Триглецириди. Видове, структура и биологична функция

Триглецириди. Видове, структура и биологична функция

Триглицеридите представляват основната част от липидите (мазнините) в храната. Други два главни класа мазнини са: фосфолипиди (например лецитин) и стероли (например холестерол). Триглицеридите се образуват при естерификация на глицерола с три молекули мастни киселини. Наричат се още триацил-глицероли.

Триглицеридите се приемат с храната (екзогенно) или могат да се синтезират в организма (ендогенно). В тънките черва екзогенните триглицериди се хидролизират от панкреасната липаза и постъпват в клетките на чревната лигавица. Тук се синтезират хиломикроните. Това са липопротеини, които съдържат основно екзогенни триглицериди (90%), холестерол (5%), фосфолипиди (4%) и белтъци (1%). Притежават Апо-В48 и Апо-В-100. Попадат в кръвообращението и към тях се прикрепят още Апо-С-II и Апо-Е.

Функцията на хиломикроните е да пренасят екзогенните липиди (главно триглицеридите) от червата до всички органи и тъкани (главно до мастните депа, където триглицеридите се складират). Хиломикроните се появяват в кръвта след нахранване и 2-3 часа след това изчезват. Ендогенните триглицериди (синтезирани в черния дроб) се пренасят до всички тъкани и органи под формата на VLDL. Това са липопротеини, които съдържат: триглицериди (65%), холестерол (15%), фосфолипиди (10%) и белтъци (10%). Най-много триглецириди има в мастната тъкан, в черния дроб, скелетната мускулатура и сърцето.


Показания за изследване:
за оценка на риска от коронарна болест на сърцето, при захарен диабет, алкохолизъм, панкреатит.

Биологичен материал: кръв, взета сутрин поне 12 часа след последното хранене.

Лекарствени интерференции: кортикостероидите, тиазидните диуретици, контрацептивите, бета-блокерите повишават триглицеридите. Аспарагиназата, витамин С, клофибрат понижават триглицеридите.

Референтни граници: 2,0 mmol/l.

Повишени стойности на триглицериди (хипертриглицеридемия) се наблюдават при:

  • бременност, медикаменти подтискащи овулацията.
  • фамилна хипертриглицеридемия.
  • при захарен диабет, затлъстяване, алкохолизъм, панкреатит, нефрозен синдром, хипотиреоидизъм, гликогенози и др.

Счита се,че хипертриглицеридемията е рисков фактор за атеросклероза. Повишените триглицериди са част от т. нар “Х”- синдром. Към него се отнасят още есенциалната артериална хипертония, хиперурекемиятя, нарушеният глюкозен толеранс и др. Всички те са рискови фактори за исхемична болест на сърцито. За понижаване на триглицеридите се препоръчва понижаване на телесното тегло, повишаване на двигателната активност, ограничаване приема на мазнини и въглехидрати, на алкохол. При неповлияване се препоръчва прием на медикаминти, потискащи синтеза на триглицериди в черния дроб.

Намалени стойности на триглицериди (хипотриглицеридемия) се наблюдават при:

  • хронично недохранване.
  • малабсорбционен синдром.
  • хипертиреоидизъм.

Обратно към раздел “Анатомия и физиология”.

Публикувано от
Специалист по клетъчно хранене, интеграция на фитнес упражнения и тренировки, в ежедневието на обикновения любител спортист, професионалния атлет, както и експерт при храненето, суплемнтирането и спорта при проблемни състояния и заболявания.

Архив