хормони // Tag

Tag based archive
05 ян.

В навечерието на моя професионален 10-годишния юбилей, на моята компания, предлагам на вашето внимание новите уелнес услуги, които са публикувани в официалния онлайн магазин на компанията ми. Това са хранителни програми и фитнес програми при установен рак, диабет, аутизъм, безплодие, сколиозни и гръбначни изкривявания, остеопороза и други.

Можете да разгледате всички мои предложия, абонаментни програми и категории услуги в този линк тук.

Чисто нови са уелнес услугите ми при (изготвяне на фитнес програма и диета) установени:

  • сърдечно-съдови заболявания
  • хормонални проблеми
  • костни заболявания
  • вегетарианство и веганство
  • емоционални проблеми

Обратно към „Начална страница“.

25 юли

Ендокринните жлези са много добре кръвоснабдени съдове, чрез които се пренасят произведените от тях хормони. Хормоните имат различен химичен състав. При нас, хората, представители на гръбначните животни, те са групирани в 4 основни категории:

  • производни на аминокиселини
  • белтъчно пептидни
  • гликопротеид
  • стероиди

При безгръбначните животни се срещат хормони и с друг химичен състав – естери на ненаситени мастни киселини, производни на пурините химични вещества и други. Споделям това, просто за ваше сведение. Виждате вече, как аз излагам моята информация – правя паралел. Биологическото ми образование и работата над много литература даде следните мои знания, споделям ги с вас:

Във връзка с химичният състав на хормоните, които произвеждат ендокринните ни жлези и клетки, те имат характерно устройство. Жлезните клетки, синтезиращи хормони от първата група (моля вижте класификацията ми по-горе) имат белези сходни на екзокринните клетки, синтезиращи белтъчни клетки. Добре е да се направи този паралел, не мислите ли?

Например, в бета клетките на Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза, които образуват хормона инсулин, зърнестият ендоплазмен ретикулум е изключително добре развит. По-слабо е представен комплекса на Голджи.

Хормоните там се складират в зърна със сферична или яйцевидна форма, най-често с размери 100-300 нм. Зърната са покрити от липопротеидна мембрана и имат висока електронна плътност. Само една скоба отварям, във връзка с диетиката, за всички тези процеси е нужна енергия, която ние набавяме от храната. С цел абсолютната ни суета, не трябва да позволяваме рязко ограничаване на калориите. Запомнете това! Иначе сами си причиняваме кое? Болестите – хормоналните.

При наличие на стимули, тези зърна си изливат в кръвта чрез процес, наречен екзоцитоза – навън. Сходно е устройството и на алфа клетките в Лангерхансовите острови, образуващи хормона глюкагон.

Както и на клетките в аденохипофизата, при които размерите размерите, разположението и броят на гранулите и органелите варират във връзка със синтеза (образуването) на различни хормони. Към жлезите произвеждащи хормони към втората група, от моята класификация, принадлежат щитовидната жлеза. Нейните жлезисти клетки имат кубична форма и са подредени в един пласт, който заобикаля централната празнина в отделните фоликули.

Зърнестата ендоплазмена мрежа в тях е добре развита. По широките й цистерни, синтезираният белтък се пренася до комплекса на Голджи, където се свързва с въглеродни групи и йод и се сформират секреторни зърна. Последните се изнасят бързо чрез екзоцитоза в празнината на фоликулите в обща колоидна маса. При нужда, клетките поемат обратно чрез ендоцитоза известно количество от складирания колоид. И тъй като колоида е основно вода, понякога, задържането ни на вода в междукетъчното и вътреклетъчно пространство е задължителен процес.

Затова, отново си отворих една скоба, трябва да се консумира много вода, за да се задоволят многото, забележете, клетъчни нужди. Иначе, както казах по-горе, сами си спираме клетъчните механизми. При съдействие, връщам се на темата, лизозомите в клетките се оформят основните хормони – тетрайодтиронин и трийодтиронин, които през мембраната на клетъчната основа се изливат в капилярите.

Видове хормони

Хормони, според тяхната структура

  • производни на аминокиселините
  • белтъчно пептидни
  • гликопротеиди
  • стероиди

В същият този материал, аз ще изложа и начините за стимулация на тези групи хормони, тъй като за нашите фитнес резултати, най-важно е да знаем как, нали така? Сухата теория остава неприложима, ако не знаем как да се приложат всички тренировъчни и хранителни похвати.

В което се състои именно моята работа – тази на професионален фитнес треньор и диетолог.

Класификация на основните хормони

I. Производни на аминокиселините

1. а. Тирозинови

Норадреналин, адреналин. Образуват се в едни клетки, хромафинни, в сърцевината на надбъбречната жлеза. Клетките са разположени до коремните и гръдни спинални ганглии – т.нар. парагагнглия. Основните биологични ствойства са да повишават кръвното налягане и ускоряването на сърдечния ритъм. Повишават разграждането на мазнините (липолиза) и на гликогена, за получаване на глюкоза (гликогенолиза).

2. а.Тироидни хормони (тироксинтетрайодотиронин – Т4; трийодотиронин – Т3)

Образуват се в щитовидната жлеза, във фоликулните клетки. Повишават метаболитната активност на повечето клетки и регулират развитието на организма, като цяло.

2. Тритпофанови

2. а. Мелатонин

Образува се в епифизата, в пинеалоцитите й. Този хормон влияе върху концентрирането на меланиновите зърна около ядарото на меланоцитите. Мелатонинът подтиска гонадотропното действие на аденохипофизата.

II. Белтъчно пептидни и гликопротеидни хормони

1. Къси пептиди

1. а. Либерини (релизинг фактори)

Образуват се в невросекреторните клетки в хипоталамуса. Тези релизинг фактори стимулират синтезата на огранотропни хормони в аденохипофизата.

2. а. Станини

Образуват се в невросекреторните клетки на хипоталамуса. Подтискат синтезата на органотропните хпрмони в аденохипофизата.

3. а. Вазопресин

Натрупва се в неврохипофизата. Повишава кръвното налягане, увеличава реабсорбцията на вода в бъбречните каналчета.

4. а. Окситоцин

Натрупва се в неврохипофизата. Стимулира сикратителната дейност на гладката мускулатура.

2. Полипептидни белтъци

2. а. Адренокортикотропен хормон (АКТХ)

Образува се в аденохипофизата, в бета клетките й. Стимулира синтеза на стероидни хормони в кората на надбъбречната жлеза.

2. а. Соматотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, в алфа клетките й. Стимулира синтеза на соматомедин в черния дроб, който предизвиква растежа на мускулите и костите. Влияе върху белтъчната синтеза, липидния и въглеводородния (въглехидратен) метаболизъм.

3. а. Лутеотропен хормон (ЛТХ) пролактин

Образува се в аденохипофизата, в т. нар. епсилон клетки. Предизвиква отделянето на прогестерон от клетките на жълтото тяло. Стимулира синтезата на секрет в млечните жлези.

4. а. Паратироиден хормон (ПТХ) паратхормон

Образува се в паратироидната жлеза и повишава нивото на калций в кръвта.

5. а. Калцитоцин

Обазува се в щитовидната жлеза, в парафеликулните й клетки, потиска и спира разграждането на костната тъкан (важен момент при борба с остеопорозата) от остеокластите и по този начин понижава калция в кръвта.

6. а. Глюкагон

Образува се в Лангерхансите острови в задстомашната жлеза – в нейните алфа клетки. Увеличава кръвната захар, стимулира катаболизма на белтъците и захарите.

7. а. Инсулин

Образува се в Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза, в нейните бета клетки. Понижава нивото на кръвна захар, отвеждайки я за образуване на гликоген и увеличава синтезата на белтъците.

8. а. Секретин

Образува се в клетките на чревния епител, в Д клетките му. Регулира секреция на стомашен сок.

3. Гликопротеиди

3. а. Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ)

Образува се в аденохипофизата. Стимулира растежа и развитието на яйчните фоликули и синтезата в тях на естрадиол. Стимулира сперматогенезата в семенниците.

4. а. Лутеинизиращ йормон (ЛХ)

Образува се в аденохипофизата, стимулира узряването на овоцитите, овулацията и образуването на жълто тяло. Стимулира синтезата на тестостерон в интерстициалните жлези на семенниците.

5. а. Тиреотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, стимулира синтезата на тироидни хормони в щитовидната жлеза.

III. Стероиди

1. Прегнанови

1. а. Кортикостероиди – кортизол, кортикостерон;

Образуват се в клетките на кората на надбъбречната жлеза, регулират въглехидратния, мастния и белтъчния метаболизъм, потискат имунниците реакции.

1. б. минералкортикоиди – алдостерон и др.

Образуват се в клетките на външната зона на коровата част на надбъбречната жлеза, стимулират задържането на натрий в кръвта и извеждането на калий и водород.

2. а. Прогестин и прогестерон

Образува се в жълтото тяло. Предизвиква промени в матката.

2. Андростанови (С 19-стероиди)

2. а. Андрогени: тестостерон

Образува се в интерстициалните жлезни клетки в семенниците, в клетките на вътрешната зона на коровата част на надбъбречната жлеза. Стимулира мъжката полова система, има силно анаболно влияние върху различни тъкани, не само мускулната, както и върху органите.

3. Естранови (С 18-стероиди)

3. а. Естрадиол

Образува се във фоликулните клетки на яйчниците. Стимулира развитието и поддържането на женксите полови белези, стимулира узряването на овоцитите.

Как да провокираме жлезите ни, за да се образуват тези хормони?

Човешкото тяло е „програмирано“ така, че да улавя външните и вътрешни сигнали. Те определят какво количесво и кога от съотсветен хормон да отделим (образуваме). Например, при стрес, се отделя основно кортизол. При преяждане с въглехидратни храни и непълноценни въглехидрати – инсулин. Примерите могат да продължат минавайки през всички тези споманти хормони, вече. Но … най-важният въпрос за нашите фитнес цели и уелнес е „Как?“ Как? И … как?

Тъй като и фитнес тренириовката и диетата ни са вид стрес за организма, то те определят кои хормони ще се отделят в повече (тестостерон, соматотропин), кои ще се подтискат (кортизол), кои временно ще стимулираме (алдостерон, инсулин), за да имаме непрекъснат прогрес, фитнес резултати.

В моята практика, аз категорично отказвам да давам откъсачни съвети, ей така с 1-2 изречения, защото самото описание на всички хормони отне повече време, сами виждате. Дори тази информация крие риск да ви обърка, или да ви покаже колко малко знаете или да ви покаже наистина колко знаете. Но … изглеждаме такива, каквато всъщност е храната ни и фитнес тренировките ни. Какъвто е нашия собствен път и начин на живот. И за да не изглеждаме добре, за да продължавате да не се харесвате, определено нещо в подхода ви, като пакет – фитнес и хранене, куца много сериозно. При всички положения вие нямате хормонален проблем – нали така сега е модерно да се казва?

Именно в тази връзка, аз още в началото на моята кариера – преди 15 години, започнах да изследвам факторите, които стимулират жлезите ни, да произвждат тези хормони. Те са два:

  • храна
  • фитнес тренировки (начин на живот)
  • начин на живот

От това, дали се прави всичко като по учебник, мога смело да заявя, че за 60 дена, аз мога да преобразя всяко едно тяло. А след това, въпрос на последователност, стаж и мотивация е, аз да го усъвършенствам и „изпиля“ до неузнаваемост. Защото спестявам всичкото това незнание и прилагам всички мои активи в действие – похватите ми.

Обратно към раздел „Анатомия“ и „Физиология“ на човешкото тяло.

08 сеп.

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашна жлеза). Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони.

Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите като всичко това води до и превръщането й (на глюкозата) в гликоген.

Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние – диабет. Инсулинът е открит в началото на 20 век от румънския д-р Николае Паулеску в Париж (нарича го панкреатин), но до 2004 г. заслугата за откриването му са приписвани на канадеца Фредерик Бантинг, който пръв е инжектирал инсулин на човек.

Инсулинът представлява протеинов хормон с молекулно ниво на мономера 6000. Съставен е от 5 вида химически елемента:

    • въглерод (C) – 53.8%
    • кислород (О) – 21.7%
    • азот (N) – 14.3%
    • водород (H) – 6.4%
    • сяра (S) – 3.2%

Като любопитен факт, свързан с физико-химичните му свойства, ще спомена, че инсулина може да изкристализира в подходяща среда, в чийто случай съдържа и цинк (Zn) в количество 0.3%.

Един от най-важните хормони, който трябва да регулирате чрез ествествени механизми (хранене, лайфстайл и т.н.), за да имате фитнес визия и крепко здраве, това е инсулинът! Този хормон, основно се дискутира и разглежда в теми като диабета например и тук аз ще го разглеждам като хормон, който насочва глюкозата в мускулите. Т.е. хормон с изцяло анаболна функция за човешкото тяло.

Биосинтез, складиране, секреция, транспорт и екскреция на инсулин

Инсулинът, като диетолог и уелнес консултант, аз го разглеждам като изцяло функционален хормон. А като фитнес треньор – с действие, подобно на растежния хормон. Повтарям – подобно. С други думи, използвам функционалността му, чрез диетата и действието му, за да работя в полза на визията на телата на моите фитнес клиенти и дори болните от диабет, които не искат:

  • замаяност
  • глад
  • хипогликемия
  • умора
  • депресия

Биосинтезата на инсулин най-вероятно се осъществява по схемата за синтезиране на протеини изобщо. Има данни, че в тези случаи, необходимите аминокиселини се активират и пренасят от РНК до рибозомите на клетката, където се свързват с РНК , за да се подредят в определен ред и се свържат полипетидните вериги А и Б (виж схемата по-горе) на инсулина.

Освен, че инсулинът увеличава усвояването на хранителните вещества, мускулната хипертрофията и подкожната мазнина, инсулинът има и други функции. Те са значително по-малко известни:

  • инсулинът отпуска мускулите на кръвноносните съдове, карайки ги да се разширяват, а така до мускула достига повече глюкоза, амоникиселини и други вещества.
  • инсулинът оказва роля и върху дълголетието! Учените откриха, че когато нивото му се поддържа ниско, (използвани за изследването са различни животни) с 50 % се увеличава продължителността на живота! Механизмът на този антиостаряващ ефект не е точно установен, но се предполага, че постоянното сигнализиране на клетките от инсулина (вижте още веднъж видеото) с времето разбива здравето им и скъсява дълголетието. Поддържайки нивото му ниско и умеейки да манипулирате инсулина ще усвоите част, ако не и всичките похвати за по-дълъг живот!

Инсулинът насочва глюкоза в три направления:

  • към мастните клетки – в тях инсулина засилва усвояването на глюкоза и мазнини, което е причина тялото да отлага повече мазнина.
  • към кръвоносните съдове – инсулина подтиква мускулите на кръвоносните съдове към отпускане, което причинява разширяването им и така до мускулите на тялото достига повече кръв.
  • към мускулите – в мускулните клетки инсулина подобрява усвояването на глюкозата и аминокиселините и стимулира синтеза на протеин!

Отделно, инсулинът намалява разграждането на мускулна тъкан, стимулирайки по този начин растежа. А как може инсулина да е вреден за нас? Ами, ако позволим, глюкозата да навлезе в мастните клетки – видяхте, това е един от 3-те варианта и пътища, нали? Когато инсулинът се синтезира от панкреаса, той отделя сигнал, който казва на тялото, че току що е било захранено. Тъй като винаги се опитва да пести енергия, то спира да гори отложените мазнини и се насочва към хранителните вещества, които току що са били приети.

И когато инсулинът влезе в мастните клетки, увеличава усовяването на глюкозата и мазнините и кара тялото да отлага повече мазнина! Неприятно, но вероятно се е случило поне веднъж във вашето тяло. Високото ниво на инсулин е вредно поради още една причина – когато нивото му се покачи, той (инсулина) избутва по-голямата част отр глюкозата в кръвообръщението на мускулните и мастни клетки. Това предизвиква рязък спад на глюкоза в кръвта – хипогликемия. В резултат на това енергята ви пада, тъй като гладът се засилва и ви кара да преяждате, особено с въглехидрати.

Виждате, инсулинът представлява много активен в биологично отношение хормон. Пряко или косвено, той повлиява изхода на много биохимични реакции. Определя главните роли в равитието на обменните процеси (затова се разглежда и като най-анаболния хормон в човешкото тяло). Може спокойно да се каже, че няма област на метаболизма, в която да не е намесен инсулина и неговото регулиращо влияние.

Биологическият ефект на инсулина в най-общ смисъл е анаболичен, насочващ обменните реакции на клетката към процеси на синтез и складирване на по-сложни и богати на енергия съединения. Острият или хроничния инсулинов дефицит има за резултат активиране на катаболните процеси и отпадане на редица синтетични функции в клетките. Всичко това определя инсулина като основен и важен регулатор на обмяната на веществата, без който живота е немислим.

Най-добре проучен е ефектът на инсулина върху въглехидратната обмяна. Той стимулира оксидацията на глюкозата и в двата цикъла – гликолитичния и пентозния. Катализира синтезата на гликоген и олигозахариди в тъканите и съдейства за освобождаването и използването на химическа енергия, акумулирана във въглехидратите. Този ефект на хормона инсулин е налице по време на хипогликемия през период, когато самата инсулинова инфузия поддържа хипогликемия, когато последната е компенсирана с трайна инфузия на глюкоза и при състояние на хипергликемия.

Инсулинът съдейства за образуване и доставяне на редица продукти, абсолютно необходими за нормалното протичане на междинната обмяна – пирогроздена киселина, фосфоенолпирогроздената киселина, НАДФ-Н2 и други.

Ефект на инсулина върху мастната обмяна

Установено е със сигурност биологическото влияние на инсулина върху мастната обмяна на веществата. Той като хормон, стимулира синтеза на мастни киселини и масти, като за това са необходими малки дози от хормона. Но все още се дискутира дали ефекта на инсулина върху мастната обмяна е първичен или вторичен резултат.

Ефект на инсулина върху протеиновата обмяна

протеиносинтетичното действие на иснулина е доказано и играе голяма роля в начина, по който този хормон повлиява метаболизма на организма.

Ефект на инсулина върху междинната обмяна

Това е вторичен процес и зависи от намалената доставка на продукти от гликолитичния цикъл, поради недостатъчна оксидация на глюкозата.

Ефект на инсулина върху електролитната и водна обмяна

Инсулина има въздействие върху фосфорната обмяна и се свързва с въглехидратната обмяна. При понижение на кръвната захар паралелно намалява и органичния фосфор в кръвта, а се увеличава този в клетките. Инсулинът въздейства и върху върху количеството серумен калий, като го излтасква към вътрешността на клетката (главно в мускулите) и понижава нивото му в кръвта. Паралелно с това е намалено задържането на натрий в тъканите. Точно заради това се увеличава водната задръжка в тъканите.

Ефект на инсулина върху обмяната на някои органи

Инсулинът играе роля в обмяната на вещества в черния дроб. Всичко тук се свързва с гликогеновата синтеза, липосинтеза, кетогенеза, неоглюкогенеза и уреосинтезата. Глюкозата преминава свободно през клетъчната мембрана на чернодробните клетки. При инсулинов дефицит е намалена именно глюкозната утилизация (оползотворяване), увеличава се глюкозния дебит, намалява количеството чернодробен гликоген, понижава се синтеза на мастни киселини и протеин, увеличава се продукцията на кетотела.

Ефект на инсулина върху обмяната в скелетната мускулатура

Инсулинът усилва утилизацията на глюкозата, синтезата на гликоген и олигозахариди, инкорпирането на аминокисели в протеини, а подтиска липозата, доколкото тя съществува в този вид тъкан.

Ефект на инсулина върху други структури и тъкани

    • Мастната тъкан се отличава с най-голяма чувствителност спрямо инсулина. Тук ефектът му е изразен главно върху липосинтезата и подтискането на липолизата.
      • В лактираща и нелактираща млечна жлеза, инсулинът оказва почти целия комплекс от въздействия. Инсулинът също така усилва утилизацията на на глюкоза в

    левкоцитите

      .
    • Очната леща също е много чувствителна към инсулин.
  • Кръвно-ликворната бариера е също чувстителна към инсулин и въздействието му, което е основно фокусирано в посока пропускливостта на глюкозата.

Инсулинът въздейства и влияе върху мозъчната дейност, бъбречната тъкан, тънките черва и други структури на човешкото тяло.

Механизъм на действие на инсулина

1. Стимулиране на трансмембранният транспорт

Инсулинът продвижва (пренася) глюкозата и структурно сходните (аминокиселините) с нея захари от екстрацелуларната към интрацелуларната среда. По този начин се улеснява достъпът на захарите към метаболизиращите я ензимни системи, разположени в цитоплазмата. Това стимулира глюкозната утилизация и всъчки свързани с нея метоболитни процеси.

2. Стимулиране на ензима хексогеназа и други ензимни системи

Ефекта на инсулина върху хексогеназата не е пряк, а косвен. Той се изразява в отстраняване инхибиторния ефект на този ензим върху хипофизата и надбъбречната кора.

3. Стимулиране на протеин синтезата

Това е основния механизъм на действие на инсулина. Стимулирането на протеинсинтезата и инкорпорирането на аминокиселини в белтъци представлява със сигурност доказан ефект на инсулина и не зависи от ефекта му върху въглехидратната обмяна. Затова този хормон се разглежда като най-анаболния хормон в човешкото тяло – и за жената и за мъжа.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

18 май

Познанията върху това, как влияе храната (диетата) и физическите натоварвания, върху цялата ни собствена ендоркинология, е най-ценния актив свързан дори и със въпросното здраве, към което всеки се стреми.

Много хора, когато тренирам в залата ме питат:

Бел, как да махна мазното … много ме дразни, кажи нещо?

Как мислите, ще се справя ли с 3-4 изречения, как мислите? Моята работа изисква сериозни познания в сферата на ендокринологията, но в качеството ми на биолог! Считам, че само и единствено упражняван контрол над някои хормони, които нашето тяло произвежда, може да катализира процеса на мускулна хипертрофия и загуба на мазнини. Респективно, по същият начин не мога да отговоря кратко и съдържателно и на друг въпрос:

Тренер, как да кача само чисти мускули и изразя тялото си?

Наистина, няма как да разберете с няколко думи, затова сядам да изложа пред вас цял материал, посветен на хормоните и тяхното влияние в организма ни. Да сме релефни и да покачваме качествени и чисти мускули по едно и също време не е невъзможна мисия. Това става, когато няшите хормони са в баланс. Но кой е хормоналният профил, който поддържа обмяната в стойности способни да изгарят мазнини? Тук съм дал 6-те основни хормона, които трябва да знаем.

Инсулин

Действие

Стимулира натрупването на мазнини, но в същото време създава анаболно състояние необходимо за мускулен растеж.

Какво да направите?

Да поддържате нивото на инсулина колкото се може по-ниско в периода на почивка (когато не сте активни) и да го повишавате след фитнес тренировка.

Защо искате да направите това?

Ниското ниво на инсулин по време на почивка изгаря мазнините през времето, когато конктролираме калориите. Увеличаването им около времето за тренировка предпазва от мускулна загуба и поддържа анаболните процеси в тялото (мускулният растеж).

Как да направите това?

Придържайте въглехидратите ниски през по-голямата част от деня. Употребявайте зеленчуци с ниско въглехидратно съдържание и източници на протеин без мазнини, като яйчни белтъци, птиче месо, риба, телешко месо или протеин на прах. Преди и след тренировка, можете да увеличите въглехидратите с протеин. Обикновено често препоръчвам да се приемате по около 4.4. грама въглехидрати за кг тегло и 6.6 грама отново, умножено за кг тегло, въглехидрати след фитнес.

Тестостерон

Действие

Тестостерона изгражда сила и рамери.

Какво трябва да направите?

Поддържайте нивото на тестостерон високо, колкото се може по-дълго. Диетата във всичките й форми се стреми да свали нивото му, затова вие се стремите към обратното. Колкото повече тестостерон, толкова повече сила и рамери ще имате. А не искате да сте плоски като талпа, нали така?

Защо искате на направите това?

Спадането на нивото на тестостерона понижава стойностите в метаболизма. Една от причините да става това е хормона на растежа. По принцип, когато тестостерона намалява, хормонъ на растежа също спада, а той е известен като „хормон изгарящ мазнините“.

Как да направите това?

Има два начина да стимулирате тестостерона, докато сте на диета. Първо, повишете приема на диетични мазнини в два до три дена в седмицата! Дръжте въглехидратите под контрол. Да, вярно е да не се прекалява с мазнините, но това да „отрежете“ полезните мазнини, стига моля ви – за дамите например, това ще сложи край на месечният им цикъл, а за мъжете – включително и либидото. Затова, задължително яжте мазнини!

Това предпазва спада на количествата тестостерон. Втората радикална стъпка е да се увеличат двойно, че и тройно в един от дните въглехидратите. Точно затова нивата на растежен хормон и тестостерон ще ви бъдат високи!

В тези диети, които съм разработвал във времето при работа с клиенти, въглехидратите се повишават. Това покачва нивата на инсулин. Това от своя страна пък намалява свързаният хормон глобулин (ССХГ). Последният прилепва към тестостерона в кръвта и циркулира с него. Неговият основен ефект е колко тестостерон в края на краищата стига до тъканите? Забележете това!

Повишаването на инсулина разгражда ССХГ от тестостерона и позволява този „свободен тестостерон“ да стигне до тъканите, включително и мускулите по-добре от свързания със ССХГ и по-добре да стимулира максималния мускулен растеж. Този растеж повишава метаболизма и допринася за по-доброто изгаряне на подкожни мазнини.

Хормон на растежа

Действие

Хормонът на растежа поддържа изгарянето на мазнините. Това, което е по-важно, е че едновременно с това се съхранява мускулната тъкан.

Какво трябва да направите?

Да повишите нивата на хормона на растежа.

Защо искате да направите това?

Да запазите мускулите си, докато сте на диета. Така съхранявате активната мускулна маса, което е ключов момента по време на диета и е важно и зависи от метаболизма ви. Повишението в нивата на растежен хормон, повишава процесите на топене на мазнини.

Как да направите това?

Можете да стимулирате отделянето на хормона на растежа с някои хубави формули на хранителни добавки. Специфичните фитнес тренировки повишават също нивото на растежен хормон.

Кортизол

Действие

Кортизолът е един особен хормон. Той помага да се изгорят телесните мазнини, но когато е в голямо количество, изгаря вместо мастите, вашите мускули. Когато например гладувате, вие отделяте кортизол и неговите нива стават над нормата. Тогава, вие не отслабвате за сметка на подкожни мазнини, а горите мускул. Затова 2-3 дна глад и се свличате с 3-4 килограма надолу. Но това са точно около 2 кг вода и 2 кг мускул. След което, „Йо-Йо“ ефекта ви е налице, и не възстановявате 2 кг мускул, а 2 кг мазнина в повече.

Какво трябва да направите?

Да подтискате кортизола и да не излиза от границите на разумното.

Защо искате да направите това?

Излишъкът от кортизол за по-дълъг период от време изграя (катаболизъм) повече мускул, от колкото мазнина. Да не забравяме и че изгарящия мазнините метаболизъм се ръководи от мускулите.

Как да направим това?

След тренировъчния инсулинов удар, позволява да се овладее действието на кортизола. За да се постигне това, изберете си 2 дена от седмицата, когато въглехидратите са ниски и вземете след тренировка бързи (прости) въглехидрати, а също така и ориз с по-дълги зърна. Това ще поддържа инсулиновият връх. Както и това ще намали нивото на кортизол в кръвта.

Естроген

Действие

Естроген е женския полов хормон. Но той се намира и при мъжете. Повишеният естроген затруднява загубата на мазнини.

Какво трябва да направите?

Поддържане нивото на тестостерон високо, а на естрогена минимално.

Защо искате да направите това?

Съотношението тестостерон към естроген в организма се отразява и начинът, по който изглеждате. Намаляването на естрогена и повишаването на тестостерона или едновременната комбинация от двете може да доведе до по-малко телесни мазнини, по-малка задръжка на вода и повишен мускулен релеф.

Как да направите това?

Някои зеленчуци от семейството на кръстоцветните (добре че внимавах в лекциите по висши растения като студент) като зеле например, броколи съдържат съставки наречени индоли. Учените считат, че индолите намаляват общото количество естрогени в организма поради намляване на продукцията им, повишение на тяхната резорбция или съчетание на двете. Когато приемате малко въглехидрати изградете диетата на базата на кръстоцветните зеленчуци, но за всеки ден, разбира се. Трябва да има дни, в които зелето да отсъства.

Хормон на щитовидната жлеза

Действие

Хормонът на щитовидната жлеза (тиреоиден хормон) участва в изгарянето на калориите и протеиновата синтеза.

Какво трябва да направите?

Пазете нивото на тиреоидните хормони! Всички диети, без изключение водят до намаляване на тиреоидната секреция.

Защо искате да направите това?

Когато падне нивото на тиреоидните хормони, едновременно с това падат и изгорените калории и протеиновата синтеза. Това е процесът, при който организма взема аминокиселините от храната и ги превръща в мускулна тъкан.

Как да направите това?

Изоставяйте диетата си веднъж на всеки 16-20 дена! Продължителната диета понижава нивото на тиреоидните хормони. „Излъжете“ организма си с други думи. Така „той“ ще повярва, че е дошъл краят на диетата, ограничена от към калории, заради което трябва да прави икономии на тиреоидно ниво.

Заключение

Когато знаете как да манипулирате хормоните, вашата диета ще бъде много по-ефективна. Проучете опасностите на всяко действие, което предприемате, за да получите по-добри фитнес резултати. Не забравяйте, че дълготрайната диета (малко калории, малко понякога въглехидрати и мазнини) носят на вашия организъм съобщение за необходимост от икономии, вместо намаление на мазнини. Прекъсвайте от време на време, след 3-ия месец вашата диета за по ден-два. За да продължите с резултатите.

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.

24 ян.

Образуване (биосинтез) на стероидни хормони

У висшите животиснки видове, какъвто е човека (Homo sapiens recens), от холестерола се синтезират стероидните хормони. Синтезният път минава през прегненолон и прогестерон.

Прогестеронът (хормон на жълтото тяло) заема ключова позиция при синтезата на всички останали стероидни хормони. Затова, въпреки че по действие е женски полов хормон, той се намира навсякъде, където се синтезират стероидни хормони (например в кората на надбъбречните жлези), по-нататък се вижда, че синтезата на женските полови хормони (естроген и естрадиол) минава през мъжкия полов хормон тестостерон.

Превръщането на холестерола в прегненолон предвижда едно скъсяване на страничната верига в молекулата му на 17-то място с 6 въглеродни атома. Това става, като въглеродните атоми 20-ти и 22-ри се хидроксилират и след това връзката между тях се разкъсва окислително – отделя се алдехид на изокарпоновата киселина. По-нататък прегненолонът (който не притежава биологична активност) се окислява на 3-то място до една кетогрупа, а двойната връзка се премества от 5-то на 4-то място. Прогестеронът е вече хормон, а заедно с това и изходно съединение за синтезата на всички останали стероидни хормони.

Стероидните хормони могат да се разделят в три групи, според броя на въглеродните атоми в молекулата:

  • стероидни хормони с 21 атома
  • стероидни хормони 19 атома
  • стероидни хормони 18 атома

Заслужава внимание един факт: това деление съвпада с биологичната класификация на тези хормони. 21 С-стероидните хормони (с изключение на прогестерона) се продуцират в кората на надбъбречните жлези и имат метаболитни регулаторни ефекти (кортикостероиди); 19 С-стероидните хормони са мъжките полови хормони, а 18 С-стероидните хормони са женските полови хормони. (Със „С“ се отбелязва въглеродните атоми, в строежа на молекулата)

Непосредствено от прогестерона се получават 21 С-стероидните хормони. Това става в кората на надбъбречните жлези, затова се наричат още кортикостероиди. Всички те имат като характерен белег запазени кето групи на 3-о и 20-о място и двойна връзка на 4-о място. Превръщането на прогестерона в кортикостероид се свежда до въвеждане на хидроксилни групи. Три места могат да се хидроксилират – 11-то, 17-то и 21-во!

Първото производно на прогестерона е 21-хидроксипрогестерон, наричан обикновено 11-дезоксикортикостерон. Хидроксилираният на 17-то място прогестерон – 17-алфа-хидроксипрогестерон не притежава все още биологична активност и може по-нататък в биологичната верига да бъде хидроксилиран на 21-во място.

Интересен е алдостеронът. Това е кортикостероид с мощен анаболен (изграждащ) ефект. Той е от групата на 17-дезоксикортикостероидите, а метиловата група е въглероден атом 18 е окисленадо алдехидна. Ето кратко експозе за алдостерона:

Проблемите, свързани с въздействието на алдостерона върху натрия, се отнасят и до калия. Освен това, той стимулира изхвърлянето на плазмен калий. Трябва да отбележим, че без наличие на алдостерон в урината се отделя много малко калий. Под въздействието на алдостерона изхвърлянето на калия се увеличава до 40-50 пъти! Бъбреците се подлагат на огромен стрес, тъй като са принудени да филтрират повишени количества! Съществува и проблемът с осмотичния дисбаланс между вътрешността на клетката и околната среда, което води до множество здравни проблеми.

Нека си припомним, че трябва да се поддържа равновесието и правилното съотношение между количествата на натрия и калия, за да се осигури правилно физиологично функциониране. Всяко нарушаване на този крехък баланс, предизвикано от намаляване или увеличаване на количествата на тези елементи в клетката, ще предизвика сериозни проблеми. И така, макар в много отношения алдостеронът да играе ролята на пазач, действието му може да предизвика и разруха и опустошение. Тук можем да кажем: избягвайте ситуации, при които се отделя този добронамерен, но много опасен хормон.

Надбъбречната жлеза съдържа малки количества стероидни хормони, но тя секретира всяка минута неколкократно по-големи количества от съдържащите се в нея. На ден се отделят от 15 до 30 мг хормони. Това говори за една наистина интензивна биосинтеза.

Натрупването на кортикостероидните хормони в организма води до неприятните последици на хормонална хиперфункция. Затова организмът ги екскретира (изнася), като предварителни ги метаболира (превръща) до биологично неактивни вещества: кето групата на 3-то място се редуцира до хидроксилна (в алфа позиция) и се хидрогенира двойната връзка ан 4-то място (водоротът на 5-то място обикновено е в бета, рядко в алфа позиция). Малка част от тези наситени биологично неактивни 3-ол производни се свързват с глюкуроновата киселина и се отделят с урината като глюкурониди.

По-голяма част губят въглеродните атоми и получават кето група на 17-то място – така се превръщат в 17-кетостероиди – биологично неактивни вещества. 17-кетостероидите се изнасят с урината или като глюкурониди или естерифицирани със сярната киселина. По количеството им в урината се съди за интензивността на биосинтезата на кортикостероидните хормони. Трябва да се има в предвид, че един от мъжките хормони, андростеронът, принадлежи към 17-кетостероидите. Впрочем, андростерон се получава при обезвреждането и на част от кортикостероидните хормони.

Стероидните хормони с 19 въглеродни атома са мъжките полови хормони. Техният генезис е от 17-хидроксипрогестерона, който като загуби окислително странична верига на 17-то място, се превръща в мъжки полов хормон андростен-3, 17-дион. От него, чрез хидрогениране на 17-то място се получава основният мъжки хормон – тестостерон.

Стероидните хормони с 18 въглеродни атома са женските полови хормони. Съществуват химични белези на тези хормони: загуба на 19-тия въглероден атом и превръщане на пръстена А в ароматен. На 3-то място винаги притежават хидроксилна група, която вече е фенолна (с киселинни свойства). Източник за биосинтезата се счита тестостеронът. метиловата група се отстранява, като след двойно окисление се превръща в алдехидна и се откъсва, като едновъглеродна атомна частица. Най-съществени женски полови хормони са естроген, 17-бета-естрадиол и 16-алфа, 17-бета-естриол.

13 мар.

Г-н Рудолф С. бе преуспяващ ръководител на фирма. Години наред той управляваше с желязна ръка голямо предприятие, бе уважаван от враговете си и всяваше страхопочитание у подчинените си. Зад тази фасада обаче се криеше психика, раздирана от съмнения. Често Рудолф С. страдаше от депресивни настроения. Понякога му бе нужен половин ден подготовка, за да грабне телефона и да проведе неприятен разговор. Секретарките му все по-често го криеха, той все повече се затваряше в себе си.

Въпреки всеобщото мнение, че е преуспяващ и щастлив човек, Рудолф С. все повече страдаше от слабата си психика. По този повод се консултира с много лекари, но дори опитни психиатри не откриха никакво съществено заболяване. За щастие ендокринологът му препоръча да си направи хормонално изследване, благодарение на което бе уточнена диагнозата – преди много години, по време на химиотерапия по повод злокачествено заболяване, са били унищожени секретиращите клетки в тестисите и надбъбречните му жлези. И това бе причината Рудолф С. да страда от недостиг на естрадиол и ДХЕА. Заместителното лечение с ДХЕА направи Рудолф С. нов човек. Той благодари на ендокринолога си със следните редове:

Подарихте ми нов живот. Никога не съм предполагал, че човек е толкова зависим от хормоните – вчера дори успях да играя 10 часа голф – едно великолепно чувство.

DHEA (дехидроепиандростерон) – хормонът на мъжката сила

Тази субстанция с почти нечетаемо име вероятно е хормонът на мъжката сила. Той се отделя от надбъбречните жлези в количества (25-30 мг дневно), които и относително и абсолютно са многократно по-големи, отколкото на другите хормони. ДХЕА е типичен представител на стероидните хормони, с основен градивен елемент холестерол.

Количеството на отделяния ДХЕА зависи до известна степен от обема на мозъка. В кръвта на плъховете, например, този хормон на практика липсва, при човекоподобните маймуни количеството му е малко по-малко, отколкото при човека. В мъжкия организъм ДХЕА има няколко типични качества. Той намалява образуването на кортизол в организма – стресовият хормон, който също се произвежда във високи количества (10-20 мг дневно). Като естествен антагонист на кортизола, ДХЕА предпазва от загуба на енергия. Успоредно с това, блокирайки стимулиращия потенциал на кортизола по отношение секрецията на инсулин, ДХЕА навярно играе роля и при стареенето, по-точно забавя скоростта на този процес. Кортизолът, който се блокира ефективно от ДХЕА, има деструктивен ефект и по отношение на костите, мускулите и кожата. Ако в организма на един мъж секрецията на ДХЕА е недостатъчна, кортизолът не може да бъде блокиран ефективно и се стига до описаните по-горе нежелани ефекти. Може би по тази причина един от факторите за стареене е нарушеното равновесие кортизол – ДХЕА. Съвременни клинични разработки показват също, че ниските стойности на ДХЕА в кръвта са свързани с недостатъчната продукция на айказаноиди.

Ето няколко допълнителни клинични данни за хормона на мъжката сила:

  • мъже с високи стойности на ДХЕА притежават не само повече физическа сила и енергия, но имат и по-добри умствени възможности – те могат едновременно да възприемат информация от няколко източника, отличават се с трайност на запаметяването. Вероятно хормонът директно стимулира мозъка;
  • нормалните серумни нива на ДХЕА са свързани с понижен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система, както и с по-малка вероятност от фатални инциденти, свързани със сърцето и мозъка;
  • ДХЕА подпомага разграждането на мастните депа;
  • стимулира имунната система на мъжа;
  • блокира стреса и неговите последици;

Как се образува ДХЕА в организма?

DHEA и неговият основен “противник” – кортизолът се синтезират в кората на надбъбречните жлези. Отделянето му се направлява от хипофизен хормон, който контролира и секрецията на кортизола. Ефектът на хипофизарния хормон, наречен АКТХ (адрено-кортикотропен хормон) зависи на клетъчно ниво от втори посредник.

Синтезaата и секрецията на ДХЕА са по-големи, когато нивото на втория посредник е нормално. Първата стъпка в този “производствен” процес е натрупването на холестерол в синтезиращите клетки на надбъбреците. После холестеролът навлиза в митохондриите (“работилниците” на клетката), където след поредица от ензимни реакции се образува прегненолон – междинно звено в хормоналния синтез. По-късно този продукт лесно може да бъде превърнат в прогестерон (женски полов хормон, пазител на бременността), кортизол и ДХЕА.

Една от възможните причини за редуциране на производството на ДХЕА с остаряването е намаляването на концентрацията на втория посредник за ефекта на АКТХ. Експерименти с маймуни показват, че когато биват хранени с по-ниско калорична храна, секрецията на ДХЕА се увеличава. Важното тук обаче е достатъчният прием на субстанции, които нормализират нивата на айказаноидите – рибено масло и зехтин. Ето защо, преди да посегнете към заместително лечение с ДХЕА, се опитайте да нормализирате нивата му с диета и с обилен прием на зехтин и риба.

Какви са ефектите на DHEA при мъжете?

Този хормон се метаболизира (преработва) различно от двата пола. Високите му концентрации в човека вероятно са еволюционно наложени – в тъканите на жената той най-често се преобразува в тестостерон, а в тъканите на мъжа – в естрадиол. В най-голяма степен ДХЕА отговаря за енергията при мъжете. Изследвания, направени в Сан Диего (Калифорния) доказват, че при мъже с ниски стойности на ДХЕА, заместителното лечение с този продукт подобрява самочувствието. Той обаче не влияе на либидото, защото не се превръща в тестостерон. Едно изследване, направено във Виена през 1999 г., обаче показва, че лекуваните с ДХЕА импотентни мъже подобряват еректилната си функция.

Данни от френски автори говорят, че рискът възрастни мъже с нормални или високи нива на серумния ДХЕА да бъдат покосени от сърдечно-съдови заболявания е по-малък. При жените, обаче, този позитивен ефект не се установява. Но както казахме по-горе, това се дължи на различния начин, по който мъжкият и женският организъм преработват ДХЕА.

belchohristovcom_691

Може ли DHEA да помогне в борбата със СПИН?

Проучването на ДХЕА е в началния си етап. Медицината почти всекидневно открива нови доказателства за позитивното действие на хормона върху човешкия организъм. Според последни лабораторни проучвания лимфоцитите имат собствени рецептори за ДХЕА – навярно по този начин хормонът упражнява стимулиращо въздействие по отношение на естествените “стражи” на организма. Затова днес ДХЕА се използва като преносител на медикаменти за лечение на СПИН – транспортира лекарствата директно до поразените от болестта клетки.

Лечението с DHEA: невинаги много значи “много добре”

Лечението с ДХЕА в Европа се подчинява на принципи, различни от принципите в Америка. В САЩ оборотът на лекарства, съдържащи ДХЕА е голям и се подчинява на философията “колкото повече, толкова по-добре”. ДХЕА там се е превърнал в мода и се продава свободно (без рецепта) в супермаркетите и по Интернет. Въпреки множеството му положителни качества, с него не бива да се злоупотребява. Затова в Европа принципът е ”приемай само толкова, колкото е необходимо”!

ДХЕА може да се взима под различни форми – най-често това са таблетки в дозировка 20-100 мг. Повечето пациенти приемат по 50 мг днeвно. Хормонът се прилага и във вид на крем. Според европейските критерии лечението трябва да протича под лекарски контрол, като се следят серумните нива на ДХЕА – желателно е дозировката да е такава, че да се постигнат стойностите на 20-годишния мъж. Тъй като стойностите на хормона при 50-годишните мъже са едва 25 процента от стойностите при един младеж, точното заместване налага периодичен контрол на серумните нива. Какъв е ефектът от по-високите дози ДХЕА днес не е напълно известно. Ясно е едно: и тук е нужно да се регламентира древното правило във фармакологията – dosis facit venenam (дозата прави отровата).

Причината за толкова много неизвестни, свързани с ДХЕА се дължи на факта, че хормонът не може да се патентова. По тази причина големите фармацевтични концерни не отделят средства за проучването му. Ето защо задълбочени научни студии, които да докажат ефектите и страничните му действия все още не са направени.

Какви са в заключение качествата на DHEA?

  • той е антистресов хормон – намалява нивата на кортизола;
  • дава сила на мъжа -стимулира не само физическата, но и интелектуалната му енергия;
  • подпомага разграждането на мастната тъкан;
  • стимулира имунната система;
  • намалява риска от сърдечно-съдови заболявания;

Тези, които използват DHEA (дехидроепиандростерон) твърдят, че тази изумителна добавка оказва сериозно влияние върху енергичността на организма, на неговото обновяване и оптимална форма. DHEA е една от най-чистите, ефективни и мощни формули на съвременния пазар. В процеса на стареене количеството DHEA, отделяно от тялото постепенно намалява. Тази липса може да бъде компенсирана чрез DHEA, един от най-успешните продукти на водещите новатори в областта на хранителните добавки. От много време се счита, че DHEA или дехидроепиандростерона е „отпадъчен“ хормон, тъй като изследователите не можеха да го свържат с каквато и да било специфична функция в организма.

Но през последните няколко години имиджът на DHEA беше изцяло променен. Той е може би най-често срещания хормон при бозайниците, като от него зависят множество основни процеси в организма. Снижаването на нивата му обикновено е симптом на имунна недостатъчност, понижено либидо и намалена жизненост. Клиничните изследвания, проведени през последните 10 години показват, че DHEA е може би най-важното съединение, що се отнася до здравето. DHEA е пряко свързан с метаболизма на глюкозата. Високото ниво на глюкоза в кръвта подтиска отделянето на хормoна на растежа и обратно – ниското ниво на глюкоза в кръвта стимулира синтезирането на този хормон.

Стимулирането на хормона на растежа е особено благоприятно за DHEA, тъй като подтиска инсулина. Според същия този принцип потенето увеличава нивата на хормона на растежа и на DHEA. Следователно DHEA е особено важен в процеса на интензивни тренировни. В книгата си „The Superhormone Promise“ д-р Уилиям Регелсон от Медицински колеж – Вирджиния нарича DHEA „суперзвездата при хормоните“ и „едно от най-мощните средства“ за удължаване продължителността на живота и повишаване на качеството му.

Обратно към раздел „Добавки“.

28 фев.

С настъпването на климактериума, в организма на жената стават съществени хормонални изменения. Намалява се изработването на естрогени. Това са хормоните, които се изработват в яйчниците.

Архив