Гастрит

от Белчо Христов

- Бакалавър по “Биология”, Магистър по “Зоология на безгръбначните животни” към Софийски Университет “Св. Кл. Охридски”; Лицензиран Диетолог и Сертифициран Персонален Треньор по Фитнес по системата на C.O.R.F.I.T.; бивш научен сътрудник към БАН;

Острият гастрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства .

Стандартни симптоми: сухота в устата или обилно слюноотделяне, тъпа болка в стомаха тежест в горната част на корема, гадене виене на свят, езикът е обложен със сиво бял цвят.

Хроничен гастрит

- представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Понякога представлява по – нататъшно развитие на острия гастрит. Предизвиква се от многобройни фактори: От хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане; от съпътствуващи инфекциозни и хронични заболявания. Хроничният гастрит се дели на няколко под вида: атрофичен, повърхностен, гигантски, ерозивен.

Гастрит , хроничен гастрит, остър гастритр, Атрофичен гастрит, Повърхностнен гастрит, Гигантски гастрит, Ерозивен гастрит, лечение
Хроничният гастрит се дели на няколко под вида - атрофичен, повърхностен, гигантски, ерозивен;

· Атрофичният гастрит - Болните се оплакват от намален или липсващ апетит, неприятен вкус в устата, повишено отделяне на слюнка, тъпа болка и тежест в горната част на корема след нахранване. Езикът се изглажда и става червеникав. Болните постепенно отслабват.

· Повърхностният гастрит се среща по-често във възрастта под 50 години. Болните се оплакват от парене, тежест и подуване в горната част на корема и често уригване. При болковата форма е налице болка на гладно и след нахранване със същата локализация.

· Гигантският гастрит е рядък, среща се предимно у мъже. Болните се оплaкват от безапетитие, болка в горната част на корема, понякога повръщат кръвенисто стомашно съдържимо, или се установява кръв и в изпражненията /хематемеза и мелена/, отслабват на тегло и се появява анемия.

· Ерозивният гастрит - Болните се оплакват от болка в горната част на корема, подобна на болката при язвената болест. Рядко настъпват видими кръвоизливи.

Какво лечение да предприемем при гастрит?

Хигиенно-диетичен режим - консумация на храни приготвени посредством варене, печене и задушаване и избягване на такива приготвени посредством пържене, опушване и паниране. Редовно, често и бавно хранене на малки порции с максимално добро сдъвкване на храната. След хранене избягвайте да си лягате 2-3 часа, вдигането на тежки предмети и напрягане. Предпочитайте по-широки и удобни дрехи.

На ден трябва да се приемат: белтъчини 100-110 г, мазнини 100-110 г, въглехидрати 400-450 г, готварска сол 8 г. Калории 3000-3200.

Препоръчват се следните храни:

Хляб - бял, изпечен предния ден, сухари от бяло брашно, кифлички с ниско съдържание на мазнини, пандишпанени десерти.

Супи - млечни с овесени или други ядки, с макаронени изделия, крем супи от пресни зеленчуци (без зеле), плодове, супи от пиле, риба, месо, приготвени от слизеста отвара от жито (не от бульон).

Основни ястия - от кайма от нетлъсти меса: говеждо, телешко, заешко, пилешко кюфтета на пара и варени, пудинги, рула, бьофстроганов от варено месо, един или два пъти в седмицата цяло парче месо, добре сварено, без мазнини и сухожилия. Добре сварено пилешко без кожа. Нетлъста риба варена на пара или въвода.

Мазнини - краве масло и зехтин.

Млечнокисели продукти - кефир или заквасено мляко (еднодневна закваска), некисела сметана, извара, суфлета, пудинги от извара на пара или водна баня.

Ястия от яйца - варени рохки яйца и омлети на пара.

Зърнени храни - макаронени изделия, овесени, пшеничени и др. видове ядки.

Зеленчуци - картофи, моркови, тиквички, цвекло, тиква, карфиол, алабаш, земна ябълка, зелена салата - пюрета, суфлета и пудинги на пара, кюфтета и др.

Предястия - хайвер с масло (един - два пъти седмично по 20 г), пастет от варено месо, крокети от риба или месо на пара, желирана в зеленчуков бульон риба.

Десерти - варени пасирани (дори претрити през сито) сладки плодове, сурови ягоди, пасиран компот, кисели и желета от сладки плодове, млечни кремове и желета, сладко, мед.

Напитки (студените със стайна, топлите с телесна температура) - слаб зелен и черен чай, чай с мляко или течна сметана, слаби кафе и какао с мляко, слаба отвара от шипки, прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове, разредени с вода.

XРАНИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ИЗБЯГВАМЕ

Всички рафинирани въглехидрати. Това означава захар във всичките й форми, особено бялата захар и всички храни и питиета, съдържащи захар. Това означава също бяло брашно и всички храни, приготвени от него като хляб, бисквити, слад­киши, пудинги; бял полиран ориз и други рафини­рани зърнени храни като саго или тапиока.

Избягвайте газираните напитки, пюрета с пло­дов аромат и бутилирани плодови напитки — дори така наречените здравословни напитки като шипков сироп или малцови сокове от касис, тъй като те съдържат доста голямо количество захар (около 60%). Внимавайте особено за “скритите” захари. Много от фабричните храни съдържат неподозирано големи количества захар; напри­мер сладоледът съдържа 20% захар, доматеният кечуп - 18%; подсладените туршии - над 30%; кока-колата - 10%; дори сухарите имат около 30% захар.

Фабрично произведените храни за бързо приготовление трябва, да се избягват заради добавките, които съдържат. Става дума за оцве­тители, консерванти, ароматизанти, емулгатори, стабилизатори, прибавени от фабричния произ­водител за подсилване на вида, аромата и срока на годност на даден продукт. Макар че тези добавки се подлагат на сериозни тестове, никой всъщност няма представа какво ще е въздействието им след време върху човешкия организъм, или пък ефектът от постоянното им натрупване. Смята се, че имат пряко отношение към свръхвъзбудимостта у децата. Силно оцветените храни са особено вредни в това отношение.

Ето основните групи добавки: ароматизанти, емулгатори, втвърдите ли и стабилизатори; храни­телни киселини; оцветители; консерванти; анти-оксиданти и подсладители. Някои от антиоксидантите са забранени в много страни, тъй като е доказано, че увреждат черния дроб и бъбреците и увеличават холестерола и мастите в кръвта. Всъщ­ност, трябва да избягваме консервираните храни, туршии, бобови (освен поникнали); касис и сини сливи — заради високата им киселинност. Употре­бата на сол трябва да е силно ограничена и осо­лени храни, като фъстъци например, да бъдат напълно избягвани.

ЗАБРАНЕНИ СА

- силни чай, кафе, какао; нескафе; месни, рибни, гъбени и силни зеленчукови бульони, боршове; пържени, пушени и консервирани храни; туршии; тлъсти меса и риби, патешко, гъше месо; пикантни подправки - пипер, горчица, хрян, оцет, чесън; зеле, спанак, лук, краставици; мазни теста - бутер и ронливо маслено; черен и пресен бял хляб.

КАТЕГОРИЧНО СЕ ЗАБРАНЯВАТ - алкохол (всякакъв), студени и горещи храни и напитки.

Медикаментозното лечение трябва да бъде предписано от лекар.