Чудя се от къде да започна, защото е доста трудно да бъде описан човек като Белчо Христов с няколко думи и това, което направи за мен, но ще се опитам!
Преди една година, в търсене на нещо ново, съвсем случайно попаднах на блог-а на г-н Христов. Прегледах няколко статии и те направо ме грабнаха. Статии, написани на толкова достъпен език от човек, който явно не само разбира от работата си, а и влага нещо от себе си в нея. Замислих се дали това не е просто поредната нова звезда на небосклона. Разгледах и коментарите, оставени от клиентите – имаше толкова много доволни хора, постигнали целите си с помощта му, че в един момент си помислих дали мога и аз да бъда на тяхно място?
За BelchoHristov.com разбрах от една приятелка – Теди. Материал за нея беше публикуван преди време. Тя ми каза за първоначалните резултати.
Лятото на морето си изкълчих крака. Осъзнах,че трябва да направя нещо. Това беше капката, която преля чашата. На връщане от морето за един ден бях във Варна и отидох до офиса на Белчо Христов.
Направи ми впечатление,че е професионалист още с влизането. Разбрах, че иска да ми помогне и не ме съди за кг ми.
Напоследък доста често ми се случваше хората да ме преценяват само по външния вид. Дори приятеля ми с който сме заедно от 7 години ми казваше, че изглеждам отвратително и това беше едно от „милите неща“. Като се прибрах, Белчо ми прати анкетата за попълване и след това й материалите.
Невероятно е какво може да се постигне с много желание и професионално изготвена програма! Чудото на добрата форма, което търсим, зависи изцяло от нас самите и е подплатено с амбиция, воля и оптимизъм! Убедена съм в това, защото сама го изпитах. Открих разбиране, позитивизъм, кураж, професионализъм, доверие и умереност… у един човек-Белчо Христов. За краткото ни познанство и съвместна работа той ми доказа, че наистина мислите стават реалност – това е неговото мото и стил на работа! В следващите редове споделям впечатленията си.
Винаги съм била слаба: бивша балерина и човек, тясно свързан с модата, красотата и добрата форма. Никога не съм имала проблеми с килограмите и никога не съм спазвала диети. Докато изведнъж не качих почти 5 килограма! Не разбрах как стана това: животът ми е интензивен, пътувах доста, хранех се нередовно до такава степен, че престанах да изпитвам глад. Боледувах често. Започнах да задържам вода, основно в коремната област и около ханша и бедрата. Имах проблеми с бъбреците.
Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Познатите ни честоти, определяни като звук, не могат единствено да се разпространяват във вакуум.
Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, вследствие на което като възприятие се получава звук. С увеличаване на звуковото налягане звукът се чува по-силно и обратно. Възприятието на звуковата сила не се увеличава пропорционално на звуковото налягане, а значително по-слабо, с логаритмична зависимост.
Звукът е разпространяваща се еластична среда, периодична промяна на налягането, амплитудата или скоростта на частица. (Олсън, 1957)
Или, бих допълнил аз, звукът е поредица от механични свивания и разреждания (т.нар. надлъжни вълни), които успешно се разпространяват в някаква среда, която е поне малко свиваема (твърдо тяло, течност или газ, но не и вакуум).
Тези механични свивания и разреждания с честота от 16 Hz до 20 kHz се наричат звукови вълни. В газове и течности са само надлъжни, а в твърди тела – надлъжни и напречни. Звуковете се определят като тонове и шумове. Тоновете се получават в резултат на равномерно периодично трептене. Трептенията са със случаен характер и това са шумове.
Тоновете се различават по височина, сила, трайност и тембър. Височината на тона се определя от броя трептения в секунда. С увеличаването на честотата (броя трептенияв секунда) се увеличава и височината на тона. Децата чуват по-добре високите честоти например. С напредването на възрастта тази способност намалява прогресивно. Честотите, към които човешкото ухо е най-чувствително, са между 1 000 и 2 000 Hz. Ние възприемаме звуците в нашия мозък по същия начин, както и виждаме.
След това тези съобщения биват изпратени в слуховия център, където звуците се интерпретират. Тоест, точно както зрението се осъществява в зрителния център, така и „чуването“ става в слуховия център. В мозъка ни, който е изолиран от звуковата картина около нас, ние всъщност можем да чуем всички звуци в един широк обхват от честоти и децибели, от шумоленето на листата до бръмченето на реактивен самолет.
Когато си пеем и слушаме музика на Mp3, както правя аз по време на фитнес тренировка, ние чуваме звука с мозъка си. Ако можехме да запишем това, което „се чува“ в мозъка ни обаче, на записа няма да има нищо друго, освен тишината, защото там има само електрически импулси, а те са безшумни. Това е необикновен факт. Електрическите сигнали, които достигат до мозъка, се интерпретират в слуховия център на мозъка и така ние ги възприемаме като звуци.
Така че никой нищо не чува!
С други думи, не обръщайте внимание на каквито и да е забележки, критики или подмятания на хорско мнение, което се струи около вас и касае моментната ви или планирана фитнес визия. Думите могат да са ласкави, неточни или заблуждаващи. Но какво ви пука от това? Виждате че никой нищо не чува!
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
