Размисли и страсти … и нещо лично, като позиция

Ровейки в бутончето “Архив” на блога си, стигнах до извода, че му е нужно и нещо наистина лично! Това личен блог, който се ръководи от физическо лице, личност, която е отговорна за всяка една дума, послание или фитнес продукт, например.

Лично аз си водя ежедневно записки. Имам един много практичен тефтер, който по-често вече гледам, отколкото телевизия. В него си записвам всяка моя идея, задача, която трябва да свърша и т.н. Но от скоро си водя и житейски записки, за да преценя и видя какво искам аз от живота, както като позиция, така и като “скрито” послание, зад тези думи, които си признавам пред вас, че одобрявам!

Често, когато сядам някъде на кафе, за да взема глътка въздух, вадя този тефтер от куфара и си водя тези записки. Някои от които реших да ви споделя, смея да твърдя, че те олицетворяват част от характера ми!

Ако някой твърди, че ми е приятел – не му вярвам. Приятелството е най-скъпата стока на този свят, защото се заплаща … с приятелство, т.е. с точно действие, в точно време и на точно място, за да ми помогне ако съм в беда, или в нужда, или за да сподели радостта и успеха ми, ако има такива. Когато видя и разбера, че някой плаща тази цена за мен, вече започвам да вярвам, че е мой приятел, защото зная, че ще му отвърна със същото. Останалото е без значение.

Трепването на скулата, мигновения пламък в очите, промяната в цвета на кожата и т.н. могат да ни кажат толкова много за човека и за неговите мисли, колкото той не би изрекъл за себе си говорейки часове наред. Хората са надарени с два вида средства за комуникация – езикът, който ни отличава от животните, и жестът, мимиката, които ни напомнят, че сме с тела на животни. Благодарение на умът и душата си, човеците са очовечили и жеста. Но той продължава да си остава по-близо до животинската природа на човешкото тяло, защото много трудно може да се контролира съзнателно – това става обикновено след като жестът е факт. Затова умните хора, когато говорят не само мислят, какво казват, но и внимателно следят „езика” на лицето и тялото на тези, с които говорят.

Всеки учен, който твърди, че една наука е по-висша от друга, че неговите изследвания са по-значими от тези на колегите му, е обречен на изолация и забрава. Науката не може да бъде висша и низша, добра или лоша. Науката работи с факти, хипотези, догадки и др., но никога с прилагателни и сравнителни степени, които пряко или косвено да застрашават живота. Науката създава закони, обяснява загадки и т.н. Науката не е добра или лоша, такива са хората, които я правят.

Няма нищо по-лесно от това да критикуваш от „принципни” позиции човек по определен проблем, който никога не си преживявал,. Това е и най-краткия път до неизбродимите пространства на глупостта. И съвсем не е случайно, че глупостта най-често се дава като пример за безкрайност. Това е най-лесния начин дори глупакът да разбере нещото, което няма край. Ето защо е най-добре, когато нещо не ни е познато, да не се обаждаме, а да слушаме внимателно и да се опитваме да вникнем „със сърце и душа” в проблемите, да съпреживяваме състрадавайки или изпитвайки радост с другите.

В едно съм напълно убеден: всеки човек, който се опитва да решава вместо мен за живота ми, дори и да е изпълнен с най-добри и благородни намерения, ми вреди. Най-малкото защото отнема правото ми аз да решавам своя живот и да нося отговорност за решенията си.

Както всеки човек и аз мечтая! Моите мечти са плод на моите желания. Винаги гледам желанията ми да са разумни, дозирани и най-вече осъществими. За да не бъде огорчението от тяхното нереализиране тежко и пагубно! Така преценям и моите възможности.

Винаги преди да заспя, си затварям очите и виждам живота си такъв, какъвто искам да го построя, с двете си ръце и сърце! Не правя компромиси, защото така изневерявам на себе си! Мисля трезво и желая да съм максимално близо до истината на моите желания!

Желанието е послание, отзвук на моето “Аз”. Доста хора около мен ме наричат “човек на предизивкателствата”. Разбирам ги, но и не мога да се съглася с това. Факта, че дръзвам да действам смело напред, не ме прави предизвикателен – просто демонстрирам хъс, да реализирам моите желания!

Аз искам

Да осъщестествя целите си. Те на са само професионални, такива, каквито ги виждате тук, в личният ми блог. И аз съм човек и аз имам живот извън работата. Той е също плод на моите мисли. Други познати пък, считат, че и дори в живота съм бил вманиачен в спорта, защото съм “прехвърлял” професионалното в личното.

Няма нищо такова. Просто наскоро разбрах, защо и в живота си да речем аз тренирам и се храня така, както искам. Намерих моят отговор. А и съм го бил казал и преди. Нека ви цитирам:

Фитнесът е философия, здравословното хранене е самоуважение и дисциплина, здравословният начин на живот – единствен начин да сме и да изглеждаме физически и психически по-силни. В моята хипотеза, аз изтъкнах, че един мъж, който полага нужното внимание върху себе си, без да се вманиачва разбира се, постига единствено и само дорби резултати. Той е по-работоспособен, по здрав, по-уравновесен и по-красив. Да, така е! Самочувствието по този начин е покрито и с основание присъства.

Изтъкнах също така за ролята на жената в здравословния начин на живот на мъжа. С особен интерес изслушаха и г-жа Чакръкчиева и другите гости в студиото, до какво води здравословният живот – до едно нормално и здраво потекло, тъй като мъжките и женски полови клетки в резултат на едно здравословно хранене са биологично активни и здрави. Тяхното сливане и образуване на зигота дава един зрял и здрав ембрион по-натам, което е свързано с узряването на един пълноценен и зрял плод, наречен в природата – дете!

• Извадка от статията ми за Естественият отбор на Дарвин

Ако приемем, че моите желания са една полизома (комплекс между иРНК и мРНК) , то информационната РНК е моята идея, а матричните РНК молекули са моите действия. Тяхното синхронно взаимодействие образуват белтъчната молекула, която носи някаква информация – моето желание!