Затлъстяването

Затлъстяването е едно от “модерните” заболявания. То се проявява като първично или съпътстващо други заболявания. Причините, обуславящи затлъстяването, са многобройни и обикновено трудно се установяват - генетични, обездвижване, преяждане или неправилно хранене. По-късно се включват метаболитни, хормонални, ензимни и други промени. Нормално теглото на мастната тъкан е 7 - 12% от телесното тегло. Наличие на затлъстяване се приема, ако този показател при мъжете е над 20%, а при жените - 25%.

Затлъстяването с е проявява двуфазово; през първата, динамична фаза се нарушава енергетичният баланс на организма (енергетичният внос превишава разхода на калории). През втората, статична фаза наддаването на тегло се прекратява, приходът и разходът на енергия се изравняват и се установява ново енергетично равновесие. По тези причини лечението е по-ефективно в първата фаза. Мастната тъкан има големи възможности за увеличаване на обема си. Това може да се осъществи по два начина - увеличаване броя на мастните клетки (извършва се само през първата година след раждането и по време на пубертета), и чрез хипертрофия на клетките - уголемяване размера на мастните клетки (извършва се през целия живот). Най-характерните за затлъстяването метаболити нарушения в мастната тъкан са преобладаването на липосинтезата от въглехидрати и натрупването в мастната тъкан на триглицериди (мазнини) от хранителен произход.

Заболяването се характеризира с повишено ниво на инсулина и понижена поносимост към глюкозата. По-късно се проявява устойчивост на тъканите към инсулина, като причината за това е снижената чувствителност към хормона и намаляването на броя на рецепторите в хипертрофиралите мастни клетки, а също и в мускулните клетки. Затова при затлъстели лица количеството на СМК (Свободни Мастни Киселини) в кръвта се увеличава и те се използват в по-голяма степен от мускулите като енергетичен субстрат. Често се открива повишаване на триглицеридите при тези болни, причината за което е засилената синтеза на триглицериди в черния дроб за сметка на засилено постъпване на СМК. При затлъстяване нивото на холестерола в липопротеините с ниска плътност, съдействащи за развитието на склероза, се увеличава, което влияе за проява на атеросклеротични увреждания. Нарушава се обмяната на пурините, количеството на пикочната киселина нараства и често се наблюдават прояви на подагра.

Лечението на затлъстяването е трудно. Най-ефикасно е при ниските степени на заболяването (I и II). Комбинираното използване на ниско енергийна диета и повишена двигателна активност могат да предизвикат чувствително понижаване на телесното тегло. Смята се, че мускулната работа повлиява затлъстяването чрез намаляване количеството на приеманата храна, както и чрез продължително повишаване скоростта на обменните процеси.
За по-тежките степени на затлъстяване по-важен компонент е диетата, а физическите усилия са с по-голямо значение при лечение на умерено затлъстяване или за предпазване от него.

Съществено значение има подборът на вида и продължителността на физическото натоварване, тъй като затлъстелите хора имат понижена поносимост към физическата работа. Установено е,че физическата активност с умерена продължителност причинява значително снижаване количеството на приеманата храна на опитни животни и хора. По-продължителната работа (2-6 ч) се придружава от приемане на по-голямо количество храна, като телесното тегло остава постоянно. Аеробните натоварвания (бягане, плуване) изискват повишаване на кислородната консумация и подобряват работата на сърдечносъдовата система. Физически усилия с умерена интензивност (60% - 70% VO2max (максимална кислородна консумация) и продължителност поне 20 мин. са оптимални за снижаване на телесното тегло. По време на умерена аеробна работа се постига равновесие между аеробните процеси, освобождаващи енергия, и енергетичните изисквания на работещите мускули. Използването на СМК е по-голямо при този вид физическа дейност. За да бъде ефективна тренировъчната програма,тя не трябва да бъде по-кратка от 3 месеца и тренировките трябва да се провеждат повече от 3 пъти седмично.

По време на умерено натоварване до 40-60 мин главни източници на енергия са въглехидратите (глюкоза) и мазнините (свободни мастни киселини).

Ако натоварването продължи над 40 – 60 мин, запасите от мускулен и чернодробен гликоген намаляват, по-голям процент от енергията се попълва от окислението на мастните киселини и се повишава разграждането на белтъците (главно чернодробните и несъкратителните мускулни белтъци). Получените от тях аминокиселини се използват в черния дроб за синтезирането на глюкоза. Някои от аминокиселините, включително три от незаменимите – левцин, изолевцин и валин, се окисляват в мускулите и са източник на енергия. От окислението на аминокиселините в мускулите се осигурява от 5 до 10% от общата енергия на натоварването.