Дневникът на лудия експериментатор

• Този материал не е за хора със слаби сърца.
• Този материал не е за хора с лабилна психика.
• Този материал не е за хора със сухи и скучни норми на живот.

Този материал е само и единствено за луди хора – като мен!

Годината е 1997. Започнах и работа в терариума (а до тогава бях ентусиаст природозащитник) за екзотични животни – игуани, питони, габонски усойници, монголски джербили, тарантули и други стряскащи окото на лаика твари. Годината почти съвпадаше с първите ми стъпки във сферата на фитнеса и културизма. Надъхано момче, отворено пред света да научава по много и от всичко, попада в правилната среда – тази на зоолога.

Дотогава се занимавах само и единствено с орнитология и стремглаво набирах скорост в изследователските експедиции по Северните влажни зони на Черно Море. Опасан в камофлажни дрехи, с бинокъл в ръка, тефтери и определители в другата, аз бродех из природата. -28 градуса и +42 бяха за мен просто един колорит към денят ми.

Но едно беше сигурно – аз бях луд! В хубавият смисъл на думата, разбира се. Търсех, учех, пробвах, експериментирах. Ровех под камъните, под корените на дърветата, гледах в небето, хоризонта … виждах всичко. О … не съм си объркал добавките, спокойно, предупредих ви … помислете отново, дали искате да прочетете този материал?

Тогава открих първите си истински приятели и съмишленици – хората, които ще разберат моите идеи, виждания и дори, с които да обсъдиш нещо, което няма да видиш по телевизията или да чуеш в заведение. Писнали са ви изреченията от типа: “Оооо, моя пак пиян се прибра, а аз звъннах на любовника …” или “И ти кво … изневери ли му”. Ако не са ви писнали и тези теми не са ви интересни, то веднага излезте от тук.

Ако обаче са ви писнали тези клиширани теми, то прочетете и остатъка от моят кратък дневник, който нарекох “Дневникът на лудия експериментатор” – материал, който ще ви покаже какво и защо съм изпробвал, като дар от природата. Храна, която никой трезв разум не би и посмял да си помисли. Но не е луд този който пише тези редове, луд е този който не ги разбира тези неща!

Докато работех през лятната си ваканция във Варненският терариум, аз общувах почти целодневно с моят приятел и до ден днешен – Ростислав Траянов. Това е човек с богат опит. Изключителен биолог. С него сме обсъждали алтернативната храна. Тази, която не се сервира на масата от обикновения гражданин.

Говорили сме на теми като леко панирани брашнени червеи, панирани коремчета от скакалци, охлюви, змии и други блюда. Обсъждали сме теми като консумация на коремчета от тарантули – изключителен афродизиак и много, много други. С моят бивш колега от БАН и приятел в живота, Любомир Запрянов – най-добрият малаколог по сухоземна молуска сме консумирали хайвер от охлюви. Или с други думи – ще завъртя ли главата ву с лудостта си – о да! Но ви предупредих в началото – ако сърцето ви е в Ахилесовото сухожилие с ритъм 180 на 120 – напускайте статията и блога веднага. Смелите и любопитните да продължат.

Малко по-късно, вече когато станах студент в университета, аз вече бях напред с материята фитнес (не случайно за втори път споменавам това в хронологията) и имах няколко успешно взети изпита по дисциплините – молекулярна биология, физиология, цитология и хистология, ембриология, органична химия и доста други. Знаех вече какво означават незаменимите аминокиселини и защо се наричат така?

Поддържах връзки с моите познати, следвах практиките по зоология и ботаника в полеви условия и вече съчмата там ме изтрещя. Реших се да пробвам всичко това, което лудото ми подсъзнание подсказваше да направя – да пробвам да ям алтернативната храна – животинската и растителната. О, не става дума тук за свежа салата с риба сьомга и лимон отгоре й. Става дума за салата от червеи и гарнитура 3-4 стръка билки.

Да! Не се шегувам. Експериментирал съм с поне 10 вида твари – пробвал съм и съм ял живи червеи, скакалци, хайвер от охлюви, диви билки, месо от кон, див трибестан, змийско месо и месо от пираня. Ял съм почти всичко, от което ще се отвратите, но не и да отречете. Ето защо?

Когато еволюцията на човек е текла с хиляди години и продължавала и неговата миграция – от континент на континент, ние хората, като хетеротрофни организми (биологична единица, която набавя енергия за своето съществуване от храната) сме си набавяли енергията от храната. Тази храна е била пълноценна, леснодостъпна и прясна – меса, растителни култури и всичко диво!

Коя храна се налага като диетична – именно тази, която е била навремето. Храна, която не е била допълнително преработвана, богата на незаменими аминокиселини – строителният материал на мускулите ни. А какво съдържа храната, която аз неведнъж съм си позволявал да консумирам – именно комбинация от вода и богат спектър от амини – включително и незаменимите.

Тези луди експерименти съм ги правил до толкова, доколкото исках да видя, толкова ли сме се изнежили ние съвремнните хорица, които живуркаме в един “модерен свят”. Повярвайте ми, да! Разглезени сме. Важното, което установих е, че нямах стомашно чревни проблеми или повишаване на температурата, включително и когато имах ухапване от пепелянка на експедиция, във връзка с дипломната ми работа. Белезите и симптомите, които показват нещо нередно – агент в кръвта ни, при мен липсваха.

“Експериментът” ми доведе и до друг резултат – хитинът на някои от животните, дори ме засити. А от хитин се прави кое – хитозанът, нали така? С други думи, това си е храна, която може да се консумира свободно – разбира се, районът, трябва да е чист екологично. Тук визирам богато зелени местности, с чиста почва, богато биоразнообразие, което гарантира “еко”-то в цялата схема.

Моят тогавъшен личен опит ми показа, че след време, поне така си мисля аз, ще се наложи тази нетрадиционна храна в ежедневието ни. Но тя ще бъде сравнително преработена. Ето, днес вече се произвежда козметика от охлюви, хранителни добавки от черупчести и хитин, афродизиаци като напитки и деликатеси дори – а навремето, за индианци, маи и други, за които гледаме по каналите – това е било тайната на дълголетието им. Просто един богат профил от аминокиселини и разнообразие в източниците им. Или с други думи – храната е определяла техният начин на живот. Храната е определяла дали тези племена ще имат потомство, сили за миграция, сили за битки, сили за магии ако щете!?

Но защо ви говоря всичко това – за да осъзнаете, че не всичко около вас е всичко около което живеете. Невидимият свят е този, който всеки един от нас не знае. А знанието е сила. Знаете ли какво е храната като макронутриент? Знаете ли точно какво означава стареенето на кетката и къде е тайната на дълголетието!

О, моля ви – не искам да ви чета клишираните изречения – по-малко стрес, повече спорт и т.н. Тайната на дълголетието е в подхода ви, който зависи от всяка хапка. Знаете ли как да храните детето ви, за да израстне пълноценно? Знаете ли как да елиминирате високите си нива на кръвна захар? Знаете ли как да отслабнете? Изобщо искате ли да научите, за да знаете? Искате ли и да го приложите? Стиска ли ви?

Не ви казвам, че съм най-добрият – казвам ви, че съм един от малкото, когото познавате, който иска да научи причината за всичко. Един от малкото, който влага сърце и душа във всеки прочетен и споделен и написан заради вас ред. Един от вас, за когото научихте в интернет! Казвам край на тези истории – ако искате да се запознаете лично с мен, на живо и да кажем заедно “Край” на удобната интернет платформа – елате на фитнес семинар. Каня ви! Заповядайте, ако сте се убедили, че съм достатъчно луд или може би смел? Да кажа всичко това пред вашите погледи – да ви спра дъха за 120 минути? Да видите как един професионален консултант по хранене може и иска да знаете единственият път към идеалното. Ето начина, за да пръсъствате.

Ако Ви допада методиката ми на работа и искате да се възползвате от моите фитнес услуги, свържете се с мен, през формата за контакт. Можете да станете и фен на BelchoHristov.Com във Facebook още сега. Така ще покажете, че уважавате и искате най-популярният фитнес блог в България да бъде четен и посещаван. Благодаря ви!