Неправилно е зареждането с гориво чрез прости въглехидрати. Съществува обаче тенденция и към прекалена употреба на прости въглехидрати след физически натоварвания.
Какво е инсулинов удар?
Едно от последните и най-фанатично проповядвани модни увлечения в областта на диетите е “инсулиновият удар”. Какво представлява той? Как действа? Както подсказва и самото наименование, инсулиновият удар е натоварването на мускула с огромни количества инсулин, за да се стимулира растежа му.
Всички знаем, че инсулинът е високо анаболен хормон и поради това трябва да се вкарва в системата. Тъй като е анаболен хормон, трябва да помним, че прекомерното стимулиране на която и да е биологична функция води до отрицателни резултати. Добре ли се отразява инсулинът или зле? Въпросът не е толкова прост колкото вярваме или се надяваме, че е.
Проблемът с инсулина (на картинката) е свързан с количеството, което се отделя в организма. Простите въглехидрати наистина предизвикват силно отделяне на инсулин, но това може и да се окаже лошо в зависимост от това как организма се справя с това голямо натоварване. Като се поемат въглехидрати (храни с висок гликемичен индекс) след физическо натоварване се създават условия за производство на големи количества инсулин в организма.
Така черният дроб заработва, за да възстанови равновесието като преработва излишъка от инсулин в триглицерид /вид мазнина/, която веднага се отлага в организма като телесна мазнина. (Levine R. Luft R. Eds. Advances in Metabolic Disorders, Vol. 9 New York Academic Press, 1978.) Това откритие е доказателство срещу онези, които предполагат, че всичкият произведен инсулин се отправя към мускулите за натрупване на необходимите запаси. Ето защо, задължително трябва да отговорим на въпроса кое е правилното. Трябва да приемем, че и двете са. Повтаряме, въпросът е в количеството.
Организмът непременно се стреми към бърза реакция. Запасите от инсулин бързо скачат нагоре, само за да изчезнат в склада за мазнини, оставяйки организма в състояние на непрекъснато търсене на нови количества.Трениращият продължава да смучи захари докато се почувства твърде слаб и преситен /въпреки празните калории/, за да се сети да поеме протеини или сложен въглехидрат. Като следствие от това, организмът изпитва състояние на лишение с ниско ниво на възстановяване на гликогена и нулево ниво на възстановяване на азота.
Ниското ниво на азота след интензивно физическо усилие, съчетано с липса на възстановяване на запасите след фитнес тренировка, предизвиква отрицателен азотен баланс в организма. Не може да се очаква от организъм в това биологично състояние да изгражда мускулна маса, вместо това той започва да изгаря натрупаната мускулна тъкан, за да си осигури гориво! Пак повтарям, това е очевидно доказателство против изчисляването на броя на калориите като основна мерна единица при съставянето на диета за правилно хранене. Друго отрицателно влияние, водещо до слабо представяне и ниски резултати, оказват факторите, свързани с ограничените знания когато се изтъкват ползата и недостатъците на един или друг подход.
Надявам се че, като обсъждаме предимствата на биологичната стойност и функция, противопоставени на броенето на калории, предлагаме много по-жизнен подход към изготвянето на програми за хранене отколкото диетите, предлагащи само отчитането на броя на калориите. Проблемите, повдигнати тук, би трябвало да помогнат да се разбере, че се обръща твърде голямо внимание на това колко се яде, а не на много по-жизнено важния въпрос какво и кога трябва да се яде! Необходимо е да разберем каква е ролята на храните, които ядем, преди да приложим на практика планираната диетата.
Ако е трудно да отхвърлим една теория с едновековна история, то поне трябва да я прилагаме след като сме поставили необходимите хранителни съставки на местата им, а не преди това. Като треньор, трябва да дам възможност на трениращите да наблюдават резултата от храните, които консумират, а не да им ги предлагам с предварително установен брой калории, които в повечето случаи ще ни отведат далеч от целта. Все едно би било да впрегнем коня зад каруцата, а не пред нея.
Като извод бих вметнал следното – добавете към вашият предтренировъчен протеин (например бавен протеин като Lean dessert – на снимката) 4-5 супени лъжички фини овесени ядки. Долейте малко вода към сместа и си направете хубава диетична каша. След 90 минути влезте в залата и вижте сами за какво става дума и каква е разликата? Очаквам ви тук със споделено мнение по въпроса с въглехидратите преди тренировка.
Ако Ви допада методиката ми на работа и искате да се възползвате от моите фитнес услуги, свържете се с мен, през формата за контакт. Можете да станете и фен на BelchoHristov.Com във Facebook още сега. Така ще покажете, че уважавате и искате най-популярният фитнес блог в България да бъде четен и посещаван. Благодаря ви!












{ 9 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
gio 18.01.10 в 15:01
Статията е много хубава. Имам обаче един въпрос. Казваш, че прекомерното вкарване на прости въглехидрати след тренировка е вредно. Какво количество прости въглехидрати на кг активна маса препоръчваш да се приема след тренировка, за да се усвои оптимално?
Белчо Христов 18.01.10 в 18:01
Ще ти дам пример със самият себе си – приемам до 40 грама прости въглехидрати само в дните, когато тренирам бедра и гръб! Т.е. два пъти седмично. тежа в момента 94 кг. И друга тънка подробност – преди тренировка приемам ванадил сулфат, а сутрин хром пиколинат. Това способства допълнително на “вкарването” на въглехидратите на точните места!
Иначе резонен въпрос, да! Благодаря ти gio !
Анастас Мавродиев 18.01.10 в 18:01
От теб научавам, че излишните количества инсулин се метаболизират в черния дроб под формата на мазнини.
Знам, че това е валидно за самите въглехидрати. Тъй като имат пластична функция когато са в излишък ( мускулите са натрупали необходимото количество гликоген) се отлагат като мазнини.
Чувал съм че след тренировка е добре да се приемат храни с висок гликемичен индекс( напр. мед, орис, картофи), защото моментално освобождават необходимата за организма глюкоза, а преди тренировка – умерен гликемичен индекс.
От статията ти долавям, че най-добре е да си осигурим повече белтъци, за да се намали отрицателния азотен баланс и “спре изгарянето на мускулите”. Но в какви количества и как да се съчетават с въглехидратите ти ще кажеш
.
Белчо Христов 18.01.10 в 19:01
… в индивидуализираните режим и диети
ges4o 18.01.10 в 19:01
След тренировка пия 60 гр. глюкоза ,а 20 мин след това протейн +10гр глутамин .Това означава ли ,че оставям мускулите си 20 мин.гладни ????
pinko 19.01.10 в 15:01
Здравейте на всички!
Статията е доста интересна лично за мен, защото прекалено много обичам сладичкото, въпреки че знам за вреднте, които нанася
Белчо, какво би казал в тази връзка за лецитина – има ли смисъл да се пие и действително ли влияе върху разграждането на мазнините в организма?
И още един въпрос, който е малко далеч от темата. Ти какво мнение имаш за т.нар. Вега-тестове? Дават ли вярна информация или са просто поредното парично изтискване на потребителите?
ива трендафилова 19.01.10 в 18:01
Много интересна статия.Какво ще кажеш за тренировка на диабетици
Владимир Вълев 20.01.10 в 16:01
Белчо, четейки статията си зададох един въпрос, който мъчи много фитнес ентусиасти. Кога е най-доброто време за прием на следтренировъчния сурватъчен протен? Спомням си, че в един разговор с теб, преди година и половина, бяхме достигнали до заключение, че оптималното време е 30-45 мин. след тренировка.
Аз процедирм така – непосредствено след тренировка приемам въглехидрат с висок ГИ (най-често глюкоза) и 30 мин след това – протеинов шейк.
От статията обаче останах с впечатление, че препоръчваш протеиновия шейк да се пие непосредствено след тренировката. А може и да не съм разбрал правилно.
ico 14.02.10 в 16:02
Владо,всичко се опира до генетика. Примерно мисля,че съм оцелил правилния подход (за самия мен) след като се прибера от тренировка до 10,11 минути си пия сурватъчния преотеин,витамините и медец и след половин час ям бърз въглехидрат.Но знам ли..