НАЙ-ВАЖНИЯТ МИНЕРАЛ – ВОДАТА

Водата представлява 40-60% от телесното тегло и 70-75% от теглото на мускула. Интересно е, че тя представлява само 25% от теглото на мазнините. Количеството вода е различно при отделните индивиди и зависи от телосложението им. Двете основни области, в които се натрупва вода в организма са вътреклетъчните и извънклетъчни органели: 62% се намират вътре в клетката, а 38% извън нея.

Водата изпълнява много жизнено важни функции

Молекулите на водата се подреждат една до друга, благодарение на водородни връзки и създават строго специфична подредба, от която произлизат всички нейни свойства - добър разтворител, катализатор на редица реакции в организма и т.н.

Водата, в пълния смисъл на думата, е най-важното хранително вещество за нас. Без вода смъртта е неизбежна! “Водата помага да се поддържа телесната температура и участва в 50% от химическите реакции в организма.” Чрез нея се овлажняват различните повърхности и така се транспортират газовете в организма. Тя подпомага процесите на преминаване на хранителните вещества през клетъчната мембрана. Посредством водата се транспортират отпадъчните продукти, смазват се ставите, а чрез структурата, която тя изгражда в тъканите се оформят органите. Тя има и стабилизиращи свойства по отношение на температурата. Може да абсорбира огромно количество топлина със съвсем малка промяна в температурата. (McArdle, William D.,et al.: Exercise Physiology: Energy, Nutrition and Human Performance. Lea&Febiger: Philadelphia, P.A., 1986. стр. 50).

Водата е от особено значение за провеждането на високоинтензивна тренировка

По време на тренировка е възможно да се изразходват големи количества вода. Първата необходимост, която трябва да се удовлетвори в организма, е да се компенсира разходът на вода. Понижаването на нивата на течностите води до повишаване на температурата и съответно до натоварване на сърцето и другите главни органи. Загубата на течности затруднява и кръвообращението, което в края на краищата води до по-лошо представяне и понижава способността на организма за терморегулация.

Ясно е, че намаляването на течностите в организма води до огромен брой нарушения в биологическите функции и по време на тренировка и по време на почивка! Най-простото решение и обичайна практика в този случай е да се консумира голяма количество вода /общоприето е да се пият по 8 чаши от по около 0. 230 л дневно/ в неактивния период и по-големи количества преди и естествено по време на тренировка като трябва да подчертаем, че преди интензивна тренировка за издръжливост поетото количество вода трябва да е по-голямо /0.450-0.650 л/, за да се подготви организма за предстоящото натоварване.

Като консумираме вода преди тренировка, отлагаме естественото обезводняване не позволяваме да се повиши телесната температура. (Greeleaf, J.F. et al.: Hyperthermia in Exercise: International Review of Physiology: Environmental Physiology 111, Vol. 20. Baltomore University Park Press, 1979.). Това обаче не замества постоянната необходимост да се зареждаме с течности и се счита, че не е така ефективно за поддържането на топлинния баланс както е равномерното консумиране на вода по време на тренировка. (Gisolfi, C.V. and Copping, J.R.: Thermal effects of prolonged treadmill exercise in the heat. Med. Sci. Sports, 6: стр.108 1974).

При продължителна тренировка може да се компенсират точно количествата на разходваната вода с поемането на същите количества поради това, че при интензивно физическо натоварване стомахът може да изхвърли само определено количество вода на час. От него се изпразва само 0.800 л вода, което е нищо в сравнение с общата загуба от 2 л! Обемът на течността в стомаха е важен и поради това, че изпразването на червата се ускорява като с всеки 0.100 л обемът на червата се увеличава с 0.600 л. Най-разумно е да се препоръча поемане на 0.250 л (8.5 oz) на интервали от по 15 минути приблизително като по-голямо от това количество би предизвикало усещане за “подуване” у трениращия. (McArdle, William D.,еt al.: Exercise Physiology: Energy, Nutrition and Human Performance. Lea & Febiger: Philadelphia, P.A., 1986. стр. 452).

Трябва да отбележим, че по време на редица упражнения със субмаксимална интензивност изтласкването на водата от стомаха не се затруднява. (Fordtran, J.S. & Saltin, B.: Gastric emptying and intestinal absorption during prolonged severe exercise: J. Appl. Physiol., 23:331, 1967.).

Важно е също да се подчертае, че студените течности /5° С; 41° F/ се изпразват от стомаха много по-бързо отколкото течностите със “стайна температура”. (Costil, D.L. & Saltin, B.: Factors limiting gastric emptying during rest and exercise. J. Appl. Physiol. 37: 679, 1974.).