Вегетативна дистония – съвети за трайни решения на проблема

Клас / Личностно развитие

Ако имате постоянна преумора (но не претренираност), главоболие, световъртеж, изпотяване на ръцете, болки в гърдите и други симптоми водещи до общо неразположение, може би сте попаднали в капана на едно оплакване, което е познати като разстройство на вегетативната нервна система или т.нар. вегетативна дистония.

Затова потърсих консултанта на екипа Анелия, да разгърне малко тази тема чрез своето виждане, тъй като получавам (зачестяват, за съжаление) мейлите до мен, с подобно съдържание. Добрата новина се оказа, че компанията в лицето на Анелия Атанасова е в компетенцията си да помогне на такъв тип казус. Вижте нейното виждане по темата:

Анелия Атанасова

Анелия Атанасова

"Клубна Академия", Бизнес треньор и консултант личностно развитие
Анелия е бизнес треньор и консултант личностно развитие. Коуч, лектор на семинари, уебинари и форуми, за личностно и професионално реализиране. С над 20-годишен търговски и мениджърски опит. Академичен директор и експерт по чужди езици в онлайн платформата Intenizvno.com;

Ние хората имаме илюзията, че управляваме мозъка и тялото си, но всъщност вегетативната нервна система се контролира от подсъзнанието. Подсъзнанието заема 97% от човешкото мислене и поведение, а съзнанието 3% и разгледано в дълбочина имаме избор единствено в рамките на тези скромни 3 % – съзнанието ни. Останалите 97% представляват нашите програми, които ни диктуват какво да мислим, говорим и как да действаме. Тези програми се формират в рептилоидния ни мозък в периода около 18 месеца преди раждането ни и до 6-тата година след раждането ни. Рептилоидният мозък е най-старият и примитивен дял от мозъка на човека и контролира телесните функции, необходими за осъществяване на дишането както и телесната температура, както и психиката ни.

Относно психическото и емоционалното ни състояние, ние се заблуждаваме, че конкретен избор е наш собствен. На практика е проявление на определена програма в подсъзнанието ни, за която понякога не подозираме за съществуването ѝ. С други думи, нашият мозък ни манипулира без да осъзнаваме. Мозъкът ни не е равен на самите нас като същества. Той е орган като останалите, натоварен с повече функции. Ако имаме тази информация и разграничим АЗ от мозъка, имаме шанс да сме по-здрави и да живеем по-пълноценно.

Бихме могли да влияем на подсъзнанието си, да изтриваме и да променяме програмите, стига да владеем нужните инструменти.

Ето малка част от тях:

Медитация и други духовни практики, ТЕС (техники за емоционална свобода), използване на НЛП (невролингвистично програмиране) техники, позитивни утвърждения, осъзнато повторение на нови дейности, които желаем да усвоим на мястото на нежелани навици, себенаблюдение и анализ, дисоцииране от ситуацията, хармонизиране на четирите ни тела: физическо, емоционално, ментално и духовно.

Когато има дисхармония на течащата енергия в някое от тези четири човешки тела, останалите реагират чрез различни симптоми. Когато се появи симптом във физически план, би трябвало да се радваме, защото има шанс да променим мислите, думите или действията си, за да нормализираме отново системата. Ако липсват симптоми, няма друг начин да бъдем алармирани за вредата, която нещо или някой ни нанася. Понякога сме самите ние, като без да осъзнаваме действаме токсично спрямо себе си – например, ако сме пушачи. Добрата новина е, че когато открием причината за появата на нежеланите симптоми, има голяма вероятност да се излекуваме. Ако обаче ги игнорираме, болестта може да се задълбочи и резултатът да стане необратим.

Когато емоционалното, менталното или духовното ни тяло е застрашено, тогава реагира обикновено физическото ни тяло под формата на болка или неприятно усещане. Холистичният поглед в медицината означава човекът да се разглежда като цялостен организъм, не като съвкупност от отделни органи; да се намерят и лекуват енергийните нарушенията в дълбочина, вместо да се третират симптомите на повърхността.

Според Епигенетиката ние не сме жертва на генетичния си код. Много по-важно е в каква среда поставяме клетките си, защото външната среда въздейства на гените. Като променим начина си на живот и възгледите си за света, променяме и биологията си. Животът ни се определя от вярванията ни, които имаме способността и ресурсите да контролираме и насочваме.

Имаме избор:

  1. да вземем хапчето, което лекува симптомите (понякога не ги лекува) и след време дисбалансът да се появи отново или
  2. да поемем отговорност и да погледнем в дълбочина в посока емоции, да посветим време за намиране на корена на нересурсното състояние и да го разрешим трайно

Изборът е ваш!

Обратно към раздел „Личностно развитие“.