Царевицата е зърнено растение, което местното население на Америка е култивирало като храна в течение на хилядолетия. Древната царевица (на индианците), чиито разновидности все още се съхраняват в музеите е имала нисък гликемичен индекс (35), защото е била твърде богата на разтворими фибри.
След откриването на Новия свят хората от Запада са започнали да отглеждат царевица и за себе си, но най-вече, за да хранят с нея добитъка. Чрез разнообразна селекция и хибридизация те са се стремили да увеличат добивите. За няколко десетилетия гликемичния индекс на царевицата (съвременната) почти се удвоил (70).
Нишестето на царевицата е толкова податливо на разграждане, че някои преработки могат да модифицират хранителната му структура. Именно така превръщането на царевицата в корнфлейкс и пуканки (двете най-консумирани форми на царевица в света) увеличава нейния гликемичен индекс, който от 70 става на близо 85! В добавка слагам и екологичните проблеми (ето приемуществото да съм биолог-диетолог), които създава изтощаването на подпочвените води поради необходимостта от обилно поливане на съвременните разновидности, хранителното качество на тази индустриална царевица е много лошо, отколкото тази, която са яли дори разумните и изправени прачовеци – нашите предци.
В Европа царевицата се култивира от много столетия, но се използва за храна само от няколко десетилетия. По-рано, тя е служела изключително за угояване на добитъка. Преди около петдесет години във Франция въобще не е можело да се намери царевица, защото е била използвана за храна на животните. Присъствието на американците (нашият голям брат, както ги наричат “разбирачите политици”) след войната въведе консумацията на царевица, която постепенно се увеличава. А докога ще расте гликемичният й индекс?
{ 1 trackback }
{ 0 коментара… коментирайте сега }