Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Познатите ни честоти, определяни като звук, не могат единствено да се разпространяват във вакуум.
Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, вследствие на което като възприятие се получава звук. С увеличаване на звуковото налягане звукът се чува по-силно и обратно. Възприятието на звуковата сила не се увеличава пропорционално на звуковото налягане, а значително по-слабо, с логаритмична зависимост.
Звукът е разпространяваща се еластична среда, периодична промяна на налягането, амплитудата или скоростта на частица. (Олсън, 1957)
Или, бих допълнил аз, звукът е поредица от механични свивания и разреждания (т.нар. надлъжни вълни), които успешно се разпространяват в някаква среда, която е поне малко свиваема (твърдо тяло, течност или газ, но не и вакуум).
Тези механични свивания и разреждания с честота от 16 Hz до 20 kHz се наричат звукови вълни. В газове и течности са само надлъжни, а в твърди тела – надлъжни и напречни. Звуковете се определят като тонове и шумове. Тоновете се получават в резултат на равномерно периодично трептене. Трептенията са със случаен характер и това са шумове.
Тоновете се различават по височина, сила, трайност и тембър. Височината на тона се определя от броя трептения в секунда. С увеличаването на честотата (броя трептенияв секунда) се увеличава и височината на тона. Децата чуват по-добре високите честоти например. С напредването на възрастта тази способност намалява прогресивно. Честотите, към които човешкото ухо е най-чувствително, са между 1 000 и 2 000 Hz.
Ние възприемаме звуците в нашия мозък по същия начин, както и “виждаме”. Външното ухо събира наличните звуци чрез ушна мида и ги отпраща към средното ухо. То препраща звуковите вибрации към вътрешното ухо, като ги усилва, а вътрешното ухо изпраща тези вибрации към мозъка, като ги превръща в в електрични сигнали. След това тези съобщения биват изпратени в слуховия център, където звуците се интерпретират.
Тоест, точно както зрението се осъществява в зрителния център, така и “чуването” става в слуховия център. В мозъка ни, който е изолиран от звуковата картина около нас, ние всъщност можем да чуем всички звуци в един широк обхват от честоти и децибели, от шумоленето на листата до бръмченето на реактивен самолет.
Когато си пеем и слушаме музика на Mp3, както правя аз по време на фитнес тренировка, ние чуваме звука с мозъка си. Ако можехме да запишем това, което “се чува” в мозъка ни обаче, на записа няма да има нищо друго, освен тишината, защото там има само електрически импулси, а те са безшумни. Това е необикновен факт. Електрическите сигнали, които достигат до мозъка, се интерпретират в слуховия център на мозъка и така ние ги възприемаме като звуци.
Така че никой нищо не чува!
С други думи, не обръщайте внимание на каквито и да е забележки, критики или подмятания на хорско мнение, което се струи около вас и касае моментната ви или планирана фитнес визия. Думите могат да са ласкави, неточни или заблуждаващи. Но какво ви пука от това? Виждате че никой нищо не чува!
П.С. “Thoughts become tnihgs!”
Ако Ви допада методиката ми на работа и искате да се възползвате от моите фитнес услуги, свържете се с мен, през формата за контакт. Можете да станете и фен на BelchoHristov.Com във Facebook още сега. Така ще покажете, че уважавате и искате най-популярният фитнес блог в България да бъде четен и посещаван. Благодаря ви!
{ 6 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
armag3don 24.02.10 в 20:02
Много добре казано “Думите могат да са ласкави, неточни или заблуждаващи. Но какво ви пука от това? Виждате че никой нищо не чува!” това ме накара да се замисля,дали няма да е по добре мп3 плейър с хубава музика (всеки с вкуса си) която да те стимулира и съсредоточава,отколкото събеседник който не само може да те разсейва но и разконцентрира също така да те бави и какви ли не още недостатъци които намаляват качеството на тренировката,а често и интензивноста.
gio 24.02.10 в 21:02
Мен пък много ме разконцентрира слушането на музика с плейър по време на тренировка. Иначе хубава статия, интересна.
Белчо Христов 25.02.10 в 09:02
Лично аз бях на кръстопът – от една страна, музиката разсейва, да, но прецених, че повече ме разсеяват неинтересните теми, които се дискутират в залите! Ето затова, избрах по-малкото “зло” – любима музика!
И реално, аз чувам, това, което искам да чуя! така съм спокоен и някак си мааалко по-съсредоточен! Въпреки, че няма нищо по-хуабаво от “гробната тишина”, според правилото “Mind Muscle Connection” – връзката между мозък мускул!
Нели 25.02.10 в 11:02
Абсоюлтно съм съгласна за по-малкото зло – аз отдавна тренирам с mp3-ка – слушам това, което ми харесва и ме стимулира, жива, динамична музика и разбира се – избягвам празните приказки
Владимир Стоянов 26.02.10 в 13:02
Аз в момента тренирам сутрин от 7:20 в една току що отворена зала до вкъщи и няма никой и е спокойно. Една цяла огромна зала само за мен – супер е .
Тодор Христов 26.02.10 в 13:02
Лично аз харесвам да има музика във фитнес залата, но само ако ми допада.
Ако не ми харесва, просто ме дразни, лошото е, че нямам контрол върху дистанционното.
Що се отнася до други звуци, най-много ми е неприятно когато трениращи около мен на висок глас коментират нещо, което за тях може да е важно (например, нещо за работа или др.), но за мен е без значение. В залата, поне откакто тръгнах да тренирам редовно, се старая да говоря малко и да не преча на никого.