Дишане

(фиг.1) Бял дрoб и неговите дялове, както и вътрешна структура на дихателния орган.

Oт

Белчо Христов – Бакалавър по “Биология”, Магистър по “Зоология на безгръбначните животни” към Софийски Университет “Св. Кл. Охридски”; Лицензиран Диетолог и Сертифициран Персонален Треньор по Фитнес по системата на C.O.R.F.I.T.; бивш научен сътрудник към БАН;

Мускулите, които участват в дишането са две групи: инспираторни и експираторни.

Инспираторни мускули са: diaphragma, mm. intercostales externi, mm. sternocleidomastomastoidei, mm. scalene, mm. serrati posteriores superiors, mm. pectorales, mm. latissimi dorsi.

Експираторни мускули са: mm. intercostales interni, mm. abdominales, mm. serrati posteriores inferiors.

Механизъм на вдишването:

Диафрагмата е един от основните инспираторни мускули. Тя е разположена в долната част на гръдния кош и отделя гръдната кухина от коремната. Диафрагмата има два купола, от които десният лежи на едно междуребрие по-високо поради разположения отдолу черен дроб.

Площта на диафрагмата е около 270 см?. Ако тя се смъкне надолу само с 1 см, това означава увеличаване на белодробния обем с 270 ml, а ако се смъкне с 10 см, този обем се увеличава приблизително с 3:1.

При вдишване центърът на диафрагмата се измества надолу, куполите й се изглаждат, коремните органи се избутват също надолу и коремната стена се издува напред. Този тип на дишане наречено коремно, или диафрагмено е характерно за мъжа, докато за жената е типично т.нар. ребрено дишане.

Междуребрени мускули:

При спокойно вдишване освен диафрагмата се съкращават и външните междуребрени мускули. Те повдигат ребрените пръстени, които се разширяват встрани като едновременно гръдната кост се отдалечава от гръбначния стълб. По този начин гръдният кош увеличава фронталния и сагиталния си размер.

Диафрагмата и външните интеркостални муксули принадлежат към т.нар. задължителни инспираторни мускули. Понякога се налага усилено дишане, както при фитнес тренировката. Тогава се включват допълнителните дихателни мускули: mm.sternocleidomastoidei, mm. scalene, mm. pectorals, mm. latissimi dorsi, mm. serrate posteriors superiors.

При хора, които имат по усилена или екстремно усилена белодробна активност (фитнес трениращ, спринтьор, маратонец, плувец), тази мускулатура е силно развита. Тя хипертрофира и при болестни състояния, когато хората са принудени да поемат въздух с по-голямо усилие.

Механизъм на издишване: нормално актът на издишване е пасивен процес. Когато се поема въздух и вдишването спре, гръдният кош веднага се отпуска, ако волево не го задържим в положение на инспириум. Коя е причината обаче?

При вдишване, когато ребрените пръстени се разширяват, еластичните сили на разтегляне на ребрените хрущяли, които свързват ребрените дъги с гръдната кост и на еластичните влакна в белите дробове са равни на мускулната сила, необходима да поддържа новия обем. Когато в края на вдишването изнспираторната мускулатура се отпусне, еластичните сили връщат гръдния кош и белите дробове към изходно положение, при което те заемат най-малък обем.

При спазъм на бронхиолите у астматиците, у емфизематозно болни, които издишват с усилие, тези експираторни мускули хипертрофират. (Фиг.2)

(фиг.2) Емфизематозно заболява на бял дроб.