Хром и Ванадил – добавки срещу сладкото

belchohristovcom_160.jpg

След мълниеносните и безупречни действия на хитозан, публикувам и други двама първенци, във войната срещу наднормено тегло – хром пиколинат и ванадил сулфат. Те спомагат преди всичко, като намаляват чувството за сладко, апетитът към сладко и спомагат за редуцирането на телесните мазнини. В настоящият материал, ще видите как, защо и на каккъв принцип действат тези две хранителни добавки.

ХРОМ ПИКОЛИНАТ

belchohristovcom_161.jpg

Съществуват доста противоречиви мнения за ползата от този важен минерал. Това се дължи на факта, че хром пиколинат не оказва пряко анаболно въздействие върху мускулите, но непрякото му влияние е особено силно! Той самият не притежава анаболни свойства, но стимулира производството на инсулин, който с многостранното си анаболно въздействие води до нарастване на мускулната маса. Поради катализиращото си влияние върху инсулина, хромът се счита за силен анаболен елемент.

Хром пиколинатът е по-висш от хром полиникотината и хром хлорида

Трябва да подчертаем от самото начало, че противоречието в мненията за и против хрома се дължи на използването на различни негови съединения без всякакви уговорки. Хром пиколинатът е това, което трябва да изберем. Общоприето е, че той има анаболен ефект върху мускулите. Останалите органични хромови съединения /хром полиникотинат и хром хлорид/ нямат анаболен характер.

Така например, хром пиколинатът се абсорбира пет пъти по-добре от неорганичните съединения на хрома и е много биоактивен, подобрявайки обмяната на инсулина! Освен това, той стимулира клетките да поемат два пъти повече аминокиселината с разклонена верига левцин от останалите! Афинитетът му към инсулина също така е около два пъти по-голям и засилва три пъти повече преноса му в клетката. (Anderson, R.A., Chromium metabolism and its role in desease processes in man, Clin. Physical. Biochem. 1986: 4, 3, 1).

Различните функции на хрома стимулират отделянето на инсулин

Хромът въздейства на инсулина като стимулира мускулната хипертрофия! Той изпълнява цели шест жизнено важни функции:

    1. Инсулинът насочва транспортирането на гликозата към вътрешността на мускулните клетки.
    2. Инсулинът насочва транспортирането на аминокиселините към вътрешността на мускулните клетки.
    3. Инсулинът засилва поемането на тези аминокиселини от мускулните клетки.
    4. Вътре в клетката той повишава и ускорява образуването на гликоген.
    5. Освен това, инсулинът повишава синтеза на протеин.
    6. Той изпълнява и важната функция да превръща излишните въглехидрати, поети с храната, в свободни мастни киселини.
  • Ясно е, че при наличието на хром клетъчната активност е на най-високо ниво! Това разкрива положителното съотношение между обмяната на инсулина и навлизането на аминокиселините в клетките. Трябва да отбележим, че щом вече се намират в клетката, аминокиселините се вграждат в мускулния протеин под влияние на инсулина! Така повишеното съотношение на инсулина в клетките стимулира мускулния растеж! Това явление води до повишаване на фактора на гликозен толеранс /ФГТ/ в мускулните клетки при наличие на хром. Може да се каже, че при наличие на хром пиколинат, инсулинът действа оптимално! (Mertz, W., et al., Chromium and Nut. And Metabolism, Elsevier, N. Holland, Amsterdam, 1979: 11.).

    Хромът и инсулиновият контрол

    Макар инсулинът да е полезен, както и в други случаи, ако е в прекалено големи количества, се получава отрицателен резултат. Той стимулира анаболни реакции и растеж на мускулите, но от друга страна, увеличава мазнините в организма /когато количеството му в системата се увеличи твърде много/. Наличието на хром позволява да се контролира отделянето на инсулин. Той играе ключова роля в определянето на скоростта, при която мазнините /под формата на мастни киселини/ и телесните мазнини /под формата на мастна тъкан/ изгарят или се натрупват. Той дава възможност на панкреаса да намалява производството на инсулин при определено въглехидратно натоварване. (Griffin, M. Chromium. Muscle Magazine. Jan. 1997, стр. 121.).

    В подкрепа на този анализ подчертахме, че анаболният принос на хром пиколината се състои именно в оползотворяването на инсулина, което представлява жизнено важен процес! Повишеният инсулин сочи, че има излишък! Ако не се изразходва инсулинът този излишък може да има силно токсичен ефект! За да намали токсичността, организмът насочва излишните количества за получаване на триглицериди, които в последствие се превръщат в мастна тъкан! Повишавайки мускулния афинитет към обмяната на инсулина, хром пиколинатът изпълнява две важни функции. Така той пречи да се натрупват мазнини и стимулира мускулната хипертрофия . (Camerini-Davalos, R.A., Hanover, R., Treatment of early diabetes; Advances in Experimental Medicine and Biology. Vol. 119, New York, Plenum Press, 1979.).

    Непрекият анаболен ефект на хрома и отделянето на инсулин

    Инсулинът взема участие в обмяната на липидите и непосредствено в производството на соматомедините. Последните се разглеждат като фактори на мускулния растеж, произвеждани от черния дроб под влияние на растежния хормон. Това отново доказва ролята на хром пиколината! Виждаме, че акои не поемате оптимално количество хром пиколинат обмяната на инсулина ви ще се понижи, ще се възпрепятства мускулното развитие и ще се намалят запасите и оползотворяването на гликогена и мазнините за гориво! При редица изследвания на групи от здрави лица и пациенти, страдащи от хипогликемия /намалена захар/ и хипергликемия /увеличена захар/ 50% показват значително подобрение. (Colgan, M., Ironman: Chromium; Ironman magazine; Dec. 1992 стр. 67, 68.).

    ВАНАДИЛ СУЛФАТ

    belchohristovcom_162.jpg

    Ефективното действие на инсулина в организма зависи от редица външни фактори. В тази група се включват елемента магнезий и микроелементите цинк и хром /по-подробно ще разгледаме това в последната част на тази статия под заглавие “обратен ефект”/. Ванадилът е специална форма на ванадия, чието откритие има огромно значение, тъй като много наподобява анаболното действие на инсулина. Ванадил сулфатът се получава от микроелемента ванадий и участва в стимулирането на редица анаболни процеси, контролирани от инсулина, който – както вече казахме – е основният естествен анаболен хормон в организма.

    Ванадил сулфатът има същото действието и влиянието на инсулина

    Ванадил сулфатът има същото въздействие като инсулина и води до силно изтласкване на запасите от гликоза и аминокиселини към мускулите. Освен това, той повишава запасите на гликогена и спомага протеиновия синтез. “Според последните научни изследвания с животни, страдащи от диабет, приемането на добавка от ванадил сулфат чрез устата може да възстанови повишаването на гликозата в тъканите, синтеза на гликоген и обмяната на кръвната гликоза. (Am. J. Physical. 257:904, 1989; Diabetes 39:1326, 1990.).

    Трябва да отбележим, че запасите от гликоген осигуряват основната енергия за ре-синтезирането на АТФ в мускулната клетка в периоди на метаболен стрес. Резервите от мускулен гликоген представляват енергиен резервоар, който дава възможност да се поддържат запасите от АТФ в мускула. Способността да се провежда високоинтензивна тренировка зависи от положителните нива на гликогена в мускула. (Eur. J. Appl. Physiol. Occup. Physiol. 46:47,1981.).

    Повишаването на нивата на мускулния и чернодробен гликоген до максимум несъмнено могат да доведат до по-добро представяне по време на интензивна тренировка. Ензимната активност в мускула и в чернодробната тъкан стимулират синтеза на гликоген, което се контролира под влияние на инсулина. Когато се изпадне в състояние на изтощен гликогенен резерв, отделянето на инсулин под влияние на храненето кара въглехидратът /смлян от организма/ под формата на гликозни молекули – да навлезе в черния дроб и мускулните клетки и да се превърне в гликозен полимер, гликоген. Това води до по-добро представяне особено по време на интензивна анаеробна силова тренировка с тежести/. (Alamada, A. I., Vanadyl: Trace Element in Sheep’s Clothing; Ironman Magazine, April 1991 стр. 56.1.).

    Макар че ванадил фосфатът има предимно полезно физиологично влияние върху мускулния растеж, той има и отрицателно въздействие по отношение на натрупването на мазнини. Подобно на инсулина, ванадилът изпраща огромни количества мазнина към уморените мускули, които току що са прекратили работа! Ясно е, че това се отразява зле върху нарастването на мускулната маса! Очевидно трябва да сведем до минимум приемането на мазнини щом вкарваме ванадил сулфат, причиняващ силно отделяне на инсулин в организма.

    Намаленото ниво на хрома може да намали анаболния ефект на инсулина

    Липсата на хром може силно да отклони инсулина от положителното му действие като основен строител на мускула. И обратно, адекватното ниво на хрома може да доведе до повишаване на неговото положително /анаболно/ влияние. Недостигът причинява отрицателното повишаване на нивата на мазнините, което е доказано чрез изследвания на кръвни проби. “Инсулиновата резистентност”, получена от ниско ниво на инсулин, стимулира нарастване на телесното тегло и драстично нарастване на мастната тъкан, често стигащо до затлъстяване.

    Ванадият предизвиква стрес в бъбреците и черния дроб

    За тези, които прекаляват, макар и с малки дози ванадий, е от голямо значение да знаят, че той се натрупва повече в костите, черния дроб и бъбреците отколкото в мускулите!

    Повишеният гликозен толеранс в съотношение с повишената токсичност

    Основният проблем се състои в това, че за да се получи желаният ефект от ванадил сулфата върху гликозния толеранс /ГТ/, човек е принуден да приема дози, които биха могли да бъдат токсични! В едно изследване, проведено от Д-р Хосе Доминго в Медицинския факултет на Университета в Барселона, върху плъхове са приложени три форми на ванадий /метаванадат, ортованадат и ванадил сулфат/, след което обмяната на гликозата се подобрила, но процентът на смъртност била ужасяваща! 50% от плъховете, приели ванадил сулфат са измрели. При цялата серия от тестове, вкарването на необходимите дози ванадий за подобряване на гликозния толеранс било съпровождано от повишаване на токсичните нива. Очевидно не може да се получи желаният ефект на гликозен толеранс без токсичност. (Domingo J. et al. Improvement of glucose homeostasis by oral vanadyl or vandate treatment in diabetic rats is accompanied by negative side effects. Phar. Toxic, 1991, 68; 249-253.).

    Как да се сдобием с хром пиколинат и ванадил сулфат?

    “Фитнес Фигура с BelchoHristov.Com” предлага най-доброто като суровина и хранителна добавка на Българският пазар. Освен че закупувате продукти, получавате и информация от самия автор на BelchoHristov.Com полезна, безценна и важна информация, която ви е нужна! Индивидуален суплиментарен план, хранителен режим и ценни насоки от лицензиран Диетолог и Персонален треньор по кондиционен културизъм и фитнес – услуга без аналог за България! Изберете Белчо Христов и “Фитнес Фигура с BelchoHristov.Com”.

  • Оцени този материал

    Дай своята оценка и вот за този материал! Участвай с коментар чрез Facebook. Използвай: кирилица, истинска снимка и позитивна мисъл. Благодаря ти!

    Facebook

    Twitter

    YouTube

    Хипогликемия и диабет

    Хипогликемията засяга 25% от хората и може да се дължи на няколко фактора: # дългогодишен диабет със загуба на глюкагонов и адренергичен отговор # стриктен контрол на кръвната глюкоза с интензифицирано инсулиново лечение # лека,...

    Close