йодирана сол // Tag

Tag based archive
27 юли

Алдостеронът е стероиден хормон. Отделя се (синтезира се) от кората на надбъбречните жлези. Структурно той е минералкортикоид, който регулира водно-солевия баланс (електролитен баланс) в организма, като има известен ефект и върху метаболизма на мазнините, въглехидратите и протеините.

Надбъбречните жлези са разположени върху горната предна част на двата бъбрека. Всяка жлеза се състои от две части – кортикална част (кора) и медуларна част (сърцевина). Двете части се различават съществено по вида на продуцираните хормони, както и по регулацията на секрецията им от нервната система. Надбъбречната медула е изградена от хромафинни клетки, които произвеждат катехоламините адреналин и норадреналин. Надбъбречната кора участва в синтеза на три групи хормони: глюкокортикоиди (кортизол), андрогени (тестостерон) и минералкортикоиди (алдостерон). Нейната функция се регулира от хормони, произвеждани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) и хипоталамуса, както и от ренин-ангиотензиновата система.

aldosteron_tablo_1

Ролята на стимулиращи фактори имат:

      • ренин–ангиотензин–алдостероновата система. Ренинът е бъбречен ензим, който се секретира в отговор на промени в кръвното налягане и обема на циркулиращата кръв, както и вследствие на промени в нивата на серумните натрий и калий. Попаднал в кръвния ток, ренинът въздейства върху циркулиращ в плазмата протеин, наречен

    ангиотензиноген

      . Ангиотензиногенът се превръща последователно в ангиотензин I и ангиотензин II, като последният стимулира освобождаването на алдостерон от бъбреците. Системата ренин–ангиотензин–алдостерон съществува като плазмена и тъканно фиксирана система, локализирана в миокарда, съдовите стени, бъбреците и други органи. Благодарение на нея се поддържа постоянството на циркулиращия кръвен обем.
    • повишаване нивата на серумен калий
    • АКТХ (с по-слаб ефект)

Алдостероновата секреция се инхибира от атриалния натриуретичен пептид (предсърден натриуретичен хормон). Физиологичните ефекти на алдостерона включват:

    • регулиране нивата на натрий и калий в кръвта
    • регулиране на кръвното налягане и баланса на течности и електролити в кръвта (алкално-киселинното равновесие)

aldosteron_tablo_2

Алдостеронът въздейства (като продължение от илюстрираното на таблото по-горе) не само на бъбречните каналчeта, но също така и на чревния епител, на слюнчените и потни жлези. Крайният ефект е свързан с понижаване концентрацията на натрий в урината, слюнката и чревния секрет, а тази на калия се увеличава (обратно на серумните концентрации). Алдостеронът има хипергликемичен ефект, т.е. повишава концентрацията на глюкоза в кръвта!

Изследването на нивата на алдостерон се извършва в следните случаи:

  • за отчитане количеството на отделения от надбъбречните жлези алдостерон
    • при съмнения за тумор на надбъбречните жлези
      • за подпомагане диагностиката на причините за високо

    кръвно налягане (хипертония)

      или твърде ниски нива на серумен калий

Нивата на алдостерон могат да се изследват в кръвта или в урината. Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция. При изследване на урината се взема 24- часова проба. При диета с високо или твърде ниско съдържание на натрий – това може да повлияе нивата на отделения алдостерон. Ето защо е необходимо две седмици преди провеждане на каквото и да е било изследване да се спазва хранителен режим, в който приетото количество натрий е добре да бъде около 2300 мг дневно. Нивата на алдостерон могат да се повлияят и от положението на тялото в ежедневието.

След извършване на тежка физическа дейност или преживян силен емоционален стрес, нивата на алдостерон флуктоират, както и при други физиологични промени, например:

    • при бременност – нивата на алдостерон е възможно да са по-високи през третия триместър на бременността
    • с възрастта количеството на отделения от надбъбреците алдостерон намалява

Референтните стойности на нивата на алдостерон в кръвта са:

При деца:

  • легнало положение 0,08 – 0,97 nmol/L или 3 – 35 mg/dL
  • седнало или изправено положение 0,14 – 2,22 nmol/L или 5 – 80 mg/dL

При възрастни:

    • легнало положение 0,08 – 0,44 nmol/L или 3 – 16 ng/dL
    • седнало или изправено положение 0,19 – 0,83 nmol/L или 7 – 30 ng/dL

Референтните стойности на алдостерон в урината са: 6 – 72 nmol/L или 2 – 26 mcg. Резултатите могат да варират между различните лаборатории. Отклоненията от нормалните резултати могат да се дължат на:

    • първичен алдостеронизъм (синдром на Conn) – установяват се високи нива алдостерон, ниски нива на ренин. Дължи се на тумор или хиперплазия на надбъбречните жлези
    • вторичен алдостеронизъм – установяват се високи нива на алдостерон и високи нива на ренин. Дължи се на отговор на надбъбречните жлези към някои заболявания – сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза

Високите нива на алдостерон (хипералдостеронизъм) могат да се дължат на:

  • тумор на надбъбречните жлези
    • бъбречни заболявания
    • сърдечна недостатъчност
    • чернодробни заболявания
    • прееклампсия – състояние, което се характеризира с хипертензия (високо кръвно налягане) и протеинурия (наличие на белтък в урината). Настъпва обикновено след дванайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане.

Ниските нива на алдостерон (хипоалдостеронизъм) може да се дължат на:

  • болест на Адисон (резултат е от хипофункция на надбъбречните жлези)
      • бъбречни заболявания вследствие например на

    диабет

    • лечение с хепарин

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

Архив