Храносмилателна система и храносмилане

FacebookGoogle+Twitter

belchohristovcom_998

При човека се наблюдава силно диференциране на храносмилателната система – приспособления за надробяване на храната, за смилането й, преобладават протеолитични ензими, култура на храненето и др. Всички храносмилателни органи имат три слоя: добре кръвоснабдена и слоеста епителна тъкан /лигавица/, гладкомускулни влакна и съединителна тъкан в най-външния слой.

Развитието на храносмилателната система обезпечава секретираща и резорбираща повърхност. Наблюдава се още при мешестите животни /хидра/, усложнява се при червеите, а най-добре развита е при нас, гръбначните животни. В ембрионалното развитие на храносмилателната система участват и трите зародишни пласта.


Храносмилателната система
започва с устната кухина, в която храната постъпва във вид на повече или по-малко предварително обработени хранителни продукти. В устната кухина са разположени зъбите, езикът и слюнчените жлези. Устната кухина е покрита с лигавица, изградена от многослоен епител. Клетките на повърхностния слой постоянно се подменят и на тяхно място се образуват нови.

Приемането на твърда храна започва с нейното отхапване и последващо механично раздробяване, което се осъществява от челюстите и разположените върху тях зъби. Всеки зъб се състои от коронка, шийка и един или няколко корена. Коронката е видимата част на зъба. Покрита е с емайл /глеч/, под който е разположено зъбното вещество – дентин. Емайлът е една от най-твърдите съставни части на човешкото тяло. Той предпазва зъба от повреди – изтъркване и проникване на микроорганизми. Може да се пропука при чупене на твърди предмети или при резки температурни промени и да се достигне до бързо разяждане и разрушаване на зъба. Дентинът на корена е обвит със зъбен цимент. Във вътрешността на зъба се намира малка кухина, която продължава в корена като канал и се отваря на върха му. През канала в кухината на зъба навлизат нервни и кръвоносно съдове, които заедно с намиращата се там съединителна тъкан образуват зъбната пулпа. Зъбите на възрастен човек са 32. В зависимост от функцията, която изпълняват, те имат различна структура и се делят на резци (8), кучешки (4), предкътници (8) и кътници (12). С резците и с кучешките зъби човек отхапва, а с кътниците стрива храната.

През живота на човека се наблюдават две поколения зъби – млечни и постоянни. Образуването на млечните зъби започва през 3 месец от бременността. Този процес зависи до голяма степен от здравословното състояние и храненето на майката. Млечните зъби са 20. Започват да никнат от 6 месец на бебето, а към 6-8 годишна възраст започват да падат. До 12-13 годишна възраст се заменят с постоянни. Крайните 4 кътника /мъдреци/ се появяват едва след 18-20 годишна възраст.

Механичното раздробяване на храната в устната кухина се улеснява от езика. За пръв път език се появява при висши риби. При земноводни той е орган на осезанието. При бозайниците достига най-голямо развитие със собствени мускули и сложна лигавица. Eзикът е много подвижен мускулест орган. Движенията му са сложни и изискват фино съгласуване на изграждащите го мускулни влакна. Езикът размесва храната, оформя я като хапка, придвижва я към задната част на небцето, което рефлексно предизвиква акта на гълтането. Езикът е покрит с лигавица, осеяна с малки брадавички. В тях са разположени вкусови луковици, чрез които се възприемат различните вкусови дразнения. Може да се направи изводът, че езикът изпълнява многостранни функции: осигурява гълтането на храната, вкусовите усещания и играе важна роля при говора на човека.

В процеса на дъвкането храната постепенно се овлажнява от слюнката, която се отделя от слюнчените жлези. В устната кухина изливат секрета си голям брой малки и 3 двойки големи слюнчени жлези /околоустни, подезични и подчелюстни/. За едно денонощие се отделят около 1,5 литра слюнка. Количеството и съставът й зависят от естеството на храната. Сухата храна предизвиква обилно отделяне на рядка слюнка, която я овлажнява, а слизестата слюнка прави храната хлъзгава, слепва я в хапки и улеснява преминаването й през хранопровода. Раздробяването на храната при дъвкането й осигурява повърхност за действието на слюнката и на други смилателни сокове.

Слюнката предизвиква не само механични, но и химични промени на храната. Слюнката съдържа ензимите амилаза и малтаза. Амилазата действа върху скорбялата и я превръща в малтоза. Под действието на ензима малтаза малтозата преминава в глюкоза /гроздова захар/. Ето защо продължителното дъвкане на коричка хляб или сухар е свързано с усещане за сладко. Като разтваря различните съставки на храната, слюнката осигурява контакта им с вкусовите луковици и създава условия за вкусово усещане. Слюнката има и защитна функция, защото отмива случайно попаднали и вреднодействащи вещества. Тя съдържа и бактерицидния ензим лизозим, който разрушава попаднали с храната бактерии. Слюнната секреция се регулира от нервната система. Слюноотделянето е рефлексен акт, който протича по следния начин: храната дразни рецепторите в устната кухина и по сетивните нерви възникналото възбуждане достига до центъра на слюноотделянето в продълговатия мозък. Оттам чрез изпълнителните нерви импулсите достигат до слюнчените жлези и стимулират тяхната секреция. Този рефлекс има безусловен характер. Слюноотделяне се получава и при вида на храната, при думата “лимон” или “кисело”, при звуков сигнал и т.н. Това слюноотделяне е условнорефлексно. Описано е най-напред от руския физиолог И.П.Павлов, който за постиженията си в областта на храносмилането през 1904 е получил Нобелова награда.

Как да свалим размери за 7 дни

Билогическото ми образование, както и знанията ми по анатомия, цитология, хистология, биохимия и др., ми позволяват умело да си върша работата, в качеството ми на диетолог. Всички успехи, които жъна с диетите, които изготвям на моите фитнес клиенти, се дължат именно на тези анализи и знания по биология. Това е силен коз, на който и вие можете да заложите, ако искате аз да напиша вашата работеща диета. Потърсете ме и станете част от голямото семейство на BelchoHristov.Com.

Оцени този материал

Facebook

Twitter

Google Plus

Лечение с картофи

Картофът се смята за незаменим хранителен продукт. С неговия сок отдавна са лекували язви на стомаха и дванадесетопръстника, а съдържанието на калий определя неговото диуретично свойство и прави картофа необходим във всекидневното меню на болните...

Close