Звукът е трептенето на материя, възприемано чрез слуха. Обикновено чуваме трептения, които се предават по въздуха, но звукът също се предава и през газове, течности и твърди тела. Познатите ни честоти, определяни като звук, не могат единствено да се разпространяват във вакуум.
Когато дадено тяло трепти, в заобикалящия го въздух възникват така наречените звукови вълни. Те предизвикват налягане върху тъпанчето на ухото, вследствие на което като възприятие се получава звук. С увеличаване на звуковото налягане звукът се чува по-силно и обратно. Възприятието на звуковата сила не се увеличава пропорционално на звуковото налягане, а значително по-слабо, с логаритмична зависимост.
Звукът е разпространяваща се еластична среда, периодична промяна на налягането, амплитудата или скоростта на частица. (Олсън, 1957)
Или, бих допълнил аз, звукът е поредица от механични свивания и разреждания (т.нар. надлъжни вълни), които успешно се разпространяват в някаква среда, която е поне малко свиваема (твърдо тяло, течност или газ, но не и вакуум).
Тези механични свивания и разреждания с честота от 16 Hz до 20 kHz се наричат звукови вълни. В газове и течности са само надлъжни, а в твърди тела – надлъжни и напречни. Звуковете се определят като тонове и шумове. Тоновете се получават в резултат на равномерно периодично трептене. Трептенията са със случаен характер и това са шумове.
Тоновете се различават по височина, сила, трайност и тембър. Височината на тона се определя от броя трептения в секунда. С увеличаването на честотата (броя трептенияв секунда) се увеличава и височината на тона. Децата чуват по-добре високите честоти например. С напредването на възрастта тази способност намалява прогресивно. Честотите, към които човешкото ухо е най-чувствително, са между 1 000 и 2 000 Hz. Ние възприемаме звуците в нашия мозък по същия начин, както и виждаме.
След това тези съобщения биват изпратени в слуховия център, където звуците се интерпретират. Тоест, точно както зрението се осъществява в зрителния център, така и „чуването“ става в слуховия център. В мозъка ни, който е изолиран от звуковата картина около нас, ние всъщност можем да чуем всички звуци в един широк обхват от честоти и децибели, от шумоленето на листата до бръмченето на реактивен самолет.
Когато си пеем и слушаме музика на Mp3, както правя аз по време на фитнес тренировка, ние чуваме звука с мозъка си. Ако можехме да запишем това, което „се чува“ в мозъка ни обаче, на записа няма да има нищо друго, освен тишината, защото там има само електрически импулси, а те са безшумни. Това е необикновен факт. Електрическите сигнали, които достигат до мозъка, се интерпретират в слуховия център на мозъка и така ние ги възприемаме като звуци.
Така че никой нищо не чува!
С други думи, не обръщайте внимание на каквито и да е забележки, критики или подмятания на хорско мнение, което се струи около вас и касае моментната ви или планирана фитнес визия. Думите могат да са ласкави, неточни или заблуждаващи. Но какво ви пука от това? Виждате че никой нищо не чува!
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
Кръвта се разглежда като течна тъкан. Тя представлява 1/14 от телесната маса на човека. Състои се от кръвна плазма (течна съставка) и формени елементи (клетъчна съставка). Съотношението на обема на клетките към общия обем кръв се нарича хематокрит. Течността, която се отделя след съсирването на кръвта, се нарича кръвен серум. Той не съдържа фибриноген и тромбоцити. Намаляването на общия обем кръв се нарича олигемия, а увеличението – плетора. С хидремия се означава увеличението, а с анхидремия – намалението на течната съставка на кръвта.
Формените елементи на кръвта биват:
- Червени кръвни клетки – еритроцити.
Броят им възлиза на 4,5-5 х 1012/l клетки. Те са безядрени клетки с форма на двойно вдлъбнати дискове, с диаметър около 7 nm. Съдържат хемоглобин, съставен от белтък – глобин и небелтъчна хеминова група – хем. Средният обем на еритроцитите (MCV) е около 90 fl (фемтолитра), а средното съдържание на хемоглобин (МСН) е около 30 pg (пикограма). Еритроцитите са пластични и могат да преминават през тесните капиляри и през синусоидите на слезката. Мембраната им може да се самовъзстановява, но когато се увреди тежко, настъпва вътресъдово изтичане на хемоглобин. Освободеният хемоглобин се свързва с хаптоглобина в кръвта и се отнася до моноцито-макрофагиалната система (ММС). Несвързаното количество преминава през бъбречния филтър в урината – хемоглобинурия. Със стареенето си еритроцитите стават по-плътни и ригидни, което води до захващането им от фагоцитиращите макрофаги в ММС на слезката и до разрушаването им. От хема се освобождава желязо, което се свързва с трансферина и отново се доставя на еритропоезата в костния мозък. Средната продължителност на живот на еритроцитите е около 120 дни. Количеството на циркулиращите еритроцити зависи от равновесието между образуването и разрушаването им.
- Бели кръвни клетки – левкоцити.
Броят им възлиза на 6-8 х 109/l клетки. Биват:
– гранулоцити – притежават цитоплазмени гранули, които показват различна оцветяемост с кисели и основни багрила. Въз основа на това те се делят на неутрофилни, еозинофилни и базофилни. С най-малки размери са неутрофилните гранулоцити, а с най-големи – базофилните. Неутрофилните гранулоцити съставляват 60-65% от общия брой на левкоцитите. Зрелите клетки имат сегментирано ядро и се наричат още сегментоядрени клетки. По-младите неутрофилни гранулоцити имат пръчковидно ядро и се наричат пръчкоядрени неутрофили. Еозинофилните гранулоцити съставляват 2-5% от общия брой на левкоцитите. Неутрофилните и еозинофилните гранулоцити имат фагоцитарна способност. Базофилните гранулоцити съдържат хепарин и хистамин и вероятно участват в кръвосъсирването.
– лимфоцити – съставят 20-30% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително малки клетки с голямо кръгло ядро. Участват в имунните процеси.
– моноцити – съставят 2-8% от общия брой на левкоцитите. Те са сравнително големи клетки с различна форма на ядрото – бъбрековидна, подковообразна и др. Имат фагоцитарна функция.
- Тромбоцити.
Броят им възлиза на 150-450 х 109/l клетки. Представляват цитоплазмени фрагменти с размер 2-3 ?m. Играят роля в съсирването на кръвта.
Кръвната плазма съдържа над 90% вода. Останалите съставки са белтъци, масти, въглехидрати, минерални соли, а също и крайни продукти на обмяната (урея, пикочна киселина, креатинин, билирубин). Кръвните белтъци са албумини, глобулини и фибриноген. Фибриногенът при определени условия преминава във фибрин – настъпва съсирване на кръвта. Кръвта изпълнява множество функции, най-главните от които са: транспортна (дихателна), хранителна, защитна и буферна. Дихателната функция се състои в доставяна на кислород на клетките. Адекватното снабдяване на клетките и тъканите с кислород зависи от: концентрацията на хемоглобин в еритроцитите, от количеството на кислород във вдишвания въздух, от газообменната функция на белия дроб, от работата на сърцето, от разпределението на кръвта в съдовете на дадена тъкан. Намаляването на хемоглобина и еритроцитите довежда до хипоксия на тъканите.
Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.
