Пулсът диктува ударите на сърцето, благодарение на които кръвта ни циркулира. Темпото му се променя от два вида нерви, тръгващи от мозъка. Един от тях, част на симпатиковата нервна система симпатиковата нервна система, при нужда от по-голям прилив на енергия ускорява пулса. Другия, част от парасимпатиковия дял на нервната система, го забавя!
Движение на кръвта в кръвоносната система, обусловено главно от сърдечни съкращения. Описано през 1628 от У. Харвей. Чрез кръвообращението се пренасят хранителни вещества, кислород, хормони и др. към клетките и крайни продукти от обмяната на веществата към белите дробове, бъбреците, кожата; подпомага се терморегулацията.
Повечето безгръбначни имат отворен кръг на кръвообращение. У кръглоустите и рибите кръвообращението има 1 кръг, у дишащите с бял дроб гръбначни и у човека – 2 кръга, свързани чрез сърцето. Голям (телесен) кръг на кръвообращение – лява сърдечна камера, аорта, артерии, капилярна мрежа, вени, долна и горна куха вена, дясно предсърдие (венозната кръв от храносмилателната система преминава през черния дроб, преди да се влее в долната куха вена – чернодробно кръвообращение). Малък (белодробен) кръг на кръвообращение – дясна сърдечна камера, белодробна артерия, капиляри на белодробните алвеоли, белодробни вени, ляво предсърдие. Кръвообращението има сложна нервно-ендокринна регулация. У човека количеството на циркулиращата кръв е 75-80 %, останалата се намира в кръвни депа.
