
Подчертахме колко е важно организмът да може сам да регулира нивата на калия и натрия /електролитния баланс/ и последиците от отклоненията в този баланс. Един от многото начини, по които организмът е в състояние да осигури компенсаторни регулиращи функции, е чрез пикочната система. Бъбреците играят ключова роля в регулирането на концентрацията на калий и натрий /а също и на калций/ в плазмата изхвърляйки толкова количество от тях колкото е вкарано в организма. Когато организмът се затруднява да поддържа калиево-натриевия баланс, той се справя с това като отделя активиращ хормон, наречен алдостерон. При тежки физиологични условия, причиняващи стрес в нормалното протичане на обмяната, се отделят необходимите нива алдостерон. Предприемането на каквито и да е компенсаторни мерки обаче крие потенциална опасност от физиологична смърт.
Тренировката с висока интензивност и отделянето на алдостерон – проблеми, свързани с ре-абсорбирането на натрия
Когато организмът е подложен на физиологичен стрес, както е при тренировката с висока интензивност, поради изпотяването и голямата клетъчна активност се получава загуба на калий и натрий. Щом спаднат техните нивата, се получава сигнал за отделяне на алдостерон. Ролята на алдостерона в този момент е да действа компенсаторно като абсорбира отделения натрий отново в системата. Това се извършва в дисталните тръби на бъбреците. Действайки по този начин като със “спирачка,” организмът е принуден да абсорбира повторно натрия, който е трябвало да отдели. Основният проблем, свързан с това “принудително” ре-абсорбиране, се състои именно в какво количеството натрий “е трябвало да се отдели”. Принуден да поддържа по-високи нива на натрий от заплануваните, организмът се изправя пред проблема как да го задържи.
Принудителното ре-абсорбиране на натрия води до задържане на вода
При горе описаната ситуация организмът не е в състояние да изхвърля и вода. Тя се изхвърля заедно с натрия. Когато водата не може да се изхвърли по нормален път, организмът я задържа. Трябва да отбележим, че се шири неправилното мнение, че поемането на натрий води до задържане на вода! Объркването във връзка с това идва от погрешното становище, че наличието на всякакъв вид натрий води до задържане на вода. А това не е така. Ре-абсорбираният натрий води до задържане на вода. Схващането, че трябва да се избягва консумирането на натрий, е типичен пример за неразбиране същността на проблема, но за съжаление е преобладаващо в анализите на храненето и диетата.
Алдостеронът оказва същия негативен ефект и върху калия
Проблемите, свързани с въздействието на алдостерона върху натрия, се отнасят и до калия. Освен това, той стимулира изхвърлянето на плазмен калий. Трябва да отбележим, че без наличие на алдостерон в урината се отделя много малко калий. Под въздействието на алдостерона изхвърлянето на калия се увеличава до 40-50 пъти! Бъбреците се подлагат на огромен стрес, тъй като са принудени да филтрират повишени количества! Съществува и проблемът с осмотичния дисбаланс между вътрешността на клетката и околната среда, което води до множество здравни проблеми.
Нека си припомним, че трябва да се поддържа равновесието и правилното съотношение между количествата на натрия и калия, за да се осигури правилно физиологично функциониране. Всяко нарушаване на този крехък баланс, предизвикано от намаляване или увеличаване на количествата на тези елементи в клетката, ще предизвика сериозни проблеми. И така, макар в много отношения алдостеронът да играе ролята на пазач, действието му може да предизвика и разруха и опустошение. Тук можем да кажем: избягвайте ситуации, при които се отделя този добронамерен, но много опасен хормон.



{ 2 trackbacks }
{ 2 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Мира 11.06.08 в 16:06
Незнам дали точно тук трябва да задам въпросът си ,но ме интересува как можем да предотвратим задръжката на вода?
Drago 11.06.08 в 19:06
По малко сол повече вода … за други магии Белчо трябва да се произнесе.