В самото начало на моята професионална кариера като персонален фитнес треньор, знаех, че основният проблем, с който ще се сблъскам, това е генерираната агресия във фитнес средите. Нея бих я разглеждал като вулкан, който всеки един момент може да изригне и да залее със своята лава всичко и всеки.
Проблемът, който трябваше да разреша в самото начало бе, чрез моят образ и поведение, да вдъхвам спокойствие и хладнокръвие на клиентите си – както в действията ми, така и в конкретните ми стъпки по пътя на професионално израстване. За да се справя с тази не лека задача (считам, че жъна успех) трябваше да се запозная с генезиса и структурата на гнева и агресията. “Проучи врага, за да познаеш неговите слаби страни!” – точно това и направих!
В настоящият материал ще си позволя да цитирам думите и анализите по повод на агресията на един от моите професионални консултанти по бизнес етика и човешки ресурси – доц. Татяна Христова.
Доц. Христова разглежда понятието агресия, позовавайки се на следните пунктове:
- Кои са корените на агресията?
- Научава ли се агресията?
- Как да излезем от цикъла на гнева?
- Как да намалим агресията?
Кои са корените на агресията?
Ако сме готови да приемем разликите между гняв и агресия, няма да ни е трудно да приемем тезата на изследователите, че агресията започва тогава, когато човек осъзнае, че е уязвим. А уязвимостта е свързана със загубата на самочувствие, с усещането на безсилие и страх, че няма как да се справиш.
Има едно специално понятие в социалната психология – понятието “атрибуция“. С него изследователите обозначават как възприятията и тълкуванията на индивида за различни събития, хора, постъпки и пр., са в основата самовързприятията, усещанията за безсилие, със страха да се преодолее определена бариера.
Научава ли се агресията?
Последните изследвания сочат, че основният механизъм на агресията е в това, на какво и как индивидът е бил научен да прави през своя живот, кой е бил неговия пример за подражение, как с и с какво е бил “възнаграждаван” или “санкциониран” за своите постъпки на агресия.
Ето пример:
Бях свидетел как двама родители (особено майката) възпитаваха тримата си синове. Когато по-големият от тях понатупваше най-малкия си брат, а той разплакан тичаше при майка си да се оплаква, майка му го съветваше: “Вместо да плачеш, иди и удари брат си и го попитай хубаво ли му е да го бият?” Малкият брат следваше съветите на майка си. А тя му казваше: “Видя ли? Продължавай да го удраяш, всеки път, когато и той те удари!”
Така малкият се научи на агресивност. Съвсем не искам да кажа, че като зрял човек той се бие наляво и надясно, но определено поведението му е по-често агресивно, вместо нормално. Той е типичен представител на пасивната агресия – тормози всички в къщи с вечното си недоволство от всичко, със забележките си, с подмятанията, с грубичките на моменти шегички…
Аз лично съм много чувствителна на тема “научаване, подражение, награди и санкции” които са вече доказани механизми на агресията. Вижте простотиите от телевизионния екран как ни облъчват… Ама поставяли “червена точка” или “червено кръгче”, “пиюкане”… Няма да сме агресивни ли?!
А сега идва ред да видим как да се справяме с гнева и с агресията. Отново имат думата изследователите.
Как да се справяме с гнева?
Гневът е неприятно чувство. Кара ни да се чувстваме груби и примитивни. Не разсъждаваме. Не сме на себе си. Откачаме. Нещо като форма на временна лудост. Изследователите казват, че хората се заблуждаваме като мислим, че можем да показваме гнева си както си искаме, както и че трябва непременно да го потискаме.
Истината е, че гневът както всички други емоции, действа циклично. Започва от страха, тревожността, напрежението, умората, уизвимостта. Достатъчно е някакво отключващо събитие или човек, което да осуети задаволяването на нашето внимание и ….да изпаднем в гняв. А ако не излезем от този цикъл, възможно е да се научим на агресивност. Затова препоръката на изследавателите е да се научим да правим две неща:
- Да разпознаваме скритите си чувства (страх, тревожност и т.н.), като преди всичко отдаваме на себе си повече грижи и внимание;
- Да се научим да изживяваме гнева си – дали ще удряме по масата, по възглавницата, или ще отидем на дълга разходка, в случая няма значение, но при всички случаи трябва да поемем повече отговорност за собствения си живот, вместо да виним околните.
Как се излиза от цикъла на агресията?
Вече знаем, че агресията започва от ниското самочувствие, уязвимост, застрашеност, безсилие. Това не е гняв. Това е агресия – с думи, с действия, с походка, с поглед, с облекло, ако щете. Само и само да се нанесе ущърб на другия (другите).
Страхът от наказание може да подтисне агресията. Само в случай, че има някакви социални норми. Интересното тук е, че агресивният човек изпитва срам от своето собствено поведение. Което впоследствие го кара да се чувства с още по-ниско самочувствие, още по-уязвим и още по-безсилен. Това отново и отново му позволява да е агресивен.
Изходът от този цикъл на агресията има. Той се състои в това да се научим как да сме по-уверени в себе си, как да обявяваме свободно своите потребности, как да признаваме липсата на сила (и на власт), както и да откриваме сила и енергия.
В добавка ето какво казват изследователите по темата как да намалим агресията, когато става дума за група от хора или обещeство:
- Ясни за всички членове на дадено общество (група) какви ще са наказанията срещу агресивното поведение, така че това да предизвика страх от наказание. Възможни са прояви на скрита агресия, но все пак действа.
- Показване на по-малко насилие по киноекраните и в средствата за масова информация (това е по препоръка на Асоциацията на американските психолози) за сметка на повече филми, предавания и статии, с антинасилническо съдържание. Това важи и за сексуалното насилие.
В края бих си позволила да обобщя нещата по следния начин като отново ще се възползвам от научните факти:
- Гневът изисква мъдрост и когато се изживява правилно, наистина създава мъдрост. Мисля, че е добре да се гневим, но сме длъжни да знаем как да правим това.
- Гневът на роднината, приятеля или колегата следва да ни накара да се замислим дали пък наистина няма право да се гневи. Ако сме наясно как можем да му помогнем със съвет да се справи с гнева, нека го направим.
- Агресията е нанасяне на ущърб на други хора с конкретен умисъл. Това е заучено поведение. Има разбира се и допустима агресия, но нека я различаваме от първата.
- Срещата с агресивен човек е неприятна, вредна и дори опасна. Защото целта на агресивния човек е да ни нарани, унижи, обиди.
След като разбрах какво е агресията и до какво води тя, извлякох своите поуки. В никакъв случай не допускам както агресивни партньори до себе си, така и агресивни фитнес клиенти. Това са нежелани за мен събеседници. Моята основна задача и задължение към всички вас е да бъда уравновесен, спокоен, мъдър в решенията и препоръките си, креативен в съветите, изобретателен в насоките, любезен, когато ви изслушвам, усмихнат, когато ви посрещам, доволен от вашите резултати, но не и агресивен!
Считам, че този материал е полезен за вас и ще го дискутираме, стига да желаете, в полето за коментари. На ваше разположение съм.
Татяна Христова от “Сита Мениджмънт Консулт” ООД провежда индивидуални обучения по човешки ресурси и обучения по работа в екип.
{ 17 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
armag3don 25.10.09 в 23:10
Браво,или по скоро Благодаря за тази невероятно полезна тема като израстващ и оформящ се характер какъвто съм в момента,аз съм длъжен да се замисля над всичките тези “неща” свързани с агресията,защото агресията е навсякъде,особено при нас младите в това число обхващам дори и себе си,макар че при мен по-често е “спортната злоба” но тя си има граници и когато тези граници бъдат минати отново се превръща в агресия,така виждам нещата аз.Но както спортната злоба може да се превърне в агресия,също и ядът и агресията може да се обуздае и да се превърне в спортна злоба и хъс които да ти помагат в тренировките,стига сичката тази агресия да се обуздае защото количеството и в нас младите по лични мои наблудения е огромно…та стига съм разтягал локуми още един път казвам благодаря за тази поучителна тема която ми даде доста добра насока специално в този момент в който имах нужда от такава насока
Белчо Христов 25.10.09 в 23:10
Философията на фитнеса е да се прави много ясно разлика между спортна злоба в залата и духовна уравновесеност (не агресивно поведение) в социалната среда! Това исках да покажа!
Много хора, на които им липсва собствено самочувствие, проявяват агресия. Тази на пръв поглед невъобразимо голяма “сила” какво ни дава – или по-скоро губим от нея, демонстрирайки я и оставяйки я на показ …? Нищо! отговорът е абсолютно нищо!
Ако ще бъдеш тигър в живота, трябва да имаш спокойствието на костенурка – запомнете го това от мен, като човек, който е изичавал животинският свят не само на книги! Тук влагам богат практически опит и дори с природата, която повечето от нас не мога и да си я анализират. А тя ни дава толкова много сигнали, толкова много!
Силата е в нас, не в агресията! “Начинът да живееш е да не правиш нищо, действайки, а да правиш всичко, бидейки ” Лао Дзъ – така мисли Елена Костадинова. Това исках да кажа в заглавието на нейното споделено мнение, че за да правиш всичко, трябва да си освободен от причните за агресия:
“Да разпознаваме скритите си чувства (страх, тревожност и т.н.), като преди всичко отдаваме на себе си повече грижи и внимание”
Затова силата е вътре в нас! Материализирайте я, чрез правилни действия. Бъдете съдник на собствените си действия и не забравяйте, че “Thoughts become things” – ако не вярвате в това, не означава, че имате право да го отричате. Силата на материализиране на нашите чувства и емоции съществува, точно както закона за гравитацията. Знанието е сила!
shax 26.10.09 в 07:10
За мен агресията е израз на незрялост в емоционално отношение.
Повечето източни бойни техники се базират на съответната философия, на хармонията, усъвършенстват самоконтрола. Основополагаща е силата на духа, всичко осталано е само неин израз и последствие….
Истинският боец трябва да победи първо себе си.
п.с А ти не гледай толкова “лошо”, като на снимката горе, че някой пак ще остане без чене…
Ирина 26.10.09 в 11:10
Благодаря Белчо, изключително полезен материал,защото в днешно съвремието агресия царува и властва над много хора. Но както казваш това са слаби хора,които не могат да контролират своите думи и действия. Освен че са слаби те са и глупави. Затова аз всеки ден благодаря спорта че го има и че се занимавам с фитнеса,казвам благодаря на много неща и се чувствам щастлив човек,агресията иначе ми позната от много близо,преживяла я съм на собствен гръб,важното че си запазих себе си и своите разбирания към живота и хората-защото светът е прекрасен,а живота е това което си ти.
Белчо Христов 26.10.09 в 22:10
Моля
Longanlon 26.10.09 в 22:10
Агресията и гневът далеч не са само отрицателни. За съжаление живеем в общество и държава, където понякога откритата агресия е не само най-лесният и бързият, но и най-добрият начин да направиш нещо.
Просто някои хора са олигофрени и вместо да опитваш да се разправяш мирно и разумно с тях (което е като да приказваш на телевизора), единственият начин да постигнеш своето е просто да ги уплашиш достатъчно. Същото е и с тези, които не са тъпи, а дребнави, злобни, нахални и т.н. – те си заслужават сплашването, защото гъзът трябва да се рита редовно, за да помни, че е гъз.
Аз много трудно се ядосвам и не съм агресивен, не ми идва отвътре да се карам и да заплашвам, но с течение на времето се научих когато се налага да викам и да се държа агресивно, защото в някои ситуации това помага за избягване на изхабени нерви и други неприятности.
fillme 26.10.09 в 22:10
Най-после да видя мнение което съвпада с моето
Elena 26.10.09 в 23:10
Истината е, че от снощи се опитвам да построя в стройна редичка всички онези мисли, които се надпреварват да излязат на листа по повод на агресията и на дискусията с приятелите на страничката на Белчо във Фейсбука и тук в блога. Цял ден покрай тичането по задачи и писането на далечни от темата материали, често се връщах към темата… Отвътре се усмихвах, защото ми е светло на душата, минавах през съмнението как да го изразя и дали ще бъда разбрана и вече на края на деня седнах да напиша това, което е
.
… Те са необходими, за да ни има и нас, и такива като нас 
…
. Прошката не на този, който съди, защото не сме ничии съдници, а прошката на този, които обича… Обича тревите, дъжда, слънцето, себе си… Тук ще се пошегувам, като перефразирам: „Опознай врага си, за да го обикнеш!” 
… И веднага ще осъзнаем, че той е толкова слаб, че не може да ни отклони от пътя, избран от самите нас. Може да усетим в душите си и жал към него като емоция. Та той съвсем не съзнава како върши, да не го оставим да подведе и нас и да не осъзнаем, че ни е увлякъл в агресията си… Прошката като инстинкт за самосъхранение в напрегнати моменти, като инструмент да възстановим хармонията в себе си между душа, дух, тяло и разум. Тогава, изпълнени с хармония и равновесие, можем разумно да преценим ситуацията и да предприемем съответно противодействие (пък било то и да го посритаме, както казва Лонганлон 
). Нима не сме научили един от постулатите във фитнеса да изпълняваме упражненията в пълна хармония и равновесие, с осъзнаване на работата на всеки един мускул, за да има ефект? Всичко друго може да предизвика неприятни усещания, дори травма… И защо се занимаваме с фитнес, ако тази философия не е в нас, не е част от нас и в залата, и извън нея?
))
Усмихвах се, мислейки за прошката. Но за нея – по-нататък.
Да се върнем на това, което изразяваме всички тук, че следва да се погрижим както за здравото тяло, така и за здравият дух. Съзнателното изживяване на всеки миг от живота ни предполага наличие и на разум. Към тялото, духа и разума, бих добавила и душата. Грижата за себе си предполага старание и целенасочена работа и за четирите ни елемента. А това е основна грижа тук и сега с цел да сме полезни на околните ни.
Единомислието от снощи, че силата е в нас, предполага да локализираме мястото й. Вярвам всички ще се съгласите, че то е у духа. Тялото има повече или по-малко физически умения, обусловени още от генетика, от начин на живот, от себеоценка за него ако щете. Разумът ни води по пътя така, че да сме градивни, да създаваме ценности докато дишаме под слънцето. А душата наша? Тя е съкровищницата според мен… Съкровищницата на емоциите, на настроенията, на възприятията също. Защото емоционалният ни живот всъщност е този, който ни кара да си задаваме безброй въпроси всеки ден, но и ни дава свободата да сме себе си.
Когато за духът сме казали, че е силен, за тялото знаем и се грижим с програма за спорт и хранене, за разума казваме, че мислите стават неща (все идеи, които споделяме или дори само четем в блога на Белчо), да приемем, че е дошъл момент, в който да поговорим и за душата.
Какво има в душата на агресора като емоция? Няма и да се опитвам да гадая, но, бидейки отговорна за своята собствена душа, мога да си отговоря да допусна ли в съкровищницата си емоциите, които заливат агресора? Да допуснем ли неговите действия и бездействия да разрушат синхрона, върху който всеки от нас работи отдавна или по-отскоро всеки ден? Ако това се случи дори за миг, не означава ли, че агресорът управлява живота ни, а не ние самите? Ясно е, че такива има навсякъде… Но също така е ясно, че ни има и нас … И че за равновесието под слънцето ще има и от едните, и от другите докато този свят светува
За да сме с ясно съзнание, което да ни каже какво да направим обаче, за да овладеем тялото си, когато отвътре в душата от емоции пари, за да проявим спокойно силата на духа си, а да не се оставим от слабост да рухне, стигаме до това, за което се усмихвам от снощи – прошката…
Голяма част от съмишлениците тук нямаме представа един за друг и по какви пътеки е минал животът на всеки от нас до днес. Не знаете лесно или трудно ми е било не само да стигна до тази истина, а да я приема неизменно в душата си… Но когато душата е ранена, това е лекът, от който да тръгнем… Да можем да останем себе си, за да задвижим добрата сила в духа, да предприемем съзнателни целенасочени действия, които разумът точно е премерил, ни е нужна прошката в душите
Накаря ще се усмихна с очи, а вие ми простете, защото ви обичам
Белчо Христов 27.10.09 в 12:10
Съгласен съм донякъде с Лонг, но донякъде! Наскоро, както загатна shax имах “социален контакт” с ненормален шофьор на възловно кръстовище във Варна. Момчето показа агресия, гняв (абсолютно незакономерно), при което си “изяде” десерта от мен.
Лично аз не постъпих правилно – да, някои ми аплодираха дори, други биха искали още по-остър финал, драма да има! дай на стадото сеир и ше те уважава … Съжалявам, че приключих инцидента със саморазправа, продукт на нечия агресия. Но … човек се учи от грешките си.
Убивай и наказвай тъпака с мълчание, ако той е агресивен към теб! Това е поуката ми, но както се казва, човек се учи, докато е жив, а аз съм прекалено рано встъпал на старта наречен “Линия на живота”. Затова се съгласявам с Елена, което казва:
“Накрая ще се усмихна с очи, а вие ми простете, защото ви обичам!”
П.С. Извинявам се за лекият офф-топик по темата, която все пак остава агресията вън и далеч от цялостната философия по време на фитнес!
Alex 28.10.09 в 12:10
Според мен каквото и да се пише – няма наръчник или закономерност. Единствения начин да се оттървеш от агресията е да се издигнеш над нея и над себе си, а това става единствено с образование (не онова в училище разбира се). Книги и мислене, мислене и книги. Не можете да кажете на хората как да се грижат за душата си. Можем само да разсъждаваме над това което наблюдаваме, но от това се облагодетелстват наблюдателите, а не наблюдаваните. Така че
повече щанги и повече книги …
пс. Белчо, напоследък все по често намирам философия в твоя блог и все по-малко от нещата, които ме накараха да го следя на първо време. Просто исках да го споделя.
Белчо Христов 28.10.09 в 14:10
Здравей Алекс!
Нещата, които както казваш те накараха да четеш този блог, ги има и винаги ще ги има в този блог!
Вероятно говорим за тренировки, хранене и т.н., нали така? 
Бъди спокоен, тепърва ще виждате и други интересни материали – нека да не забравяме и друго – блогът ми е както посещаем, но така и млад – тепърва ще има развитие, това е повече от ясно. Тематичната насоченост на блог-а – от корпоративен до личен, се ангажира с поместването на всякакви материали по тези теми., разбира се, свързани с фитнеса или най-малкото неговата философия. Мисията на блога ми е и друга – вие, всички вие, сегашни и бъдещи читатели, да виждате моето виждане и отношение към фитнеса както като спорт, така и като моя професия. Това е разликата с всички останали интернет медии – независмо дали зад тях стои анонимност или екип от ентусиасти.
Всеки, който се интересува от нещо конкретно, то минава като услуга, консултация от моя страна и т.н. А информацията тук, широкодостъпната – както казах я има само тук и тепърва ще се разгръща!
С добри пожелания, Белчо
Д.Н. 30.10.09 в 15:10
“Бях свидетел как двама родители (особено майката) възпитаваха тримата си синове. Когато по-големият от тях понатупваше най-малкия си брат, а той разплакан тичаше при майка си да се оплаква, майка му го съветваше: “Вместо да плачеш, иди и удари брат си и го попитай хубаво ли му е да го бият?” Малкият брат следваше съветите на майка си. А тя му казваше: “Видя ли? Продължавай да го удраяш, всеки път, когато и той те удари!””
Нещо не мога обаче да си представя тази ситуация. По-големият брат ако те удари обикновено няма да искаш да му отвърнеш, защото знаеш, че няма да се впечатли от философстването ти “Хубаво ли ти е да те бият?”, а по-скоро ще се ядоса още повече и ще те бие още по-силно. Не него му е ясно, че не е хубаво да те бият, но той си има собствени причини (къде основателни, къде неоснователни) да те бие и несъмнено в крайна сметка е искал да ти е гадно (в случая или да те накара да се “свиеш в черупката си и да не знаеш много”, или просто да му имаш страха).
Съгласен съм с последния абзац на Лонганлон.
Белчо Христов 30.10.09 в 16:10
С този цитиран от теб абзац на Лонг подходих и аз наскоро, както и писах в коментар # 9 и пак ти казвам, лично аз съжалявам!
Longanlon 30.10.09 в 20:10
е, зависи до къде си стигнал – ако си го набил наистина, не е добре – даже и само щото може да те съди. ама не виждам с какво един здравословен уплах, който си дал на някого, може да накърни кармата ти
Д.Н. 31.10.09 в 00:10
Точно това щях да кажа. Лонг ме е изпреварил в проверяването на коментарите под статията. Ако си го набил и лично съжаляваш (както твърдиш), то аз те поздравявам, защото това говори, че макар да си направил простотията – ти си зрял и разумен човек. Ако не съжаляваше, тогава щеше да е сериозно.
Здравословният уплах, за който Лонг говори е точно това, което имах предвид. Ако все гледаш да си коректен с всички, да не им се караш, да не ги гледаш накриво и т.н. – те ти се качват на главата. Без съмнение си бил в гимназия – не може да не е имало добър даскал, на когото класът да не си е позволявал волности и строг такъв, който с въпросния здравословен уплах е въдворявал такава тишина в часовете си, че игла да падне – ще се чуе. Може някои от класа да не го обичат този даскал заради строгостта му, но други пък ще изпитват респект. И в двата случая обаче – даскалът ако си върши работата и не се заяжда за оценки, той ще бъде заобичан от почти всички, но при всички положения независимо дали ученикът Х го обича или не, важното е, че същият този ученик Х си е вършил работата така, както се е харесало на даскала (което в случая е било крайната цел на последния). Въпросът опира и до това къде е границата – колко от това, което искаш е разумно да го получиш, къде да правиш компромиси и т.н., но то се научава с опита и е според зависи с какви хора се сблъскваш в живота.
Тодор Шопов 13.07.10 в 11:07
Браво! Страхотна публикация.
Белчо Христов 13.07.10 в 14:07
Благодаря!