ЕНДОКРИННАТА СИСТЕМА

Както нервната, така и ендокринната система осъществява основните комуникативни връзки в организма. Тя осигурява стабилност на хомеостазата и вътрешната среда. По време на тренировка в организма може да настъпи спад на гликозата в кръвообращението, което може да доведе до влошаване на резултата.

Възможно е спортистът (мъж или жена) да започне да изпитва нарушения на функциите на мозъка, нервната система и обмяната на веществата. Докато организмът преживява тези огромни промени по време на физическото натоварване, благодарение на регулацията на кръвната гликоза, нервната и ендокринна системи дават възможност изпълнението да продължи,.

Отделянето на хормони стимулира отделянето на гликоза в кръвта от черния дроб и, в по-малка степен, от бъбреците. Влиянието на ендокринната система върху обмяната на веществата осъществява една от само-регулиращите функции на организма по време на работа и покой.

Хормоните засягат почти всички функции на организма

Хормоните засягат почти всички функции на организма, включително растежа и възпроизводството, и засилват способността на организма да се справя с физическия и физиологичен стрес.

Те изпълняват и ролята на регулатори в системата на организма, като настройват електролитния баланс и киселинно-основната регулация. Хормоните също така влияят върху специфичните метаболични горивни смески, използвани за извършване на всяка биологическа дейност. Ендокринната система се състои от орган жлеза, малък брой химически преносители и рецепторите на таргетен орган.

Хормоните са химически вещества, синтезирани от определена жлеза и секретирани в кръвта, за да бъдат транспортирани из целия организъм. Те обикновено се делят на две категории:

1) хормони, производни от стероидни вещества и

2) хормони, производни на аминокиселините или полипептидите.

Стероидните хормони се синтезират в надбъбречната и половите жлези от циркулиращия холестерол, а останалите жлези произвеждат полипептидни хормони. Човешкият растежен хормон например се синтезира от 188 аминокиселини.

Хормоните действат синергично

Нервната и ендокринната системи в хормоналната си функция действат синергично. За разлика от нервите, които действат бързо и за кратък период от време, секретирането на жлезите има по-дълготраен ефект. Централната нервна система, действаща главно чрез хипоталамуса, контролира секретирането на повечето хормони. И обратно, някои хормони пък могат да променят невралните функции. Така че, по-скоро трябва да се проучва невро-ендокринния контрол на функционирането на организма, а не само ендокринните и нервни регулаторните механизми.

Хормоните променят скоростта на реакциите на клетките

Основната функция на хормоните е да променят скоростта на клетъчните реакции. Това е съпроводено с промяна в скоростта на синтеза на вътреклетъчния протеин. Хормоните могат да оказват силно въздействие, като променят ензимната дейност или транспорта през клетъчната мембрана. Ускоряването или забавянето на химическите реакции в резултат от действието на определен хормон върху определен клетъчен рецептор видоизменят действието на специфичните ензими, ограничаващи скоростта.

Стероидните хормони минават през повърхността на рецепторните клетки и действат във вътрешността на клетъчното ядро, а протеиновите хормони могат и да стимулират произвеждането на ензими и да повишават специфичната ензимна дейност. Освен това, като променят ензимната дейност, те могат да подпомогнат или попречат на транспорта на вещества към вътрешността на клетката. Инсулинът например улеснява транспорта на гликозата през клетъчната мембрана към вътрешността на клетката.
Обратното въздействие на определени хормони е от огромно значение за регулирането на гликозата

Други пък хормони, като епинефрина например, имат обратното въздействие и не позволяват на гликозата да навлезе в клетката. Освен пряко, хормоните имат и вторично въздействие. Тези така наречени “вторични ефекти” са непреки, но въпреки това са много силни. Инсулинът например стимулира навлизането на гликоза в мускулната клетката.

Това води до засилване синтеза на мускулен гликоген. Това силно влияние върху обмяната на гликозата вътре в клетката и има важно значение за хомеостазата на горивото по време на тренировка. Неадекватното навлизане на гликоза, в резултат от спадане на инсулина, повишава количествата на гликозата и другите метаболити в кръвообращението и предизвиква преминаването им в урината.

Секретирането на хормони рядко се извършва равномерно. Както и нервната система така и хормоналната секреция трябва да се нагаждат бързо към изискванията на променящите се функции на организма.

От автора: Ако имате проблем с теглото, във връзка с хормонална обмяна, нарушена функция (хипо или хипер функция) на някоя от жлезите, а искате да изглеждате стегнати и красиви, не се колебайте и ме потърсете на телефон 0898 87 16 37.
Запазете си час за консултация и с епикриза заповядайте в студиото ми, за да дам Вашите насоки, за Вашето тяло!