Терморегулация на кожата. Регулация на топлинната хомеостаза.

Терморегулация на кожата.  Регулация на топлинната хомеостаза.

Функции на кожата

Кожата има многостранни функции, но на първо място трябва да се постави защитната. Вроговеният клетъчен слой, космите и ноктите предпазват по-дълбоко разположените тъкани от изсушаване, износване и нараняване. По повърхността на кожата у здрав човек винаги има голям брой микроорганизми, но те не проникват през роговия слой на епидермиса.

Освен това на повърхността на кожата се отделя млечна киселина и ензимa лизозим, които потискат развитието на микроорганизмите. Срещу ултравиолетовите лъчи кожата образува пигмент, който се натрупва под формата на фини гранули в клетките и придава кафяво оцветяване на кожата.

Кожата изпълнява обменна и регулаторна функция. През гъстата мрежа от кожни кръвоносни съдове преминава около 10% от циркулиращата в тялото кръв. Това подпомага процесите на обмяна на веществата и терморегулация в организма.

Терморегулационната функция се осъществява чрез излъчване на топлина във въздуха и върху предметите, които са в допир с тялото. Ето защо, тук е важно да спомена, колко важни са дрехите, които носим по време на физически занимания и спорт – тогава терморегулацията е в разгара си.

Тъй като топлината ни се отделя и чрез изпарение на вода от кожата, важно е дрехите по време на физически занимания (във зала или на открито) да са проветриви. А не такива, които да ни спарват! Груба грешка е да си мислите, особено ако и прилагате това, да тичате в парка с шушлек, за да сте горите повече калории и по-бързо да отслабвате, ако това е целта. Дрехата не ускорява метаболизма по никакъв начин метаболизма, а само може да наруши терморегулацията!

Терморегулацията се осъществява от потните жлези. При висока температура към кожата се оттича повече кръв, кръвоносните капиляри се разширяват и се излъчва повече топлина. При ниски температури става обратното: съдовете се свиват и кожата побледнява. Това става рефлекторно.

При много висока температура, каквито са днешните и утрешните (изобщо цялото лято, времето когато тренираме навън – по лостове, паркове и т.н.) механизмът на излъчване на топлина чрез кръвоносните капиляри се затруднява, затова потните жлези отделят много пот.

Изпарението на потта понижава температурата на тялото и го охлажда. Излъчването на топлина се ограничава от наличието на мастна подкожна тъкан. Регулацията на телесната температура се извършва в нервната система. Промените в температурата на циркулиращата кръв се приемат като информация в температурните центрове на междинния мозък, от който чрез нервите се изпращат импулси към кръвоносните съдове в кожата. Те се стесняват или разширяват според температурните промени.

Потните жлези у човека са около 4 млн. Чрез тях дневно се отделят 350-500 мл пот. Затова е хубаво да пием течности – вода. В една тренировка на открито (кросфит, стрийт фитнес и т.н.), която може да трае и до 2 часа (повече не е необходимо!) са задължителни поне 1 литър течности. Независимо от тегловата ви категория и цел на тренировките:

• за здраве – крос, бягане стил тръс
• за тонус – стречинг движения, леки натоварвания
• за отслабавне – кардио натоварване и спринтове, силова част
• за покачване на мускулна маса – натоварвания по лостове, с тежести, наколенки с оловни тежести и т.н.

Потта съдържа около 98-99% вода. С нея се отделят и амоняк, мастни киселини, млечна киселина, соли, от които в най-голямо количество е NaCl, ензима лизозим и др. Потната секреция има значение за:

1) отделяне на ненужни продукти от обмяната на веществата;
2) терморегулация;
3) поддържане постоянството на соли и вода в организма.

Количеството отделена пот зависи от физиологичното състояние на организма, от мускулната работа и от външните условия. Ако евентуално се потите път повече от обикновено, твърде възможно е това да се дължи на нещо, което ще ви се стори дори странно – липса на сол в диетата. Увеличете до 3 чаени лъжички натриевия хлорид!

Работниците в горещи помещения отделят 8-9 литра пот, например, за 24 часа. Повече пот се отделя и изпарява при топъл и сух въздух, отколкото при влажен.

Усилено потоотделяне се наблюдава и при различни психични състояния – гняв, страх, силно вълнение и т.н. Затова също така внимавайте и мислете позитивно. Никога не тренирайте, когато сте ядосани от нещо или си внушите погрешно, че тренировката ви навън, ще ви успокои. Ако не сте хидратирани добре, виждате сами какво може да се случи с вас.

Кожата участва макар и незначително в дишането. Количеството кислород, което се приема през кожата, е около 1% от общото количество кислород, постъпващ в тялото. Кожата изпълнява и сетивна функция. В нея са разположени много рецептори за натиск, допир, топло, студено и болка. При дразненето им се пораждат усещания и се проявяват рефлекси, които участват в регулацията на взаимоотношенията със заобикалящата ни природа.

В човешкия организъм се образува топлина. Тя е резултат от непрекъснато извършващите се обменни процеси. Образуването на топлина не е еднакво интензивно в различните органи.

При дейността на мускулите и черния дроб например се образува по-голямо количество топлина, отколкото в по-малко активните съединителни тъкани, хрущяли, кости и др.

Основният източник на топлина в организма са химичните процеси. Образуването на топлина в тялото не се влияе от температурата на околната среда.

При понижаване на околната температура под 15 градуса, ако дрехите са недостатъчни, обмяната на веществата се засилва и се образува повече топлина. В такива случаи възникват фини неволеви мускулни съкращения (треперене, тракане на зъби). Гладките мускули на кожата също се съкращават, космите настръхват и може би някои от вас са усещали това, нали?

В тялото се задържа известно количество топлина, необходима за извършването на жизнените процеси, а останалата топлина се отделя навън. Ако човешкият организъм произвежда топлина, без да я отдава на заобикалящата го среда, стабилността на телесната температура не би могла да се постигне.

Това важи и за организма и околната среда. Отдаването на топлина се осъществява по няколко начина:

1) чрез излъчване (радиация). При обикновени условия по този начин се отдава около 70% от образувалата се топлина. От повърхността на човешкото тяло става излъчване на топлинни електромагнитни вълни. Когато кръвоснабдяването на кожата е по-голямо, повече топлина се излъчва и обратно;

2) чрез конвекция. Дължи се на движението на газови или течни молекули, намиращи се в непосредствена близост до повърхността на тялото. При повишаване на телесната температура те стават по-подвижни, отдалечават се по-бързо от тялото и мястото им се заема от молекули с по-ниска температура.

Най-важният фактор, който повлиява топлинната конвекция, е движението на въздуха или водата, ако тялото е потопено в течна среда. Колкото околната температура е по-ниска и въздухът по-подвижен, толкова опасността от простуда е по-голяма, поради загуба на топлина.

3) чрез провеждане. Осъществява се при допир с предмет, чиято температура е по-ниска от температурата на кожата. Това може да стане при измиване със студена вода, приемане на студени храни и питиета, при седене върху студени предмети.

4) чрез изпарение. В случаите когато температурата на въздуха е над 33 градуса, т.е. толкова, колкото е тя по откритите части на кожата, отдаването на топлина по описаните дотук начини е невъзможно поради липсата на необходимата температурна разлика. Тогава единственият начин за охлаждане на тялото е изпарението.

Повърхността на кожата е винаги влажна. Това се дължи както на проникване на вода през епителните клетки, така и на активирането на потните жлези.

При изпарението на 1 литър пот се отдават около 2 430 KJ топлинна енергия. С изпаряването може да се губи топлина от тялото само тогава, когато потта се изпарява. Ето защо при висока околна температура сухият въздух се понася по-добре отколкото влажният.

Образуването и отдаването на топлината от тялото се регулират така, че телесната температура се запазва на относително постоянно равнище. Температурата на тялото обаче не е постоянна във всичките му части. Във вътрешността е по-висока и по-стабилна и се означава като вътрешна, а на повърхността е по-ниска и нееднаква.

У здравите хора, трениращите, вътрешната температура, измерена в правото черво, е около 37,2 градуса по Целзий, под мишницата е 36,5, а по другите части на тялото – 33 градуса. Животът е възможен при температурни колебания от 24 градуса (при изкуствено охлаждане) до 43 градуса за вътрешна температура. Температурата на тялото показва денонощни колебания. Най-ниска е сутрин около 4 часа, най-висока е около 16 часа. При болестни състояния, особено при децата, температурата може да се повиши до 41-42 градуса.

Регулация на топлинната хомеостаза

Образуването и отдаването на топлина в човешкия организъм се регулира от сложен нервно-ендокринен механизъм, който включва следните елементи:

• рецептори за студено и за топло
• нервен център, разположен в междинния мозък, който обработва сигналите, идващи от кожата и от вътрешността на организма, и изпраща импулси до периферията
• изпълнителни органи – кожни кръвоносни съдове, потни жлези, скелетни мускули, черен дроб
• хормони посредници между нервните импулси, идващи от мозъка и изпълнителните органи

Когато температурата на средата се понижи, реагират рецепторите за студено. Разликата между телесната и външната температура е информацията (дразнителя), който стимулира рецепторите. По сетивните нерви те изпращат импулси до подхълмието в междинния мозък, където се намира центърът на терморегулацията.

Под негово влияние се засилва производството на топлина, което се осъществява чрез ускоряване на обмяната на веществата и чрез свивания и разпускания на мускулите (треперене). Произведеното количество топлина се запазва от излъчване чрез свиване на кръвоносните съдове на кожата, настръхване и т.н. Тази реакция възобновява излъченото при охлаждане количество топлина от организма и затова в случая е адекватна или компенсаторна.

Произведеното количество топлина затопля тялото чрез кръвта, която достига до всички органи, включително до кожата с терморецепторите и до подхълмието. Импулсите от рецепторите за студено спират, топлопроизводството – също. Осъществява се принципът на обратната връзка и рецепторна корекция.

Рецепторите са “уведомени” за новото състояние на температурата и в зависимост от нея се изменя дейността им. Ако външната температура продължи да спада отново се поражда информация за студено и се стимулира топлопроизводството.
Когато температурата на външната среда се повиши, се дразнят рецепторите за топло в кожата. Те изпращат импулси до подхълмието.

Терморегулацоинният център предизвиква разширяването на кръвоносните съдове и изпотяване на тялото. Чрез изпарение на потта и топлоизлъчване организмът се освобождава от изличната топлина. Така чрез адекватна реакция на организма при понижаване и при повишаване на външната температура се поддържа температурата на тялото относително постоянна.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

Публикувано от
Магистър биолог и специалист по клетъчно хранене, интеграция на фитнес упражнения и тренировки, в ежедневието на обикновения любител спортист, професионалния атлет, както и експерт при храненето, суплемнтирането и спорта при проблемни състояния и заболявания.Създател на индивидуалните услуги "Клубно членство", с които е помогнал на над 19 000 казуса. Повече за услугите на Белчо Христов, следете тук.

Архив