IGF I // Tag

Tag based archive
08 сеп.

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашна жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони.

Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите като всичко това води до и превръщането й (на глюкозата) в гликоген.

Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние – диабет. Инсулинът е открит в началото на 20 век от румънския д-р Николае Паулеску в Париж (нарича го панкреатин), но до 2004 г. заслугата за откриването му са приписвани на канадеца Фредерик Бантинг, който пръв е инжектирал инсулин на човек.

Инсулинът представлява протеинов хормон с молекулно ниво на мономера 6000. Съставен е от 5 вида химически елемента:

    • въглерод (C) – 53.8%
    • кислород (О) – 21.7%
    • азот (N) – 14.3%
    • водород (H) – 6.4%
    • сяра (S) – 3.2%

Като любопитен факт, свързан с физико-химичните му свойства, ще спомена, че инсулина може да изкристализира в подходяща среда, в чийто случай съдържа и цинк (Zn) в количество 0.3%.

Един от най-важните хормони, който трябва да регулирате чрез ествествени механизми (хранене, лайфстайл и т.н.), за да имате фитнес визия и крепко здраве, това е инсулинът! Този хормон, основно се дискутира и разглежда в теми като диабета например и тук аз ще го разглеждам като хормон, който насочва глюкозата в мускулите. Т.е. хормон с изцяло анаболна функция за човешкото тяло.

Биосинтез, складиране, секреция, транспорт и екскреция на инсулин

Инсулинът, като диетолог и уелнес консултант, аз го разглеждам като изцяло функционален хормон. А като фитнес треньор – с действие, подобно на растежния хормон. Повтарям – подобно. С други думи, използвам функционалността му, чрез диетата и действието му, за да работя в полза на визията на телата на моите фитнес клиенти и дори болните от диабет, които не искат:

  • замаяност
  • глад
  • хипогликемия
  • умора
  • депресия

Биосинтезата на инсулин най-вероятно се осъществява по схемата за синтезиране на протеини изобщо. Има данни, че в тези случаи, необходимите аминокиселини се активират и пренасят от РНК до рибозомите на клетката, където се свързват с РНК , за да се подредят в определен ред и се свържат полипетидните вериги А и Б (виж схемата по-горе) на инсулина.

Освен, че инсулинът увеличава усвояването на хранителните вещества, мускулната хипертрофията и подкожната мазнина, инсулинът има и други функции. Те са значително по-малко известни:

  • инсулинът отпуска мускулите на кръвноносните съдове, карайки ги да се разширяват, а така до мускула достига повече глюкоза, амоникиселини и други вещества.
  • инсулинът оказва роля и върху дълголетието! Учените откриха, че когато нивото му се поддържа ниско, (използвани за изследването са различни животни) с 50 % се увеличава продължителността на живота! Механизмът на този антиостаряващ ефект не е точно установен, но се предполага, че постоянното сигнализиране на клетките от инсулина (вижте още веднъж видеото) с времето разбива здравето им и скъсява дълголетието. Поддържайки нивото му ниско и умеейки да манипулирате инсулина ще усвоите част, ако не и всичките похвати за по-дълъг живот!

Инсулинът насочва глюкоза в три направления:

  • към мастните клетки – в тях инсулина засилва усвояването на глюкоза и мазнини, което е причина тялото да отлага повече мазнина.
  • към кръвоносните съдове – инсулина подтиква мускулите на кръвоносните съдове към отпускане, което причинява разширяването им и така до мускулите на тялото достига повече кръв.
  • към мускулите – в мускулните клетки инсулина подобрява усвояването на глюкозата и аминокиселините и стимулира синтеза на протеин!

Отделно, инсулинът намалява разграждането на мускулна тъкан, стимулирайки по този начин растежа. А как може инсулина да е вреден за нас? Ами, ако позволим, глюкозата да навлезе в мастните клетки – видяхте, това е един от 3-те варианта и пътища, нали? Когато инсулинът се синтезира от панкреаса, той отделя сигнал, който казва на тялото, че току що е било захранено. Тъй като винаги се опитва да пести енергия, то спира да гори отложените мазнини и се насочва към хранителните вещества, които току що са били приети.

И когато инсулинът влезе в мастните клетки, увеличава усовяването на глюкозата и мазнините и кара тялото да отлага повече мазнина! Неприятно, но вероятно се е случило поне веднъж във вашето тяло. Високото ниво на инсулин е вредно поради още една причина – когато нивото му се покачи, той (инсулина) избутва по-голямата част отр глюкозата в кръвообръщението на мускулните и мастни клетки. Това предизвиква рязък спад на глюкоза в кръвта – хипогликемия. В резултат на това енергята ви пада, тъй като гладът се засилва и ви кара да преяждате, особено с въглехидрати.

Виждате, инсулинът представлява много активен в биологично отношение хормон. Пряко или косвено, той повлиява изхода на много биохимични реакции. Определя главните роли в равитието на обменните процеси (затова се разглежда и като най-анаболния хормон в човешкото тяло). Може спокойно да се каже, че няма област на метаболизма, в която да не е намесен инсулина и неговото регулиращо влияние.

Биологическият ефект на инсулина в най-общ смисъл е анаболичен, насочващ обменните реакции на клетката към процеси на синтез и складирване на по-сложни и богати на енергия съединения. Острият или хроничния инсулинов дефицит има за резултат активиране на катаболните процеси и отпадане на редица синтетични функции в клетките. Всичко това определя инсулина като основен и важен регулатор на обмяната на веществата, без който живота е немислим.

Най-добре проучен е ефектът на инсулина върху въглехидратната обмяна. Той стимулира оксидацията на глюкозата и в двата цикъла – гликолитичния и пентозния. Катализира синтезата на гликоген и олигозахариди в тъканите и съдейства за освобождаването и използването на химическа енергия, акумулирана във въглехидратите. Този ефект на хормона инсулин е налице по време на хипогликемия през период, когато самата инсулинова инфузия поддържа хипогликемия, когато последната е компенсирана с трайна инфузия на глюкоза и при състояние на хипергликемия.

Инсулинът съдейства за образуване и доставяне на редица продукти, абсолютно необходими за нормалното протичане на междинната обмяна – пирогроздена киселина, фосфоенолпирогроздената киселина, НАДФ-Н2 и други.

Ефект на инсулина върху мастната обмяна

Установено е със сигурност биологическото влияние на инсулина върху мастната обмяна на веществата. Той като хормон, стимулира синтеза на мастни киселини и масти, като за това са необходими малки дози от хормона. Но все още се дискутира дали ефекта на инсулина върху мастната обмяна е първичен или вторичен резултат.

Ефект на инсулина върху протеиновата обмяна

протеиносинтетичното действие на иснулина е доказано и играе голяма роля в начина, по който този хормон повлиява метаболизма на организма.

Ефект на инсулина върху междинната обмяна

Това е вторичен процес и зависи от намалената доставка на продукти от гликолитичния цикъл, поради недостатъчна оксидация на глюкозата.

Ефект на инсулина върху електролитната и водна обмяна

Инсулина има въздействие върху фосфорната обмяна и се свързва с въглехидратната обмяна. При понижение на кръвната захар паралелно намалява и органичния фосфор в кръвта, а се увеличава този в клетките. Инсулинът въздейства и върху върху количеството серумен калий, като го излтасква към вътрешността на клетката (главно в мускулите) и понижава нивото му в кръвта. Паралелно с това е намалено задържането на натрий в тъканите. Точно заради това се увеличава водната задръжка в тъканите.

Ефект на инсулина върху обмяната на някои органи

Инсулинът играе роля в обмяната на вещества в черния дроб. Всичко тук се свързва с гликогеновата синтеза, липосинтеза, кетогенеза, неоглюкогенеза и уреосинтезата. Глюкозата преминава свободно през клетъчната мембрана на чернодробните клетки. При инсулинов дефицит е намалена именно глюкозната утилизация (оползотворяване), увеличава се глюкозния дебит, намалява количеството чернодробен гликоген, понижава се синтеза на мастни киселини и протеин, увеличава се продукцията на кетотела.

Ефект на инсулина върху обмяната в скелетната мускулатура

Инсулинът усилва утилизацията на глюкозата, синтезата на гликоген и олигозахариди, инкорпирането на аминокисели в протеини, а подтиска липозата, доколкото тя съществува в този вид тъкан.

Ефект на инсулина върху други структури и тъкани

    • Мастната тъкан се отличава с най-голяма чувствителност спрямо инсулина. Тук ефектът му е изразен главно върху липосинтезата и подтискането на липолизата.
      • В лактираща и нелактираща млечна жлеза, инсулинът оказва почти целия комплекс от въздействия. Инсулинът също така усилва утилизацията на на глюкоза в

    левкоцитите

      .
    • Очната леща също е много чувствителна към инсулин.
  • Кръвно-ликворната бариера е също чувстителна към инсулин и въздействието му, което е основно фокусирано в посока пропускливостта на глюкозата.

Инсулинът въздейства и влияе върху мозъчната дейност, бъбречната тъкан, тънките черва и други структури на човешкото тяло.

Механизъм на действие на инсулина

1. Стимулиране на трансмембранният транспорт

Инсулинът продвижва (пренася) глюкозата и структурно сходните (аминокиселините) с нея захари от екстрацелуларната към интрацелуларната среда. По този начин се улеснява достъпът на захарите към метаболизиращите я ензимни системи, разположени в цитоплазмата. Това стимулира глюкозната утилизация и всъчки свързани с нея метоболитни процеси.

2. Стимулиране на ензима хексогеназа и други ензимни системи

Ефекта на инсулина върху хексогеназата не е пряк, а косвен. Той се изразява в отстраняване инхибиторния ефект на този ензим върху хипофизата и надбъбречната кора.

3. Стимулиране на протеин синтезата

Това е основния механизъм на действие на инсулина. Стимулирането на протеинсинтезата и инкорпорирането на аминокиселини в белтъци представлява със сигурност доказан ефект на инсулина и не зависи от ефекта му върху въглехидратната обмяна. Затова този хормон се разглежда като най-анаболния хормон в човешкото тяло – и за жената и за мъжа.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

Архив