липиди // Tag

В групата на липидите се включват и отнасят мастните киселини, триглицеролите (или познатите още като триглицериди), фосфатидите и гликолипидите, както и холестерола и неговите производни. Специална група представляват липопротеините, като някои техни важни представители ще разгледам в този раздела на блога ми, посветен на храносмилането и резорбцията. За да знаете и как работят всъщност диетите.

Мастните киселини са монокарбоксилови киселини – притежават една карбоксилна, свързана за различно дълга въглеводородна верига, която можем синтезирано да обобщим с R: R-COOH. Например при оцетната киселина R се състои от един въглеводороден остатък (метилова група) CH3-COOH.

Радикалът или веригата R може да е различно дълга така, че общият брой въглеродни атоми да е от 8 до 24! Посочените мастни киселини с по-голяма дължина на веригата се наричат висши мастни киселини. Низшите мастни киселини имат верига до 10-12 въглеродни атома. Освен това, мастните киселини се подразделят на насители и ненаситени: последните съдържат във веригата си една или повече двойни връзки. Ненаситените мастни киселини са общо взето течни, докато по-висшите наситени са твърди тела.

Мастните киселини с 1, 2, 3, 4 или 5 двойни връзки се означават като моноенови, ди-, три-, тетра- или пентаенови. От значение е положението на двойните връзки, особено положението на крайната двойна връзка. Така, ако първият C-атом, свързан с двойна връзка, се брои като се почне от карбоксилната група в посока към края на киселината, то се използва означението делта.

Ако атомите се броят от към края на веригата, тогава се използва означението омега. В този случай линоловата киселина ще бъде омега-диенова, а линолената ще е омега-триенова. Важна роля играе арахидоновата киселина, която e s 20 въглеродни атома и е омега тетраенова киселина. Омега-3-полиеновите киселини играят също важна биологична роля, запазвайки важни клетъчните структури от действието на оксидините радикали. Ако не разбирате химичното до тук в изложеното от мен, за вас е важно да знаете, че редовния прием чрез храна (морски продукти и риби) или суплементи е особено важен за организма ни!

Редица висши ненаситени киселини са предшественици за синтезата на важни съединения с регулаторна (хормоноподобна) функция, каквито са т. нар. простагландините, тробоксаните и други.

Основна биологична функция на мастните киселини

Основната биологична функция на мастните киселини, особено на наситените, е да бъдат окислявани за получаване на енергия. Това става без проблем и с тези ненаситени мастни киселини, които притежават cis-конфигурация, докато тези с trans-конфигурация, са химични (небиологични) продукти, получавани при техническото хидриране например на олиото и съдържащи се в разните видове маргарини. Това са нездравословни мазнини, увеличават нивото на серумните LDL-липопротеини, а понижават това на HDL. Като едновременно с това създават и предпоставка за атеросклеротични изменения на стената на кръвоносните съдове. Някои от висшите полинаситени мастни киселини са предшественици на синтезата на редица важни „тъканни хормони“ от групата на ейкозаноидите.

Мазнините

Мазнините са естери на тривалентния алкохол глицерол с мастни киселини, като се наричат още триглицериди. Различават се според вида на мастните киселини. При млечните мазнини (в маслото например) тези мазнини са сравнително къси. Макар и наситени, те се усвояват по-лесно от организма (по-лесно смилаеми са и се резорбират по-бързо). За възрастните индивиди не са за препоръчване и консумация. Поради една основна причина: холестеролните нива. При обмяната на липиди са налице не само триацилглицероли (ТАГ), но и диацилглицероли (ДАГ), както и моноацилглицероли (МАГ).

Мазнинитес наситени мастни киселини, каквито са растителните (например олеиновата, палмитоолеиновата и др.) са течни (олио, зехтин). Те са по-лесно усвояеми и с по-висока биологична стойност, особено ако съдържат и други ненаситени киселини с две или повече връзки. Последните взимат участие и в изграждането на клетъчните мембрани в състава на някои фосфолипиди. Ако при рафинирането растителните масла са освободени от холестерол, то те са препоръчителна храна за всички възрасти. Най-често са обогатени и с някои мастноразтворими витамини.

Животинските мазнини (лой, свинска мас, дори млечното масло) са твърди. Почти винаги съдържат холестерол.

Основната функция на мазнините е да служат за енергия на тялото. 1 грам мазнини се равнява на 9.2 ккал (9 ккал или 9 х 4,184 кJ = 37,656 kJ) енергия. Те са практически неизчерпаем източник на енергия, съсредоточен основно в подкожната мастна тъкан. При хора с наднормено тегло, мазнините навлизат и в междумускулното пространство и органите.

Друга важна функция на мазнините е терморегулационната функция. Подкожния слой мастна тъкан всъщност е добър изолатор, предпазващ организма от измръзване, като пази и ограничава загубата на топлина от тялото.

Глицерофосфатидите

Глицерофосфатидите наричани накратко и фосфатиди, са естери на глицерола с две мастни киселини, а не с три, както е при мазнините. Третата алкохолна група на глицерола е свързана не с мастна, а с фосфорна киселина (от тук и термина фосфолипиди). Фосфатидите взимат участие в изграждането на всички клетъчни мембрани, както участват във всички вътреклетъчни компонентни мембрани. Например клетъчната мембрана е образувана с участието на фософолипиди, но и вътре в самата клетка, двойния слой мембрани на митохондриите също е образуват от фосфолипиди. Т.е. те имат структурна роля в оргранизма.

Холестерол

Холестеролът е едновалентен алкохол с по-сложна структура(перхидрофенатрен, кондензиран с циклопентан). Възрастният организъм може сам да си образува холестерол, като количество. Холестеролът е жизнено и важно съединение по много причини. Не мислете, че като се говори за холестерол, той има само вреди върху организма ни. Напротив, вижте обратното:

• холестеролът взима участие в изграждането на почти всички видове клетъчни мембрани. Доказано е, че именно холестерола помага на двойния слой фосфолипиди в мембраните да не слепва, при ниски температури на атмосферата

• холестеролът е източник за синтеза на жлъчните киселини, без които е невъзможно смилането и усвояването намазнините

• холестеролът е химичния предшественик за синтезата на всички стероидни хормони (мъжки и женски): тестостерон, естроген, прогестерон, кортизол и други.

• холестеролът служи като предшественик и за синтезата на витамин D3

Да – холестеролът обаче може и да е опасен за нас. Или заради безразборно хранене, нерационално такова, или заради усилена синтеза от черния дроб, холестерола може да запуши кръвоносни съдове – атеросклероза. В тези случаи, поради нарушение в нормалното кръвоснабдяване на мозъка и миокарда, здравните рискове са особено големи и за съжаление често срещани. Прилагането на хранителна програма (диета) е задължителна, плюс някои суплементи за намаляване на холестерола, без употреба на статини.

Обратно към раздел “Анатомия и физиология”

Човешкият организъм е изграден от множество клетъчни съставки (клетъчни органели) от съвсем различен порядък: по-сложи (ядра, митохондрии) и по-елементарни (мембрани, цитоплазма и пр.). Последните структури пък са изградени от специализирани биологични молекули (биополимери). Различаваме 4 основни типа градивни биомолекули:

• нуклеинови киселини (ДНК, РНК)

• белтъци (протеини)

• липиди

• въглехидрати (захари)

Биомолекулите не само, че изграждат организма, но в хода на биохимичните реакции доставят и необходимата енергия за всички жизнени процеси и функции. С други думи, те не имат само пластична (градивна) функция, но и енергетична (енергодоставяща) функциии. Не е за учудване, че основните типове хранителни вещества, които са важни за фитнес целите ни, са всъщност гореизброените биомолекули. Изключение правят само нуклеиновите киселини: въпреки своето фундаментално значение, те нито доставят енергия, нито са и фундамент на нашата храна. Която ако трябва да я разглеждаме просто като неспортуващи хора, защото сред вас читатели мои има и такива, чрез нея ние оцеляваме на тази планета. В самата храна нуклеиновите киселини се съдържат в изключително малки стойности. Точно поради тази причина, всеки организъм сам преценява колко и кога да синтезира (самообразува) нуклеинови киселини. Може би тук е една от причините за нашите индивидуални различия и темпа с който се променяме, ако сме на режим на хранене и тренировки.

Задължен съм да обърна внимание и на още два вида биомолекули:

• витамините

• хормоните

Въпреки огромната им роля, тяхното количество в човешкият организъм е нищожно малко. Витамините основно се доставят чрез храната, докато хормоните се изработват според нуждите на тялото, от жлезите с вътрешна секреция. И не накрая, редица минерални съединения и разбира се водата, също спадат към абсолютно необходимите съставки на човешкия организъм!

Данни за състава на човешкия организъм (с оглед на споделеното специално за вас до тук) съм визуализирал на ето тази схема. От нея се вижда в какви количества са представени главните типове биомолекули, от които е изграден човешкия организъм. Данните са за 70-килограмов мъж – избрах този пример, защото е доста разпространен и ще придобиете повече представа:

60% тялото средно е вода. Това определя и показва нейното огромно значение! Водата има роля за вътреклетъчната среда – мястото, в което протичат клетъчните процеси, както и водата е основна съставка на кръвта и междутъканната течност. Важността на водата във спорта и диетите е повече от огромна. Виждате това сами. Вторият главен компонент това са белтъците. Те възлизат на 15% от масата на тялото. Още от сега трябва да подчертаем, че белтъците изграждат всички клетъчни структури. Хранене бедно на протеини може да предизвика сериозни отклонения от нормалното функциониране на човешкия организъм. Белтъците са също така и молекулярните инструменти, чрез които всъщност се реализират всички жизнени функции.

Така например хемоглобинът е белтък, който пренася кислород до всяка клетка. Ензимите са белтъци, които ускоряват (катализират) всички биохимични реакции и участват в управлението на обмяна на веществата. Миозинът и актина са белтъци, които осъществяват мускулното съкращение. Имуноглобулините и интерферона са белтъци и списъка всъщност е доста голям, сами виждате, че примери могат още да се дават.

Липидите са съединения, които са доста разнообразни по своя химичен характер и свойства. Една сравнително по-малка част от тях – фосфатидите, участват заедно с холестерола в изграждането на всички клетъчни и вътреклетъчни мембрани. По-голямата част от липидите обаче са мазнини, представляващи един почти неизчерпаем енергиен резерв. От същата тази схема, за фитнес любителите е важно да знаят, че % мазнини в тялото, за здрав организъм се приемат 12-те процента съдържание – мазнини в цялото тяло. Това включва подкожни, междумускулни и междуорганни мазнини.

Въглехидратите са в малко количество. Тяхната роля е главно енергийна. Те са съсредоточени главно в мускулите, черния дроб под формата на гликоген. Един резервен полимер на глюкозата.

Нуклеиновите киселини от своя страна са в нищожни количества, но с огромна роля за човешкия организъм. ДНК и РНК са отговорни за наследствеността и развитието на човешкото тяло. РНК са ангажирани със синтеза на всички белтъци, а ДНЛ с тяхното проявление – генетична характеристика и краен образ и облик – ние, като хора.

Минералните соли (основно под формата на катиони и аниони) играят роля при поддържане на осмотичното налягане в клетките и тъканните течности, както и при процеси като възбудимост и проводимост, типични за нервната и мускулна тъкан. Участват в регулацията на хормони, ензимна активност – виждате и тук доста сериозна работа се отрежда на минералните соли. Което означава, че те не са за подценяване. И тук, храната, бедна на минерали (основно чрез зеленчуци) води до промени в нормалната скорост и функциониране на тялото.

От казаното до тук, става ясно, че клетката е сложно организирана система. Но колкото и да е сложна и тя е изградена от молекули. Тези молекули са особени, те са типични за живата материя, поради което се наричат биомолекули.

Обратно към секцията „Анатомия и физиология“.