Рисковете на нисковъглехидратните диети, т.нар. “НВД”

Препоръчва се да се консумира храна, която да включва 65-70% въглехидрати, 25-30% протеин и 5-10% мазнини. Забележка: това разпределение варира в съответствие с: А/ Целта на трениращия – дали иска да увеличи или намали теглото си, и Б/ вида тренировка, която провежда – аеробна или анаеробна.

Чрез средствата за масова информация широко се разпространява ползата от диети с високо въглехидратно съдържание и малко мазнини, като се цитират данни за огромните рискове, които крият диетите, съдържащи голямо количество мазнини.

Не се отделя особено внимание обаче на ползата от това да поемаме храни с много богато съдържание на въглехидрати. В предишния раздел бе разгледана подробно благоприятната роля на въглехидратите. Моля, направете справка с главата “Ролята на въглехидратите” стр. … . В тази статия ще проверим чрез факти и данни доколко са опасни митовете за ползата от диети с ниско /или никакво/ съдържание на въглехидрати и високо съдържание на протеин и от диети с ниско /или никакво/ съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини и как те не само не успяват да постигнат поставената цел, а могат да имат и сериозен отрицателен ефект /като заплашват здравето,а в някои случаи дори и живота на човека/.

Рисковете, свързани с високо съдържание на протеин и ниско /или никакво/ съдържание на въглехидрати

Едни от най-често прилаганите диети, толкова често, че са включена в списъка на модните мании, са диетите, богати на протеин и с ограничения до ниско /или никакво/ съдържание на въглехидратите, предлагани на нищо не подозиращите спортисти. Логиката на този подход към диетата е, че като ядем храни богати на протеин ще произведем чиста стегната машина, състояща се само от мускули. В края на краищата, не се ли състоят протеините от аминокиселини, които са строителните блокове на мускулите? И не е ли натоварването с въглехидрати метод за натрупване на тегло? Да разсъждаваш така, на пръв поглед, е съвсем просто: яжте храни, които правят мускули и изхвърлете онези, от които се пълнене. Слабичко тънко тяло се получава като се ядат храни с малко мазнини.

С течение на времето обаче, консумацията на храни, богати на протеин, няма да доведе до стройно тяло, изградено само от мускулна тъкан. След време трениращият с тревога ще забележи, че огромен процент от свалените килограми са от намаляване на мускулната маса. Постига се обратен ефект на поставената цел – да намалим общото съдържание на мастната тъкан и да понижим процентното нивото на мазнини в организма. Без наличието на въглехидрати, така желаният процес на съхраняване на протеина се прекратява и организмът изяжда собствения си протеин, за да си достави енергия. Консумирането на протеин не предпазва от изгаряне запасите от аминокиселини. Този факт започва да се осъзнава от все повече хора. Това, което остава не дотам ясно обаче, е допълнителният риск, който лишаването от въглехидрати крие за здравето.

Сериозните рискове за здравето, свързани с диетите с високо съдържание на протеин

Богатите на протеин диети, съчетани с малко или никакви въглехидрати, могат да бъдат потенциално фатални. Тези, които превъзнасят ползата от такива програми, заявяват, че съществува и допълнителен ефект на липса на апетит, което явно води до отслабване.

Липсата на апетит се дължи на факта, че сега организмът разчита на мобилизирането на мазнините, което води до образуване на кетонови тела /странични продукти от непълното разграждане на мазнините/, които се изхвърлят чрез пикочните пътища и по този начин не увеличават калориите в организма /по-долу ще се спрем по-подробно на това/. Изследванията не са доказали, че горните твърдения са факт.

Освен това, поддръжниците на диетите с високо съдържание на мазнини като ефективен метод за отслабване, заявяват, че повишеното калорично горене или термичният ефект на протеина, както и ниският коефициент на смилаемост, в края на краищата водят до намаляване на наличните калории поети с храната за разлика от тези, набавени от добре балансираното ядене със същата калорична стойност.
Забележка: Калоригенният ефект на поемането на протеин се дължи главно на храносмилателните процеси, както и на допълнителната енергия, необходима на черния дроб, за да асимилира аминокиселините. Макар и тази особеност да има известна валидност, когато се разработва солидна програма за отслабване, трябва да се вземат под внимание много други фактори,. Освен това, се създава потенциално вредното напрежение във функционирането на бъбреците и черния дроб и съпровождащите го дехидратация и електролитен дисбаланс /за този фактор ще говорим по-нататък/ и загуба на мускулна тъкан в резултат на диети, богати на протеин. (McArdle, William D., Katch, Frank I., Katch, Victor L.: Exercise Physiology; Energy, Nutrition, and Human Performance: Lea, Febiger; Philadelphia, P.A. 1986. pp. 544, 545.).

Диети с високо съдържание на мазнини и ниско /или никакво/ съдържание на въглехидрати

Една от диетите вечно “на мода” сред бодибилдърите е онази, при която трениращият вкарва толкова калории и мазнини, колкото намери за добре. При този подход, броят на калориите не е от значение, ако са от консумирането на въглехидрати! Този подход обаче не е широко разпространен сред онези, които сериозно се занимават с бодибилдинг, тъй като техният основен стремеж е да натрупват мускулна маса и да намаляват процентното съдържание на мазнините в организма си /чак дотам, че това да застраши здравето им/. Логиката зад тази схема е желанието да се създадат условия за оползотворяване на мазнините, като чрез изгарянето им се произвежда енергия.

Тук се прави опит да се прескочи един етап в процеса на желаното изгаряне на мазнини, като се избягва консумирането на въглехидрати, което на свой ред пък ускорява изгарянето на натрупаните мазнини. /Помните ли, че физиолозите казват: “мазнината изгаря в пламъка на въглехидратите”?/ Тези защитници на диетата с много мазнини и никакви въглехидрати, освен това, са измислили някаква теория, че консумацията на мазнини предизвиква съхраняване на протеина, изграждане на мускулна маса и същевременно да се изгаряне на мазнините! Гледат науката в очите и твърдят, че щом въглехидратите могат да правят тези неща, защо да губим време и сили, нека спрем да се тъпчем и да използваме мазнините, за да произведем желания ефект, който постигат въглехидратите. Удивителна логика, меко казано!

Това, че въглехидратите действат по този ефективен начин съвсем не означава, че би могло и мазнините да вършат същото. Да предложим подобна възможност значи да представим погрешно фактите. Идеята, изразена от поддръжниците на диетите с високо съдържание на мазнини /като начин за стартиране на процеса на изгаряне на мазнини и съхраняване на протеиновите запаси/ се основава на факта, че загубата на неизразходвани калории по пикочен път би дала възможност да се консумират безразборно /и всъщност неограничено/ мазнини. Това неправилно тълкуване на фактите води до твърдението, че 60-70 % от диетата трябва да се състои от мазнини, а останалата част от протеин. И пак, не трябвало да се поемат въглехидрати. Установено е, че калориите, разтворени в урината под формата на кетони и изхвърляни така от организма, могат да бъдат най-много 150 на ден! (American Medical Association: A critique of low carbohydrate ketogenic weight reduction regimes, Jama, 224: 1418, 1973. цитирано от McArdle, William D., Katch, Frank I., Katch, Victor L.: Exercise Physiology; Energy, Nutrition, and Human Performancе: Lea, Febiger; Philadelphia, P.A. 1986. pp. 544).

Забележка: Ежедневна загуба от 150 калории би означавало по 0.454 кг. на месец. Би било интересно също да отбележим, че наблюдаваното спадане на теглото /ако изобщо има такова, по-скоро се забелязва значително увеличаване на теглото/ при диетата с много мазнини, е за сметка на мускулната маса, която намалява с чак до 80%! Разбира се, това не е желаният ефект от диета за намаляване на мазнините!

Трябва също да подчертаем, че първоначалното намаляване на теглото е в резултата на изхвърляне на вода /дехидратацията, предизвикана от недостига на натрий и на натоварването на бъбреците с течности, което увеличава отделянето на урина/. Такова намаляване на теглото /на водата/ не води до намаляване на мазнините. Кетогенната диета /характеризираща се с високо съдържание на мазнини без никакви въглехидрати/, за разлика от добре балансираната нискокалорична диета, изобщо не води до намаляване на “мастната тъкан” в организма. (Lewis, S.B. et al.: Effect of a diet composition on metabolic adaptations to hypocaloric nutrition: comparison of high carbohydrate and high fat isocaloric diets. Am. J. Clin. Nutr., 30: 160, 1977).

Това неправилно схващане за ролята на въглехидратите и мазнините преследва бодибилдинга от самото му начало като спорт. В първите години /а в някои случаи и до ден днешен/, този насочван в неправилна посока “спорт” се характеризираше със състезатели, които “помпаха мускули,” тъпчейки се с фъстъчено масло и пълномаслено мляко през цялата година, и представете си, често добавяха към това и други “не толкова вредни” измишльотини като тлъсти хамбургери с 30% месно съдържание, резенчета бекон и пр. и пр. След това пък следваше “стягане на колана”и гладни диети, /състоящи се, моля ви се, само от протеин,/, за да се изразходват мазнините, натрупани в продължение на 8 месеца. Спортистите консумираха огромни количества риба тон с вода, често разбити с миксера. Спомняте ли си как се “помпаха” с риба тон преди състезание тези “рибоядци”. Концепцията за “тъпчене” и след това “стягане на колана” позволяваше на състезателите в повечето случаи да се явяват само на един, най-много два, конкурса годишно. Физиологичното изтощение и съсипване бе твърде голямо, за да се явяват на повече състезания.

Не е изненадващо, че състезателите, подложени на ограничения /и по отношение на храната и на всичко останало/ не можеха да искат много повече от тялото си. Фазата без въглехидрати често продължаваше по 8-12 седмици! Ужасяващо, като имаме пред вид какви нарушения във физиологическата структура на организма могат да настъпят през това време. Ясно е, че диетите с ниско съдържание на въглехидрати крият в себе си огромни потенциални опасности. Първата и най-забележима от тях е, сигурната загуба на значително количество мускулна тъкан. Причина за това е необходимостта организмът да черпи от протеиновите си запаси, за да получи нужното гориво за поддържане на кръвната гликоза. Меко казано, получава се обратен ефект!

Рисковете, свързани с диетите с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на въглехидрати

Диетите с много мазнини и малко въглехидрати може да се окажат опасни по куп причини. Преди всичко, този тип диети могат да повишат нивата на киселинността в кръвния серум и да намалят обема на калия, което може да предизвика няколко опасни реакции:

• 1. Нарушаване на сърдечната функция /аритмия/
• 2. Създаване на условия за ацидоза /нарушаване на калиевия баланс/. В следващите статии ще разгледаме това по-подробно.
• 3. Начало на проблеми с бъбреците
• 4. Повишаване на нивата на липидите в кръвта, което може да доведе до напрягане на сърцето.
• 5. Намаляване на гликогена /което води до дехидратация/.

Теорията на ограниченията не действа и може да предизвика сериозни здравни проблеми у нищо неподозиращия спортист. Много професионалисти в здравеопазването категорично отричат ползата от диети, бедни на въглехидрати богати на мазнини и протеин. (Newman, S.R., Williamson, B.: Survey of very low caloric weight-reduction diets I. Novelty diets. Arch. Int. Med., 143:1195, 1983.).