Лизозомите са мембранни органели, съдържащи около 40 вида различни ензима, с кисел оптимум: протеази, гликозидази, фосфатази, фосфолипази, сулфатази, нуклеази.
Функции на кожата
Кожата има многостранни функции, но на първо място трябва да се постави защитната. Вроговеният клетъчен слой, космите и ноктите предпазват по-дълбоко разположените тъкани от изсушаване, износване и нараняване. По повърхността на кожата у здрав човек винаги има голям брой микроорганизми, но те не проникват през роговия слой на епидермиса.
Освен това на повърхността на кожата се отделя млечна киселина и ензимa лизозим, които потискат развитието на микроорганизмите. Срещу ултравиолетовите лъчи кожата образува пигмент, който се натрупва под формата на фини гранули в клетките и придава кафяво оцветяване на кожата.
Кожата изпълнява обменна и регулаторна функция. През гъстата мрежа от кожни кръвоносни съдове преминава около 10% от циркулиращата в тялото кръв. Това подпомага процесите на обмяна на веществата и терморегулация в организма.
Терморегулационната функция се осъществява чрез излъчване на топлина във въздуха и върху предметите, които са в допир с тялото. Ето защо, тук е важно да спомена, колко важни са дрехите, които носим по време на физически занимания и спорт – тогава терморегулацията е в разгара си.
Тъй като топлината ни се отделя и чрез изпарение на вода от кожата, важно е дрехите по време на физически занимания (във зала или на открито) да са проветриви. А не такива, които да ни спарват! Груба грешка е да си мислите, особено ако и прилагате това, да тичате в парка с шушлек, за да сте горите повече калории и по-бързо да отслабвате, ако това е целта. Дрехата не ускорява метаболизма по никакъв начин метаболизма, а само може да наруши терморегулацията!
Терморегулацията се осъществява от потните жлези. При висока температура към кожата се оттича повече кръв, кръвоносните капиляри се разширяват и се излъчва повече топлина. При ниски температури става обратното: съдовете се свиват и кожата побледнява. Това става рефлекторно.
При много висока температура, каквито са днешните и утрешните (изобщо цялото лято, времето когато тренираме навън – по лостове, паркове и т.н.) механизмът на излъчване на топлина чрез кръвоносните капиляри се затруднява, затова потните жлези отделят много пот.
Изпарението на потта понижава температурата на тялото и го охлажда. Излъчването на топлина се ограничава от наличието на мастна подкожна тъкан. Регулацията на телесната температура се извършва в нервната система. Промените в температурата на циркулиращата кръв се приемат като информация в температурните центрове на междинния мозък, от който чрез нервите се изпращат импулси към кръвоносните съдове в кожата. Те се стесняват или разширяват според температурните промени.
Потните жлези у човека са около 4 млн. Чрез тях дневно се отделят 350-500 мл пот. Затова е хубаво да пием течности – вода. В една тренировка на открито (кросфит, стрийт фитнес и т.н.), която може да трае и до 2 часа (повече не е необходимо!) са задължителни поне 1 литър течности. Независимо от тегловата ви категория и цел на тренировките:
• за здраве – крос, бягане стил тръс
• за тонус – стречинг движения, леки натоварвания
• за отслабавне – кардио натоварване и спринтове, силова част
• за покачване на мускулна маса – натоварвания по лостове, с тежести, наколенки с оловни тежести и т.н.
Потта съдържа около 98-99% вода. С нея се отделят и амоняк, мастни киселини, млечна киселина, соли, от които в най-голямо количество е NaCl, ензима лизозим и др. Потната секреция има значение за:
1) отделяне на ненужни продукти от обмяната на веществата;
2) терморегулация;
3) поддържане постоянството на соли и вода в организма.
Количеството отделена пот зависи от физиологичното състояние на организма, от мускулната работа и от външните условия. Ако евентуално се потите път повече от обикновено, твърде възможно е това да се дължи на нещо, което ще ви се стори дори странно – липса на сол в диетата. Увеличете до 3 чаени лъжички натриевия хлорид!
Работниците в горещи помещения отделят 8-9 литра пот, например, за 24 часа. Повече пот се отделя и изпарява при топъл и сух въздух, отколкото при влажен.
Усилено потоотделяне се наблюдава и при различни психични състояния – гняв, страх, силно вълнение и т.н. Затова също така внимавайте и мислете позитивно. Никога не тренирайте, когато сте ядосани от нещо или си внушите погрешно, че тренировката ви навън, ще ви успокои. Ако не сте хидратирани добре, виждате сами какво може да се случи с вас.
Кожата участва макар и незначително в дишането. Количеството кислород, което се приема през кожата, е около 1% от общото количество кислород, постъпващ в тялото. Кожата изпълнява и сетивна функция. В нея са разположени много рецептори за натиск, допир, топло, студено и болка. При дразненето им се пораждат усещания и се проявяват рефлекси, които участват в регулацията на взаимоотношенията със заобикалящата ни природа.
В човешкия организъм се образува топлина. Тя е резултат от непрекъснато извършващите се обменни процеси. Образуването на топлина не е еднакво интензивно в различните органи.
При дейността на мускулите и черния дроб например се образува по-голямо количество топлина, отколкото в по-малко активните съединителни тъкани, хрущяли, кости и др.
Основният източник на топлина в организма са химичните процеси. Образуването на топлина в тялото не се влияе от температурата на околната среда.
При понижаване на околната температура под 15 градуса, ако дрехите са недостатъчни, обмяната на веществата се засилва и се образува повече топлина. В такива случаи възникват фини неволеви мускулни съкращения (треперене, тракане на зъби). Гладките мускули на кожата също се съкращават, космите настръхват и може би някои от вас са усещали това, нали?
В тялото се задържа известно количество топлина, необходима за извършването на жизнените процеси, а останалата топлина се отделя навън. Ако човешкият организъм произвежда топлина, без да я отдава на заобикалящата го среда, стабилността на телесната температура не би могла да се постигне.
Това важи и за организма и околната среда. Отдаването на топлина се осъществява по няколко начина:
1) чрез излъчване (радиация). При обикновени условия по този начин се отдава около 70% от образувалата се топлина. От повърхността на човешкото тяло става излъчване на топлинни електромагнитни вълни. Когато кръвоснабдяването на кожата е по-голямо, повече топлина се излъчва и обратно;
2) чрез конвекция. Дължи се на движението на газови или течни молекули, намиращи се в непосредствена близост до повърхността на тялото. При повишаване на телесната температура те стават по-подвижни, отдалечават се по-бързо от тялото и мястото им се заема от молекули с по-ниска температура.
Най-важният фактор, който повлиява топлинната конвекция, е движението на въздуха или водата, ако тялото е потопено в течна среда. Колкото околната температура е по-ниска и въздухът по-подвижен, толкова опасността от простуда е по-голяма, поради загуба на топлина.
3) чрез провеждане. Осъществява се при допир с предмет, чиято температура е по-ниска от температурата на кожата. Това може да стане при измиване със студена вода, приемане на студени храни и питиета, при седене върху студени предмети.
4) чрез изпарение. В случаите когато температурата на въздуха е над 33 градуса, т.е. толкова, колкото е тя по откритите части на кожата, отдаването на топлина по описаните дотук начини е невъзможно поради липсата на необходимата температурна разлика. Тогава единственият начин за охлаждане на тялото е изпарението.
Повърхността на кожата е винаги влажна. Това се дължи както на проникване на вода през епителните клетки, така и на активирането на потните жлези.
При изпарението на 1 литър пот се отдават около 2 430 KJ топлинна енергия. С изпаряването може да се губи топлина от тялото само тогава, когато потта се изпарява. Ето защо при висока околна температура сухият въздух се понася по-добре отколкото влажният.
Образуването и отдаването на топлината от тялото се регулират така, че телесната температура се запазва на относително постоянно равнище. Температурата на тялото обаче не е постоянна във всичките му части. Във вътрешността е по-висока и по-стабилна и се означава като вътрешна, а на повърхността е по-ниска и нееднаква.
У здравите хора, трениращите, вътрешната температура, измерена в правото черво, е около 37,2 градуса по Целзий, под мишницата е 36,5, а по другите части на тялото – 33 градуса. Животът е възможен при температурни колебания от 24 градуса (при изкуствено охлаждане) до 43 градуса за вътрешна температура. Температурата на тялото показва денонощни колебания. Най-ниска е сутрин около 4 часа, най-висока е около 16 часа. При болестни състояния, особено при децата, температурата може да се повиши до 41-42 градуса.
Регулация на топлинната хомеостаза
Образуването и отдаването на топлина в човешкия организъм се регулира от сложен нервно-ендокринен механизъм, който включва следните елементи:
• рецептори за студено и за топло
• нервен център, разположен в междинния мозък, който обработва сигналите, идващи от кожата и от вътрешността на организма, и изпраща импулси до периферията
• изпълнителни органи – кожни кръвоносни съдове, потни жлези, скелетни мускули, черен дроб
• хормони посредници между нервните импулси, идващи от мозъка и изпълнителните органи
Когато температурата на средата се понижи, реагират рецепторите за студено. Разликата между телесната и външната температура е информацията (дразнителя), който стимулира рецепторите. По сетивните нерви те изпращат импулси до подхълмието в междинния мозък, където се намира центърът на терморегулацията.
Под негово влияние се засилва производството на топлина, което се осъществява чрез ускоряване на обмяната на веществата и чрез свивания и разпускания на мускулите (треперене). Произведеното количество топлина се запазва от излъчване чрез свиване на кръвоносните съдове на кожата, настръхване и т.н. Тази реакция възобновява излъченото при охлаждане количество топлина от организма и затова в случая е адекватна или компенсаторна.
Произведеното количество топлина затопля тялото чрез кръвта, която достига до всички органи, включително до кожата с терморецепторите и до подхълмието. Импулсите от рецепторите за студено спират, топлопроизводството – също. Осъществява се принципът на обратната връзка и рецепторна корекция.
Рецепторите са “уведомени” за новото състояние на температурата и в зависимост от нея се изменя дейността им. Ако външната температура продължи да спада отново се поражда информация за студено и се стимулира топлопроизводството.
Когато температурата на външната среда се повиши, се дразнят рецепторите за топло в кожата. Те изпращат импулси до подхълмието.
Терморегулацоинният център предизвиква разширяването на кръвоносните съдове и изпотяване на тялото. Чрез изпарение на потта и топлоизлъчване организмът се освобождава от изличната топлина. Така чрез адекватна реакция на организма при понижаване и при повишаване на външната температура се поддържа температурата на тялото относително постоянна.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Ендокринните жлези са много добре кръвоснабдени съдове, чрез които се пренасят произведените от тях хормони. Хормоните имат различен химичен състав. При нас, хората, представители на гръбначните животни, те са групирани в 4 основни категории:
- производни на аминокиселини
- белтъчно пептидни
- гликопротеид
- стероиди
При безгръбначните животни се срещат хормони и с друг химичен състав – естери на ненаситени мастни киселини, производни на пурините химични вещества и други. Споделям това, просто за ваше сведение. Виждате вече, как аз излагам моята информация – правя паралел. Биологическото ми образование и работата над много литература даде следните мои знания, споделям ги с вас:
Във връзка с химичният състав на хормоните, които произвеждат ендокринните ни жлези и клетки, те имат характерно устройство. Жлезните клетки, синтезиращи хормони от първата група (моля вижте класификацията ми по-горе) имат белези сходни на екзокринните клетки, синтезиращи белтъчни клетки. Добре е да се направи този паралел, не мислите ли?
Например, в бета клетките на Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза, които образуват хормона инсулин, зърнестият ендоплазмен ретикулум е изключително добре развит. По-слабо е представен комплекса на Голджи.
Хормоните там се складират в зърна със сферична или яйцевидна форма, най-често с размери 100-300 нм. Зърната са покрити от липопротеидна мембрана и имат висока електронна плътност. Само една скоба отварям, във връзка с диетиката, за всички тези процеси е нужна енергия, която ние набавяме от храната. С цел абсолютната ни суета, не трябва да позволяваме рязко ограничаване на калориите. Запомнете това! Иначе сами си причиняваме кое? Болестите – хормоналните.
При наличие на стимули, тези зърна си изливат в кръвта чрез процес, наречен екзоцитоза – навън. Сходно е устройството и на алфа клетките в Лангерхансовите острови, образуващи хормона глюкагон.
Както и на клетките в аденохипофизата, при които размерите размерите, разположението и броят на гранулите и органелите варират във връзка със синтеза (образуването) на различни хормони. Към жлезите произвеждащи хормони към втората група, от моята класификация, принадлежат щитовидната жлеза. Нейните жлезисти клетки имат кубична форма и са подредени в един пласт, който заобикаля централната празнина в отделните фоликули.
Зърнестата ендоплазмена мрежа в тях е добре развита. По широките й цистерни, синтезираният белтък се пренася до комплекса на Голджи, където се свързва с въглеродни групи и йод и се сформират секреторни зърна. Последните се изнасят бързо чрез екзоцитоза в празнината на фоликулите в обща колоидна маса. При нужда, клетките поемат обратно чрез ендоцитоза известно количество от складирания колоид. И тъй като колоида е основно вода, понякога, задържането ни на вода в междукетъчното и вътреклетъчно пространство е задължителен процес.
Затова, отново си отворих една скоба, трябва да се консумира много вода, за да се задоволят многото, забележете, клетъчни нужди. Иначе, както казах по-горе, сами си спираме клетъчните механизми. При съдействие, връщам се на темата, лизозомите в клетките се оформят основните хормони – тетрайодтиронин и трийодтиронин, които през мембраната на клетъчната основа се изливат в капилярите.
Видове хормони
Хормони, според тяхната структура
- производни на аминокиселините
- белтъчно пептидни
- гликопротеиди
- стероиди
В същият този материал, аз ще изложа и начините за стимулация на тези групи хормони, тъй като за нашите фитнес резултати, най-важно е да знаем как, нали така? Сухата теория остава неприложима, ако не знаем как да се приложат всички тренировъчни и хранителни похвати.
В което се състои именно моята работа – тази на професионален фитнес треньор и диетолог.
Класификация на основните хормони
I. Производни на аминокиселините
1. а. Тирозинови
Норадреналин, адреналин. Образуват се в едни клетки, хромафинни, в сърцевината на надбъбречната жлеза. Клетките са разположени до коремните и гръдни спинални ганглии – т.нар. парагагнглия. Основните биологични ствойства са да повишават кръвното налягане и ускоряването на сърдечния ритъм. Повишават разграждането на мазнините (липолиза) и на гликогена, за получаване на глюкоза (гликогенолиза).
2. а.Тироидни хормони (тироксинтетрайодотиронин – Т4; трийодотиронин – Т3)
Образуват се в щитовидната жлеза, във фоликулните клетки. Повишават метаболитната активност на повечето клетки и регулират развитието на организма, като цяло.
2. Тритпофанови
2. а. Мелатонин
Образува се в епифизата, в пинеалоцитите й. Този хормон влияе върху концентрирането на меланиновите зърна около ядарото на меланоцитите. Мелатонинът подтиска гонадотропното действие на аденохипофизата.
II. Белтъчно пептидни и гликопротеидни хормони
1. Къси пептиди
1. а. Либерини (релизинг фактори)
Образуват се в невросекреторните клетки в хипоталамуса. Тези релизинг фактори стимулират синтезата на огранотропни хормони в аденохипофизата.
2. а. Станини
Образуват се в невросекреторните клетки на хипоталамуса. Подтискат синтезата на органотропните хпрмони в аденохипофизата.
3. а. Вазопресин
Натрупва се в неврохипофизата. Повишава кръвното налягане, увеличава реабсорбцията на вода в бъбречните каналчета.
4. а. Окситоцин
Натрупва се в неврохипофизата. Стимулира сикратителната дейност на гладката мускулатура.
2. Полипептидни белтъци
2. а. Адренокортикотропен хормон (АКТХ)
Образува се в аденохипофизата, в бета клетките й. Стимулира синтеза на стероидни хормони в кората на надбъбречната жлеза.
2. а. Соматотропен хормон
Образува се в аденохипофизата, в алфа клетките й. Стимулира синтеза на соматомедин в черния дроб, който предизвиква растежа на мускулите и костите. Влияе върху белтъчната синтеза, липидния и въглеводородния (въглехидратен) метаболизъм.
3. а. Лутеотропен хормон (ЛТХ) пролактин
Образува се в аденохипофизата, в т. нар. епсилон клетки. Предизвиква отделянето на прогестерон от клетките на жълтото тяло. Стимулира синтезата на секрет в млечните жлези.
4. а. Паратироиден хормон (ПТХ) паратхормон
Образува се в паратироидната жлеза и повишава нивото на калций в кръвта.
5. а. Калцитоцин
Обазува се в щитовидната жлеза, в парафеликулните й клетки, потиска и спира разграждането на костната тъкан (важен момент при борба с остеопорозата) от остеокластите и по този начин понижава калция в кръвта.
6. а. Глюкагон
Образува се в Лангерхансите острови в задстомашната жлеза – в нейните алфа клетки. Увеличава кръвната захар, стимулира катаболизма на белтъците и захарите.
7. а. Инсулин
Образува се в Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза, в нейните бета клетки. Понижава нивото на кръвна захар, отвеждайки я за образуване на гликоген и увеличава синтезата на белтъците.
8. а. Секретин
Образува се в клетките на чревния епител, в Д клетките му. Регулира секреция на стомашен сок.
3. Гликопротеиди
3. а. Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ)
Образува се в аденохипофизата. Стимулира растежа и развитието на яйчните фоликули и синтезата в тях на естрадиол. Стимулира сперматогенезата в семенниците.
4. а. Лутеинизиращ йормон (ЛХ)
Образува се в аденохипофизата, стимулира узряването на овоцитите, овулацията и образуването на жълто тяло. Стимулира синтезата на тестостерон в интерстициалните жлези на семенниците.
5. а. Тиреотропен хормон
Образува се в аденохипофизата, стимулира синтезата на тироидни хормони в щитовидната жлеза.
III. Стероиди
1. Прегнанови
1. а. Кортикостероиди – кортизол, кортикостерон;
Образуват се в клетките на кората на надбъбречната жлеза, регулират въглехидратния, мастния и белтъчния метаболизъм, потискат имунниците реакции.
1. б. минералкортикоиди – алдостерон и др.
Образуват се в клетките на външната зона на коровата част на надбъбречната жлеза, стимулират задържането на натрий в кръвта и извеждането на калий и водород.
2. а. Прогестин и прогестерон
Образува се в жълтото тяло. Предизвиква промени в матката.
2. Андростанови (С 19-стероиди)
2. а. Андрогени: тестостерон
Образува се в интерстициалните жлезни клетки в семенниците, в клетките на вътрешната зона на коровата част на надбъбречната жлеза. Стимулира мъжката полова система, има силно анаболно влияние върху различни тъкани, не само мускулната, както и върху органите.
3. Естранови (С 18-стероиди)
3. а. Естрадиол
Образува се във фоликулните клетки на яйчниците. Стимулира развитието и поддържането на женксите полови белези, стимулира узряването на овоцитите.
Как да провокираме жлезите ни, за да се образуват тези хормони?
Човешкото тяло е „програмирано“ така, че да улавя външните и вътрешни сигнали. Те определят какво количесво и кога от съотсветен хормон да отделим (образуваме). Например, при стрес, се отделя основно кортизол. При преяждане с въглехидратни храни и непълноценни въглехидрати – инсулин. Примерите могат да продължат минавайки през всички тези споманти хормони, вече. Но … най-важният въпрос за нашите фитнес цели и уелнес е „Как?“ Как? И … как?
Тъй като и фитнес тренириовката и диетата ни са вид стрес за организма, то те определят кои хормони ще се отделят в повече (тестостерон, соматотропин), кои ще се подтискат (кортизол), кои временно ще стимулираме (алдостерон, инсулин), за да имаме непрекъснат прогрес, фитнес резултати.
В моята практика, аз категорично отказвам да давам откъсачни съвети, ей така с 1-2 изречения, защото самото описание на всички хормони отне повече време, сами виждате. Дори тази информация крие риск да ви обърка, или да ви покаже колко малко знаете или да ви покаже наистина колко знаете. Но … изглеждаме такива, каквато всъщност е храната ни и фитнес тренировките ни. Какъвто е нашия собствен път и начин на живот. И за да не изглеждаме добре, за да продължавате да не се харесвате, определено нещо в подхода ви, като пакет – фитнес и хранене, куца много сериозно. При всички положения вие нямате хормонален проблем – нали така сега е модерно да се казва?
Именно в тази връзка, аз още в началото на моята кариера – преди 15 години, започнах да изследвам факторите, които стимулират жлезите ни, да произвждат тези хормони. Те са два:
- храна
- фитнес тренировки (начин на живот)
- начин на живот
От това, дали се прави всичко като по учебник, мога смело да заявя, че за 60 дена, аз мога да преобразя всяко едно тяло. А след това, въпрос на последователност, стаж и мотивация е, аз да го усъвършенствам и „изпиля“ до неузнаваемост. Защото спестявам всичкото това незнание и прилагам всички мои активи в действие – похватите ми.
Обратно към раздел „Анатомия“ и „Физиология“ на човешкото тяло.
Обща структура на аминокиселините. Видове аминокиселини
Аминокиселините са карбоксилна киселини, които притежават аминогрупа. За изграждане на белтъците са важни алфа-аминокиселините. Означават се така, защото тяхната аминогрупа е разположена непосредствено след карбоксилната група. На фигурата, която споделям с вас се вижда общата формула на всички алфа-аминокиселини.
Въпреки сходството във формулата на аминокиселините, всичките се категоризират в следните групи:
1. Аминокиселини с хидрофобен остатък: това са аминокиселините глицин, аланин, валин, левцин и изолевцин.
2. Моноаминодикарбоксилови аминокиселини: те притежават по една аминна и две карбоксилни групи. Конкретни примери това са аспарагиновата киселина (аспартат) и нейния амид аспарагин; тук е и глутамоновата киселина (глутамат) и нейния амид глутамин.
3. Аминокиселини, притежаващи специфични функционални групи: такива са аминокиселините серин, треонин, цистеин, метионин, лизин и аргинин.
4. Аминокиселини с циклична структура: това са прилина, фенилаланина, тирозин, триптофан и хистидин.
Свойства и функции на аминокиселините
Ще се опитам максимално съдържателно и накратко да ги изложа в следващите редове. Ето го и списъка с най-важните свойства и функции на аминокиселините:
- Съществуват голям брой аминокиселини, но само 20 от тях влизат в състава на белтъците. Това е така, защото генетичния код на клетката съдържа информация само за тях. Но това не изключва участието на други аминокиселини, в много от функциите на човешката клетка, въпреки, че не влизат както казах в състава на белтъците.
- Тези 20 аминокиселини се подразделят на групи: 12 от тях са заменими. Т.е. могат да се образуват от организма при всяка нужда, от други съединения. Съществуват и 8 броя (вида), които се наричат незаменими. Те не могат да се образуват самостоятелно от организма и ежедневно, ние като хетеротрофни организми трябва да си ги набавяме чрез пълноценната храна. Точно тук, в секцията физиология е необходимо да припомня, че нито веганството, нито всеядството, вегетарианството или което и да е друго модерно течение са полезни. Това са крайности в храненето, което е опасно и вредно за целият организъм!
- Аминокиселините притежават електрически заряд, във водния разтвор. Това се дължи на свойствата на карбоксилната и на аминната група.
- Аминокиселините могат да реагират помежду си, образувайки пептидни връзки. Тя е изградена от една карбоксилна и една аминна група, принадлежащи на две съседни аминокиселини.
Пептиди
Когато аминокиселините се свързват помежду си, с помощта на пептидни връзки, новополучените съединения се наричат пептиди. Две аминокиселини образуват един дипептид, три аминокиселини образуват трипептид и т.н. Големият пептид е изграден от много аминокиселини, който вече се нарича полипептид.
„Поли“ е представка за много, няколко аминокиселини. Ако броят на тези аминокиселини е към и над 100, с молекулна маса над 10 000 далтона, то този полипептид вече наричаме ние биолозите белтък (протеин). Пептидите играят важна роля в организма. Една част от тях са хормони, други участват във важните окислително-редукционни процеси. Но за всичко това, ще стане дума в следващите материали.
Основни функции на всяка една от амоникиселините
Аланин – Играе основна роля в преобразуването на аминокиселините в глюкоза. Засилва имунната ситема. Руски специалисти считат, че употребата му непосредствено преди и след треннировка може чуствително да повиши нивото на глюкозата в кръвта, което е особено важно, особено при спортовете за издръжливост.
Аргинин – Може да бъде синтезиран от организма от други аминокиселини. Всъщност това е предшественика на креатина. Аргининът стимулира освобождаването в кръвта на инсулина, глюкагона и хормона на растежа и има силно изразен анаболен ефект. Освен това влияе положително върху имунната система. Важна е и ролята му при лекуване на рани, като влияе на образуването на колаген. Комбинацията с аспартат се препоръчва срещу хронична умора.
Аспарагинова киселина – Участва в преобразуването на въглехидратите в мускулна енергия, изпълнявайки ключова роля в механизмите на мускулното съкращаване.
Валин – Валинът се отнася към незаменимите аминокиселини и се използва активно от мускулите.
Глицин – Участва в синтезата на други аминокиселини и влиза в състава на хемоглобина. От енергетична гледна точка се явява ключево звено в синтезата на глюкагона – един от основните фактори, влияещи на изпозването на запасите от гликоген в мускулите и черния дроб.
Глутаминова киселина – Може да се синтезира в организма от други аминокиселини и самата тя се явява важен предшественик на синтеза на различни аминокиселини (глутамин, пролин, аргинин, глутатион) и обезпечава обменните процеси. Потенциален източник на енергия за организма, способства за по-добра концентрация на вниманието. Може да се приема много дълго време – с малки паузи до три години.
Изолевцин – Отнася се към незаменимите аминокиселини и трябва да се приема редовно с храната и хранителните добавки. Играе ключова роля в синтеза на хемоглобина, дава енергия на мускулите и намаляват симптомите на умора при претренираност.
Левцин – Използва се от мускулите при физически упражнения като източник на енергия, забавяйки разпада на белтъчините. Помага зарастването на раните и заздравяването на костите при счупване. Ако левцинът се съчетае само с метионин, може да се стигне до забавяне на ръста на организма. Затова трябва да се комбинира още и с изолевцин и валин, при което негативните явления се остраняват.
Лизин – Незаменима аминокиселина. Играе важна роля в синтезата на белтъчините в мускулите и съединителната тъкан, стимулира ръста на костите и синтеза на колагена. В комбинация с Витамин Ц образува Л-карнитин, който има изключителна роля за ръста в организма. При животните отсъствието на тази аминокиселина води до забавяне на ръста.
Ацетил-Л-карнитинът – Постъпва в организма от месото и млечните продукти в количества, достатъчни за обикновения човек, но не и за спортиста. В организма карнитинът присъства в мускулите и недостатъкът му влияе на обмяната на мазнините. Допълнителният прием на тази аминокиселина изгаря мазнините и повишава аеробните показатели и окислението на мастните тъкани в сърцето. В напреднала възраст възтановява работата на митохондриите като увеличава почти с четвърт изработената в тях енергия. Физическите упражнения увеличават отделянето на ацетил-Л-карнитина чрез урина. Приемът му преди и след тренировка значително подобряват възстановителните процеси и намалява пагубното действие на свободните радикали. Влияе и на възстановителните процеси в нервната тъкан и на нервната проводимост. Производството на тестостерон при мъжете също е свързано с карнитина. Играе важна роля и в пренасянето на мастните киселини и чрез клетъчни мембрани, въвеждайки триглицеридите в кръвта, където те ще бъдат използвани като източник на енергия. Това е много важно при продължително физическо натоварване и при спортове, свързани с издръжливост. Оптималните дози Л-карнитин зависят от спорта и варират между 500 и 2 500 мг дневно. Още нещо важно. При спортистите се препоръчва комбинацията му с холин. По принцип и двете аминокиселини се синтезират в организма, но тежките натоварвания могат да изчерпят запасите. Бързото възстановяване на тези запаси е невъзможно с храната, защото се усвояват едва 2% от приетото количество. В същото време карнитинът под форма на хранителна добавка също в голяма степен почти веднага се отделя с урината. За да се избегне това, заедно с него трябва да се приема холин. Доза от 20мг може да съхрани половината от приемания карнитин, а при прием на 200мг усвояването достига до 75%. Използването на карнитина е особено важно при спортовете, свързани с издръжливост, особено при маратонското бягане и може да доведе до чуствително подобряване на резултата.
Метионин – Метионинът е незаменима аминокиселина, която е предшественик на цистина и на креатина. Участва във възстановяването на тъканите тъканите на черния дроб и бъбреците и в извеждането натоксините от организма. Стимулира повишаването на равнище на антиоксидантите и участва в обмяната на мазнините, като намалява нивото на холестерола.
Цистеин – влияе благотворно на възпалителните процеси, ускорява зарастването на раните. Протичането на антиокислителните процеси в организма също се свързва с тази аминокиселина.
Пролин – Пролинът е главен елемент от колагена и съединителните тъкани в организма.
Серин – Това е една от най-важните аминокиселини, необходима за производството на клетъчна енергия. Освен това стимулира имунитета на организма. Серинът трябва да се приема между храненията, защототази аминокиселина увеличава нивото на глюкоза в кръвта. Това е от особено значение преди състезание или след физическо натоварване като компонент от енергийното зареждане. Сред хранителните добавки се препоръчва появилия се неотдавна на пазара фосфатидилсерин. Неговото основно действие е свързано с предаването на нервните импулси в мозъка. С възрастта този процес се забавя, затова препаратът се използва и за повишаване на умствената работоспособност. Фосфатидилсеринът намалява нивото на кортизола, като засилва анаболните процеси. В повечето случаи препаратът се получава от растителни източници. Препоръчва се спортистите да приемат тази добавка по време на 10-дневни курсове, започвайки по 200 мг и достигайки до 800 мг.
Треонин – Треонинът се дотавя за организма само чрез храната и хранителните добавки. Той спомага за изхвърлянето на токсините, предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб и е важен компонент от колагена.
Триптофан – Това е незаменима аминокиселина, която е прешественик на серотонина. Участва активно в създаването на анаболните хормони и, по-специално, в хормона на растежа.
Тирозин – Участва в механизмите на нервната проводимост. В съчетание с фенилаланин и ДЛ-фенилаланин се включва в производството на адреналин. От него се синтезира адреналин и дофамин. Тирозинът е мощно средство за активиране на функция на мозъка и намаляването на депресията. Дори самата депресия е свързана със стресовите ситуации, предисвикващидефицит на тиризон в организма. Депресията често съпътства елитният спорт. Тежките тренировки на границата на човешките възможности водят именно до такова състояние, при което у спортиста изчезва желание да тренира и да се състезава, пропиляват се години тежък труд. Не случайно много учени смятат, че не физическото, а псхическото износване е това, което кара състезателитеда се отказват от активна спортна дейност и именно в тази посока трява да се търсят резерви.
Фенилаланин – Незаменима аминокиселина, която подобрява паметта, повишава общия тонус на организма и намалява апетита. Приемането като добавка може да стимулира образуването на медиаторите на нервната система. Препоръчва се да се приема комбинацията от тирозин, фенилаланин, и Д-фенилаланин. Трябва да се има впредвид, че големи дози (повече от 3 г на кг телесна маса) може да има обратен ефект и да наруши работата на главния мозък.
Хистидин – Участва в образуването на червените и белите кръвни телца и се препоръчва при анемия, лечение на алергии, язва. Особено е важен за децата.
Цистеин – Може да се синтезира в организма от други аминокиселини. Едно от най-важните му свойства е, че комбинацията с Л-аспарагинова киселина обезврежда токсините в организма. Освен това цистеинът стимулира дейността на желите кръвни телца.
Таурин – Много популярна аминокиселина напоследък, защото влиза в състава на почти всички енергийни напитки. За спортистите е важна, защото помага за използването на мазнините в енеегийния цикъл. Оказва действие и върху нервната система.
Орнитин – В големи дози може да засили секрецията на хормона на растежа. Подържа работата на черния дроб и имунната система. Освен това има силен анаболен ефект.
Глутамин – Макар че не е незаменима аминокиселина, се смята за една от най-важните за организма. Стимулира функциите на главния мозък. Намалява нивото на инсулина и гликозата в кръвта, защото най-бързо от всички аминокиселини се превръща в глюкоза. Ключова е и ролята й при синтеза на белтъчините. Освен това засилва имунната система и подобрява работата на стомашно-чревния тракт.
Инозин – Много популярен сред спортистите и особено сред бегачите на дълги разстояния. Получава се от нуклеиновите киселини. Инозинът повишава издръжливоста на спортиста, но трябва да се има предвид, че този ефект се получава при продължителен прием. Другият му положителен ефект е, че засилва циркулацията на кръвта по кръвоносните съдове.
Креатин – Също много популярен сред спортистите. Всъщност той се състои от три аминокиселини: аргинин, глицин и метионин и влиза в състава на АТФ. Натрупването на креатин в свободна форма протича в мускулната тъкан. Образуването на АТФ е свързано с взаимодействието на креатина с фосфор. АТФ се използва от мускулите само за части от секундата, за толкова стигат и запасите му в организма. Обаче с участието на креатинфосфата АДФ отново се превръща в АТФ. Няколко такива цикли са достатъчно за изпълнение на мощно физическо натоварване в течение на няколко секунди, което е важно за спринтьорите. Ако се използват като допълнителен източник на енергия глюкозата и гликогенът от мускулите, то тогава креатинът помага при натоварвания, свързани с физическа издръжливост.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
