Възстановяване след фитнес

belchohristovcom_658

Колко време е необходимо за 100% възстановяване?

Съществуват два основни проблема при определяне на това, дали възстановяването на мускула е на 100%. Какво е времето за възстановяване можем само да гадаем, защото то може да варира в много широки граници. Трябва само да кажем, че не може да се очаква 100% възстановяване в кратките периоди за почивка между отделните серии. Пълно възстановяване не може да се получи дори и за цял ден.

Може да ви се стори, че това твърдение е пресилено, но не е и невярно. Научните изследвания доказват, че са необходими 48 часа (минимум) за пълно възстановяване между силовите тренировки. Много специалисти предлагат 72 часа почивка за възстановяване след продължителна силова тренировка. Какво представлява продължителната силова тренировка обаче? Какъв брой серии от повторения би трябвало да включва тя, за да са необходими 48 до 72 часа възстановяване? Може би 3? Колко упражнения за мускула трябва да се направят? Две или три? Ако приемем най-общо, че трябва да се правят 3 серии от 4 до 5 упражнения, изискващи 2 до 3-дневна почивка, колко почивка е необходима между отделните серии, за да се възстановят мускулите?

Фактори, свързани с мускулното възстановяване

Съществуват няколко физиологически фактора, свързани с възстановяването на мускулите. Много от тях се отнасят до възстановяването между отделните упражнения, а други до възстановяването между отделните серии. Те обаче се включват в анализа на възстановителния процес (макар и по-краткотраен) между отделните серии.

Запасът от гликоген в мускулите е един от компонентите, който ще разгледам тук. При продължителна работа, изразходването на мускулния гликоген може да доведе до намаляване на мускулната маса. Трябва да приемем, че възстановяването между сериите се влияе и от диетата. Добре зареденият мускул има по-големи шансове за по-бързо възстановяване от мускула, лишен от необходимите количества хранителни вещества. Ето още едно доказателство, че НВД (нисковъглехидратните диети са не толкова ефективни).

Възстановяване на по-малко от 100%

Преки данни за разпадането на АТФ по време на съкращение са били получени при изследване на здрава мускулна тъкан, третирана с отровния мускулен инхибитор 2,4 динитрофлуоробензин (ДНФБ). Тогава мускулът може да извършва още няколко наглед нормални съкращения, макар КФТ да е безвъзвратно увреден (Infante, A.A, Davies, R.E. Biochem. Biophys. Res. Commun, 9, 410 1962).

ДНФБ е мощен мускулен инхибитор на креатин фосфорилтрансферазата. Освен това е интересно да се отбележи, че редица изследвания доказват навлизането на голямо количество ДНФБ в клетките без това да ги разрушава. Освен че действа като инхибитор, КФТ прекратява действието и на аденилаткиназата.

ДНФБ встъпва в реакция и с миозина и засилва действието на актомиозин АТФ, отделяна от отровения мускул (Infante, A.A, Davies, R.E. J. Biol. Chem. 240, 3996. 1965). Трябва да се отбележи и действието на друг мускулен инхибитор ИАА, който пречи на КФТ и въпреки това отново е възможно да се произвеждат мускулни съкращения. Това откритие подкрепя идеята, че мускулът е в състояние да работи на високо ниво без да се постигне 100% възстановяване.

За да се случи това, е необходимо да има АТФ. Може да обощим, че поддържането на необходимите количества креатинфосфат е от съществено значение за извършване на качествени мускулни съкращения след усилена продължителна работа, тъй като освен количествата АТФ се повишават и количества на КФ.

Активно или пасивно възстановяване?

Във връзка с натрупването на млечна киселина препоръчвам по-ускорено възстановяване чрез стречинг след самата тренировка (за да се получи по-пълно възстановяване в дните между тренировките).

Стречингът освобождава напречните мускулни мостчета, което улеснява притока на кръв в тази област! Притокът на кръв в съответната област спомага да се отделят остатъчните продукти от стимулирания мускул. Трябва да отбележим, че мускулите, подложени на продължителен стрес, не се възстановяват бързо при повишено мускулно напрежение. Те са и най-застрашени от травми.

Психическият стрес може да повиши напрежението на мускула

Повишеното мускулно напрежение, причинено от голям психически стрес, често е свързано с травми и с ускорено намаляване на запасите от мускулно гориво. Центърът на умора се намира в централната нервна система (ЦНС). Интересно е, че регенерирането на нервните клетки е седем пъти по-бавно от това на мускулните клетки (Bompa, T.: Periodization Training. Ch. 5. Rest and Recovery, Physiotherapeutic Recovery, Part II). За спортиста е важно да осъзнае основите на мотивацията за възстановяване. Физическият и емоционален стрес могат да причинят хаос в системата на трениращия. Затова никога не тренирайте, ако сте в депресия!

Трябва да подчертая и заявя категорично, че спортистът в добра кондиция се справя много по-добре с психическия стрес от този, който има слаба психическа и физическа подготовка.

Отделянето на кортизол под влияние на стреса

Много хора смятат, че отделянето на хормона кортизол може да произведе катаболен ефект в мускулите. В статия на М. Къндил (Cundill, M. Ironman Magazine: Catabolic Counter Attack, Jan. 2000, стр. 141-143) се разглежда влиянието на стреса върху отделянето на кортизол. Диетата предоставя един от начините за намаляване нивото на кортизола. Това може да стане и чрез консумиране на напитки с въглехидрати по време на тренировката. Спортната напитка може да предизвика отделяне на инсулин, а той прекратява отделянето на кортизол. Витамин С може да помогне за контролиране на промените, предизвикани от силовата тренировка. Той може да намали влиянието на стрес факторите, водещи до производството на стрес хормон.

Вкарването на витамин С в системата намалява усещането за болка при тренировка с големи натоварвания с 44%. Макар това да ни изглежда преувеличено, научните изследвания го доказват с достатъчно много данни! (Boal, R.: An effect of ascorbic acid on delayed-onset muscle soreness. Pain, 50;317,1992). Фосфолипидът фосфатидилсерин (ФС) също влияе върху отделянето на кортизол. ФС се намира в малки количества в храната, в мозъка и мускулните клетки. Доказано е, че ФС може да намали отделянето на кортизол след тренировъчен стрес. Съществуват два вида ФС – животински (в кората на говеждия мозък) и соев ФС. Поради заболяването “луда крава”, животинският продукт може да бъде опасен и затова е изследван соевия продукт.

Данните сочат, че соевият ФС може да намали количествата на кортизола. Друг интересен факт, отбелязан в същото изследване е, че макар мускулната тъкан и на двете групи да е еднакво увредена, лицата приели ФС се радват на по-добро разположение на духа. Групата, приела ФС провежда тренировките си с по-голяма удоволствие и с по-малко стрес симптоми, тъй като усещането за опасност е заменено с чувството за добра форма. (Fahey, T.D.: The hormonal and perceptive effects of Phosfatidylserine administration during 2 weeks of resistive-exercise-induced use of PS overtraining. Be all sport, 15:135,1998).

Негативните отклонения, свързани с употребата на ФС и витамин С (намалено производство на тестостерон) могат да се преодолеят с използването на прохормони. Добре съставената андрогенна микстура е един от най-разпространените препарати за контролиране на кортизола. Трябва да подчертаем, че въглехидратите, витамин С, фосфатидилсеринът и прохормоните не действат по един и същи начин в един и същи момент. Въпреки това, всички те намаляват кортизола във всяка фаза на отделянето му под влияние на стреса.

Да оставим проблемите си извън залата

Психическият стрес, предизвикващ продължително отделяне на адреналин и съпровождащия го норадреналин, може да предизвика сериозни отрицателни последици. Отделянето на хормона може да повлияе отрицателно върху усета ни за време и върху нервно-мускулната координация. Негативното производство на адреналинов поток може също така да повиши мускулното напрежение, което да доведе до травма. Мисълта, че повишеното мускулно напрежение крие потенциална опасност от травми ни обърка донякъде по отношение на интензивността на тренировката. Не трябва да забравяме, че е необходимо да се поддържа непрекъснато добре координирана връзка между мозъка и мускула. Неведнъж сме виждали в залата някой гневно да бъхти и пуфти като луд с чувството, че е велик.

Това е повърхностна изява на интензивност и няма нищо общо с истинското съотношение между силата на ума и мускулите. В такъв случай човек действа сякаш “всеки момент ще стане злополука”. Това може да се пренесе и върху тренировката му. Когато сме ядосани не можем да излъчваме положителна енергия, а когато умът ни работи в синхрон с мускулите, резултатът е положителен. Ако действаме под влияние на отрицателните емоции, издърпването, избутването, сгъването и разгъването могат да излязат извън контрол. Знаем докъде може да ни отведе това. Маниакалният подход не води до резултата, който можем да постигнем чрез истински интензивната тренировка, с висока ефективност и без опасност от травми!

Ограничаване на производството на нерво-предавателите

От психологическа гледна точка, стресът води до спад в нивото на предаване на нервни импулси, което силно намалява производството на соматокринин (хормон, причиняващ производството на растежен хормон). Това причинява спад в производството на растежен хормон, което явно рязко намалява потенциалния анаболен ефект от тренировката. (Bompa, T.: Periodization Training. Ch. 5. Rest and Recovery, Physiotherapeutic Recovery, Part II).

Предполага се, че психическият стрес и свързаните с него синдроми предизвикват биохимични промени. Те включват промяна в нервно-мускулните връзки, намалявайки количеството на наличните нерво-предаващите елементи (ацетилхолин, норепинефрин) в мозъка. Променената химия на мозъка очевидно води до промяна и на връзката между мозъка и мускула, увреждайки сериозно връзката между мускулните и нервните клетки! В резултат на това се стига до симптоми на хронична умора и намалено физическа трудоспособност.

Изводи

Ясно е, че трудно може да определим колко време е необходимо за почивка. Спортуващите трябва да насочат усилията си към постигане на ефективна работоспособност като правилно разпределят времето за почивка. От казаното по-горе следва, че това е много по-важно отколкото само да бъхтиш с желязото. Трябва да се подготвиш физиологически, като следваш правилен хранителен режим (да консумираш подходящата храна в подходящия момент). Трябва да обръщаме внимание и на ефективното зареждане на горивната система чрез оптимално използване на дихателната система и кръвния транспорт. Не на последно място стоят и факторите, свързани с емоционалното и психическо състояние.

Трябва дебело да се подчертая, че не всички се раждаме еднакви и съществуват голям брой фактори, отнасящи се до тренировката и възстановяването на отделния човек. И все пак трябва да се стремим към оптимално възстановяване. Заявявам категорично, че интензивността е научно обосновано явление, а не произволно блъскане на тежести. Когато всички части на това цяло работят в синхрон, трениращият може да изгради високоинтензивен механизъм с главозамайваща производителност. В противен случай, играта на тренировка с тежести ще е само главозамайваща и без никакъв резултат!

Оцени този материал

Дай своята оценка и вот за този материал! Участвай с коментар чрез Facebook. Използвай: кирилица, истинска снимка и позитивна мисъл. Благодаря ти!

Факти за млечната киселина

Натрупването на млечна киселина намалява възможността за растеж и развитие. Тя се образува по време на физически натоварвания. Когато организмът не успее да разтвори млечната киселина поради недостатъчни количества кислород, тя започва да се натрупва....

Close