L-аргининът често се комбинира с L-лизин под формата на добавка, тъй като твърде голямото количество L-аргинин може да причини появата на херпес. (Kagan, C. 1974, 1, 137)

4. Орнитин

Биологически, L-орнитинът е, в действителност, два пъти по-силен от L-аргинина. В добавките обаче, поради високата му цената, количеството орнитин е съвсем малко, за разлика от L-аргинина. L-орнитинът е така широко разпространен, както са и близките до него триптофан и тирозин. Той трябва да се взема три часа преди или след всякакви други протеини, за да доведе до повишаване на нивата на РХ (Jobs, J.C. et al.: Pediat. Adolesc. Endocr., 1983, 12, 86.).