Храносмилателна система

Храносмилателна-система-описание

Храносмилателна система

При човека се наблюдава силно диференциране на храносмилателната система – приспособления за надробяване на храната, за смилането й, преобладават протеолитични ензими, култура на храненето и др. Всички храносмилателни органи имат три слоя: добре кръвоснабдена и слоеста епителна тъкан (лигавица), гладкомускулни влакна и съединителна тъкан в най-външния слой.

Храносмилателната система започва с устната кухина, в която храната постъпва във вид на повече или по-малко предварително обработени хранителни продукти. В устната кухина са разположени зъбите, езикът и слюнчените жлези. Устната кухина е покрита с лигавица, изградена от многослоен епител. Клетките на повърхностния слой постоянно се подменят и на тяхно място се образуват нови.

Храносмилателна-система

Приемането на твърда храна започва с нейното отхапване и последващо механично раздробяване, което се осъществява от челюстите и разположените върху тях зъби.Всеки зъб се състои от коронка, шийка и един или няколко корена. Коронката е видимата част на зъба. Покрита е с емайл (глеч), под който е разположено зъбното вещество – дентин. Емайлът е една от най-твърдите съставни части на човешкото тяло. Той предпазва зъба от повреди – изтъркване и проникване на микроорганизми. Може да се пропука при чупене на твърди предмети или при резки температурни промени и да се достигне до бързо разяждане и разрушаване на зъба. Дентинът на корена е обвит със зъбен цимент. Във вътрешността на зъба се намира малка кухина, която продължава в корена като канал и се отваря на върха му. През канала в кухината на зъба навлизат нервни и кръвоносно съдове, които заедно с намиращата се там съединителна тъкан образуват зъбната пулпа. Зъбите на възрастен човек са 32. В зависимост от функцията, която изпълняват, те имат различна структура и се делят на резци (8), кучешки (4), предкътници (8) и кътници (12). С резците и с кучешките зъби човек отхапва, а с кътниците стрива храната.

През живота на човека се наблюдават две поколения зъби – млечни и постоянни. Образуването на млечните зъби започва през 3 месец от бременността. Този процес зависи до голяма степен от здравословното състояние и храненето на майката. Млечните зъби са 20. Започват да никнат от 6 месец на бебето, а към 6-8 годишна възраст започват да падат. До 12-13 годишна възраст се заменят с постоянни. Крайните 4 кътника (мъдреци) се появяват едва след 18-20 годишна възраст. Механичното раздробяване на храната в устната кухина се улеснява от езика.

Eзик

Езикът е много подвижен мускулест орган. Движенията му са сложни и изискват фино съгласуване на изграждащите го мускулни влакна. Езикът размесва храната, оформя я като хапка, придвижва я към задната част на небцето, което рефлексно предизвиква акта на гълтането. Езикът е покрит с лигавица, осеяна с малки брадавички. В тях са разположени вкусови луковици, чрез които се възприемат различните вкусови дразнения. Може да се направи изводът, че езикът изпълнява многостранни функции: осигурява гълтането на храната, вкусовите усещания и играе важна роля при говора на човека.

Език-и-устна-кухина

В процеса на дъвкането храната постепенно се овлажнява от слюнката, която се отделя от слюнчените жлези. В устната кухина изливат секрета си голям брой малки и 3 двойки големи слюнчени жлези (околоустни, подезични и подчелюстни). За едно денонощие се отделят около 1,5 литра слюнка. Количеството и съставът й зависят от естеството на храната. Сухата храна предизвиква обилно отделяне на рядка слюнка, която я овлажнява, а слизестата слюнка прави храната хлъзгава, слепва я в хапки и улеснява преминаването й през хранопровода. Раздробяването на храната при дъвкането й осигурява повърхност за действието на слюнката и на други смилателни сокове. Слюнката предизвиква не само механични, но и химични промени на храната. Слюнката съдържа ензимите амилаза и малтаза.

Амилазата действа върху скорбялата и я превръща в малтоза. Под действието на ензима малтаза малтозата преминава в глюкоза. Ето защо продължителното дъвкане на коричка хляб или сухар е свързано с усещане за сладко. Като разтваря различните съставки на храната, слюнката осигурява контакта им с вкусовите луковици и създава условия за вкусово усещане. Слюнката има и защитна функция, защото отмива случайно попаднали и вреднодействащи вещества. Тя съдържа и бактерицидния ензим лизозим, който разрушава попаднали с храната бактерии. Слюнната секреция се регулира от нервната система.

Слюноотделянето е рефлексен акт, който протича по следния начин: храната дразни рецепторите в устната кухина и по сетивните нерви възникналото възбуждане достига до центъра на слюноотделянето в продълговатия мозък. Оттам чрез изпълнителните нерви импулсите достигат до слюнчените жлези и стимулират тяхната секреция. Този рефлекс има безусловен характер. Слюноотделяне се получава и при вида на храната, при думата “лимон” или “кисело”, при звуков сигнал и т.н. Това слюноотделяне е условнорефлексно. Описано е най-напред от руския физиолог И.П.Павлов, който за постиженията си в областта на храносмилането през 1904 е получил Нобелова награда.
Устройство и функции на стомаха.

Гълтач

Гълтачът е разположен в областта на врата. Горната му част е само въздухоносен път, в средата се пресичат пътя на храната и пътя на въздуха, а през долната му част преминава само храната. Средната му дължина е 12-15см. След оформянето на хапката, пропита от слюнка, тя попада в задната част на езика, след което мекото небце се повдига и затваря отворите на носната кухина. Едновременно с това се повдига и гръклянът и входът му се затваря от надгръклянника. По такъв начин въздухоносните пътища се затварят и предпазват от попадане на храна в тях, след което хапката се гълта. Важно е да се помни, че при човек, изпаднал в безсъзнание, този гълтателен процес е нарушен и в трахеята могат да навлязат течности и храна. Ето защо на припаднал човек никога не трябва да се дават течности.

Хранопровод

След попадането на храната в гълтача неговите мускули над хапката се съкращават и тя се придвижва към хранопровода. Гълтачът преминава в хранопровода без рязка граница. Хранопроводът е тясна тръба, дълга 22-25см, която заедно с трахеята навлиза в гръдната кухина, преминава през диафрагмата и се отваря в стомаха. Лигавицата му е многослоен плосък епител. След като хапката попадне в началото на хранопровода, мускулите му се съкращават и я изтласкват в стомаха. Твърдите храни преминават за 6-8 секунди, а течностите за 1-2 секунди.

Стомах

Храносмилателна-система-фронтален-изглед

Стомахът е торбесто разширение на хранителния канал, в което се натрупва храната и се подлага на действието на стомашния сок и във вид на каша преминава в тънкото черво. Стомахът по форма прилича на круша, разположен е под лявата част на диафрагмата. Формата му се мени в зависимост от положението на тялото, възрастта, пола, степента на напълненост. Обемът на стомаха е около 3 литра. Отворът на хранопровода в стомаха се нарича кардия, средната му част – тяло, а срещуположния край на кардия, където е връзката му с дванадесетопръстника се нарича пилор. В края на пилорната част има пръстовиден гладък мускул, който образува сфинктер (стегач).

Свиването и разпускането на пилорния сфинктер и перисталтичните движения на стомаха регулират излизането на храната от стомаха. Перисталтичните вълни са периодично свиване и отпускане на мускулите на храносмилателния път, при което съдържимото се придвижва по посока на ануса. Стените на стомаха имат устройство, подобно на останалите отдели на храносмилателния канал. Характерна е силната мускулатура, съставена от три слоя. Лигавицата е нагъната и съдържа голям брой жлези, които отделят стомашен сок. Стомашните жлези произвеждат солна киселина, ензими и слуз, които влизат в състава на стомашния сок. Интересно е, че солната киселина не уврежда тъканите на стомаха. Установено е, че най-вътрешня слой на лигавицата се състои от киселинноустойчиви клетки. Освен това има клетки, които произвеждат слуз, която предпазва стомашната стена от действието на солната киселина.

Постъпващата от хранопровода храна се наслоява в стомаха. Пълният стомах създава усещане за ситост. Храната престоява в стомаха от 2 до 6 часа в зависимост от нейните физични качества и химичен състав. Най-малко престояват течностите, а най-дълго престояват храните богати на мазнини. Когато хапката попадне в стомаха, в нея постепенно прониква стомашен сок. Под влиянието на ензима пепсин започва разграждането на белтъците – най-напред до по-ниско молекулни съединения (пептиди), а след това до аминокиселини. Пепсинът се отделя в неактивна форма. Активирането му зависи от солната киселина. Освен това солната киселина осигурява набъбването на белтъците и пресича белтъка на прясното мляко, което улеснява действието на ензимите. Тя има и бактерицидно действие и предпазва стомаха от възникване на инфекции.

Стомашната секреция е подложена на нервна и хуморална регулация. Тя започва няколко минути след постъпването на храната в устната кухина, продължава няколко часа и зависи от физичните и химичните качества на храната. Използвайки създадения от него модел на т.нар. мнимо хранене, И.П.Павлов установил, че независимо от това, че храната не попада в стомаха, от направения в него отвор (фистула) изтича стомашен сок. Сок не се отделя, ако се пререже блуждаещият нерв, който стига до стомаха. С това той доказал безусловно рефлексния характер на стомашната секреция.

Секреция на стомашен сок предизвиква и видът на храната, обстановката, която е свързана с нейното приемане. Тази секреция е условно рефлексна и зависи от допълнителни условия. Стомашния сок, отделен по рефлексен път (безусловен и условен), Павлов нарича “апетитен”. Той има голямо значение за нормалното протичане на храносмилането. Различни дразнители, които водят до неговото потискане (шум, болка, неприятен вкус на храната), особено в детска възраст нарушават храносмилателния процес. Освен по нервно-рефлексен път стомашната секреция се регулира и хуморално. Някои вещества, които се намират в месните и зеленчуковите бульони, кофеинът, гастринът (хормон, който се отделя от лигавицата на пилора) постъпват в кръвта и чрез нея повторно стигат до жлезите на стомаха и стимулират секрецията на стомашен сок. Тази регулация се означава като хуморална.

Устройство и функции на червата

От стомаха хранителната каша се придвижва на порции към червата. Здравият сфинктер на пилора (при изхода на стомаха) се отваря в момент, когато до него стигне силна перисталтична вълна, идваща от стомаха. Стомашното съдържимо никога не преминава наведнъж в червото при нормално храносмилане. Червата се състоят от два дяла – тънко и дебело черво.

Тънкото черво заема по-голямата част от коремната кухина. Дължината му у възрастен човек е от 5 до 7 метра. Началната част на тънкото черво се нарича дванадесетопръстник. Той има форма на подкова (или 12 напречни пръста) и достига дължина около 30 см. В дванадесетопръстника се влива големия изходен канал на жлъчния мехур както и каналът на задстомашната жлеза (панкреаса). В дванадесетопръстника хранителната каша се подлага на действието на сока на задстомашната жлеза, жлъчката и сока, отделен от стените на червото.

Движенията на чревната мускулатура подпомагат смесването на храната със смилателните сокове, улесняват всумкването й и я придвижват към дебелото черво. Лигавицата на тънкото черво се състои от кръгово разположени гънки. Тя е осеяна с жлези, които секретират сок (2-3 литра за 24 часа), богат на ензими с алкален характер. Цялата лигавица е покрите с многобройни власинки, които значително увеличават нейната площ (около 10 пъти) и улесняват всмукването на хранителните вещества. На 1 см се намират 3000 – 4000 власинки. Движенията, които извършва тънкото черво са два вида: перисталтични – за придвижване на храната и махови за размесването й с чревния сок.

Дебелото черво е продължение на тънкото черво. Дълго е около 1,5 метра. Започва със сляпо черво, на долния край на което се намира червеобразен израстък наречен апендикс. Той е дълъг 8-10 см. В някои случаи се възпалява и предизвиква заболяването апендицит. Дебелото черво прави няколко извивки и преминава в право черво, което завършва с анус. След почти пълно оперативно отстраняване на стомаха е напълно възможно да се живее без сериозно нарушение на нормалното храносмилане поради наличието на задстомашна жлеза и жлъчка.

Задстомашната жлеза (панкреасът) е разположена зад стомаха в извивката на дванадесетопръстника. Тя отделя сок, който е много богат на ензими. Ензимът трипсин има значение за смилането на белтъците, като ги разгражда до аминокиселини. Мазнините се разграждат под действието на ензима липаза до глицерол и мастни киселини. Панкреатичният сок съдържа и натриев бикарбонат, който неутрализира солната киселина, дошла със стомашното съдържание и осигурява алкална среда за действието на ензимите.
Жлъчката се образува в клетките на черния дроб. Черният дроб е най-голямата жлеза в човешкия организъм. Разположен е в дясната подребрена област под диафрагмата и тежи около 1500 грама.

Той е богато кръвоснабден. Една от основните му функции, свързани с храносмилането, е образуването на жлъчен сок. Освен активиращото действие на липазата, жлъчката емулгира мазнините. По такъв начин тяхната повърхност се увеличава и се подпомага разграждането им. Жлъчката се образува в клетките на черния дроб непрекъснато, но попада чрез общия жлъчен поток в дванадесетопръстника само при постъпване на храна в стомаха. В интервалите между храненето се събира в жлъчния мехур. Жлъчката съдържа жлъчни соли и пигменти.

От дванадесетопръстника храната попада в останалата част на тънкото черво и попада под въздействието на чревния сок. Той съдържа комплекс от ензими, разграждащи неповлияните белтъци, мазнини и въглехидрати до техните основни съставни елементи и ги подготвя за всмукване. Промените на хранителните вещества в хранослмилателния канал са първия етап от обмяната на веществата и енергията. Така разградените хранителни вещества попадат в лигавицата на тънкото черво, където чрез чревните власинки се извършва всмукването и попадането им в кръвта. Всмукването се осъществява главно от лигавицата на тънкото черво. В устната кухина се всмукват само някои лекарствени вещества – например нитроглицеринът. Една таблетка поставена под езика, разширява кръвоносните съдове на сърдечния мускул и бързо успокоява болката, дължаща се на тяхното свиване. В стомаха се всмукват вода, готварска сол и алкохол. Тази е причината за бързото действие на алкохола, особено когато е приет на празен стомах. Основната част от веществата се всмукват от тънкото черво. Крайните продукти от разграждането на белтъците и въглехидратите се всмукват в кръвта, а на мазнините – предимно в лимфата.

Веществата, които не се всмукват, преминават в дебелото черво. Тук става преди всичко сгъстяване на чревното съдържимо поради извличане на невсмуканата вода, както и бактерийно разграждане на някои трудноусвоими вещества (целулоза и други). Бактериите имат значение преди всичко за образуването и всмукването на някои витамини. След продължително лечение с антибиотици чревната флора се унищожава и това води до нарушения в дейността на дебелото черво. Дебелото черво извършва от време на време движения, които придвижват съдържанието към правото черво, където то се събира и периодично се изхвърля навън.

Движенията на червата и секрецията на смилателните сокове се регулира по нервен и хуморален път. Перисталтичните движения се засилват при механично дразнене, което се причинява от хранителната материя. Под влияние на киселото съдържимо, което преминава от стомаха, в лигавицата на дванадесетопръстника се отделят хормоноподобни вещества, които стимулират отделяне на панкреатичен сок богат на ензими, натриев бикарбонат и жлъчка от черния дроб. Количеството и съставът на храносмилателните сокове зависят от вида и качеството на храната. Зеленчуците, плодовете, черният хляб и други предизвикват по-силни дразнения на червата и по-силна перисталтика.

Грижи за храносмилателната система

Te са в три направления:

1. Хранителен режим за здраве на храносмилателната система

В качеството ми на диетолог е излишно да споменавам, че грижите за храносмилателната система основно се дължат на правилно и рационално хранене. Но от практиката си съм се сблъсквал с много специфични казуси, които съм разрешавал:

  • да изготвям хранителни режими при установен гастрит или язва
  • да изготвям хранителни режими при отстранена жлъчка, стомах, час от хранопровода и други
  • да изготвям хранителни режими при проведена химио или лъчетерапия
  • да изготвям хранителни режими при проведена хирургическа интервенция

В тази връзка, аз помагам и уча хората как да се справят с проблема! Всичко за моите хранителни програми следете тук, а за специализираните ми услуги тук.

2. Фитнес тренировки за здраве на храносмилателната система

В качеството ми на фитнес треньор считам, че редовните фитнес занимания за здраве само, водят до едно правилно и нормално (а не лениво) функциониране на целия храносмилателен тракт. Спортните движения, дишането и участието на диафрагмата „масажират“ вътрешните органи и поддържат устойчивост и добро развитие на всички компоненти. И тук съм се сблъсквал с казуси като:

  • да изготвям фитнес програми при установен гастрит и язва
  • да изготвям фитнес програми при проведена химио или лъчетерапия
  • да изготвям фитнес програми при осъществена хирургическа интервенция

В тази връзка, аз помагам и уча хората как да се справят с проблема! Всичко за моите фитнес програми следете тук, а за специализираните ми услуги тук.

3. Хранителни добавки за здраве на храносмилателната система

В качеството ми на суплементарист и уелнес консултант, за здраве на храносмилателната система препоръчвам натурални и билкови екстракти (храносмилателни ензими и пробиотици) и продукти.

Обратно към раздел “Анатомия и физиология”

Магазин-Белчо-Христов-Хранителни-добавки-Варна

Архив статии