За втори път бях на концерт на моите любими музиканти от група Dream Theater! През 2002-ра година в залата на НДК, град София, отново през месец юли присъствах на концерта им, но този път имах компания – моят брат, Тодор Христов, чиято е и заслугата да прослушам прогресив метал стила.
Заедно с него отпътувахме за град Каварна, столицата на рок фестивалите за България. Пътят беше озвучен разбира се добре в перфектният Nissan с музиката на американските терминатори на прогресив рока – Dream Theater. Тръгнахме малко по-рано, за да не отиваме в последният момент. Взехме си маса около лагер-сбора на дългокосите ни събратя по стил музика. С тениски на групата, перфектно се вписахме в обстановката.
Часът е вече 21.10. Обстановката се нажежава, защото подгряваващата група вече беше зад сцената и всеки момент се очакваха майсторите на прогресива да излязат. Едно, две … и първите барабани и чинели бяха разклатени от ексцентричният барабанист номер 1 в света Майк Портной. След секунди се появява може би единственият азиатец с дълга коса до колената – Джон Мюнг (бас китара), невероятният клавир Джордан Ръдс (клавири), остро соло на китариста Джон Петручи (соло китара) засвирва от дясно на сцената и ето, Джеймс Лабри (вокал) се появява на сцената, за да разгърне своят невероятен глас като вокал!
Това беше много силен старт на концерта и кръвта ми зашумя по-бързо във вените. Настръхнах, публиката не знаеше къде се намира. Страхотно, просто невероятно. Светлините, саунда, музикантите, атмосферата – всичко!
Този виртуоз, накарал хиляди музиканти по света да го догонват, не спря с невероятните си умения близо 150 минути да свири. Струните “пееха” неговият стил, неговите думи … а ние, го усетихме! Невероятен талант и професионалист. Не само по мои наблюдения, но като че ли, Джон се е захванал здраво с фитнеса – доста внушителни ръце изкара из под ръкавите. Тази музика, която Dream Theater промотират не е масова, не е комерсиална. Но каквото и да си говорим, тези близо 5 000 по мое усмотрение посетители, направиха концерта много вълнуващ. Бяха се събрали хора от почти цяла България.
Джон Мюнг пък, този слабичък басист, показа изключителна концентрация и всичко “басово” беше под негово ръководство. Направи на два пъти много силни сола, с които показа, че свиренето на бас-китара си е доста трудно предизвикателство. Концертът продължи близо 150 минути. Без никаква почивка, без излишно шматкане и говорене по сцената. Пълен порядък! Не на последно място, Майк Портной, този “луд” барабанист, хвърли в екстаз Българската публика, развявайки Българският Трибагреник – демонстрирайки как може да се свири и с една ръка, Майк си “посла” нашият флаг и засвири за нас, българските фенове. Тениската му с името на Митко Бербатов също не бе случайно. Е, този който си уважава публиката и феновете, знае как да го покаже – именно затова Дрийм Тиътър за професионалисти.
Ето снимки от концерта:
Всички снимки и видео материали са от личният архив на BelchoHristov.Com
{ 21 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Тодор Христов 04.07.09 в 14:07
Ето и едно видео от моята камера, от концерта на Dream Theater снощи (голям концерт):
Белчо Христов 04.07.09 в 14:07
Велика песен!!! Hollow Years
Тодор Христов 04.07.09 в 17:07
Обаче сега следва голямата изненада – концерта на Dream Theater в снимки и музика.
Watch this:
Белчо Христов 04.07.09 в 18:07
Жестоко!
Силвия 04.07.09 в 21:07
Лудницаааа!
Белчо Христов 05.07.09 в 10:07
Ха, току що си проверих пощата в Youtube.Com – имам запитвания от фенове на групата с каква камера съм заснел снимките и видеата. Пропуснах да кажа, че това е Limux, Panasonic – с изключителна разделителна способност и качество. Като се има в предвид, че бяхме с брат ми на около 50 метра от сцената, качеството е дори завидно добро!
Обективът й все пак е на Leica – не съжалявам за не малкото пари, които дадох за нея! 
И дори видях на концерта поне 3-ма други със същата камера!
Белчо Христов 05.07.09 в 10:07
П.С. Писали са ми фенове на групата от Париж и от Аризона! Признавам си, стана ми хубабаво, че откривам фенове на Дрийм Тиатър!
Тодор Христов 05.07.09 в 10:07
И на мен двама души от чужбина, в моя канал в YouTube, да не е същия единия? И той пита за моята камера.
Тодор Христов 05.07.09 в 11:07
А ето едно добро видео с любителска камера на The Spirit Carries On.
(правено е от друг фен на Dream Theater, открих го в YouTube.com)
Тодор Христов 05.07.09 в 14:07
И за последно – едно мое видео от самото начало на коцерта, когато Dream Theater излизат на сцената (извинявам се за неособено доброто качество на звука на някои места, но това е задари страшно силните барабани):
stoyan stanv 05.07.09 в 17:07
radvam se
samo drasnete v youtube – B.L.S – (Black Label Society) 
svako mi gi pokaza na skoro, dano vi haresat 
imat dve tri mnogo dobri pesni – In this river, stillborn, suicide messiah i funeral bells po izvestnite aide uspehi..
Яна 05.07.09 в 19:07
Браво на теб г-н Христов, аз и тази година не отидох на феста (много работа). Групата е страхотна и ми е от любимите
Белчо Христов 05.07.09 в 21:07
Радвам се Яна!
Аз от два дена само тях слушам – близо по 4 часа дневно! Закупих си почти всички техни дискове наново (лицензни – заради уважение към групата), както и благодарение на брат ми, се сдобих и с най-новият им албул – няма такива музиканти други като тях! 
Яна 06.07.09 в 09:07
Поздравявам те за музикалния ти избор
shax 06.07.09 в 11:07
Размазващо як концерт!!!! Невероятно добри са на живо тия пичове!!!
Ходя на много концерти, но малчина са толкова добри, прецизни и организирани на живо! Главата ми още бучи, а гласът ми не може да се възстанови от “реване” по стадиона. Прекрасно изживяване!
п.с. благодаря за диска – великолепна селекция и прекрасен спомен!
vladimir_bass 06.07.09 в 12:07
Dream Theater съчетават най доброто от прогресив рока в своите произведения. Постоянно слушат най различна музика, което им позволява да комбинират най добрите музикални елементи в тяхното творчество. Също така имат перфектни познания по озвучаването и ползват най добрата музикална апаратура, което убягва на голяма част от днешните музиканти. Най важното за една група в днешно време е да се докаже на концерт, а не само със записан студиен албум, защото разликата между записи в студио и изпълнение на живо е невероятно голяма. Музикантите, които свирят на живо и се справят с това са изстинските музиканти.
Еф. 06.07.09 в 15:07
Белчо, радвам се, че и ти си от феновете на Дрийм Тиътър!!
Аз като една дългогодишна и върла тяхна фенка успях да се набутам най – отпред, на оградата!!! 
Направих близо 400 снимки и клипчета, но още не съм ги свалила…
Невероятен концерт, невероятен адреналин!!!! Отдадена съм им изцяло….
Белчо Христов 06.07.09 в 17:07
Моите снимки с клиповете са около 270! Тези които публикувах са най-фокусираните и с качество, достойно за публикация
Радвам, се, че и на теб групата ти допада! 
Ирина К 08.07.09 в 09:07
Ха, попаднах случайно на блога ти, бях може би някъде зад теб, защото те “познах” по снимките – предполагам докъто чакахме по тревата съм се загледала в разни хора
. Какво да добавя освен че и за мен беше страхотно преживяване, стар фен съм на групата, бях и в София естествено през 2002 г. , но сега сягаш на стадиона повече ми хареса.
Страхотна група, страхотна музика, много як концерт ! И между другото страхотна публика, поне там където беше моята група
Oldfirefly 16.07.09 в 12:07
Е, фенове, да се запиша и аз. И аз бях там, и аз слушах и плаках, и ревах с цяло гърло. Седем часа на крак – нищо не усетих като умора. Заредих се с емоция за два живота. Това е най- великата съвременна прогресив метъл група.
Наистина беше невероятно преживяване. Целият рок-фестивал, но това което ДТ направиха беше истинско емоционално торнадо. Гледам отново всички филми и снимки, преживявам го отново и отново. Скоро няма да ми мине. Дано се върнат пак.
Иван 06.03.10 в 01:03
Белчо, здравей!
Dream Theater и на мен са любимата ми група! Но знаеш ли за масонските символи по снимките на някои от албумите им (например Train of thought и Black Clouds & Silver linings) ? А пък песента ”Rite of Passage” си е чиста масонска ритуална песен, по мое мнение. За справка, прегледай й текста и ще забележиш, че става въпрос за неща от сорта на: нов световен ред; различни братства, свързани с илюмонатите; нов свят, в който започва нов живот; наблюдателно око (същото онова малко око, което е и на снимката на албума Black Clouds & Silver linings например) …