ендокринология // Tag

Tag based archive
22 юли

Затлъстяване при мъжа

Затлъстяването се явява световен проблем, считан за една от тихите „епидемии“, която ежегодно добавя прираст към броя хора, увеличили своето телесно тегло. Важна особеност на затлъстяването при мъжете обаче се явява не само тежестта на това заболяване с неговите системни прояви, но и промените в метаболизма на половите хормони, влияещи на половата функция.

Затлъстяването представлява отлагане на мазнини в организма, като правило довеждащи до увеличаване на телесната маса, което води до известна инвалидизация на организма, включително и до намаление на продължителността на живот на човека с оглед развитието на тежки съпътстващи заболявания.

Патогенетични особености на затлъстяването и метаболизма в мастната тъкан

За характеристика на телесната маса днес се използва т.нар. индекс на телесната маса (ИТМ), който представлява по себе си отношението на масата на тялото, изразени в килограми, към квадратурата на ръста, изразена в метри. Резултатите от различни проучвания показват, че хората, които имат ИТМ в пределите между 19 и 24 kg/m2 за жени и между 20 и 25 kg/m2 за мъже, т.е. нормални показатели на телесната маса, са с най-голяма продължителност на живот. В последните години, в редица изследвания, в качеството на индикатор на риска на патологията свързана със затлъстяването, освен ИТМ, се използват и показатели, характеризиращи разпределението на мазнините, като:

  • индекс между талия и бедро
  • обиколка само на талията
  • кожно-мастни натрупвания в областта на лопатките и корема

Редица данни свидетелстват за това, че разпределението на мазнините по тялото се явява един от най-достоверните показатели за риска от развитие на редица патологични изменения, свързани със затлъстяването, в това число и риска от повишена смъртност, включително и внезапната смърт. Разпределението на мазнините в организма не е равномерно.

Преимуществено отлагане на мазнини се наблюдава в областта на бедрата и седалището, което е по-характерно за жените, оттук и наименованието жиноидно затлъстяване, или затлъстяване от долен тип. Наднорменото натруване на мазнини в областта на туловището и особено на корема (централно, връхно, абдоминално затлъстяване), с преимуществено отлагане на мазнини по коремната кухина е типично за мъжете, вследствие на което се нарича андроидно.

Доказано е също, че при еднакви показатели на ИТМ, абдоминалното затлъстяване се съпровожда с по-висок риск от развитие на съпътстващи заболявания, отколкото периферното затлъстяване. Именно поради това, изразеността на усложненията на затлъстяването са по-високи при мъжете, отколкото при жените. По данни на някои изследователи, зависимостта между усложненията от разпределението на затлъстяването е изразена по-силно, отколкото спрямо степента на затлъстяване.

Механизмите на развитие на затлъстяването се явяват предмет на многобройни проучвания и експериментални изследвания. В последно време, голямо значение се отдава и на генетичните фактори в развитието на затлъстяването. При провеждане на експериментални изследвания са открити мутации в гените, от една страна довеждащи до нарушения в поведенческите и хормонално-метаболитните реакции, свързани с приема на храна, а от друга – с изменения в механизмите регулиращи разхода на енергия. Установени са гени, които кодират белтъка лептин например (регулатор на апетита), рецепторите на лептина (3-адренорецептор, приемащ участие в регулацията на термогенезата) и алфа-фактор на туморната некроза.

Предполага се, че за поддържане на постоянна маса на тялото, в хипоталамуса се изработва невропептида Y, който стимулира поведенческите реакции, насочени към приема на храна, повишава нивата на инсулин в кръвта по пътя на активация на блуждаещия нерв (nervus vagus) и секрецията на кортизола. Крайният ефект от действието на невропептида Y се явява натрупването на мастна тъкан. Било е изказано и предположението от учени, че лептина регулира нивата на този невропептид и предизвиканите поведенчески, хормонални и метаболитни изменения по пътя на взаимодействие в хипоталамуса със специфични рецептори.

При хората с общо затлъстяване се наблюдават високи нива на невропептид Y в хипоталамуса, вследствие на възможна неспособност на лептин да блокира неговият синтез, поради дисфункция на лептиновите рецептори или поради дефектна лептинова структура. Състоянието на лептинова резистентност се съпровожда с повишаване на концентрациите на лептина, инсулина и кортизола, което отключва хиперфагията, а това води до по-нататъшно увеличаване на телесната маса на тъканите. Основния проблем и причини за затлъстяването, въпреки всичко си остава прекомерната консумация на свръх калории, занижено до минимум движение (да не се разглежда само и единствено като разход на калории) и слаба култура на хранене – тук визирам консумация основно на плодове, липса на качествени макроси и т.н.

Мастната тъкан има сложна организация, в която адипоцитите взаимодействат с кръвоносните съдове и нервите, което обуславя тяхната висока хормонално-метаболитна активност.

В мастната клетка се наблюдава голям арсенал от биохимични процеси, свързани със следните метаболитни цикли:

  • цикъл на синтез на мастни киселини и фосфолипиди;
  • цикъл на окисление на мастните киселини;
  • ефекти на различни липази;
  • действие на ензими, приемащи участие в метаболизма на фосфолипидите;
  • цикъл на Ембден – Майерхоф – Парнас;
  • пентозен цикъл;
  • цикъл на Кребс;
  • уридинов цикъл, явяващ се цикъл от синтеза на гликогена;
  • действие на ензимите от синтеза на белтъците;
  • ароматизация на половите хормони;

Освен основната функция да трупат мазнини, адипоцитите в мастната тъкан секретират редица пептиди, включително лептин, алфа-факторът на туморната некроза, ангиотензиноген, адипсин и активатора на инхибицията на плазминогена. Мастната тъкан играе важна роля в регулацията на фосфорно-калциевата обмяна (наличие на етапи от образуването на витамин D) и метаболизма на половите стероиди (ароматазата в мастните клетки е ензим, който участва в превръщането на надбъбречните андрогени в естрогени).

Явявайки се хормонално-активен орган, мастната тъкан сама се намира под въздействието на различни хормони, важно място сред които заема инсулин. Известно е, че повишаването на концентрациите на инсулина води до:

  • активиране на липопротеидлипазата, която стимулира поглъщането на свободните мастни киселини (СМК) от липопротеидите с много ниска плътност (ЛПМНП), съдържащи се в кръвта
  • увеличаване транспорта на глюкоза и ускоряване на гликонеогенезата
  • нараства превръщането на глюкозо-6-фосфата по всички метаболитни пътища: окисление във СО2, синтез на мастни киселини и окисление по пентозния път, който поставя възстановителните еквиваленти под формата на НАДФН
  • образуване на голямо количество алфа-глицерол, необходим за синтеза на триглицериди (ТГ), в които се използват мастните киселини, като постъпващи от ЛПМНП, а също и новообразуващия се в клетката (т.е. липогенеза).

Едновременно с тези процеси, инсулинът потиска хормончувствителната липаза, която катализира хидролизата на натрупаните триглицериди и освобождаването на мастни киселини (т.е. липолиза). В резултат на горните процеси, тези вещества се натрупват в адипоцитите. На фона на хиперинсулинемия се наблюдава увеличаване на съдържанието на триглицеридите, на ЛПМНП, на холестерина, на липопротеидите с ниска плътност (ЛПНП), на свободните мастни киселини и намаляване нивата на холестерина и липопротеините с висока плътност (ЛПВП). Открита е и пряка корелация между съдържанието на нивата на инсулина и нивата на ТГ и братна връзка между концентрацията на инсулина и нивата на холестерола и ЛПВП.

Различните адипоцити реагират на инсулина по различен начин. Изследователи са отделили особена група адипоцити, разположени в коремната кухина и отличаващи се с голяма метаболитна активност вследствие на ниска активност на липопротеидлипазата, висока чувствителност към бела-липолитична стимулация с адреналин, висока плътност на кортикостероидните и андрогенни рецептори, ниска плътност на рецепторите към инсулин в сравнение с бедрените адипоцити. Мастните клетки, разположени в областта на бедрата, са по-чувствителни към алфа-стимулация, отколкото абдоминалните; алфа-стимулацията (подобно на инсулина) дава антилиполитичен ефект, т.е. способства за задръжката на триглицеридите в мастните клетки.

По този начин, хиперинсулинемията може да способства за нарушаване на толерантността към глюкоза, развитие на затлъстяване, артериална хипертония и захарен диабет от втори тип. При болните с павишено артериално налягане и наднормено телесно тегло, се отбелязва значимо снижение на чувствителността на тъканите към инсулина, в сравнение с болните със затлъстяване, имаще нормални стойности на артериалното налягане. При това се наблюдава пряка корелация между величината на инсулинорезистентността и артериалното налягане.

Така при абдоминално затлъстяване (коремно затлъстяване), по-често се среща нарушение в толерантността към въглеводородите и захарен диабет от втори тип, което потвърждава патогенетичната значимост на инсулинорезистентността при затлъстяване. Освен това, експериментални изследвания свидетелстват за отчетливо нарушение във функцията на инсуларния апарат при затлъстяване. Има проучвания, показващи, че при намаляване на наднормената телесна маса при затлъстяване, намалява концентрацията на инсулин в кръвта и се възстановява чувствителността на тъканите към въглевоводородите и се нормализира спектъра на липидите в плазмата и артериалното налягане.

Следва да отбележим, че не всички изследователи са намерили взаимовръзка между базалните нива на инсулина и затлъстяването, макар, че в повечето изследвания корелация между степента на абдоминалното затлъстяване и базалната хиперинсулинемия са били очевидни. В някои проучвания се демонстрира, че секрецията на инсулин е непосредствено свързана със степента на затлъстяване. Освен това се доказва, че хиперинсулинемията може да се яви стимул за продукция на лептин от мастните клетки. Макар и да се предполага, че инсулинорезистентността е първична и генетично детерминирана, известно е, че наднормената телесна маса, на свой ред може да способства за развитие на инсулинорезистентността и компенсаторната хиперинсулинемия.

Доколкото при затлъстяване се регистрират повишени нива на свободни мастни киселини в кръвта и се предполага, че в цитоплазмата на адипоцитите не само се увеличават размерите на капките на триглицеридите, но и нараства концентрацията на свободните мастни киселини или Ацил-КоА. Това води до потискане на ензимите липогеназа, глюкозо 6-фосфатдехидрогеназа, а също и до синтез и транспорт на цитрат в митохондриите. В резултат настъпва забавяне на тези процеси от метаболизма (липогенеза, превръщане на глюкозо-6-фосфата), които активират инсулина и по този начин мастната клетка може да придобие инсулинорезистентност.

В редица случаи е демонстрирано също, че хиперинсулинемията и инсулинорезистентността са по-изразени при абдоминално затлъстяване, отколкото при глутеофеморално. Съгласно гледната точка на изследователите, хиперинсулинемията при абдоминално затлъстяване е обусловена и от намалена деградация на инсулин в черния дроб. Счита се, че инсулинорезистентността може да се развие и вторично, като реакция на тъканите към хиперинсулинемията. По този начин, при затлъстяване възниква так нар. Порочен кръг на хормонално-метаболитни изменения, способстващ за поддържане и прогресиране на затлъстяването. Освен това е доказано, че андрогените има връзка с метаболитния живот на адипоцитите.

Особености на метаболизма на половите хормони при затлъстяване

При мъжете със затлъстяване практически винаги се наблюдават нарушения в секрецията, инактивацията и свързваните с белтъците на плазмата полови хормони. В последните години, голямо внимание се отделя на изучаването на съдържанието на тестостерона в кръвта на болни със затлъстяване. Едни автори в трудовете си откриват ниски базални нива на тестостерона в плазмата при наличие на затлъстяване. По мнение на други, нивата на тестостерона не зависят от степента на изразеност на затлъстяването. В някои разработки се отбелязва и положителна връзка между съдържанието на тестостерона и отношението тестостерон/белтъци при мъжете. Съществуват и проучвания, в които се отчита голямото влияние на увеличението на висцералните адипоцити върху снижението на андрогенната активност в плазмата на мъже.

Тестостеронът оказва влияние върху инсулинорезистентността чрез мастно-мобилизиращият ефект, т.е. излизаре от мастното депо на свободните мастни киселини. Експерименталните данни сочат, че въвеждането на тестостерон в морски свинчета довежда до увеличение на мастни киселини.

Съществува гледна точка, според която намаляването на концентрацията на тестостерона при висцерално затлъстяване е обусловено от възрастови изменения на дадения хормон. Днес е общопризнато, че при мъжете с възрастта, постепенно се снижава нивото на половите хормони (първо тестостерон), като началото на този процес стартира след 30-40-тата година. Намалението на тестостерона става с около 1 – 2 % на година. Известно е,че основното количество (над 98%) от тестостерона циркулира в плазмата в свързано състояние: до 58-60% – свързан с албумин, около 40% – свързан с глобулин-свързващ половите стероиди, който се нарича още тестостерон-естрадиолосвързващ глобулин, и само около 1 –2 % от тестостерона се намира в свободна, несвързана форма.

Биологично-активната или биодостъпната фракция на тестостерона се явява свободно-циркулиращата фракция и мастта от хормона, която се намира в слаба връзка с албумина, като в същото време, тестостеронът, който е свързан с глобулин-свързващ половите стероиди не проявява биологична активност. Възрастовото снижение на съдържанието на общия тестостерон става едновременно с възрастовото увеличение на глобулин-свързващ половите стероиди. Възрастовото увеличение на секрецията на глобулин-свързващ половите стероиди довежда до незначително снижение на съдържанието на общия тестостерон в серума на кръвта, а в същото време като резултат от намалената секреция на тестостерон в тестисите, се снижава и съдържанието на биологично активния и свободен тестостерон, което усилва андрогенодефицита в организма.

Остава обаче дискусионен въпроса – явява ли се нарушението на секрецията на тестостерона първично или вторично по отношение на затлъстяването? По повод на това съществуват противоречиви мнения. Едни автори считат хормоналните нарушения за вторични, така както намаляването на телесното тегло води до нормализация на показателите на тестостерона. По мнение на други автори, първичността в хормоналните изменения се потвърждава от екзогенното въвеждане на тестостерон – при мъжете, това значително намалява количеството на висцералните мазнини. Както са показали редица плацебо-контролирани изследвания, корекцията на хипогонадизма при мъжете със затлъстяване по пътя на назначаване на препарати на тестостерона води до намаляване индекса на телесната маса за сметка на намаление на висцералните мазнини, намаляване на инсулинорезистентността, намаление на диастолното артериално налягане, и подобряване на липидния профил. Изследвания, проведени при мъже със затлъстяване над 45 години, показват наличие на подобряване на чувствителността към инсулин, гликемиите на гладно и диастолното артериално налягане по време на терапия с андрогени. В редица изследвания ниското съдържание на тестостерон се явява и фактор за развитие на захарен диабет от втори тип и атеросклероза.

В редица проучвания е демонстрирана и нормализация на показателите на лутеинизиращия хормон наред с намаляването на хиперинсулинемията при намаляване на теглото на болни със затлъстяване. Нарушенията в секрецията на лутеинизиращия хормон, довежда до изменения в секрецията на андрогените, което от своя страна променя секрецията на тестостерона и влияе на съдържанието на имунореактивния инсулин посредством повишаване на инсулинорезистентността. Доказано е, че хипотестостеронемията се явява мощен стимулиращ фактор за нарастване на висцералните адипоцити. По този начин, хипогонадизма при мъжете със затлъстяване се явява важен фактор за поддържане и прогресиране на затлъстяването. Доколкото тестостерона се явява основен анаболен хормон, при неговият дефицит значително се снижава физическата активност, която е пряко свързана със загубата на телесно тегло.

Освен това се смята, че прицина за хипогонадизма при пълни хора се явява и абдоминалният тип затлъстяване. Ароматазата в излишната мастна тъкан е в повишени количества и тя способства за превръщането на андрогените (основно тестостерон и андростендион) в естрогени (Е1 и Е2), което потиска (по амплитуда и честота) секрецията както на гонадотропин-рилизинг хормона, така и на лутеинизиращия хормон, което в крайна сметка се проявява със снижение на нивата на тестостерона в кръвта, т.е. вторичен хипогонадизъм. Даденото разстройство често предизвиква нарушение в половата функция на мъжете, като значително намалява тяхното качество на живот.

При такива мъже, честа е еректилната дисфункция. Доколко фактор за развитието на еректилната дисфункция при болни със затлъстяване се явява хормонално или съдово нарушение, развиващо се при артериална хипертензия, еректилната дисфункция при затлъстяване се явява органичен (преимуществено ендокринен) проблем. В качеството на водеща причина за ендокринната еректилна дисфункция, се явява дефицита на тестостерона, а също и хиперпролактинемията, по-рядко хипо- и хипертиреозата. При пациенти с ниски нива на тестостерон в кръвта, количеството на нощните ерекции намалява значително. Въвеждането на тестостерон в мъже, страдащи от хипогонадизъм, увеличава честотата на нощните ерекции, усилва половата мотивация и сексуалните фантазии. Взаимовръзката между ерекцията и тестостерона е обусловена от това, че намаляването на нивата на тестостерона води до намаляване синтеза на азотен оксид, който се явява основен химичен медиатор за отпускането на гладка мускулатура на пещеристите тела, тъй като при недостатъчно разхлабване на тази мускулатура възникването на ерекция е невъзможно.

Освен това, гореописаната връзка между затлъстяването и андрогенодефицита с нарушенията в липидния спектър на кръвта, атеросклерозата и съдовата патология, още повече усложняват проблема еректилна дисфункция. Атеросклерозата на половите и кавернозните артерии се явява най-честата органична причина за развитие на нарушенията в ерекцията при общата популация от мъже и една от причините за еректилна дисфункция при болни със затлъстяване. При редица болни със затлъстяване, еректилната дисфункция може да бъде обусловена от местни патологични промени в кавернозните тела, които са доста сходни с проявите на диабетната микроангиопатия. Допълнителен фактор, който усложнява еректилната дисфункция може да бъде хиперхолестеролемията, проявяваща се при много болни със захарен диабет и довеждаща до структурни изменения в кавернозната тъкан. Следователно, затлъстяването не само обуславя нарушенията в метаболизма на половите хормони, но и задълбочава разстройствата в половата функция, предизвикани от намаляване секрецията на андрогени, посредством развитието на вторични съдови усложнения.

По този начин, патологичната роля на затлъстяването във формирането на нарушенията на хормоналния метаболизъм се явява очевидна. С преодоляването на метаболитните нарушения и самото затлъстяване, тенденцията за излекуване на нарушенията е висока. Допълнение може да се проведе с назначаване на специфична суплиментарна терапия (изготвен и планиран месечн график за ползване на хранителни добавки), съчетани с диетичен режим и физическо натоварване.

Към рубриката „Проблемни състояния“ тук. Към всички видове уелнес решения по темата „Наднормено тегло“ тук. Обратно към „Начална страница“.

25 юли

Ендокринните жлези са много добре кръвоснабдени съдове, чрез които се пренасят произведените от тях хормони. Хормоните имат различен химичен състав. При нас, хората, представители на гръбначните животни, те са групирани в 4 основни категории:

  • производни на аминокиселини
  • белтъчно пептидни
  • гликопротеид
  • стероиди

При безгръбначните животни се срещат хормони и с друг химичен състав – естери на ненаситени мастни киселини, производни на пурините химични вещества и други. Споделям това, просто за ваше сведение. Виждате вече, как аз излагам моята информация – правя паралел. Биологическото ми образование и работата над много литература даде следните мои знания, споделям ги с вас:

Във връзка с химичният състав на хормоните, които произвеждат ендокринните ни жлези и клетки, те имат характерно устройство. Жлезните клетки, синтезиращи хормони от първата група (моля вижте класификацията ми по-горе) имат белези сходни на екзокринните клетки, синтезиращи белтъчни клетки. Добре е да се направи този паралел, не мислите ли?

Например, в бета клетките на Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза, които образуват хормона инсулин, зърнестият ендоплазмен ретикулум е изключително добре развит. По-слабо е представен комплекса на Голджи.

Хормоните там се складират в зърна със сферична или яйцевидна форма, най-често с размери 100-300 нм. Зърната са покрити от липопротеидна мембрана и имат висока електронна плътност. Само една скоба отварям, във връзка с диетиката, за всички тези процеси е нужна енергия, която ние набавяме от храната. С цел абсолютната ни суета, не трябва да позволяваме рязко ограничаване на калориите. Запомнете това! Иначе сами си причиняваме кое? Болестите – хормоналните.

При наличие на стимули, тези зърна си изливат в кръвта чрез процес, наречен екзоцитоза – навън. Сходно е устройството и на алфа клетките в Лангерхансовите острови, образуващи хормона глюкагон.

Както и на клетките в аденохипофизата, при които размерите размерите, разположението и броят на гранулите и органелите варират във връзка със синтеза (образуването) на различни хормони. Към жлезите произвеждащи хормони към втората група, от моята класификация, принадлежат щитовидната жлеза. Нейните жлезисти клетки имат кубична форма и са подредени в един пласт, който заобикаля централната празнина в отделните фоликули.

Зърнестата ендоплазмена мрежа в тях е добре развита. По широките й цистерни, синтезираният белтък се пренася до комплекса на Голджи, където се свързва с въглеродни групи и йод и се сформират секреторни зърна. Последните се изнасят бързо чрез екзоцитоза в празнината на фоликулите в обща колоидна маса. При нужда, клетките поемат обратно чрез ендоцитоза известно количество от складирания колоид. И тъй като колоида е основно вода, понякога, задържането ни на вода в междукетъчното и вътреклетъчно пространство е задължителен процес.

Затова, отново си отворих една скоба, трябва да се консумира много вода, за да се задоволят многото, забележете, клетъчни нужди. Иначе, както казах по-горе, сами си спираме клетъчните механизми. При съдействие, връщам се на темата, лизозомите в клетките се оформят основните хормони – тетрайодтиронин и трийодтиронин, които през мембраната на клетъчната основа се изливат в капилярите.

Видове хормони

Хормони, според тяхната структура

  • производни на аминокиселините
  • белтъчно пептидни
  • гликопротеиди
  • стероиди

В същият този материал, аз ще изложа и начините за стимулация на тези групи хормони, тъй като за нашите фитнес резултати, най-важно е да знаем как, нали така? Сухата теория остава неприложима, ако не знаем как да се приложат всички тренировъчни и хранителни похвати.

В което се състои именно моята работа – тази на професионален фитнес треньор и диетолог.

Класификация на основните хормони

I. Производни на аминокиселините

1. а. Тирозинови

Норадреналин, адреналин. Образуват се в едни клетки, хромафинни, в сърцевината на надбъбречната жлеза. Клетките са разположени до коремните и гръдни спинални ганглии – т.нар. парагагнглия. Основните биологични ствойства са да повишават кръвното налягане и ускоряването на сърдечния ритъм. Повишават разграждането на мазнините (липолиза) и на гликогена, за получаване на глюкоза (гликогенолиза).

2. а.Тироидни хормони (тироксинтетрайодотиронин – Т4; трийодотиронин – Т3)

Образуват се в щитовидната жлеза, във фоликулните клетки. Повишават метаболитната активност на повечето клетки и регулират развитието на организма, като цяло.

2. Тритпофанови

2. а. Мелатонин

Образува се в епифизата, в пинеалоцитите й. Този хормон влияе върху концентрирането на меланиновите зърна около ядарото на меланоцитите. Мелатонинът подтиска гонадотропното действие на аденохипофизата.

II. Белтъчно пептидни и гликопротеидни хормони

1. Къси пептиди

1. а. Либерини (релизинг фактори)

Образуват се в невросекреторните клетки в хипоталамуса. Тези релизинг фактори стимулират синтезата на огранотропни хормони в аденохипофизата.

2. а. Станини

Образуват се в невросекреторните клетки на хипоталамуса. Подтискат синтезата на органотропните хпрмони в аденохипофизата.

3. а. Вазопресин

Натрупва се в неврохипофизата. Повишава кръвното налягане, увеличава реабсорбцията на вода в бъбречните каналчета.

4. а. Окситоцин

Натрупва се в неврохипофизата. Стимулира сикратителната дейност на гладката мускулатура.

2. Полипептидни белтъци

2. а. Адренокортикотропен хормон (АКТХ)

Образува се в аденохипофизата, в бета клетките й. Стимулира синтеза на стероидни хормони в кората на надбъбречната жлеза.

2. а. Соматотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, в алфа клетките й. Стимулира синтеза на соматомедин в черния дроб, който предизвиква растежа на мускулите и костите. Влияе върху белтъчната синтеза, липидния и въглеводородния (въглехидратен) метаболизъм.

3. а. Лутеотропен хормон (ЛТХ) пролактин

Образува се в аденохипофизата, в т. нар. епсилон клетки. Предизвиква отделянето на прогестерон от клетките на жълтото тяло. Стимулира синтезата на секрет в млечните жлези.

4. а. Паратироиден хормон (ПТХ) паратхормон

Образува се в паратироидната жлеза и повишава нивото на калций в кръвта.

5. а. Калцитоцин

Обазува се в щитовидната жлеза, в парафеликулните й клетки, потиска и спира разграждането на костната тъкан (важен момент при борба с остеопорозата) от остеокластите и по този начин понижава калция в кръвта.

6. а. Глюкагон

Образува се в Лангерхансите острови в задстомашната жлеза – в нейните алфа клетки. Увеличава кръвната захар, стимулира катаболизма на белтъците и захарите.

7. а. Инсулин

Образува се в Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза, в нейните бета клетки. Понижава нивото на кръвна захар, отвеждайки я за образуване на гликоген и увеличава синтезата на белтъците.

8. а. Секретин

Образува се в клетките на чревния епител, в Д клетките му. Регулира секреция на стомашен сок.

3. Гликопротеиди

3. а. Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ)

Образува се в аденохипофизата. Стимулира растежа и развитието на яйчните фоликули и синтезата в тях на естрадиол. Стимулира сперматогенезата в семенниците.

4. а. Лутеинизиращ йормон (ЛХ)

Образува се в аденохипофизата, стимулира узряването на овоцитите, овулацията и образуването на жълто тяло. Стимулира синтезата на тестостерон в интерстициалните жлези на семенниците.

5. а. Тиреотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, стимулира синтезата на тироидни хормони в щитовидната жлеза.

III. Стероиди

1. Прегнанови

1. а. Кортикостероиди – кортизол, кортикостерон;

Образуват се в клетките на кората на надбъбречната жлеза, регулират въглехидратния, мастния и белтъчния метаболизъм, потискат имунниците реакции.

1. б. минералкортикоиди – алдостерон и др.

Образуват се в клетките на външната зона на коровата част на надбъбречната жлеза, стимулират задържането на натрий в кръвта и извеждането на калий и водород.

2. а. Прогестин и прогестерон

Образува се в жълтото тяло. Предизвиква промени в матката.

2. Андростанови (С 19-стероиди)

2. а. Андрогени: тестостерон

Образува се в интерстициалните жлезни клетки в семенниците, в клетките на вътрешната зона на коровата част на надбъбречната жлеза. Стимулира мъжката полова система, има силно анаболно влияние върху различни тъкани, не само мускулната, както и върху органите.

3. Естранови (С 18-стероиди)

3. а. Естрадиол

Образува се във фоликулните клетки на яйчниците. Стимулира развитието и поддържането на женксите полови белези, стимулира узряването на овоцитите.

Как да провокираме жлезите ни, за да се образуват тези хормони?

Човешкото тяло е „програмирано“ така, че да улавя външните и вътрешни сигнали. Те определят какво количесво и кога от съотсветен хормон да отделим (образуваме). Например, при стрес, се отделя основно кортизол. При преяждане с въглехидратни храни и непълноценни въглехидрати – инсулин. Примерите могат да продължат минавайки през всички тези споманти хормони, вече. Но … най-важният въпрос за нашите фитнес цели и уелнес е „Как?“ Как? И … как?

Тъй като и фитнес тренириовката и диетата ни са вид стрес за организма, то те определят кои хормони ще се отделят в повече (тестостерон, соматотропин), кои ще се подтискат (кортизол), кои временно ще стимулираме (алдостерон, инсулин), за да имаме непрекъснат прогрес, фитнес резултати.

В моята практика, аз категорично отказвам да давам откъсачни съвети, ей така с 1-2 изречения, защото самото описание на всички хормони отне повече време, сами виждате. Дори тази информация крие риск да ви обърка, или да ви покаже колко малко знаете или да ви покаже наистина колко знаете. Но … изглеждаме такива, каквато всъщност е храната ни и фитнес тренировките ни. Какъвто е нашия собствен път и начин на живот. И за да не изглеждаме добре, за да продължавате да не се харесвате, определено нещо в подхода ви, като пакет – фитнес и хранене, куца много сериозно. При всички положения вие нямате хормонален проблем – нали така сега е модерно да се казва?

Именно в тази връзка, аз още в началото на моята кариера – преди 15 години, започнах да изследвам факторите, които стимулират жлезите ни, да произвждат тези хормони. Те са два:

  • храна
  • фитнес тренировки (начин на живот)
  • начин на живот

От това, дали се прави всичко като по учебник, мога смело да заявя, че за 60 дена, аз мога да преобразя всяко едно тяло. А след това, въпрос на последователност, стаж и мотивация е, аз да го усъвършенствам и „изпиля“ до неузнаваемост. Защото спестявам всичкото това незнание и прилагам всички мои активи в действие – похватите ми.

Обратно към раздел „Анатомия“ и „Физиология“ на човешкото тяло.

08 сеп.

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашна жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони.

Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите като всичко това води до и превръщането й (на глюкозата) в гликоген.

Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние – диабет. Инсулинът е открит в началото на 20 век от румънския д-р Николае Паулеску в Париж (нарича го панкреатин), но до 2004 г. заслугата за откриването му са приписвани на канадеца Фредерик Бантинг, който пръв е инжектирал инсулин на човек.

Инсулинът представлява протеинов хормон с молекулно ниво на мономера 6000. Съставен е от 5 вида химически елемента:

    • въглерод (C) – 53.8%
    • кислород (О) – 21.7%
    • азот (N) – 14.3%
    • водород (H) – 6.4%
    • сяра (S) – 3.2%

Като любопитен факт, свързан с физико-химичните му свойства, ще спомена, че инсулина може да изкристализира в подходяща среда, в чийто случай съдържа и цинк (Zn) в количество 0.3%.

Един от най-важните хормони, който трябва да регулирате чрез ествествени механизми (хранене, лайфстайл и т.н.), за да имате фитнес визия и крепко здраве, това е инсулинът! Този хормон, основно се дискутира и разглежда в теми като диабета например и тук аз ще го разглеждам като хормон, който насочва глюкозата в мускулите. Т.е. хормон с изцяло анаболна функция за човешкото тяло.

Биосинтез, складиране, секреция, транспорт и екскреция на инсулин

Инсулинът, като диетолог и уелнес консултант, аз го разглеждам като изцяло функционален хормон. А като фитнес треньор – с действие, подобно на растежния хормон. Повтарям – подобно. С други думи, използвам функционалността му, чрез диетата и действието му, за да работя в полза на визията на телата на моите фитнес клиенти и дори болните от диабет, които не искат:

  • замаяност
  • глад
  • хипогликемия
  • умора
  • депресия

Биосинтезата на инсулин най-вероятно се осъществява по схемата за синтезиране на протеини изобщо. Има данни, че в тези случаи, необходимите аминокиселини се активират и пренасят от РНК до рибозомите на клетката, където се свързват с РНК , за да се подредят в определен ред и се свържат полипетидните вериги А и Б (виж схемата по-горе) на инсулина.

Освен, че инсулинът увеличава усвояването на хранителните вещества, мускулната хипертрофията и подкожната мазнина, инсулинът има и други функции. Те са значително по-малко известни:

  • инсулинът отпуска мускулите на кръвноносните съдове, карайки ги да се разширяват, а така до мускула достига повече глюкоза, амоникиселини и други вещества.
  • инсулинът оказва роля и върху дълголетието! Учените откриха, че когато нивото му се поддържа ниско, (използвани за изследването са различни животни) с 50 % се увеличава продължителността на живота! Механизмът на този антиостаряващ ефект не е точно установен, но се предполага, че постоянното сигнализиране на клетките от инсулина (вижте още веднъж видеото) с времето разбива здравето им и скъсява дълголетието. Поддържайки нивото му ниско и умеейки да манипулирате инсулина ще усвоите част, ако не и всичките похвати за по-дълъг живот!

Инсулинът насочва глюкоза в три направления:

  • към мастните клетки – в тях инсулина засилва усвояването на глюкоза и мазнини, което е причина тялото да отлага повече мазнина.
  • към кръвоносните съдове – инсулина подтиква мускулите на кръвоносните съдове към отпускане, което причинява разширяването им и така до мускулите на тялото достига повече кръв.
  • към мускулите – в мускулните клетки инсулина подобрява усвояването на глюкозата и аминокиселините и стимулира синтеза на протеин!

Отделно, инсулинът намалява разграждането на мускулна тъкан, стимулирайки по този начин растежа. А как може инсулина да е вреден за нас? Ами, ако позволим, глюкозата да навлезе в мастните клетки – видяхте, това е един от 3-те варианта и пътища, нали? Когато инсулинът се синтезира от панкреаса, той отделя сигнал, който казва на тялото, че току що е било захранено. Тъй като винаги се опитва да пести енергия, то спира да гори отложените мазнини и се насочва към хранителните вещества, които току що са били приети.

И когато инсулинът влезе в мастните клетки, увеличава усовяването на глюкозата и мазнините и кара тялото да отлага повече мазнина! Неприятно, но вероятно се е случило поне веднъж във вашето тяло. Високото ниво на инсулин е вредно поради още една причина – когато нивото му се покачи, той (инсулина) избутва по-голямата част отр глюкозата в кръвообръщението на мускулните и мастни клетки. Това предизвиква рязък спад на глюкоза в кръвта – хипогликемия. В резултат на това енергята ви пада, тъй като гладът се засилва и ви кара да преяждате, особено с въглехидрати.

Виждате, инсулинът представлява много активен в биологично отношение хормон. Пряко или косвено, той повлиява изхода на много биохимични реакции. Определя главните роли в равитието на обменните процеси (затова се разглежда и като най-анаболния хормон в човешкото тяло). Може спокойно да се каже, че няма област на метаболизма, в която да не е намесен инсулина и неговото регулиращо влияние.

Биологическият ефект на инсулина в най-общ смисъл е анаболичен, насочващ обменните реакции на клетката към процеси на синтез и складирване на по-сложни и богати на енергия съединения. Острият или хроничния инсулинов дефицит има за резултат активиране на катаболните процеси и отпадане на редица синтетични функции в клетките. Всичко това определя инсулина като основен и важен регулатор на обмяната на веществата, без който живота е немислим.

Най-добре проучен е ефектът на инсулина върху въглехидратната обмяна. Той стимулира оксидацията на глюкозата и в двата цикъла – гликолитичния и пентозния. Катализира синтезата на гликоген и олигозахариди в тъканите и съдейства за освобождаването и използването на химическа енергия, акумулирана във въглехидратите. Този ефект на хормона инсулин е налице по време на хипогликемия през период, когато самата инсулинова инфузия поддържа хипогликемия, когато последната е компенсирана с трайна инфузия на глюкоза и при състояние на хипергликемия.

Инсулинът съдейства за образуване и доставяне на редица продукти, абсолютно необходими за нормалното протичане на междинната обмяна – пирогроздена киселина, фосфоенолпирогроздената киселина, НАДФ-Н2 и други.

Ефект на инсулина върху мастната обмяна

Установено е със сигурност биологическото влияние на инсулина върху мастната обмяна на веществата. Той като хормон, стимулира синтеза на мастни киселини и масти, като за това са необходими малки дози от хормона. Но все още се дискутира дали ефекта на инсулина върху мастната обмяна е първичен или вторичен резултат.

Ефект на инсулина върху протеиновата обмяна

протеиносинтетичното действие на иснулина е доказано и играе голяма роля в начина, по който този хормон повлиява метаболизма на организма.

Ефект на инсулина върху междинната обмяна

Това е вторичен процес и зависи от намалената доставка на продукти от гликолитичния цикъл, поради недостатъчна оксидация на глюкозата.

Ефект на инсулина върху електролитната и водна обмяна

Инсулина има въздействие върху фосфорната обмяна и се свързва с въглехидратната обмяна. При понижение на кръвната захар паралелно намалява и органичния фосфор в кръвта, а се увеличава този в клетките. Инсулинът въздейства и върху върху количеството серумен калий, като го излтасква към вътрешността на клетката (главно в мускулите) и понижава нивото му в кръвта. Паралелно с това е намалено задържането на натрий в тъканите. Точно заради това се увеличава водната задръжка в тъканите.

Ефект на инсулина върху обмяната на някои органи

Инсулинът играе роля в обмяната на вещества в черния дроб. Всичко тук се свързва с гликогеновата синтеза, липосинтеза, кетогенеза, неоглюкогенеза и уреосинтезата. Глюкозата преминава свободно през клетъчната мембрана на чернодробните клетки. При инсулинов дефицит е намалена именно глюкозната утилизация (оползотворяване), увеличава се глюкозния дебит, намалява количеството чернодробен гликоген, понижава се синтеза на мастни киселини и протеин, увеличава се продукцията на кетотела.

Ефект на инсулина върху обмяната в скелетната мускулатура

Инсулинът усилва утилизацията на глюкозата, синтезата на гликоген и олигозахариди, инкорпирането на аминокисели в протеини, а подтиска липозата, доколкото тя съществува в този вид тъкан.

Ефект на инсулина върху други структури и тъкани

    • Мастната тъкан се отличава с най-голяма чувствителност спрямо инсулина. Тук ефектът му е изразен главно върху липосинтезата и подтискането на липолизата.
      • В лактираща и нелактираща млечна жлеза, инсулинът оказва почти целия комплекс от въздействия. Инсулинът също така усилва утилизацията на на глюкоза в

    левкоцитите

      .
    • Очната леща също е много чувствителна към инсулин.
  • Кръвно-ликворната бариера е също чувстителна към инсулин и въздействието му, което е основно фокусирано в посока пропускливостта на глюкозата.

Инсулинът въздейства и влияе върху мозъчната дейност, бъбречната тъкан, тънките черва и други структури на човешкото тяло.

Механизъм на действие на инсулина

1. Стимулиране на трансмембранният транспорт

Инсулинът продвижва (пренася) глюкозата и структурно сходните (аминокиселините) с нея захари от екстрацелуларната към интрацелуларната среда. По този начин се улеснява достъпът на захарите към метаболизиращите я ензимни системи, разположени в цитоплазмата. Това стимулира глюкозната утилизация и всъчки свързани с нея метоболитни процеси.

2. Стимулиране на ензима хексогеназа и други ензимни системи

Ефекта на инсулина върху хексогеназата не е пряк, а косвен. Той се изразява в отстраняване инхибиторния ефект на този ензим върху хипофизата и надбъбречната кора.

3. Стимулиране на протеин синтезата

Това е основния механизъм на действие на инсулина. Стимулирането на протеинсинтезата и инкорпорирането на аминокиселини в белтъци представлява със сигурност доказан ефект на инсулина и не зависи от ефекта му върху въглехидратната обмяна. Затова този хормон се разглежда като най-анаболния хормон в човешкото тяло – и за жената и за мъжа.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

18 май

Познанията върху това, как влияе храната (диетата) и физическите натоварвания, върху цялата ни собствена ендоркинология, е най-ценния актив свързан дори и със въпросното здраве, към което всеки се стреми.

Много хора, когато тренирам в залата ме питат:

Бел, как да махна мазното … много ме дразни, кажи нещо?

Как мислите, ще се справя ли с 3-4 изречения, как мислите? Моята работа изисква сериозни познания в сферата на ендокринологията, но в качеството ми на биолог! Считам, че само и единствено упражняван контрол над някои хормони, които нашето тяло произвежда, може да катализира процеса на мускулна хипертрофия и загуба на мазнини. Респективно, по същият начин не мога да отговоря кратко и съдържателно и на друг въпрос:

Тренер, как да кача само чисти мускули и изразя тялото си?

Наистина, няма как да разберете с няколко думи, затова сядам да изложа пред вас цял материал, посветен на хормоните и тяхното влияние в организма ни. Да сме релефни и да покачваме качествени и чисти мускули по едно и също време не е невъзможна мисия. Това става, когато няшите хормони са в баланс. Но кой е хормоналният профил, който поддържа обмяната в стойности способни да изгарят мазнини? Тук съм дал 6-те основни хормона, които трябва да знаем.

Инсулин

Действие

Стимулира натрупването на мазнини, но в същото време създава анаболно състояние необходимо за мускулен растеж.

Какво да направите?

Да поддържате нивото на инсулина колкото се може по-ниско в периода на почивка (когато не сте активни) и да го повишавате след фитнес тренировка.

Защо искате да направите това?

Ниското ниво на инсулин по време на почивка изгаря мазнините през времето, когато конктролираме калориите. Увеличаването им около времето за тренировка предпазва от мускулна загуба и поддържа анаболните процеси в тялото (мускулният растеж).

Как да направите това?

Придържайте въглехидратите ниски през по-голямата част от деня. Употребявайте зеленчуци с ниско въглехидратно съдържание и източници на протеин без мазнини, като яйчни белтъци, птиче месо, риба, телешко месо или протеин на прах. Преди и след тренировка, можете да увеличите въглехидратите с протеин. Обикновено често препоръчвам да се приемате по около 4.4. грама въглехидрати за кг тегло и 6.6 грама отново, умножено за кг тегло, въглехидрати след фитнес.

Тестостерон

Действие

Тестостерона изгражда сила и рамери.

Какво трябва да направите?

Поддържайте нивото на тестостерон високо, колкото се може по-дълго. Диетата във всичките й форми се стреми да свали нивото му, затова вие се стремите към обратното. Колкото повече тестостерон, толкова повече сила и рамери ще имате. А не искате да сте плоски като талпа, нали така?

Защо искате на направите това?

Спадането на нивото на тестостерона понижава стойностите в метаболизма. Една от причините да става това е хормона на растежа. По принцип, когато тестостерона намалява, хормонъ на растежа също спада, а той е известен като „хормон изгарящ мазнините“.

Как да направите това?

Има два начина да стимулирате тестостерона, докато сте на диета. Първо, повишете приема на диетични мазнини в два до три дена в седмицата! Дръжте въглехидратите под контрол. Да, вярно е да не се прекалява с мазнините, но това да „отрежете“ полезните мазнини, стига моля ви – за дамите например, това ще сложи край на месечният им цикъл, а за мъжете – включително и либидото. Затова, задължително яжте мазнини!

Това предпазва спада на количествата тестостерон. Втората радикална стъпка е да се увеличат двойно, че и тройно в един от дните въглехидратите. Точно затова нивата на растежен хормон и тестостерон ще ви бъдат високи!

В тези диети, които съм разработвал във времето при работа с клиенти, въглехидратите се повишават. Това покачва нивата на инсулин. Това от своя страна пък намалява свързаният хормон глобулин (ССХГ). Последният прилепва към тестостерона в кръвта и циркулира с него. Неговият основен ефект е колко тестостерон в края на краищата стига до тъканите? Забележете това!

Повишаването на инсулина разгражда ССХГ от тестостерона и позволява този „свободен тестостерон“ да стигне до тъканите, включително и мускулите по-добре от свързания със ССХГ и по-добре да стимулира максималния мускулен растеж. Този растеж повишава метаболизма и допринася за по-доброто изгаряне на подкожни мазнини.

Хормон на растежа

Действие

Хормонът на растежа поддържа изгарянето на мазнините. Това, което е по-важно, е че едновременно с това се съхранява мускулната тъкан.

Какво трябва да направите?

Да повишите нивата на хормона на растежа.

Защо искате да направите това?

Да запазите мускулите си, докато сте на диета. Така съхранявате активната мускулна маса, което е ключов момента по време на диета и е важно и зависи от метаболизма ви. Повишението в нивата на растежен хормон, повишава процесите на топене на мазнини.

Как да направите това?

Можете да стимулирате отделянето на хормона на растежа с някои хубави формули на хранителни добавки. Специфичните фитнес тренировки повишават също нивото на растежен хормон.

Кортизол

Действие

Кортизолът е един особен хормон. Той помага да се изгорят телесните мазнини, но когато е в голямо количество, изгаря вместо мастите, вашите мускули. Когато например гладувате, вие отделяте кортизол и неговите нива стават над нормата. Тогава, вие не отслабвате за сметка на подкожни мазнини, а горите мускул. Затова 2-3 дна глад и се свличате с 3-4 килограма надолу. Но това са точно около 2 кг вода и 2 кг мускул. След което, „Йо-Йо“ ефекта ви е налице, и не възстановявате 2 кг мускул, а 2 кг мазнина в повече.

Какво трябва да направите?

Да подтискате кортизола и да не излиза от границите на разумното.

Защо искате да направите това?

Излишъкът от кортизол за по-дълъг период от време изграя (катаболизъм) повече мускул, от колкото мазнина. Да не забравяме и че изгарящия мазнините метаболизъм се ръководи от мускулите.

Как да направим това?

След тренировъчния инсулинов удар, позволява да се овладее действието на кортизола. За да се постигне това, изберете си 2 дена от седмицата, когато въглехидратите са ниски и вземете след тренировка бързи (прости) въглехидрати, а също така и ориз с по-дълги зърна. Това ще поддържа инсулиновият връх. Както и това ще намали нивото на кортизол в кръвта.

Естроген

Действие

Естроген е женския полов хормон. Но той се намира и при мъжете. Повишеният естроген затруднява загубата на мазнини.

Какво трябва да направите?

Поддържане нивото на тестостерон високо, а на естрогена минимално.

Защо искате да направите това?

Съотношението тестостерон към естроген в организма се отразява и начинът, по който изглеждате. Намаляването на естрогена и повишаването на тестостерона или едновременната комбинация от двете може да доведе до по-малко телесни мазнини, по-малка задръжка на вода и повишен мускулен релеф.

Как да направите това?

Някои зеленчуци от семейството на кръстоцветните (добре че внимавах в лекциите по висши растения като студент) като зеле например, броколи съдържат съставки наречени индоли. Учените считат, че индолите намаляват общото количество естрогени в организма поради намляване на продукцията им, повишение на тяхната резорбция или съчетание на двете. Когато приемате малко въглехидрати изградете диетата на базата на кръстоцветните зеленчуци, но за всеки ден, разбира се. Трябва да има дни, в които зелето да отсъства.

Хормон на щитовидната жлеза

Действие

Хормонът на щитовидната жлеза (тиреоиден хормон) участва в изгарянето на калориите и протеиновата синтеза.

Какво трябва да направите?

Пазете нивото на тиреоидните хормони! Всички диети, без изключение водят до намаляване на тиреоидната секреция.

Защо искате да направите това?

Когато падне нивото на тиреоидните хормони, едновременно с това падат и изгорените калории и протеиновата синтеза. Това е процесът, при който организма взема аминокиселините от храната и ги превръща в мускулна тъкан.

Как да направите това?

Изоставяйте диетата си веднъж на всеки 16-20 дена! Продължителната диета понижава нивото на тиреоидните хормони. „Излъжете“ организма си с други думи. Така „той“ ще повярва, че е дошъл краят на диетата, ограничена от към калории, заради което трябва да прави икономии на тиреоидно ниво.

Заключение

Когато знаете как да манипулирате хормоните, вашата диета ще бъде много по-ефективна. Проучете опасностите на всяко действие, което предприемате, за да получите по-добри фитнес резултати. Не забравяйте, че дълготрайната диета (малко калории, малко понякога въглехидрати и мазнини) носят на вашия организъм съобщение за необходимост от икономии, вместо намаление на мазнини. Прекъсвайте от време на време, след 3-ия месец вашата диета за по ден-два. За да продължите с резултатите.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

Архив