Този материал е за хора с различно виждане и възгледи, които аз споделям в този блог.
Всички ние сме свикнали с представата, че очите са отворените към света и околната среда прозорци. Науката обаче ни показва, че ние не виждаме чрез очите. За да може да се осъществи “виждането”, милиони нервни клетки, разположени в очите, трябва да изпратят съобщение, все едно като по кабел, до мозъка.
Светлинните снопове (фотони), които пътуват от предмета до окото, преминават през лещата, намираща се в предната част на окото, там се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната част на окото.
След известен брой химични реакции, извършени от пръчиците и конусите на ретината, този образ се превръща в този поток в смислен триизмерен образ. Така например, когато гледаме играещи на парка деца, ние не виждаме децата и парка с очите си, защото образите на тази гледка не се образуват пред очите ни, а в задната част на мозъка ни.
В действителност физиологията на зрението е един изключително необикновен процес. Светлинните лъчи се превръщат в електрически сигнали и след това тези електрически сигнали ни разкриват цветен, триизмерен свят.
Всички тези факти водят до едно и също заключение. През целият си живот, ние винаги сме си мислели, че светът съществува извън нас. Той обаче е вътре в нас. Въпреки че вярваме, че светът се простира извън нас, той просто е в една част на мозъка. Това ни показва, че всеки човек през целия си живот е “очевидец за всичко” само в мозъка си и не може да достигне до специфичните материални предмети, които предполагаемо причиняват съществуването им в мозъка.
Тоест, образите, които виждаме, са копия на предмети, разположени в мозъка, не обратното. Но ние приемаме, че съществуват извън нас. Не можем да знаем до каква степен копия приличат на действителните или дали въобще действителните съществуват. Немския професор по психиатрия Хоимар фон Дитфюрт, материалист, признава този факт за научната действителност:
Без значение как излагаме аргументи, резултатът не се променя. Това, което стои пред нас е завършен вид и това, което очите ни виждат, не е “светът”. Това са само негови образи, подобие, проекция, чиято връзка с действителния свят е отворена за дискутиране.
Ето какво знам за окото и неговата анатомия, споделям ви:
Окото има ябълковидна форма. То е изградено от три слоя – външен, среден и вътрешен. Външният слой включва плътната и прозрачната роговица, която се разполага в предния край на очната ябълка. Средният слой е съдовата обвивка на окото. Изграден е от голям брой кръвоносни съдове. В предния му край се намира ирис- дисковидно образование с отвор в средата. През този отвор, наречен зеница, светлината навлиза във вътрешността на очната ябълка. Широчината й може да се променя с помощта на два мускула, разположени в ириса.
При съкращаването на единия мускул зеницата се свива, а при съкращаване на другия се разширява. Промените в ширината на зеницата зависят от количеството на попадащата светлина: при осветяване зеницата се свива, а при затъмняване се разширява. Тези промени са с рефлексен характер и се означават с термина зенична реакция на светлина. В осъществяването на този рефлекс участват фоторецепторите и други нервни елементи на ретината, определени участъци на средния мозък, както и мускулите на ириса. Чрез зеничната реакция на светлина се регулира количеството светлина, което навлиза в окото. Непосредствено зад ириса се намира лещата – прозрачна еластична структура, поместена в собствена капсула. За капсулата на лещата се захваща чрез множество връзки един кръгово разположен мускул, наречен ресничест мускул.
Вътрешният слой на окото се нарича ретина. Тя е изградена от нервни клетки. Тук се намират фоторецепторите и други неврони, които превръщат енергията на светлинното дразнене в биоелектрични сигнали. Пространството между ретината и задната повърхност на лещата е изпълнено с желеобразна материя, наречена стъкловидно тяло. Към окото съществуват редица защитни приспособления: слъзни жлези, клепачи, мигли, които го предпазват от неблагоприятни въздействия (изсушаване, напрашаване и др.). Движението на очите се извършва с помощта на няколко напречнонабразде-ни мускула, които се захващат, от една страна, за костите на орбитата, а от друга – за външната повърхност на очната ябълка.
Да се върнем на думите малко по-горе, на г-н Дитфюрт:
” … само негови образи, подобие, проекция, чиято връзка с действителния свят е отворена за дискутиране.”
Дали е така, всичко казано до тук?
Светлината не може да минава през черепа. Във физическото пространство, както знам от следването си, в което мозъкът е разположен, е напълно тъмно и там е невъзможно да прониква светлина. Това е очевидно. Колкото и невероятно да изглежда обаче, в тази абсолютна тъмнина ние можем да наблюдаваме един светъл и пъстър свят, нали така? Колоритните природни красоти, бляскави гледки – всичко е създадено в същият този тъмен мозък. Светлината, която приемаме отвън поражда определени действия на очните клетки и тези действия формират образец, от който се появяват зрителните ни възможности и възприятия.
Съществува обаче и друго нещо: светлината, такава каквато я възприемаме, не съществува извън мозъка ни. Тя също е формирана в мозъка ни. Това, което ние наричаме светлина във външният свят (обкръжаващата среда) която се допуска, че е извън мозъка ни, всъщност се състои от електромагнитни вълни и енергийни частици, наречени фотони. Когато тези електромагнитни вълни или фотони достигнат до ретината, се появяват импулси, които формират в мозъка светлина такава, каквато я знаем. Ето как се дефинира светлината чрез езика на физиката:
Терминът светлина се използва за назоваване на електромагнитните вълни и фотоните. Същият се използва и във физиологията в смисъл на чувството, което човек изпитва, когато електромагнитните вълни и фотоните проникнат в ретината на окото. Както от обективна, така и от субективна гледна точка, “светлината” е вид енергия, появяваща се в окото на човек, която той усеща с помощта на ретината, чрез ефектите на зрението.
Следоватено светлината се получава в резултат на ефекти, които някои електромагнитни вълни и частици предизвикват у нас. Или с други думи, извън нашите тела няма светлина, създаваща светлината, която виждаме в мозъците си. Съществува само енергия с вълнови свойства, т.е. вълни, които след като достигнат до нас се преобразуват и ние виждаме един цветен и ярък, изпълнен със светлина свят – а може би свят, в който ние сме с по-добрата и по-хубава фитнес визия, защо не?
Така излиза, че никой нищо не вижда. Всички вълнови трептения в света се трансформират в мозъка ни, за да придобият “определена визия”, за която съвсем спокойно можем да кажем, че е плод единствено на дейността на мозъка. Това изобщо не означава, че тази визия е същата и за вълновия свят. Но е сигурно друго – че мислите ни и представата ни за визия, нашата, е продукт на нашите мисли. В потвърждение на това, отново защитавам тезата, че нагласата за перфектни фитнес резултати идват от нагласа в мозъка ни, в противен случай, проблема остава ваш, проблем на вашите мисли! Thoughts become things …
Ако Ви допада методиката ми на работа и искате да се възползвате от моите фитнес услуги, свържете се с мен, през формата за контакт. Можете да станете и фен на BelchoHristov.Com във Facebook още сега. Така ще покажете, че уважавате и искате най-популярният фитнес блог в България да бъде четен и посещаван. Благодаря ви!
{ 24 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Манол Трендафилов 01.02.10 в 21:02
Все съм си визуализирал някакви неща ( в мозъка, не пред очите
) и съм постигал резултати, но тази статия ме разби – биологично обяснение на визуализацията. На 100% съм съгласен с теорията за нагласите. И не важи само за фитнеса, а за всеки един аспект, в който искаме да сме ( почти ) перфекционисти.
Колкото до фитнеса, днес като карах велоергометъра забелязах, че го карам по задължение, утре ще го карам с мотивация и ще постигна повече.
Рени 01.02.10 в 21:02
подозирах, че има нещо такова, но ен си признавах
Elena 01.02.10 в 21:02
И аз се зарових да търся много отговори в квантовата физика от известно време
)) Но и тук важи правилото: който иска – чете, прави, може, “вижда”.
))
Благодаря от името на четящите, правещите, можещите и “виждащите” !!!
Белчо Христов 01.02.10 в 22:02
Марти 01.02.10 в 22:02
Опа Белчо професор ли ще ставаш
доста тежък материал
евала
albena radenkova 01.02.10 в 22:02
Това ми напомня на старите фотоапарати…отзад образа е обърнат,пречупен през лещите и е необходима тъмнина,както в мозъка,за да стане снимката..Но образа е почти идентичен с оригинала.Не отричам теорията ти,обещавам да почета повече и да помисля по темата.Иначе е доста новаторско.Поздравления!
Petyr Cholakov 02.02.10 в 12:02
Dobre Belcho, da te pitam kato speciqlist, kakvo shte mi prepory4ash za o4ite, zashtoto prez 2-3 sedmici mi izliza ey4emik, i vse an ednoto oko. Izpisaha mi birena maq, piq q, i edno lekarstvo Respivax, piq go. Ti, nqkoi druga “taina” da mi predloji6? Blagodarq!
Белчо Христов 02.02.10 в 13:02
Въпорсът ти няма нищо общо с темата
А аз споделям виждания, в области, в които считам, че имам знания и умения да помагам 
Ani 02.02.10 в 15:02
Поздравления за страхотната статия, Водно конче! Много ясно и точно написано и в същото време разбираемо. Благодаря!
@ Petyr Cholakov – При честа поява на ечемик е добре да се направи консултацяи с офталмолог, защото това е един от симптомите на късогледството.
Petyr Cholakov 02.02.10 в 16:02
No, az nqma nikakyv problem s o4ite, i nito mayka mi, nito ba6ta mi nosqt o4ela…blagodarq vse pak.
Ani 02.02.10 в 17:02
Хубаво е да се изключи като причина за да се насочи търсенето в друга възможна посока.
любо тасев 03.02.10 в 13:02
Браво,подобни са твърденията на Вадим Зеланд-основи на трассърфинга
cecowe 03.02.10 в 18:02
ei bradqsal ^^
Хараламби Калев 05.02.10 в 10:02
Докато четях статията в главата ми се въртеше филма “The Matrix”. Сюжетът и на двете е, че светът около нас, а и ние в него сме проектирани от някого. Наистина в различна насока са двете неща, но като цяло се плаша доколко фантастичните филми се сбъдват в обозримото бъдеще и в определена степен
Белчо Христов 05.02.10 в 14:02
Този коментар ми хареса!
иван 07.02.10 в 22:02
Белчо мисля че изоставаштата ти мусколна група са рамената!!!
ico 13.02.10 в 23:02
Ваньо намери на кой да даваш акъл
велизар 14.02.10 в 22:02
Интересна статия! В крайна сметка един ред като че ли описа всичко казано – “Така излиза, че никой нищо не вижда.”
иван 18.02.10 в 13:02
mlakni we razbira4
ico 20.02.10 в 22:02
и се пише мускУлна “разбирач”
,а относно статията 6 точки 
grand 07.03.10 в 16:03
Поздравления, Белчо
Радвам се, че мога да чета твоите материяли . Радвам се че мога да имам комуникация с човек като теб! Ти си един от “Човеците на Бъдещето”, ако разбираш какво имам предвид .
Успехи и напред!
П.С. Чувал ли си нещо за великите майстори от Средна Азия или Школата на Норбеков?
LILITO 29.06.10 в 15:06
Belcho e napulno prav ,umno e momcheto , a Norbekow trqbva vseki da prochete, a posle i sledvachite knijki, koito ni podgotwqt za prehoda ,bravo Belcho !
Az she si pozwolq da vi razkriq edna taina koqto nqkoi moje bi znaqt – na Zemqta ima sedem izmereniq ili sedem voala nie sme v treto izmerenie tova , 4e nqmame o4i da gi vidim ne ozna4ava 4e ne su6testvuvat naprotiv ,te sa si tam ednoto izmerenie ni e dobre poznato poneje vsi4ki spim i kazvame, 4e sunuvame ,ne, nie ne sunuvame ,nie prosto si hodim v drugo izmerenie ,mozuka ni sam izbira kude da idem i kakvo da pravim i vidim tam osven tova su6testvuvat efirni su6testva koito idvat na pomo6t pri nas kogato ima energien koridor mejdu izmereniqta a toi se qvqva pri silna VOLQ i VQRA ,CHISTO SURCE i vruzka s bojestveniq kanal 4rez dobri dela i misli s drugi dumi bojiq pomo6t ili znak izprateni za nas 4rez KONQ EDNOROG
nie sme energiq o4ite sa ni nujni samo za treto izmerenie g-n.HRISTOV e prav
Jelaq na vsichki poputen vqtur i osuznavae navreme ,prehoda zapochna, prechistvaite se
sus PROCHKATA ,VQRATA ,LUBOVTA imaite NADEJDA i ochakvaite nai-dobroto da vi se sluci USPEH!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Нели 01.11.10 в 13:11
Mного ми хареса статията, асоциацията с Матрицата е много точно…Светът е вътре в нас или ние сме Светът, това което сме определя това което виждаме, чувстваме, мислим, говорим и експериментираме в житието ни. Силата е в нас и само трябва да повярваме в нея и да променим нашия вътрешен свят да го превърнем с мисли и дейсвия в Светът който желаем, без да прехвърляме отговорността на друг или да виним, да си простим че не сме го знаели от по рано и да приемем факта че не всички споделят нашето мниение …не можем да го налагаме, само да дейсваме с Вяра, Надежда и Любов. Някои наричаме тази сила Бог, Аллах, Буда, Космическа енергия и др. …както и да го наричаме или обясняваме истината е че е в нас…вътре в нас а не навън и във всяка частица от Космоса и когато повярваме на това което е в нас и ни водят чисти намерения няма нищо невъзможно. Важното е нашите цели да не вредят на никого с нищо.
Мен 27.01.11 в 14:01
Точно и аз се чудих над процеса за създаване на образи и по този начин попаднах на темата ти. Чуденето ми беше, дали някак може волево да се манипулира процеса на обръщане и изправяне на образа. И с какво виждаме образите, които НЕ идват от фотоните ударили се в ретината ни.
Същия принцип може да се приложи към всяко едно от сетивата ни. По памет можем да възпроизведем и усетим отново и по желание всички сетивности, които сме преживявали от външни дразнители. Било то звуци, допир, усещане за студ и топлина и т.н.
Това че и други хора се замислят над тези неща ме успокоява. Иначе се чувствам луд