Кога, как и защо то води до максимално качествени фитнес тренировки?
Аз съм приключил моята фитнес тренировка, зад мен е вече един спомен от желязо, болка и умора. Гладен съм и се прибирам към моят дом. Щастлив съм, защото достигнах изненадващо ниво на интензивност и контрол. Стигам входната си врата, но имам проблем! Тя е заключена, а нямам ключ … встрани до вратата си има два прозореца и двата са достатъчно големи, за да премина без проблем. Единият обаче е заключен, а другият отворен. Взимам камък, чупя затвореният прозорец и влизам в къщата си. Така обаче, ще постъпи някой нaистина, който мисли с гръбначният си мозък и ситуацията е наистина смешна! В действителност, аз наистина бих бил смешен, ако видите това с очите си, защото направих погрешният избор.
Използвам много образно всичко това, за да опиша грешката на повечето начинаещи фитнес трениращи. И грешката, която аз „прилагах“ около 10 години … колко жалко, нали – цели 3 650 дена са отишли на вятъра! Деца, младежи, дами и господа – не правете тези грешки! Правилният избор е очевиден – трябвало е да „мина през отвореният прозорец“, но …
Много трениращи биха „счупили“ затвореният прозорец, така, както аз го споменавам в примера си до вас, докато имаме вариант (виждате, имаме!) с отвореният прозорец. Те ще игнорират очевидното, когато става дума за зареждане с гликоген! Това означава, да вкараме гликоген в мускулите ни, същите тези, които сме изморили по време на фитнес тренировка. Как ще стане това обаче, след като „прозореца“ е затворен, а ние искаме да нахраним тези клетки с храна?! Разбира се, че да! Нужни са знания, не става само с блъскане и чупене, трябва и знание. А то, знаете вече, е сила!
Щом този прозорец се „затвори“, нивото на процеса рязко спада и вие се нуждаете от много повече време, за да възобновите нивото на използваният вече гликоген и да вдигнете нивото му отново до нормалното. За да осигурите необходимата ви енергия, трябва да натрупате в мускулите си колкото може повече гликоген между две отделни фитнес тренировки. В програмите ми за начинаещи и кондиционно трениращи, аз прилагам тези методи върху моите фитнес клиенти. Защото често се случва, при мен те да идват много изморени, измършавели – причината за това е, че не са прилагали зареждане с гликоген!
Ако пропуснете „овтореният“ прозорец, вашите мускули няма да бъдат добре напълнени с гликоген и вие няма да имате достатъчно енергия за следващата тренировка. Дори напротив, нещата ще се влошат и липсата на гликоген ще ви докара до тежка депресия и ето ви първата сериозна причина, да се откажете от фитнеса завинаги. А за хора като мен, фитнес анализатори, това е породено заради незнание, нищо друго. Обратно, ако използвате предимствата на „отвореният“ прозорец, вие ще имате оптимално количество енергия за всяка следваща тренировка. Та това търсите, греша ли?
Помня, четох един материал преди време, който сега отварям и разкривам с вас: изследванията са правени през далечната 1989 година на миналия век, в „Юнивърсити ъф Тексас“. Тези изследвания, доказват, че след упражнения и тренировка по фитнес, синтезът на гликоген е в 2 етапа. Първият е бърз и кратък етап. Обхваща времето от завършване на тренировката до 120 мин след нейния край. Тя започва със спадане нивата на гликоген в мускулите. Тази първа фаза е последвана от следващата, която е по-бавен процес.
Учените смятат, че възможността първо да се подновяват гликогеновите запаси е постижение на еволюцията и датира от миналите, праисторическите времена, когато е била необходима биологическа адаптация за оцеляване на човека в заобикалящата го среда и природа – тук се има в предвид климатични, биотични и абиотични фактори на средата. Нашите прародители (ето го моето разяснение и обяснение на нещата) са се скитали по цял ден из гори, степи и планини (типична аеробна дейност). Ако е възниквала някаква опасност, те са трябвали да спринтират, за да се спасят (класически пример за взривна сила и анаеробни натоварвания). Налагало им се е да осъществяват тежък физически труд – преместване на камъни, носене на дивеч, цепене, рязане и много други неща. Това са били и интензивни натоварвания – борби, битки, лов, усилия, подобни на днешните силови движения и спортве дори.
Както една интензивна тренировка може да измори мускулите ни, сега в днешно време, така и търсенето на храна по онова време е изморявало хората, при това много сериозно. Но те, забележете, не са могли да изградят начин за техният метаболизъм и начин, по който той да се възстанови бързо (в продължение на 2 часа). Тогава нивата на гликоген в мускулите са най-важни. Тези, които са го изградили, забележете, ние, сега сме техни правнуци! Силата на биологическото ми образование ми дава ищах да разнищвам нещата от миналото ни (като еволюция) до сега. И ето споделям моите възгледи, искрено се надявам това да ви харесва и допада – можете дори да споделите мнението си в полето за коментар, ще се радвам да коментираме.
Надявам се, вече разбрахте колко е важно възстановяването на гликогеновите запаси. Особено със правилно следтренировъчно хранене! Ако вие сте фитнес напреднал, културист или силов атлет и използвате правилно „отвореният прозорец“, ще постигнете сериозен напредък. Както и ако сте просто фитнес любител и ценител на спорта като цяло. „Отвореният прозорец“ а валиден за човешката физиология! Ако игнорирате този критичен период от време за възстановяването ви, ще пропуснете на-ефективната стратегия за прогресивно подобряване.
За да отворите този прозорец, вие просто трябва да тренирате. В допълнение на това, ще спомена, че най-интензивните ви тренировки ще ви помогнат в пъти повече да складирате мускулен гликоген и то, в първата фаза. Учените са демонстрирали, че нивото на преобразуване на въглехидратите в гликоген се увеличава пропорционално на използваният гликоген по време на фитнес тренровка. Това е, вашият гликоген ще бъде възстановен по-бързо и на по-високо ниво, когато тренирате тежко. Включая в тези обяснения и тренировките за дамите и момичетата! Няма да имате тяло като на Мадона, ако просто се разхождате в залата и търсите само социалният контакт! Направете го после, защо не и заради добрата ви визия, продукт на интензивни натоварвания?
Учените, чиито бюлетини чета почти редовно (защото информацията е океан – толкова интересна, но и толкова много) демонстрират в своите изследвания: нивото на преобразуване на гликоген се увеличава пропорционално на нивото на използваният гликоген по време на самата фитнес тренировка. Това е, вашият гликоген ще бъде възстановен по-бързо и по-високо, когато тренирате тежко. Но как да тренирате тежко, знаете ли къде е границата? простото правило е: тежки работни серии за единица време.
Веднага след фитнес тренировка, „отвореният прозорец“ за зареждане с гликоген е широко отворен и в действителност тялото ви е настроено оптимално да приеме и преработва въглехидратите в мускулен гликоген. Всички процеси са обезпечени и натрупването му става бързо. Вие просто трябва да изпълнявате три прости правила:
Правило # 1 – яжте колкото е възможно по-непосредствено след фитнес тренировка. Много важно е да разберете и друго – че типът на визическото натоварване, неговият обем, плътност и вид (аеробно и/или анаеробно натоварване) определя и храната, която трябва да се консумира! Ако не знаете каква да е тя, веднага можете да заявите и споделите това с мен, през формата за контакт и така да споделите вашата програма и цел – така помагам на клиенти много конкретно, професионално и индивидуално. Така те имат резултат, след като съм ги насочил към каква програма трябва да се прибегне. Всяка програма и индивидулна, в което е моята сила.
Защо съм на мнение, че трябва да яде веднага след физическо натоварване (не съм уточнил времето, защото както казах по-горе, това зависи от вида натоварване и интензивността, която е приложена)? Защото процесът на првръщане на въглехидратите в гликоген, споделих ви това, е най-бърз 120 минути след прекратяване на натоварването, а след това спада на 50 % след този период от време. До шест часа след тренировка процесът се завръща към норма. Следователно, останалите 50 % се разпределят в 4 часовият остатък от време. Казвам ви всичко това, защото четох в един австралийски бюлетин следното – видях и медицинските тестове и графики и онемях. Вижте, обяснявам ви с този пример втората фаза:
„Колидж ъф Нутришън“ прави следният опит – хранена е група спортисти с богата на въглехидрати храна, веднага след тренировка, а втора група е приемала същата храна 2 часа по-късно. Направените след това лабораторни изследвания показват, че нивото на преобразуваните въглехидрати в гликоген е около 3 пъти по-бързо в първата група. Интересното обаче е, че когатао първата група се храни отново, по-късно, нивото на преобразуване на въглехидрати при нея е пак по-бързо от колкото при втората група. Удивително! Знаете ли какво означава това – дори и риска да се преобразуват в мазнини всички тези въглехидрати е почти сведен до 0. Но, отново повтарям, че е важно се се подбере правилната храна (източник на въглехидрати), правилно да бъде приготвена термично и изконсумирана в правилното време.
Правило # 2 – вие трябва да ядете достатъчно! Но как определяме колко въглехидрати са и ще са достатъчни? Виждате ли сега, какво означава, че диетата ви трябва да бъде индивидуализирана? Разлика от 100 грама ориз например (отделен е въпроса какъв и как е сготвен и с какво консумиран?) се равнява на около 70 грама въглехидрати – ами ако това са 70 грама мазнини? Или пък гликоген? Разбира се, моята работа, такава като на фитнес консултант и диетолог е свързано именно с това – да изчисля, нанеса насоки и покажа, какво да бъде следтренировъчното ви хранене, как да бъде сготвено и кога консумирано? Можете още сега да видите храната ми, за една късно-вечерна силова тренировка, в предвид, че (съдя по записките ми) имах тренировка с времеви обем, забележете 80 минути! Фитнес тренировката ми е включвала (отново поглеждам дебелият тефтер) около 15 работни серии мъртва тяга с общ тонаж около 1 800 кг, 15 работни серии пълни клекове с щанга зад врат с общ тонаж 2 250 кг и леженка с общ тонаж 1 800 кг.
Под общ тонаж включвам брой работни серии (15 в случая) и теглото на щангата в рамките на една работна серия! Не искам да цитирам конкретните килограми тогава, с които съм работил за всяко едно движение, защото това не е моята цел. Но искам да правите разлика между тонаж и свършена работа. Защото, ако позволите, този признак (фитнес признак за ефективна тренировка) е свършената работа в рамките на едно движение. Ако използвам случая с лежанката: 15 работни серии, 120 кг тежест на щангата и 10 повторения във всяка работна серия, това вече изглежда така – повдигнати килограми и изпълнена физическа работа = 18 000 кг!
Правило # 3 – трябва да приемате точно определени видове въглехидрати. Има разлики между това какви да са те – просто спрямо сложни, следователно, по критерий гликемичен индекс. Процентното съотношение понякога между прости и сложни въхлехидрати е 50 към 50, понякога в съотношение 30 към 70, а понякога, простите трябва задължително да отсъстват. Можете да видите това с конкретен пример при работа с мои клиенти защо, веднага ето тук.
В опита ми да извлека максимална полза от въглехидратно-гликогеновият прозорец, аз съм допускал много груби грешки! Казах, за мен, имам около 10 години загубени време, пари и тренировки. На светлинни години съм с опит и знания пред лица като Крис Айсето (мой колега и кумир), но самият той е споделял, че е имал сериозни предизвикателства с негови клиенти като Дориан Йейтс. Самият Йейтс във Facebook профилът си остави веднъж следният временен сатус и след това ще кажа друго, преди това:
„Не е важно дори как си тренирал, важно е как си се възстановил. На времето всеки е наблягал над тренировките, а сега е ерата на храната и възстановяването! Ето защо, самият аз като неколкократен Мистър Олимпия признавам, че съм допускал грешки при въглехидратното зареждане!“
След този статус, затова казах временен, имаше около (за краткото време от около 3 часа) 1200 „Харесва ми“ и около 200 „коментара“ или по-скоро въпроси. Всички негови фенове, искаха един единствен отговор:
„Дориан, кажи ми моля те как да се храня след тренировка? Как да зареждам, ти как зареждаш?“.
Донякъде това е проблем във Facebook! Защото няма как да се даде отговор на едни 200 човека еднозначно, ясно, точно и категорично. Просто защото първо не е професионално, второ, къде е Дориан, къде е неговият фен? Какво ползва Дориан като препарати, какво ползва фена? Разликата е огромна! Именно и заради това, той просто изтри статуса си … за мен, това бе коректна и наложителна постъпка. Защото наистина всичко е индивидиуално и зареждането с гликоген зависи от:
- вашите килограми
- типа на вашата тренировка – аеробна, анаеробна, смесен тип;
- вашата цел
- интензивността на вашата тренировка
- начинът по който функционират жлезите ви със вътрешна секреция (наблюдава ли се хипо или хиперфункция)
- начинът, по който е приготвена храната – варене, съотношение вода продукт, подправки и вид суровина на въглехидратите и т.н.
- часът, в който се тренира
- седмичният ви сплит по дни
както и много, много други фактори, които за мен, като фитнес консултант и потенциален ваш, за новите от вас, които имат нужда от моята помощ, аз „събирам“ чрез анкетен лист, който изпращам на всеки един мой клиент! Така събирам нужната за мен информация и така съставям цялостнотото ви меню! Въглехидратното зареждане с гликоген е изключително важно, но нека не пренебрегваме и останалите 4 порции храна в деня, 28 хранения в седмицата, 112 в месеца и 1 344 в годината! Няма никакъв друг път за успех! А пътят е само напред и нагоре.
Обратно към „Начална страница“. Обратно към „Следтренировъчно хранене“. Обратно към раздел „Хранене“.
Видове въглехидрати и структура
Въглехидратите са химични съединения, съдържащи елементите въглерод, водород и кислород. Затова понякога се наричат и “въглеводи” (от “въглерод” и “вода”). Според своя състав въглехидратите се разделят на прости (монозахариди) и сложни (полизахариди).
Простите имат общото название “захари”. Всъщност те биват монозахариди и дизахариди. Монозахаридите са с обща формула С6 Н12 О6. Такива са глюкозата (гроздовата захар) и фруктозата (плодовата захар). Дизахариди са захарозата (цвекловата захар) и лактозата (млечната захар). Сложните въглехидрати се състоят от много монозахариди (стотици, дори хиляди). Полизахариди са нишестето (скорбялата) и целулозата (влакната). Повече за въглехидратите като макронутриенти, вижте тук.
Монозахариди
Монозахаридите притежават определен брой алкохолни групи и една алдехидна или кетонна група, според което се разпределят на алдози и кетози. Освен това, според броя на въглеродните им атоми, те се делят на триози (3 C), тетрози (4 С), пентози (5 С), хексози (6 С) и други.
По-важните за нас, като знания и фокус обаче пентози са две: рибоза и дезоксирибоза. Те участват в структурата съответно на рибонуклеиновите (РНК) и дезоксирибонуклеиновите (ДНК) киселини. А най-разпространени хексози са глюкозата, фруктозата, манозата и галактозата. От техните формули става ясно, че имат еднакъв химичен състав: C6H1206, но са с различна химична структура и строеж. Така глюкозата притежава при първия си въглероден атом алдехидна група и следователно е алдохексоза.
Фруктозата пък е кетохексоза – при втория си въглероден атом притежава кето група. Това води и до значителни различия в свойствата им. Трябва да отбележа, че при всички хексози алкохолната група при техния въглероден атом задължително има лява конфигигурация.
В организма обаче, споменатите хексози фукционират в своите конфигурации. При това, често пъти и като фосфатни естери на други производни съединения. Аминирането на C2 води до нови производни – в моя пример до глюкозамин (добре познат като основен участник в продукт за стави и връзки, под формата на хранителна добавка) и галактозамин:
Както ще стане ясно малко по-надолу, глюкозата лесно се превръща във фруктоза! Това става чрез редукция на алдехидна група (с участието на НАДФ.Н2 и ензима алкозоредуктаза) и се получава 6-атомен алкохол сорбитол, който след окиселение на алкохолната му група при С2 до кетонна, се превръща във фруктоза.
Дизахариди
Дизахаридите са два свързани монозахарида, чрез кислороден мост. Тази връзка се нарича гликозидна връзка. Лактозата се нарича още млечна захар, тъй като се среща единствено в млякото (в краве млякото се съдържа около 3,5% лактоза). Захарозата е ежедневно употребявана от нас – това е обикновената захар. Тя няма редуциращите свойства, тъй като представялва глюкозидо-фруктозид, получен чрез свръзване на редуциращите групи.
Полизахариди
Полизахаридите, и по-специално тези, които са съставени само от глюкозни остатъци са главно 3 вида:
- целулоза
- нишесте
- гликоген
Целулозата е линеен (неразклонен) полимер на глюкозата, има фибриларна (нишковидна) структура и поради особеността на кислородните мостове свързващи отделните глюкозни остатъци, не се смила от чревните ензими на човека. Целулоза се съдържа в растителната храна. Ползата от нея е в това, че тя регулира перисталтичната дейност на червата, както и че адсорбира някои вещества (например холестерола), с което намалява резорбцията им. Храни богати на целулоза са овесените трици, зърнените храни като цяло, варивата, марулите, зеле, както и в плодовете.
Нишестето (amylum) е най-силно застъпения въглехидрат в храната ни. Съдържа се като главна съставка на брашното (хляб, тестени изделия). Така средно около 45% от теглото на хляба се пада на нишестето. Нишестето е полизахарид, изграден от стотици глюкозни молекули, свързани било в линейни полимери (амилоза), било в разклонени такива (амилопектин), но и двата са с еднаква хранителна стойност.
Гликогенът не представлява хранителен полизахарид. Той се съдържа в живите клетки и то главно в чернодробните и мускулните. Количеството му достига до 4-6% за черния дроб и до 1-2% за мускулите. Гликогенът е резервен глюкозен полимер с гиганткси размери – с молекулна маса до няколко милиона и съставен от десетки хиляди глюкозни молекули.
Молекулите на гликогена, както виждате от картинката, са разнородни – по-големи и по-малки, събрани вътре в клетките като гликогенови капки или зрънца, както ги наричам още. Структурата на гликогеновия полимер е силно разклонена – със стотици или даже хиляди разклонения. Причината за това е следната: когато е необходим бърз приток на глюкоза, то всички краища на молекулата започват да отделят едновременно хиляди глюкозни молекули за задоволяване на възникналите в момента енергийни нужди. Ако молекулата на гликогена беше линейна (неразклонена), то тя щеше да отделя само по една молекула глюкоза от единия си край. Вътре в самите вериги връзките са C1-C4 глюкозидни, а при разклоненията са C1-C6 гликозидни.
Хетерополизахариди
Споменатите по-горе полизахариди са изградени от еднакви монозахариди. Всички те обаче за полизахариди. Хетерополизахаридите са изградени също от много монозахариди, но различни сами по себе си. От различни комбинации от по две монозахаридни единици. В повечето случаи с допълнителна химична група.
Така, гликозамингликаните съдържат редуващи се дизахаридни комбинации от глюкоронова киселина и N-ацетилгалактозамин, т.е. глюкозамин с ацетилирана аминогрупа. Такава е структурата на хиалуроновата киселина, с молекулна маса над 1 милион. Хондроитинсулфатите съдържат дизахаридна комбинация от глюкоронова киселина и N-ацетилгалактозамин, като последния е сулфатиран.
Сиаловите киселини представляват N-ацетилови производни на невраминовата киселина. Те са широко разпространени в тъканите като мукопротеини или свързани с висши мастни киселини като гликолипиди(ганглиозиди) и др. Производните на N-ацетилневраминовата киселина се срещат в слузта, както и в мемраните на редица клетъчни типове, даже бактерии и вируси (например грипните вируси). Хепаринът (широко използван противосъсирващ агент) е изграден от комбинация на глюкозамин и идуронова киселина.
Биологична функция на въглехидратите
Енергийна фунцкия
Въглехидратите като хранителен източник, са основен доставчик на енергия. 1 грам въглехидрати доставя при окислението си 4.4 ккал енергия, а дневното поемане на въглехидрати е около 250 грама за деня. Достига и до 350 грама, в зависимост от теглото на човек. Делът на доставената енергия възлиза на около 55% (докато при белтъците и мазнините, взети заедно, доставят останалите 45%).
Резервна фунцкия
Резервната функция на въглехидратите се изпълнява от гликогена. основните депа (резервоари) на гликоген са мускулите (от 300 до 600 грама) и черния дроб (от 80 до 150-200 грама). ДОкато мускулният гликоген се използва само вътре в мускулите при физически натоварвания например, то чернодробния гликоген е доставчик на глюкоза, която по кръвен път достига до всички органи и по-специално до мозъка. Т.е. – мозъка се храни с глюкоза от чернодробния гликоген!
Пластична (градивна) фунцкия
Въглехидратите взимат участие в изграждането на всички клетки и клетъчни органели. Например: рибозата и дезоксирибозата участват в структурите на РНК и ДНК – молекулите на наследствеността. В различните клетъчни мембрани, въглехидратите участват и са вградени като гликолипиди. Основното междуклетъчно вещество, изграждащо хрущялната тъкан и костната тъкан съдържа различни видове хондроитин сулфати. Те заедно с хиалуроновата киселина, изграждат стъкловидното тяло на окото. Гликозамингликаните пък вземат участие в състава на различните видове защитни секрети (слуз), които се отделят от жлезите на лигавицита на редица органи: уста, хранопровод, стомах, черва, бронхи и др. Гликозамингликаните участват и в в състава на различни смазочни материали – лубриканти. По тази причина, продукти съдържащи глюкозамин и хондроитин, се и ще се използват много при приложение на ставни и хрущялни проблеми при човека.
Защитна фунцкия
Редица олигозахариди под формата на къси разклонени верижки са вградени в клетъчните мембрани така, че стърчат над тяхната повърхност. По този начин те служат като химични опознавателни знаци (антигени), чрез които клетките в един и същ организъм се опознават помежду си или пък бързо откриват проникналите отвън чужди клетки – например бактериални инфекции.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“
Привет Ели,
благодаря за писмото. Макар и просто ей така споделено, веднага има нещо, с което няма как да се съглася. Повод за несъгласието ми е погледа по тази тема – дълги тренировки, интензивни, а накрая покачена „мускулна маса“ в зоната на бедрата и като цяло оедряване на мускулатурата.
Разбирам, че твоята цел Ели не е чистото покачване на мускули, напротив – тяхното стягане и оформяне. Моята практика е показала, че тежките и сериозни занимания при фитнес тренировки, изискват това. А именно, не толкова да се наблегне над честотата в тренировъчната програма (разбирайте посещенията ви седмично в зала), а да се наблегне над по-сериозните килограми!
Да, точно така! Тежки серии с 8-10 повторения за малките мускулни групи и 10-12 повторения са подходящи за целта. Във този случай (понеже ми писахте и повторно, преди да публикувам писмото в блога си) Вашите 15, 20, че дори и 30 повторения не са довели до какъвто и да е резултат. Ако разгледате структурата на мускулните влакна, ще Ви стане ясно Ели, че Вие сте тренирали особено много червените, бавноизмарящи се мускулни влакна. Такава тренировка не е енергоемка. Колкото и повторения да правите, обемът работа за единица време е по-малък, ако направите същите серии, с повече килограми, но по-малко повторения.
Второ – Вие сте дама. Нямате толкова много (както нас мъжете) тестостерон! Мускулноизграждащият хормон тестостерон е един от факторите за покачване на чиста мускулна маса. За мен, ето какво се е случило: Вие имате пропуски в диетата за отслабване и грешки в тренировъчната Ви програма.
Намалете повторенията и корегирайте предтренировъчното и следтренировъчно хранене. Вие сте презапълнили всички депа на гликоген, който създава и обема и твърдостта на всяка мускулна клетка. Точно това се е случило. Оправете тези грешки и в срок от 14 дена ще имате тотална промяна във визята си и проблемът е корегируем. Силно се надявам и книгата ми „Фитнес и хранене“ да Ви бъде много полезна!
Бъдете здравa,
Белчо Христов
Обратно към рубрика „FAQ“.
Хранене след тренировка. Следтренировъчно хранене. Принципи, правила и храни.
Какво е гликогенър? Гликогенът е начин за съхранение на глюкоза във връзките на въглехидратна молукеула, намираща се в мускулите, черния дроб и мозъка.
Съществуват доста противоречиви мнения за ползата от този важен минерал. Това се дължи на факта, че хром пиколинат не оказва пряко анаболно въздействие върху мускулите, но непрякото му влияние е особено силно! Той самият не притежава анаболни свойства, но стимулира производството на инсулин, който с многостранното си анаболно въздействие води до нарастване на мускулната маса.
