“Мазнините изгарят в пламъка на въглехидратите”
Физиолозите и диетолозите като мен използват работната фраза: “Mазнините горят в пламъка на въглехидратите.” T.e. – ако искате веднъж завинаги да се оттървете (макар и това да не може да стане напълно и ще видите за това по-долу в картинковото табло) от подкожните мазнини, в диетата ви трябва да присъстват комплексни захари! Не залагайте на нисковъглехидратни диети!
Без работеща диета, забравете за нисък процент мазнини или отслабване за сметка на подкожните мазнини. В противен случай, да – тялото ви ще се свива, но за сметка на дехидратация на мускулите и тяхното „сплескване“.
Ако организма не разполага с необходимото количество сложни въглехидрати, тялото започва да използва протеина като гориво. А не мазнините! Те остават недокоснати докато протеина изгаря под форма на катаболна реакция. И тогава, вместо мастната клетка да е редуцирала своя обем, мазнината остава непокътната над мускула и вие само ще се „свивате“. И привидно „отслабвате“. Това е реалния факт от поредната ви „диета“, която заблуждава прилагащия я, че всичко е привидно ок. Да – но положението не е ок!
Подкожните мазнини стоят под формата на депа, където си стоят докато не приложим усилия за тяхното „горене“. На картинката, която съм изготвил за вас се вижда ясно какво е нормална мастна клетка, редуцирана мастна клетка и уголемена мастна клетка:
Системата фактически се самозащищава от евентуален глад като съхранява запасите от мазнини, за да бъдат използвани в бъдеще в ситуация на огромни ограничения. Тази логика предполага, че мазнините произвеждат двойно повече енергия от въглехидратите и протеина и поради това организма разчита повече на тях като естествен предпазен механизъм при спешни случаи.
Вие сами трябва да предизвикате тази нужда за тялото, чрез енергиен дефицит в диетата. Което означава, че след като храната ви е в лек недостиг, чрез мастните запаси ще се използват мазнините за горене и източник на енергия. А въглехидратите ще са необходими, за да задържите гликогена в мускулите и за да не спирате нормалното функциониране на всички органи и тъкани. За тази цел следете секцията „Анатомия и физиология“ тук в блога.
След като създадете калориен дефицит, но чрез елиминиране на сложните захари в диетата си, тази разлика (просто заради примера – 800 ккал) ще бъде използвана от мазнините ви. Ако разликата е по-голяма, то калорийния ви дефицит е ненужно висок. Което е обратен ефект! Ако след калорийния дефицит обаче, който сте създали, не губите по около 1 кг мазнини седмично (подчертавам – МАЗНИНИ!) спрете този модел на хранене. Нещо ще е сбъркано.
Или накратко казано – подкожни мазнини се горят:
- когато имате калориен дефицит
- когато имате обезпечение в калориите и от мазнините и от протеините и от комплексните захари. За сравнение и ориентир, използвайте равномерно-балансирана диета.
- когато имате приложен в правилния момент енерго-изискващ труд (фитнес тренировка, спорт или просто движение и работа).
Спазвайте тези общи и важни насоки и ще имате резултат!
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Пируват е вещество, което се произвежда ежедневно в тялото ни при смилането на въглехидратите (захарите и нишестето). Освен това се съдържа в доста храни, разнородни по състав. Ето някои от тях: ябълки, сирене, бира, червено вино. За направата на препарат, пируватът се получава от киселина, която по принцип е нетрайна. Ето защо препаратите на основата на пируват са с малък срок на годност. Или казано по-кратко – Pyruvate подпомага транспорта на глюкозата и протеина до мускулните клетки, където те се изгарят и осигуряват енергия.
Основни функции
Изследванията показват, че пируватът стимулира топенето на подкожните мазнини, като ускорява процеса на изгарянето им с 40%. Едновременно с това произвежда енергия и улеснява вашите тренировки, като ускорява преноса на глюкоза и белтъчини до мускулните клетки. Освен това значително повишава издръжливостта. Действа, като увеличава количеството на АТФ (аденозин трифосфата) в митохондриите и потиска синтезата на мазнини. Пируватът помага на фитнес трениращите да стопят тлъстините без да губят от тонуса и енергията си. За да се установи ефективността на пирувата, в университета в Питсбург е направен следният експеримент: две групи жени, болни от затлъстяване, са подложени на лечение с еднаква диета от 1000 ккал. На едната група се дава 30 грама пируват дневно в продължение на 3 седммци. Ето и резултатът: жените от групата, приемаща пируват, губят 40% повече мазнини, отколкото групата без пируват. След преминаване към нормална диета жените с пирувата възвръщат малка част от теглото си, а тези, неупотребяващи пируват възстановяват значителна част от първоначалните си килограми. С това се доказва, че пируватът стимулира топенето на тлъстините. Според изследователите той навлиза лесно и бързо в почти всички клетки от нашето тяло.
Нашият организъм произвежда пируват по естествен път всеки ден по време на обмяната на веществата или смилането на захарите и нишестето. Пируватът е съединението, което стартира цикъла на Кребс – верига от реакции, в която става пълно разграждане на пируватна киселина до СО2 и Н2О, при което се отделя енергия за нуждите на клетката. Пируватът стимулира топенето на подкожните мазнини, като ускорява процеса на изгарянето им. Оказва феноменален ефект при намаляване на теглото, като едновременно с това е и източник на енергия за по-добро представяне при физическо натоварване, като ускорява преноса на глюкоза и белтъчини до мускулните клетки.
Начин на употреба
Най-добре е приемането на пируват да се съчетае с намаляне на калориите във вашата диета. Намалете калориите с 10-15%, за да улесните изгарянето на мазнините. Все още оптималната доза не е точно установена, но се приема, че най-добре е да вземате по 1 грам пируват на 5 кг тегло. Например, ако тежите 80 кг се нуждаете от 16 грама пируват на ден (80 делим на 5 = 16).
Странични ефекти
Пируватът няма сериозни странични ефекти. Такива могат да се наблюдават при значително превишаване на необходимите дози (5 и повече пъти). Изразяват се в образуването на газове и стомашни разстройства. Друг „недостатък“ на пирувата е, че е необходим в сравнително големи количества (за разлика от карнитина например). Поради това препаратите на основата на пируват могат да ви излязат скъпички. Но виждате при какви концентрации работят. Подобно на случая с л-карнитина.
Обратно към раздел „Добавки“.
