лечение // Tag

Булимията е състояние, което може да доведе до тежки здравословни проблеми, като анемия, нарушение на баланса на течностите и на на електролитите в организма, аритмия, хипогликемия, безплодие, кръвоизливи в червата, увреждане на бъбреците и черния дроб, недохранване, прекъсване на менструацията, замъглено съзнание, загуба на мускулна тъкан, загуба на костна плътност, понижено кръвно налягане, камъни в слюнчените жлези, разрушаване на зъбите и венците, отслабена имунна система.

Мазнините в женският организъм, при булемия, спадат до прекалено ниско ниво, той не произвежда достатъчно количество естроген и това може да доведе до разрушаване на костната тъкан, като се подчертава риска от сериозна остеопороза.

Булимията се диагностицира и определя от специалист. При установена булимия се наблюдава основно загуба на тегло. Поради глад на вещества, тялото може да изпадне в състояние на превръщане на мускулите в енергиен източник (тъй като гликогеновите депа и мазнините са изчерпани). В крайна сметка, така могат да настъпят и животозастрашаващи проблеми, включително рак на гърдата, червата, хранопровода или на репродуктивните органи, увреждане на бъбреците или черния дроб, плюс спиране на сърцето!

Страдащите от булимия се вманиачават по темата за теглото и „съвършеното“ тяло и имат всъщност изкривена представа за своят собствен външен вид. Тези хора се отвращават от себе си, не се харесват, защото сами не отговарят на своята собствена представа. И така възниква процеса на „отслабване“ и влошаване на здравето, чрез неправилни похвати на ядене и неядене. Повръщане на храна и т.н.

Всичко това води в движение до остър гняв, изолации, депресии, самота и т.н. Въпреки, че булемията е известна на света, все още се твърди, че категорични причини няма. Но се приемат за такива съчетанието между психологически, биологически и социални фактори. Съществуват данни, че заболяването е свързано понякога и с органични нарушения. Например, установяват се някои биохимични нарушения, сходни с тези на депресията. И при двете, нивата на аденокортикотропния хормон, който се синтезира в хипофизата потиска Т-лимфоцитите, а от там и имунитета. При болните от булемия също така се наблюдават и ниски нива на серотонина, което води до остър глад на прости въглехидрати – най-често употребяваните храни при пристъпи. Някои учени смятат, че булемията е свързана и с мозъчни нарушения и изменения.

За разлика от болните от анорексия, при самоналоженото гладуване може да е явно, страдащите от булемия понякога крият заболяването, в продължение на дълго време, дори години, тъй като телесното тегло е нормално, по-нармално, от колкото при анорексията. Булемия може да се установи и при хора с надномерно тегло! Преяждането се прави тайно. Обективни прояви на заболяването могат да бъдат увеличени шийни лимфни възли, ерозия на емайла на зъбите, увеличени слюнчени жлези, възпалено гърло и т.н.

Всички симптоми на булемията са продукт на провокирано повръщане. Боните от булемия се чувстват много виновни за своето поведение, което е причината за успешното прикриване на проблема в продължение на години. Намек, че нещо не е наред са ходенето до тоалетна след хранене, необяснимото изчезване на големи количества храна, драскотините по ръцете и кокалчетата, нестабилното настроение.

Съществуват данни, че заболяването булимия е свързано с някои органични нарушения. При болните се установяват някои биохимични нарушения, сходни с тези на депресията. И при двете оплаквания нивата на адренокортикотропния хормон, който се синтезира в хипофизата и потиска т-лимфоцитите, а от там и имунитета, са високи. При заболелите от булимия освен това нивата на невротрансмитера серотонин са много ниски – това води до глад за прости въглехидрати. Стига се в такива моменти до консумация назахари, буквално до припадък. Има доклади, на учени, които считат че булимията е заболяване на мозъка.

В списъка с добавки, които драстично подобряват състоянието на човек при установена булимия, присъстват само такива, които се използват при лица с навършени 18 години. Моля, запознайте се с тях:

Уелнес решения при булимия

Коренът от репей, белият трън и червената детелина са много добри опции за прочистването на кръвта и предпазват чревния тракт. Екстрактът от джинджър също е добро и работещо решение. Съчетанието на пчелно млечице и чай от ангелика веднъж дневно дава много добри резултати.

Сладкия корен е пък особено подходящ за функционирането на жлезите. При прекомерна употреба обаче, сладкия корен може да повиши кръвното налягане. Не го приемайте всекидневно повече от 7 календарна дена време.

Жълтия кантарион е добър натурален антидепресант и отслабва желанието за храна.

Спазването на диета при булимия, дори и фитнес програма (за повече движение, тонус и добро кръвообръшение) при булимия оказват моментален положителен резултат. Диетата при булимия трябва да е богата на фибри. Консумацията на растителен протеин е препоръчителна, пред животинския, както и трябва основно комплексни въглехидрати да се използват като първоизточници – овесени ядки, картофи, пълнозърнест хляб и т.н.

Не трябва да се консумира захара в никаква форма! Трябва да се избягват газираните напитки, кифлите от бяло брашно. Тази липса на захари може за известен период да предизвика абстиненция като треновжност, потиснатост, безсъние (заради ниските нива на инсулин) и дори леки форми на раздразнителност.

Носете винаги в себе си протеинови десерти – при нужда от хранене, това са най-добрите междинни закуски.

Според различни изследвания, причини за липса на чувството за ситост у болните от булимия може да бъде недостига на хормона, контролиращ апетита. При тези болни храненето не предизвиква съответно отделянето на хормоните холецистокинин-панкреозимин, който се открива в тънките черва и в мозъка. За да се почувстват сити, тези хора трябва да продължават да ядат.

Според статия от 1997-ма година (The Harvard Mental Health Letter), жените с диабет и булимия често губят тегло след преяждане, като намалят дозата на инсулина. Това може да доведе до увреждане на тъканите на очите и да повиши риска диабетна ретинопатия, която води до слепота.

Според проучване в САЩ, през 1991-ва година, е установено, че намаляването на телесното тегло при спортистите, които гонят влизане в определена теглова категория, на всяка цена, всичко това може да доведе до булимия на малко по-късен етап от време.

Обратно към раздел „Уелнес“.

Артритът представлява възпаление на една или повече стави. Той се характеризира с подуване, скованост (особено сутрин и след спорт), деформации и.или ограничена подвижност.

При артрит, могат да се образуват костни израстъци или шипове в засегнатите стави, а това влошава болката и намалява подвожността. Възможно е дори, ясно да се чува пукане и пристъргване при движение на засегнатата става.

Артритните оплаквания засягат подвижните или синовиталните части на тялото – ставите на коляното, китките, лактите, пръстите, таза и раменете.

Артритът и другите заболявания на двигателния апарат се нареждат на първо място като причина за вид инвалидност на всички страдащи от оплакването в България. Артритът не е заболяване на модерния свят! Той се наблюдава от древни времена. Арехолози са открили свидетелства за съществуването му в скелетите на неандерталци и дори в праисторически бозайници – т.е. не само при човека, като биологически вид и част от биоразнообразието. Съществуват факти, които доказват, че и юрските динозаври са имали артритни зобалявания. Това е доказателство е разкрито на база изключително добре запазени фосили от Чили.

Съществуват 6 различни типа стави (целендрични, елипсовидни и т.н.), но въпреки че имат различна свобода на движение, те притежават сходна структура. Крайните части на две или повече съседни кости, чийто допирни повърхности са покрити с хрущял, са заобиколени от изпълнена с течност капсула, изградена от лигаменти (ставни връзки от плътна съединителна тъкан).

Течността се секретира от тънка мембрана, синовия, която покрива вътрешната повърхност на ставната капсула. Благодарение на вискозната течност и на гладкия и еластичен хрущял, покриващ краищата на костите, те се плъзгат една спрямо друга. Синовиалната мембрана в здравите стави е тънка, покриващият костните повърхности ставен хрущял е гладък и ставните повърхности са покрити от тънък слой синовиална течност. Артрит възниква, когато някой от тези елементи се промени.

Артритът може да се появи внезапно или да се развие поетапно. При някои хора се свързва с остра пареща болка. Други сравняват тази болка с болката при болен зъб. Обикновено тази болка се усеща при движение на засегнатите стави. Съществуват много видове артрит, като тук ще се спра над 2 типа: остеоартрит и ревматоидиен артрит.

Остеоартит

Остеоартритът представлява износване на хрущяла, покриващ ставните повърхности на костите. Той е дегенеративно ставно заболяване, което понякога се дължи на травма или на дефект в синтеза на белтъците на хрущяла. По-често е резултат от износването в резултат на възрастта, храненето и начина на живот. Хрущялът започва да се разпада и обикновено гладката повърхностстава разядена и неравна. Остеоартритът засяга най-тежко натоварените с тежестта на тялото стави – коленните такива, както и тазобедрената става и гръбните. Често и ставите на ръците и пръстите.

Сухожилията, ставните връзки и мускулите, поддържащи ставата отслабват, самата става се деформира, става болезнена и скована., но оток почти няма. Функцията на ставата в повечето случаи е леко нарушена. Рискът от фрактури обаче е повишен, тъй като вследствие на остеоартрита костите стават чупливи. С напредването на заболяването се образуват костни израстъци, наречени остеофити (шипове). Шиповете по костите се установяват единствено чрез рентгеново изследване. Шипове се образуват в близост до увредения хрущял. Локацията на шиповете и мястотот, където те се срещат най-често е областта на шията или кръста.

Ревматоиден артрит

Ревматоидиният артрит е вид възпалителен артрит. Автоимунно заболяване, организмът напада сам себе си. В този случай, имунната система на боледуващия разпознава собствената си синовия неправилно като чужда. В резултат възниква възпаление и хрущялът около тъканите се уврежда и разрушава. Често пъти се разрушават и костните повърхности, защото възпалението на ставите предизвиква отделянето на ензими, които бавно разяждат съседните тъкани. Организмът замества увредените места със съединителна тъкан, което води до стесняване на ставните цепки и „слепване“ на костите, образуващи ставата. Ревматоидиния артрит се появява със скованост, оток на ставите, анемия, загуба на тегло, повишена температура и често пъти инвалидизираща болка.

Непълноценното хранене и бактериалните инфекции също могат да имат значение. Ревматолозите са установили, че в кръвта на много болни от ревматоидиен артрит се намират антитела, наречени ревматоиден фактор, което помага за поставянето на диагнозата.

Докато остеоартритът засяга отделни стави, ревматоидния артрит засяга и уврежда всички стави. Болните стави при ревматоидиен артрит хрущят като мачкащ се целуфан, докато ставите при остеоартрит пукат и пращят.

Уелнес решения при артрит

Аюрведическата билка босвелия е важна при артрит, тъй като облекчава болките. Както и възпалителните процеси. Босвелия способства за възстановяването на кръвоносните съдове около възпалената съединителна тъкан.

Котешкия нокът помага също при артритни болки. Моминската вратига и джинджифила също. Последния е мощен антиоксидант с противовъзпалително действие. Активната му съставка е гингерол (никога не използвайте котешки нокът и вратига по време на бременност).

Листата от коприва съшо намират приложение при артрит. Тяхно свойство е да спрат възпалителните процеси. Нони и екстрактът от дива череша също са изключително полезни. Куркума от своя страна съдържа куркумин, който има противовъзпалителни свойства.

Диетата при артрит трябва да съдържа повече храни, натурални източници на сяра: аспержи, яйца, чесън и лук. Сярата е необходима за възстановяването на костите, хрущяла и съединителната тъкан, подобрява усвояването на калция. Други полезни храни са листните зеленчуци, които са богати на витамин К-2.

Пресните некисели плодове, пълнозърнестите храни, овесените ядки, кафевия ориз, рибата и авокадото са особено полезни.

Трябва да се ядат богати на амоникиселината хистидин храни. Това са ориза, пшеницата и ръжта. Ако имате глутенова нетолерантност, глутеновите ензими са добра опция за вас.

Яжте пресни ананаси. Бромелинът в тях подтиска възпаленията. Консумирайте и достатъчно растителни фибри.

Намалете мазнините в храната си. не яжте млечни храни и червено месо (телешко месо например). Избягвайте кофеина, цитрусовите плодове, паприката и солта.

Избягвайте зеленчуците от семейството на картофите, чушките, доматите, патладжана и т.н. Те съдържат соланин, към който някои хора, особено страдащите от артрит са чувствителни. Соланинът повлиява някои ензими в мускулите и може да предизвиква безконечни болки.

не използвайте желязосъдържащи добавки. Желязото има отношение към болката. Облекчение на болките, докато полгате старание по описаните общи насоки, могат да причинят и топлите вани. Плувайте, във тази връзка в топли басейни. Използвайте повече време да сте навън, сред приророда и под влиянието на слънце.

Фитнес упражненията при артрит трябва да са базови и многоставни. Ако имате наистина дразнеща бока, използвайте изолиращи движения. От към кардио елемент, фитнес програмата при артрит трябва да съдържа велоергометър. Избягвайте тежки анаеробни серии с работни повторения под 10. Ако имате наднормено тегло – задължително отслабнете. Проблемното тегло усложнява проблемите на артрита.

Обратно към раздел „Уелнес“.

Описание на проблема – абцес

Абцес се образува, когато инфекция в тъкан, орган или затворено пространство на организма се събере гной. Абцесите могат да са локализирани почти по цялото тяло – абцеси са наблюдавани в мозъка, белите дробове, венците, синусите, коремната стена, ушите, сливиците, гърдите, бъбреците, простатната жлеза или в почти всяка друга част на организма.

Инфектираната част се подува, възпалява и става болезнена. Човек дори може да почуства умора, загуба на апетит, загуба на тегло, дори и пръстипи на редуващите се студени с топли вълни. Може дори да се стигне и до тежки казуси като бактеримия или спукване на абцеса. Материята в него се състои от мъртви бели кръвни клетки, мъртва тъкан, бактерии (или токсини) и всички те заедно трябва да се изхвлърлят от тялото.

Абцес, който възниква внезапно (за няколко часа до една нощ) се нарича остър. Ако съществува от дни или седмици – той се нарича хроничен. Хроничните абцеси се подават по-трудно на лечение с билки и продукти, защото уврежданията са по-тежки и дълбоки.

По начало, абцесът е признак, че организма сам се опитва да се освободи от замърсители. Това могат да са недохранени клетки, в които са недостатъчни хранителните съставки от рода на сярата или от токсини, натрупани в резултат на нарушения на нормалния за организма отделителен (екскреторен) процес. Това често се дължи на неподходящ хранителен режим, включително!

Важни и добри продукти (хранителни добавки, суперхрани и хранителни добавки) при абцес

Успоредно с правилните хранителни похвати при абцес, ползвайте успоредно и правилните продукти, за да преодолеете това състояние на организма правилно, ендогенно. Ето един селектиран списък с активни съставки и продукти:

Особено полезни при лечението на абцес и прочистването на кръвта са следните билки:

• корен от репей

• червени люти чушки (cayenne)

• корен от глухарче

• къдрав лапад (подходящ продукт е и чая оджибуа)

Чаят от лайка е добро средство при зъбни абцесивни състояния. Ако имате подувания дори по лицето, лайката е идеална и за маска. Не приемайте про време на терапията си клинавиче! Да не се ползва и ехинацея, особено ако страдате от автоимунно заболяване.

Бял трън (Milk thistle) ще ви от полза също. Подпомага прочистването на черния дроб. Етеричното масло чаено дърво, приложено директно и външно има особено впечатляващо действие.

Важни насоки за диетата при абцес

В диетата при абцес, наблегнете много над пресния ананас, който съдържа натурален бромелин, това е ензима, който повлиява възпалението и подпомага оздравяването. Приемът на дестиларана вода е почти задължителен. Приемайте по коло 500 мл дестилат на ден, отделно от другата вода.

В диетата при абцес и инфекции консумирайте и:

• чесън и лук. Те са богато на сяра.

• добавете келп. Това са кафяви морски водорасли.

Ако болката и зачервяването, кървенето или секретът на абцесът са усилват, в предвид спазвани насоки, веднага се свържете с лекар дерматолог. Причините не са тези, които са описани в този материал.

За подпомагане и оздравяване на абцес, трябва да се пречисти кръвта и трябва да се корегира витаминния недостиг, с който се съпровожда наличието на кожни обриви.

Ако абцесът се пукне или изтече, без външна намеса, веднага потърсете специалист. Той трябва да осъществи срес, пред абцеса, за да се види дали всички гнойни гнезда са отворени и напълно изтекли. Може да се сложи стерилна марля, която да попие евентуалния секрет. Ако абцесът премине в кръвта, това е тревожно. Необходима е лекарска намеса. Някои от абцесите могат да се предотвратят чрез добра хигиена и внимателно прочистване на кожата, за да не се инфектират рани и травми.

Важни насоки за фитнес програмата при абцес

Особености в насока фитнес естество има. Фитнес програмата при абцес трябва да съдържа концепция на трениране с цел подобряване на кръвооросяването. В тази връзка, можете да тренирате както в сплит, така и на принципа на кръговите фитнес тренировки. Задължително спазвайте безупречна хигиена, посещавайки фитнес зала. Не подсушавайте лицето си с кърпата, с която сте постилали лежанки или пейки на машини, защото тя е най-големия преносител на бактерии.

Обратно към раздел „Уелнес“.

Анорексия – този термин е въведен за първи път през 1988 година! Той обединява една група хора, която макар и слаби на пръв поглед иксат да изглеждат още по-слаби и буквално кльощави. Сами си настояват, че трябва да отслабват и умишлено приемат по-малко храна.

Само толкова, колкото да оцелеят! За мен това е болестно състояние, чиито причини дори имат дълбок психологически и социален генезис. Анорексията е сериозно медицинско заболяване, което изисква лечение. Първата стъпка за получаване на помощ е установяване на проблема.

Следните признаци са характерни предупредителни сигнали за наличието на това заболяване:

• изтощително гладуване

• постоянен страх от наддаване на килограми

• свръх растеж на космите по тялото поради недостатъчно протеин в храната

• нередовност в менструацията

• чувствителност към студено

• косопад

• изхабяване емайлана зъбите

Ако се забелязват тези симптоми, бъдете осторожни – вие попадате в клопката, наречена анорексия! Анорексията може да доведедо прекомерна слабост, спиране на менструацията, отоци на шията, язва и разяждане на хранопровода, разрушаване на емайла на задните зъби от честото повръщане, спукване на кръвоносни съдове на лицето, забавен пулс и понижено кръвно налягане.

Науката описва и следните случаи – намирани са заседнали лъжици и остри предмети в хранопровода – все предмети предизвикващи повръщане! Системните физиологични проблеми при страдащите от анорексия включват и нарушения във фукционирането на щитовидната жлеза, пулсови аномалии, намалено отделяне на растежен хормон както и хормони като кортизол, гонадотропин и вазопресин!

Ако анорексичното състояние продължава, се проявяват класически усложнения, свързани с гладуването. Нарушеното електролитно равновесие поради недостатъчно равнище на калий и натрий причинява обезводняване, мускулни спазми и в крайна сметка спиране на сърдечната дейност, което е с летален ефект – смърт! Хипокалемията е основен проблем (недостиг на калий) на анорексията.

Отначало анорексията се е считала единствено и само за психологическа болест. През последните години обаче лекари откриват и някои физиологически аспекти! Така например, при страдащите от нарушения храненето се наблюдават нарушения на химическото равновесие, сходни с характерния дисбаланс при пациенти с клинична депресия. Установено е, че при някои случаи на анорексия причината е остър недостиг на цинк!

Не пренебрегвам и чисто психологичският фактор. Имам контакти с анорексици и някои техни споделени мнения ме навеждат на следните мисли: някои момичета усещат страх от това, че ще порастнат, а момичетата често са в сложни отношения с майките си. Някои може би се опитват да отговарят на поставените от родителите им високи критерии, но се чувстват неадекватни – недостатъчно красиви и интелигентни. Страдащо от анорексия момиче може да развие комплеск за малоценност, да се смята за дебела и/или грозна и никакъв здрав разум или убеждаване не могат да променят тази изкривена картина в съзнанието си!

Но така или иначе, имам дузина примера с реални лижа, на които съм помогнал. Потърсиха ме всичките момичета и жени в доста напреднала фаза на анорексията, но успяхме заедно, плавно и качествено да подобрим здравето и „поналеем“ активна мускулна тъкан. За което съм им благодарен!

Обратно към раздел „Уелнес“.