Рибата

Рибите са голяма група гръбначни животни. Предполага се, че са се появили преди около 425 милиона години. През дългия си еволюционен период на развитие те достигнали извънредно голямо разнообразие. Сега се наброяват около 20 000 вида, от които около 177 живеят и във водите на България.

В зависимост от състава на водата, в която живеят, рибите делим на 4 основни екологични групи: сладководни, морски, полупроходни и проходни.

Сладководните риби никога не влизат в моретата. Те не могат да издържат на солената морска вода и загиват. Такива риби са балканската пъстърва, почти всички шаранови и др. Морските риби живеят само в солени води (скумрии, паламуди, сафриди, хамсии и др.) Полупреходните обитават полусолените води - крайморските блата, свързани с морето и онази част от морето и реката, където сладката вода се смесва със солената. Такива риби могат да живеят и само в сладки води (шаран, кедринка и др.) Проходните риби променят местообитанието си. Те могат да преминават от сладка в солена вода и обратното (змиорка, есетрови, някои пастървови и др). В системно отношение рибите делим на две основни групи: хрущялни и костни.

Рибата е източник на полезни за организма вещества. Преди всичко това са незаменимите аминокиселини - метионин, цистин, цистеин и пр. Те са абсолютно необходими за човешкия организъм, но той не може сам да ги образува. В рибата незаменимите аминокиселини са близо с 18% повече отколкото в месото. В тази храна почти няма въглехидрати. Количеството на мазнините зависи от вида, възрастта и пола на рибата. То се влияе и от сезона.

Различават се няколко групи риби. Постните имат най-малко мазнини. Такива са мерлуза, пъстърва, шаран. Полутлъстите - като сардина, херинга, скумрия, съдържат средно 5-10% мазнини. В тлъстите риби има над 10% мазнини. Това са тон, паламуд, лакерда и др. В сравнение с месото рибата съдържа повече вода. Но колкото по-голямо е количеството на мазнините в даден вид риба, толкова водата е по-малко. Полезното при рибата е, че нейните мазнини са представени предимно от биологически ценните полиненаситени мастни киселини. Те са по-лесно смилаеми от животинските и помагат да се намали нивото на лошия холестерол в кръвта. В тази храна има и значителни количества витамини, особено А, Д и от групата В. Малко е съдържанието на витамин С, който се открива главно в черния дроб и хайвера. Рибата е богата и на минерални вещества - от 0,6 до 2 грама на 100 грама. Това съотношение е по-благоприятно, отколкото в различните видове месо. В по-големи количества са микроелементите: флуор, мед, цинк, желязо. По наличие на калций и фосфор тази храна се нарежда на второ място след млякото и млечните произведения.

Каква риба да изберем - морската или речна?

Морската риба е изключително полезна за щитовидната жлеза, защото е ценен източник на йод. А на микроелементите калий и магнезий най-богата е речната риба. В сравнение с месото на домашните животни рибата има по-ниско съдържание на съединителна тъкан. Така че е лесно смилаема. Нейните белтъчини се усвояват от организма до 95,7 на сто, а минералните вещества - до 77,5 на сто. Всичко това я прави подходяща храна за всички възрасти особено за подрастващите, за старите и изтощени хора. Задължително е най-малко два пъти в месеца децата и учениците да получават ястия от риба.

Противопоказания

Противопоказание за консумацията й е предимно алергията към нея. Диетолозите са изчислили, че по енергийна стойност рибата отстъпва пред месото. В зависимост от вида й в 100 г се съдържат от 75 до 180 ккал (за сравнение - чрез 100 г свинско месо в организма се внасят до 480 ккал). Точно затова рибата е съществен компонент на редица диети за отслабване, както и в менюто при някои заболявания - диабет, чернодробна цироза, подагра, бъбречна калкулоза с уратни камъни. Най-много днес се препоръчва употребата на риба при сърдечно-съдови нарушения, особено при исхемична болест на сърцето и след прекаран инфаркт. Редица проучвания в САЩ, Япония и Норвегия показват, че хората, които се хранят предимно с риба и рибни продукти, получават няколко пъти по-рядко инфаркт на миокарда в сравнение с останалите. Отдавна се знае, че исхемичната болест на сърцето и миокардният инфаркт са редки при ескимосите. А те консумират много риба. Показателни са наблюденията за период от 20 години върху 1088 мъже в Холандия. Те сочат, че употребата на риба намалява смъртността от коронарна болест на сърцето.

Защо рибата да е прясна?

Само прясната риба е полезна. Ето по какво можем да се ориентираме. Прясната риба има светли люспи, сочни червени хриле, блестящи изпъкнали очи, твърдо месо. При кулинарна обработка люспите падат трудно и рибените кости също се отделят с усилие. Старата риба се познава по мътните люспи, които падат при пипане. Хрилете й са тъмнокафяви или зеленикави, очите са хлътнали, а коремът е подут. При обработка рибените кости падат при първото докосване. Белтъчините в такава риба са разградени до опасни продукти и тя е негодна за консумация.

Риба и диета

Рибата е съществена съставка от средиземноморската диета, прочута напоследък с предпазното си действие за кръвоносните съдове. При нея се консумират повече пресни зеленчуци и плодове в съчетание с маслини и риба. Застъпени са зехтинът и лимоните. Чрез този начин на хранене човек може още да нормализира телесното си тегло, да подобри тонуса и настроението си. В нашата страна топлите месеци на годината са много подходящи за приложение на средиземноморската диета.