хормон // Tag

Tag based archive
20 окт.

Естрогенът е стероиден хормон. Естроген е един от двата основни полови хормона, които жените имат. Другият е прогестерон. Естрогенът е отговорен за женските физически характеристики и възпроизводството. 

19 окт.

Производството на тироидни хормони намалява с напредването на възрастта. Ниското производство на тироиден хормон е едва доловима причина за цялостното стареене на организма. Въпреки, че най-малко (по данни, които съм чел) 25 % от възрастното население страда от сериозна форма на хипотиреодизъм (отслабване на функциите на жлезата), проблемът често е остава недиагностициран. Обратният проблем е хипертиреодизмът – свръхфункция на тироидната жлеза.

Недиагностицирането на този проблем, донякъде, поне според мен, се дължи на това, че диагностицирането на практикуващите лекари го правят само на база кръвни изследвания, каквито дори и аз направих. Изследва се Т4 (наричан тироксин), Т3 (организмът ни превръща Т4 в Т3) и един друг хормон, наричан TSH (стимулиращ щитовидната жлеза хормон, който се отделя от хипофизата).

Границите на нормата за трите хормона обаче са извънредно широки. Индивидуалните резултати могат да бъдат половината от средното ниво и все пак да се смятат за нормални. Точно поради тази причина е необходимо да се направи нелабораторна клинична оценка, винаги когато съществува и най-слабо съмнение за недостатъчно активна тироидна (щитовидна) жлеза.

Кръвтният тест може да покаже, че тироидната функция е в рамките на тези много широки граници на нормата, но все пак съществуват симптоми на хипотиреодизъм, в това число и чувствителност към студ, напълняване или неспособност да се отслабва, умора и летаргия, депресия, суха кожа, повишени нива на холестерол. Поради последната причина понижената функция на щитовидната жлеза може да не бъде разпозната като причина за атеросклероза.

Но нека да ви обясня моите познания, върху функцията на щитовидната жлеза, още сега. Една от главните й фунцкии е да регулира телесната температура, поради чувствителността към студа е един от най-ранните симптоми на хипотиреодизма. Друга важна функция на щитовидната жлеза е да регулира скоростта на обмяна на веществата. Когато щитовидната жлеза (на снимката горе) е недостатъчно активна, метаболизмът се забавя, ето защо друг ранен симптом на хипотиреодизма са умората и пълнеенето.

Какво кара щитовидната жлеза да работи добре?

Понякога проблемът е хранителен. Необходими са аминокиселината тирозин и менралът йод, за да се образува Т4, а също така и минералите цинк и селен, за да се произведат ензимите, които превръщат Т4 в Т3. Но недостигът на храната само в редки случаи може да бъде причината за хипотиреодизъм. Често причината е автоимунен тиреодит (известен повече като болест на Хашимото), при който собствените ни антитела нападат щитовидната жлеза. Ние всъщност не знаем защо става това, но вярвам, че много от случаите могат да бъдат проследени чак до лечението на корените на някой мъртъв зъб, за да се запази той в устата.

Друга сериозна причина за хипотиреодизма са усилията на организма да запази статуквото (казано на чист биологически език – да запази хомеостазата). Хипотиреодизмът е изключително обикновен резултат от спазването на погрешна диета за отслабване – гладуване, всякаква „дневна“ диета и прочие. Организмът се съпротивлява на загубата на тегло (основно мускулна маса и вода) и така се променя хомеостазата, чрез намаляване на образуването на тироиден хормон. Без значение каква е причината, решението е: правете редовни прегледи и прилагайте правилната диета и водете правилен начин и култура на хранене. Не изпадайте в крайности, защото потърпевши ще бъдете само вие.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

27 юли

Алдостеронът е стероиден хормон. Отделя се (синтезира се) от кората на надбъбречните жлези. Структурно той е минералкортикоид, който регулира водно-солевия баланс (електролитен баланс) в организма, като има известен ефект и върху метаболизма на мазнините, въглехидратите и протеините.

Надбъбречните жлези са разположени върху горната предна част на двата бъбрека. Всяка жлеза се състои от две части – кортикална част (кора) и медуларна част (сърцевина). Двете части се различават съществено по вида на продуцираните хормони, както и по регулацията на секрецията им от нервната система. Надбъбречната медула е изградена от хромафинни клетки, които произвеждат катехоламините адреналин и норадреналин. Надбъбречната кора участва в синтеза на три групи хормони: глюкокортикоиди (кортизол), андрогени (тестостерон) и минералкортикоиди (алдостерон). Нейната функция се регулира от хормони, произвеждани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) и хипоталамуса, както и от ренин-ангиотензиновата система.

aldosteron_tablo_1

Ролята на стимулиращи фактори имат:

      • ренин–ангиотензин–алдостероновата система. Ренинът е бъбречен ензим, който се секретира в отговор на промени в кръвното налягане и обема на циркулиращата кръв, както и вследствие на промени в нивата на серумните натрий и калий. Попаднал в кръвния ток, ренинът въздейства върху циркулиращ в плазмата протеин, наречен

    ангиотензиноген

      . Ангиотензиногенът се превръща последователно в ангиотензин I и ангиотензин II, като последният стимулира освобождаването на алдостерон от бъбреците. Системата ренин–ангиотензин–алдостерон съществува като плазмена и тъканно фиксирана система, локализирана в миокарда, съдовите стени, бъбреците и други органи. Благодарение на нея се поддържа постоянството на циркулиращия кръвен обем.
    • повишаване нивата на серумен калий
    • АКТХ (с по-слаб ефект)

Алдостероновата секреция се инхибира от атриалния натриуретичен пептид (предсърден натриуретичен хормон). Физиологичните ефекти на алдостерона включват:

    • регулиране нивата на натрий и калий в кръвта
    • регулиране на кръвното налягане и баланса на течности и електролити в кръвта (алкално-киселинното равновесие)

aldosteron_tablo_2

Алдостеронът въздейства (като продължение от илюстрираното на таблото по-горе) не само на бъбречните каналчeта, но също така и на чревния епител, на слюнчените и потни жлези. Крайният ефект е свързан с понижаване концентрацията на натрий в урината, слюнката и чревния секрет, а тази на калия се увеличава (обратно на серумните концентрации). Алдостеронът има хипергликемичен ефект, т.е. повишава концентрацията на глюкоза в кръвта!

Изследването на нивата на алдостерон се извършва в следните случаи:

  • за отчитане количеството на отделения от надбъбречните жлези алдостерон
    • при съмнения за тумор на надбъбречните жлези
      • за подпомагане диагностиката на причините за високо

    кръвно налягане (хипертония)

      или твърде ниски нива на серумен калий

Нивата на алдостерон могат да се изследват в кръвта или в урината. Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция. При изследване на урината се взема 24- часова проба. При диета с високо или твърде ниско съдържание на натрий – това може да повлияе нивата на отделения алдостерон. Ето защо е необходимо две седмици преди провеждане на каквото и да е било изследване да се спазва хранителен режим, в който приетото количество натрий е добре да бъде около 2300 мг дневно. Нивата на алдостерон могат да се повлияят и от положението на тялото в ежедневието.

След извършване на тежка физическа дейност или преживян силен емоционален стрес, нивата на алдостерон флуктоират, както и при други физиологични промени, например:

    • при бременност – нивата на алдостерон е възможно да са по-високи през третия триместър на бременността
    • с възрастта количеството на отделения от надбъбреците алдостерон намалява

Референтните стойности на нивата на алдостерон в кръвта са:

При деца:

  • легнало положение 0,08 – 0,97 nmol/L или 3 – 35 mg/dL
  • седнало или изправено положение 0,14 – 2,22 nmol/L или 5 – 80 mg/dL

При възрастни:

    • легнало положение 0,08 – 0,44 nmol/L или 3 – 16 ng/dL
    • седнало или изправено положение 0,19 – 0,83 nmol/L или 7 – 30 ng/dL

Референтните стойности на алдостерон в урината са: 6 – 72 nmol/L или 2 – 26 mcg. Резултатите могат да варират между различните лаборатории. Отклоненията от нормалните резултати могат да се дължат на:

    • първичен алдостеронизъм (синдром на Conn) – установяват се високи нива алдостерон, ниски нива на ренин. Дължи се на тумор или хиперплазия на надбъбречните жлези
    • вторичен алдостеронизъм – установяват се високи нива на алдостерон и високи нива на ренин. Дължи се на отговор на надбъбречните жлези към някои заболявания – сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза

Високите нива на алдостерон (хипералдостеронизъм) могат да се дължат на:

  • тумор на надбъбречните жлези
    • бъбречни заболявания
    • сърдечна недостатъчност
    • чернодробни заболявания
    • прееклампсия – състояние, което се характеризира с хипертензия (високо кръвно налягане) и протеинурия (наличие на белтък в урината). Настъпва обикновено след дванайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане.

Ниските нива на алдостерон (хипоалдостеронизъм) може да се дължат на:

  • болест на Адисон (резултат е от хипофункция на надбъбречните жлези)
      • бъбречни заболявания вследствие например на

    диабет

    • лечение с хепарин

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

13 мар.

Г-н Рудолф С. бе преуспяващ ръководител на фирма. Години наред той управляваше с желязна ръка голямо предприятие, бе уважаван от враговете си и всяваше страхопочитание у подчинените си. Зад тази фасада обаче се криеше психика, раздирана от съмнения. Често Рудолф С. страдаше от депресивни настроения. Понякога му бе нужен половин ден подготовка, за да грабне телефона и да проведе неприятен разговор. Секретарките му все по-често го криеха, той все повече се затваряше в себе си.

Въпреки всеобщото мнение, че е преуспяващ и щастлив човек, Рудолф С. все повече страдаше от слабата си психика. По този повод се консултира с много лекари, но дори опитни психиатри не откриха никакво съществено заболяване. За щастие ендокринологът му препоръча да си направи хормонално изследване, благодарение на което бе уточнена диагнозата – преди много години, по време на химиотерапия по повод злокачествено заболяване, са били унищожени секретиращите клетки в тестисите и надбъбречните му жлези. И това бе причината Рудолф С. да страда от недостиг на естрадиол и ДХЕА. Заместителното лечение с ДХЕА направи Рудолф С. нов човек. Той благодари на ендокринолога си със следните редове:

Подарихте ми нов живот. Никога не съм предполагал, че човек е толкова зависим от хормоните – вчера дори успях да играя 10 часа голф – едно великолепно чувство.

DHEA (дехидроепиандростерон) – хормонът на мъжката сила

Тази субстанция с почти нечетаемо име вероятно е хормонът на мъжката сила. Той се отделя от надбъбречните жлези в количества (25-30 мг дневно), които и относително и абсолютно са многократно по-големи, отколкото на другите хормони. ДХЕА е типичен представител на стероидните хормони, с основен градивен елемент холестерол.

Количеството на отделяния ДХЕА зависи до известна степен от обема на мозъка. В кръвта на плъховете, например, този хормон на практика липсва, при човекоподобните маймуни количеството му е малко по-малко, отколкото при човека. В мъжкия организъм ДХЕА има няколко типични качества. Той намалява образуването на кортизол в организма – стресовият хормон, който също се произвежда във високи количества (10-20 мг дневно). Като естествен антагонист на кортизола, ДХЕА предпазва от загуба на енергия. Успоредно с това, блокирайки стимулиращия потенциал на кортизола по отношение секрецията на инсулин, ДХЕА навярно играе роля и при стареенето, по-точно забавя скоростта на този процес. Кортизолът, който се блокира ефективно от ДХЕА, има деструктивен ефект и по отношение на костите, мускулите и кожата. Ако в организма на един мъж секрецията на ДХЕА е недостатъчна, кортизолът не може да бъде блокиран ефективно и се стига до описаните по-горе нежелани ефекти. Може би по тази причина един от факторите за стареене е нарушеното равновесие кортизол – ДХЕА. Съвременни клинични разработки показват също, че ниските стойности на ДХЕА в кръвта са свързани с недостатъчната продукция на айказаноиди.

Ето няколко допълнителни клинични данни за хормона на мъжката сила:

  • мъже с високи стойности на ДХЕА притежават не само повече физическа сила и енергия, но имат и по-добри умствени възможности – те могат едновременно да възприемат информация от няколко източника, отличават се с трайност на запаметяването. Вероятно хормонът директно стимулира мозъка;
  • нормалните серумни нива на ДХЕА са свързани с понижен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система, както и с по-малка вероятност от фатални инциденти, свързани със сърцето и мозъка;
  • ДХЕА подпомага разграждането на мастните депа;
  • стимулира имунната система на мъжа;
  • блокира стреса и неговите последици;

Как се образува ДХЕА в организма?

DHEA и неговият основен “противник” – кортизолът се синтезират в кората на надбъбречните жлези. Отделянето му се направлява от хипофизен хормон, който контролира и секрецията на кортизола. Ефектът на хипофизарния хормон, наречен АКТХ (адрено-кортикотропен хормон) зависи на клетъчно ниво от втори посредник.

Синтезaата и секрецията на ДХЕА са по-големи, когато нивото на втория посредник е нормално. Първата стъпка в този “производствен” процес е натрупването на холестерол в синтезиращите клетки на надбъбреците. После холестеролът навлиза в митохондриите (“работилниците” на клетката), където след поредица от ензимни реакции се образува прегненолон – междинно звено в хормоналния синтез. По-късно този продукт лесно може да бъде превърнат в прогестерон (женски полов хормон, пазител на бременността), кортизол и ДХЕА.

Една от възможните причини за редуциране на производството на ДХЕА с остаряването е намаляването на концентрацията на втория посредник за ефекта на АКТХ. Експерименти с маймуни показват, че когато биват хранени с по-ниско калорична храна, секрецията на ДХЕА се увеличава. Важното тук обаче е достатъчният прием на субстанции, които нормализират нивата на айказаноидите – рибено масло и зехтин. Ето защо, преди да посегнете към заместително лечение с ДХЕА, се опитайте да нормализирате нивата му с диета и с обилен прием на зехтин и риба.

Какви са ефектите на DHEA при мъжете?

Този хормон се метаболизира (преработва) различно от двата пола. Високите му концентрации в човека вероятно са еволюционно наложени – в тъканите на жената той най-често се преобразува в тестостерон, а в тъканите на мъжа – в естрадиол. В най-голяма степен ДХЕА отговаря за енергията при мъжете. Изследвания, направени в Сан Диего (Калифорния) доказват, че при мъже с ниски стойности на ДХЕА, заместителното лечение с този продукт подобрява самочувствието. Той обаче не влияе на либидото, защото не се превръща в тестостерон. Едно изследване, направено във Виена през 1999 г., обаче показва, че лекуваните с ДХЕА импотентни мъже подобряват еректилната си функция.

Данни от френски автори говорят, че рискът възрастни мъже с нормални или високи нива на серумния ДХЕА да бъдат покосени от сърдечно-съдови заболявания е по-малък. При жените, обаче, този позитивен ефект не се установява. Но както казахме по-горе, това се дължи на различния начин, по който мъжкият и женският организъм преработват ДХЕА.

belchohristovcom_691

Може ли DHEA да помогне в борбата със СПИН?

Проучването на ДХЕА е в началния си етап. Медицината почти всекидневно открива нови доказателства за позитивното действие на хормона върху човешкия организъм. Според последни лабораторни проучвания лимфоцитите имат собствени рецептори за ДХЕА – навярно по този начин хормонът упражнява стимулиращо въздействие по отношение на естествените “стражи” на организма. Затова днес ДХЕА се използва като преносител на медикаменти за лечение на СПИН – транспортира лекарствата директно до поразените от болестта клетки.

Лечението с DHEA: невинаги много значи “много добре”

Лечението с ДХЕА в Европа се подчинява на принципи, различни от принципите в Америка. В САЩ оборотът на лекарства, съдържащи ДХЕА е голям и се подчинява на философията “колкото повече, толкова по-добре”. ДХЕА там се е превърнал в мода и се продава свободно (без рецепта) в супермаркетите и по Интернет. Въпреки множеството му положителни качества, с него не бива да се злоупотребява. Затова в Европа принципът е ”приемай само толкова, колкото е необходимо”!

ДХЕА може да се взима под различни форми – най-често това са таблетки в дозировка 20-100 мг. Повечето пациенти приемат по 50 мг днeвно. Хормонът се прилага и във вид на крем. Според европейските критерии лечението трябва да протича под лекарски контрол, като се следят серумните нива на ДХЕА – желателно е дозировката да е такава, че да се постигнат стойностите на 20-годишния мъж. Тъй като стойностите на хормона при 50-годишните мъже са едва 25 процента от стойностите при един младеж, точното заместване налага периодичен контрол на серумните нива. Какъв е ефектът от по-високите дози ДХЕА днес не е напълно известно. Ясно е едно: и тук е нужно да се регламентира древното правило във фармакологията – dosis facit venenam (дозата прави отровата).

Причината за толкова много неизвестни, свързани с ДХЕА се дължи на факта, че хормонът не може да се патентова. По тази причина големите фармацевтични концерни не отделят средства за проучването му. Ето защо задълбочени научни студии, които да докажат ефектите и страничните му действия все още не са направени.

Какви са в заключение качествата на DHEA?

  • той е антистресов хормон – намалява нивата на кортизола;
  • дава сила на мъжа -стимулира не само физическата, но и интелектуалната му енергия;
  • подпомага разграждането на мастната тъкан;
  • стимулира имунната система;
  • намалява риска от сърдечно-съдови заболявания;

Тези, които използват DHEA (дехидроепиандростерон) твърдят, че тази изумителна добавка оказва сериозно влияние върху енергичността на организма, на неговото обновяване и оптимална форма. DHEA е една от най-чистите, ефективни и мощни формули на съвременния пазар. В процеса на стареене количеството DHEA, отделяно от тялото постепенно намалява. Тази липса може да бъде компенсирана чрез DHEA, един от най-успешните продукти на водещите новатори в областта на хранителните добавки. От много време се счита, че DHEA или дехидроепиандростерона е „отпадъчен“ хормон, тъй като изследователите не можеха да го свържат с каквато и да било специфична функция в организма.

Но през последните няколко години имиджът на DHEA беше изцяло променен. Той е може би най-често срещания хормон при бозайниците, като от него зависят множество основни процеси в организма. Снижаването на нивата му обикновено е симптом на имунна недостатъчност, понижено либидо и намалена жизненост. Клиничните изследвания, проведени през последните 10 години показват, че DHEA е може би най-важното съединение, що се отнася до здравето. DHEA е пряко свързан с метаболизма на глюкозата. Високото ниво на глюкоза в кръвта подтиска отделянето на хормoна на растежа и обратно – ниското ниво на глюкоза в кръвта стимулира синтезирането на този хормон.

Стимулирането на хормона на растежа е особено благоприятно за DHEA, тъй като подтиска инсулина. Според същия този принцип потенето увеличава нивата на хормона на растежа и на DHEA. Следователно DHEA е особено важен в процеса на интензивни тренировни. В книгата си „The Superhormone Promise“ д-р Уилиям Регелсон от Медицински колеж – Вирджиния нарича DHEA „суперзвездата при хормоните“ и „едно от най-мощните средства“ за удължаване продължителността на живота и повишаване на качеството му.

Обратно към раздел „Добавки“.

17 авг.

Радностно е, че все повече хора смятат, че отделянето на хормона кортизол може да произведе катаболен ефект в мускулите. Казах радостно, тъй като и неспециалистите, знаят за неговата „вреда“ в посока поставените ни фитнес цели, а и не само фитнес.

04 апр.

Растежният хормон е един от трите анаболни хормона в организма. РХ е протеин, произвеждан от хипофизата (разположена в основата на главния мозък). РХ се регулира от част на главния мозък, наречена хипоталамус, който е доказано, че повишава синтеза на протеин в мускулите и също така увеличава способността те да задържат азот.

Архив