fbpx

Проблемни състояния / Рубрика на Белчо Христов

До момента публикувани материали
28 ное.

Туморът е подутина или ненормално разрастване на тъканта. Може да бъде локализиран в една област или в различни части на тялото. Туморите могат да бъдат доброкачествени или злокачествени (рак). Доброкачествени тумори са например полипите и папиломите. Злокачествени са например базоцелуларния и плоскоклетъчния карцином.

За разлика от доброкачествените, злокачествените тумори са сериозен проблем. Те растат безконтролно, влияят върху функционирането на органите и се разпространяват в други части на тялото. Могат да бъдат животозастрашаващи, ако не се открият своевременно и не се лекуват в ранен стадий. Прогнозата на болния от злокачествен тумор зависи от мястото му. Ако той трудно се открива и няма ясни симптоми, лечението може да не започне достатъчно рано, така че да се предотвратят метастазите. Туморите се причиняват основно от мутация на ДНК на клетките (а напоследък като първопричини се описват и други фактори, дори и абиотични такива), която въздейства върху способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации, които активират онкогени или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор. В тази връзка все по-модерни, съвременни и точни (категорични също!) стават едноименните ДНК тестове и анализи за здраве, чрез които всяко индидивуално ДНК посочва % предразположеност към туморни или онкологични проблеми.

tumor_tablo_1

Тестът NGHealth (индивидуален ДНК тест) например, съдейства за анализа на важни гени, които играят решаваща роля в няколко метаболитни процеса и са важни фактори за отключването на редица хронични заболявания, които могат да бъдат предотвратени с правилна диета, прием на суплементи и адекватни промени в начина на живот, в това число:

– диабет тип 2

– непоносимост към храни

– остеопороза и ревматизъм

– злокачествени заболявания (рак)

– сърдечносъдови заболявания

– инсулинова резистентност

– наднормено тегло и затлъстяване

Информацията, която ще получите чрез изследването NGHealth, ще ви позволи да вземете най-доброто решение при избора на диета и начин на живот, като по този начин оптимизирате превенцията на заболявания, към които имате генетично предразположение. Разбира се, ДНК тестът е информация за превенция, а не за лечение!

По всичко изглежда, че факторите на средата (биотичните фактори) и храненето изграят значителна роля в развитето на различни видове тумори. Грешки, неправилна храна, количества и първопроизход са фактори. Но респективно, диета при установен рак, има известни такива случаи, значително подобрява общото здраве и в някои научни публикации, са отбелязани доказателства за елиминиране на туморите! По-долу описаните препоръки са общи, но работещи, с цел подобряване състоянието и физиологията на всеки, подсилване на имунитета, подтискане на разстажа на туморите, но не и категорично и гарантирано лечение. Посочените тук дози са за възрастни хора и съобразени с физиологичните особености на зрели индивиди. Научните публикации отбелязват, че дозите и препоръките за деца, между 6 и 12 годишна възраст, трябва да се намалят наполовина, а за деца под 6 годишна възраст – 1/4 от дозите.

Препоръчители хранитени добавки и съставки в диетата при установено туморно заболяване

    • Екстракт от чесън – от 2 до 3 капсули дневно, с храната. Може да подпомогне смаляването на туморите.
    • Мелатонин – 5-30 мг дневно, способстват за болните от тумор на мозъка, да имат по-добра преживяемост. Тези дози на мелатонина са клинично високи!
  • Други хранителни добавки по туморните проблемни състояния, които можете да откриете в секцията, са следните: хрущял от акула, масло от черен дроб, минерали като цинка, аминокиселини като л-аргинин, л-цистеин, келп също. Полезни във случая са всички силни витаминно-минерални комплекси, маслото от ленено семе, витамин В-комплекс, витамин А, глутатион, лецитинови гранули и т.н.

    tumor_tablo_2

    • Котешкият нокът – укрепва имунната система и има доказани противотуморни свойства. Котешкият нокът (Cats Claw) се характеризира със своята антиоксидантна активност и противовъзпалително въздействие. Стимулира имунната система, действа пречистващо на стомашно-чревния тракт и има благоприятен ефект върху производството на бели кръвни телца.

    • Много хора с външни тумори реагират добре на лапи с черен оман, лапахо, спореж и дива салвия.
    • Бри бучки в гърдите, много ефективна се оказва билката Пуерариа мирифика. Ефективно средство при отичане на жлезите. А коренът от лаконос се препоръчва само за външна употреба, но при същите цели.
    • Други полезни билки са киселият трън, глухарчето, лапахото и червената детелина. Тези билки прочистват кръвта, стимулират черния дроб, действат като естествени антибиотици, подпомагащи оздравителните процеси.

  • Препоръчители хранителни похвати при установено туморно заболяване

    Поне 50% от храната, в диетата при установено туморно заболяване, трябва да е сурова и слабо-термично обработена! Това трябва да са сурови зеленчуци (а не замразени такива), сурови ядки, семена и пълнозърнести храни. Трябва да се избягват животинските протеини, освен акто калориите в диетата ви и преразпределението на % съотношение между макронутриентите ви не е планирано. Трябва да се избягват всички млечни продукти!

    tumor_tablo_3

    Злокачествените тумори трябва да се лекуват възможно най-рано. Според мястото (локацията) туморите могат да бъдат отстранени оперативно. Или чрез методите на лъчетерапията или химиотерапията. Модерната медицина, препоръчва обаче поемане на казуса насериозно и със спазване на правилно хранене, прием на суплементи и нов лайфстайл, драстично всичко това подобрява състоянието на хората с туморни оплаквания.

    Дефицитът на желязо е свързан също с развитието на тумори. Желязосъдържащи добавки тук са задължителни, само ако изследванията доказват липса на желязо. Страдащите от рак, не бива да приемат добавки от желязо, обаче.

    Натриевият линолеат, който съдържа линоленова киселина (есенциална мастна киселина), успео се бори също с ракови образования.

    Обратно към раздел “Уелнес”.

    22 юли

    Затлъстяване при мъжа

    Затлъстяването се явява световен проблем, считан за една от тихите “епидемии”, която ежегодно добавя прираст към броя хора, увеличили своето телесно тегло. Важна особеност на затлъстяването при мъжете обаче се явява не само тежестта на това заболяване с неговите системни прояви, но и промените в метаболизма на половите хормони, влияещи на половата функция.

    Затлъстяването представлява отлагане на мазнини в организма, като правило довеждащи до увеличаване на телесната маса, което води до известна инвалидизация на организма, включително и до намаление на продължителността на живот на човека с оглед развитието на тежки съпътстващи заболявания.

    Патогенетични особености на затлъстяването и метаболизма в мастната тъкан

    За характеристика на телесната маса днес се използва т.нар. индекс на телесната маса (ИТМ), който представлява по себе си отношението на масата на тялото, изразени в килограми, към квадратурата на ръста, изразена в метри. Резултатите от различни проучвания показват, че хората, които имат ИТМ в пределите между 19 и 24 kg/m2 за жени и между 20 и 25 kg/m2 за мъже, т.е. нормални показатели на телесната маса, са с най-голяма продължителност на живот. В последните години, в редица изследвания, в качеството на индикатор на риска на патологията свързана със затлъстяването, освен ИТМ, се използват и показатели, характеризиращи разпределението на мазнините, като:

    • индекс между талия и бедро
    • обиколка само на талията
    • кожно-мастни натрупвания в областта на лопатките и корема

    Редица данни свидетелстват за това, че разпределението на мазнините по тялото се явява един от най-достоверните показатели за риска от развитие на редица патологични изменения, свързани със затлъстяването, в това число и риска от повишена смъртност, включително и внезапната смърт. Разпределението на мазнините в организма не е равномерно.

    Преимуществено отлагане на мазнини се наблюдава в областта на бедрата и седалището, което е по-характерно за жените, оттук и наименованието жиноидно затлъстяване, или затлъстяване от долен тип. Наднорменото натруване на мазнини в областта на туловището и особено на корема (централно, връхно, абдоминално затлъстяване), с преимуществено отлагане на мазнини по коремната кухина е типично за мъжете, вследствие на което се нарича андроидно.

    Доказано е също, че при еднакви показатели на ИТМ, абдоминалното затлъстяване се съпровожда с по-висок риск от развитие на съпътстващи заболявания, отколкото периферното затлъстяване. Именно поради това, изразеността на усложненията на затлъстяването са по-високи при мъжете, отколкото при жените. По данни на някои изследователи, зависимостта между усложненията от разпределението на затлъстяването е изразена по-силно, отколкото спрямо степента на затлъстяване.

    Механизмите на развитие на затлъстяването се явяват предмет на многобройни проучвания и експериментални изследвания. В последно време, голямо значение се отдава и на генетичните фактори в развитието на затлъстяването. При провеждане на експериментални изследвания са открити мутации в гените, от една страна довеждащи до нарушения в поведенческите и хормонално-метаболитните реакции, свързани с приема на храна, а от друга – с изменения в механизмите регулиращи разхода на енергия. Установени са гени, които кодират белтъка лептин например (регулатор на апетита), рецепторите на лептина (3-адренорецептор, приемащ участие в регулацията на термогенезата) и алфа-фактор на туморната некроза.

    Предполага се, че за поддържане на постоянна маса на тялото, в хипоталамуса се изработва невропептида Y, който стимулира поведенческите реакции, насочени към приема на храна, повишава нивата на инсулин в кръвта по пътя на активация на блуждаещия нерв (nervus vagus) и секрецията на кортизола. Крайният ефект от действието на невропептида Y се явява натрупването на мастна тъкан. Било е изказано и предположението от учени, че лептина регулира нивата на този невропептид и предизвиканите поведенчески, хормонални и метаболитни изменения по пътя на взаимодействие в хипоталамуса със специфични рецептори.

    При хората с общо затлъстяване се наблюдават високи нива на невропептид Y в хипоталамуса, вследствие на възможна неспособност на лептин да блокира неговият синтез, поради дисфункция на лептиновите рецептори или поради дефектна лептинова структура. Състоянието на лептинова резистентност се съпровожда с повишаване на концентрациите на лептина, инсулина и кортизола, което отключва хиперфагията, а това води до по-нататъшно увеличаване на телесната маса на тъканите. Основния проблем и причини за затлъстяването, въпреки всичко си остава прекомерната консумация на свръх калории, занижено до минимум движение (да не се разглежда само и единствено като разход на калории) и слаба култура на хранене – тук визирам консумация основно на плодове, липса на качествени макроси и т.н.

    Мастната тъкан има сложна организация, в която адипоцитите взаимодействат с кръвоносните съдове и нервите, което обуславя тяхната висока хормонално-метаболитна активност.

    В мастната клетка се наблюдава голям арсенал от биохимични процеси, свързани със следните метаболитни цикли:

    • цикъл на синтез на мастни киселини и фосфолипиди;
    • цикъл на окисление на мастните киселини;
    • ефекти на различни липази;
    • действие на ензими, приемащи участие в метаболизма на фосфолипидите;
    • цикъл на Ембден – Майерхоф – Парнас;
    • пентозен цикъл;
    • цикъл на Кребс;
    • уридинов цикъл, явяващ се цикъл от синтеза на гликогена;
    • действие на ензимите от синтеза на белтъците;
    • ароматизация на половите хормони;

    Освен основната функция да трупат мазнини, адипоцитите в мастната тъкан секретират редица пептиди, включително лептин, алфа-факторът на туморната некроза, ангиотензиноген, адипсин и активатора на инхибицията на плазминогена. Мастната тъкан играе важна роля в регулацията на фосфорно-калциевата обмяна (наличие на етапи от образуването на витамин D) и метаболизма на половите стероиди (ароматазата в мастните клетки е ензим, който участва в превръщането на надбъбречните андрогени в естрогени).

    Явявайки се хормонално-активен орган, мастната тъкан сама се намира под въздействието на различни хормони, важно място сред които заема инсулин. Известно е, че повишаването на концентрациите на инсулина води до:

    • активиране на липопротеидлипазата, която стимулира поглъщането на свободните мастни киселини (СМК) от липопротеидите с много ниска плътност (ЛПМНП), съдържащи се в кръвта
    • увеличаване транспорта на глюкоза и ускоряване на гликонеогенезата
    • нараства превръщането на глюкозо-6-фосфата по всички метаболитни пътища: окисление във СО2, синтез на мастни киселини и окисление по пентозния път, който поставя възстановителните еквиваленти под формата на НАДФН
    • образуване на голямо количество алфа-глицерол, необходим за синтеза на триглицериди (ТГ), в които се използват мастните киселини, като постъпващи от ЛПМНП, а също и новообразуващия се в клетката (т.е. липогенеза).

    Едновременно с тези процеси, инсулинът потиска хормончувствителната липаза, която катализира хидролизата на натрупаните триглицериди и освобождаването на мастни киселини (т.е. липолиза). В резултат на горните процеси, тези вещества се натрупват в адипоцитите. На фона на хиперинсулинемия се наблюдава увеличаване на съдържанието на триглицеридите, на ЛПМНП, на холестерина, на липопротеидите с ниска плътност (ЛПНП), на свободните мастни киселини и намаляване нивата на холестерина и липопротеините с висока плътност (ЛПВП). Открита е и пряка корелация между съдържанието на нивата на инсулина и нивата на ТГ и братна връзка между концентрацията на инсулина и нивата на холестерола и ЛПВП.

    Различните адипоцити реагират на инсулина по различен начин. Изследователи са отделили особена група адипоцити, разположени в коремната кухина и отличаващи се с голяма метаболитна активност вследствие на ниска активност на липопротеидлипазата, висока чувствителност към бела-липолитична стимулация с адреналин, висока плътност на кортикостероидните и андрогенни рецептори, ниска плътност на рецепторите към инсулин в сравнение с бедрените адипоцити. Мастните клетки, разположени в областта на бедрата, са по-чувствителни към алфа-стимулация, отколкото абдоминалните; алфа-стимулацията (подобно на инсулина) дава антилиполитичен ефект, т.е. способства за задръжката на триглицеридите в мастните клетки.

    По този начин, хиперинсулинемията може да способства за нарушаване на толерантността към глюкоза, развитие на затлъстяване, артериална хипертония и захарен диабет от втори тип. При болните с павишено артериално налягане и наднормено телесно тегло, се отбелязва значимо снижение на чувствителността на тъканите към инсулина, в сравнение с болните със затлъстяване, имаще нормални стойности на артериалното налягане. При това се наблюдава пряка корелация между величината на инсулинорезистентността и артериалното налягане.

    Така при абдоминално затлъстяване (коремно затлъстяване), по-често се среща нарушение в толерантността към въглеводородите и захарен диабет от втори тип, което потвърждава патогенетичната значимост на инсулинорезистентността при затлъстяване. Освен това, експериментални изследвания свидетелстват за отчетливо нарушение във функцията на инсуларния апарат при затлъстяване. Има проучвания, показващи, че при намаляване на наднормената телесна маса при затлъстяване, намалява концентрацията на инсулин в кръвта и се възстановява чувствителността на тъканите към въглевоводородите и се нормализира спектъра на липидите в плазмата и артериалното налягане.

    Следва да отбележим, че не всички изследователи са намерили взаимовръзка между базалните нива на инсулина и затлъстяването, макар, че в повечето изследвания корелация между степента на абдоминалното затлъстяване и базалната хиперинсулинемия са били очевидни. В някои проучвания се демонстрира, че секрецията на инсулин е непосредствено свързана със степента на затлъстяване. Освен това се доказва, че хиперинсулинемията може да се яви стимул за продукция на лептин от мастните клетки. Макар и да се предполага, че инсулинорезистентността е първична и генетично детерминирана, известно е, че наднормената телесна маса, на свой ред може да способства за развитие на инсулинорезистентността и компенсаторната хиперинсулинемия.

    Доколкото при затлъстяване се регистрират повишени нива на свободни мастни киселини в кръвта и се предполага, че в цитоплазмата на адипоцитите не само се увеличават размерите на капките на триглицеридите, но и нараства концентрацията на свободните мастни киселини или Ацил-КоА. Това води до потискане на ензимите липогеназа, глюкозо 6-фосфатдехидрогеназа, а също и до синтез и транспорт на цитрат в митохондриите. В резултат настъпва забавяне на тези процеси от метаболизма (липогенеза, превръщане на глюкозо-6-фосфата), които активират инсулина и по този начин мастната клетка може да придобие инсулинорезистентност.

    В редица случаи е демонстрирано също, че хиперинсулинемията и инсулинорезистентността са по-изразени при абдоминално затлъстяване, отколкото при глутеофеморално. Съгласно гледната точка на изследователите, хиперинсулинемията при абдоминално затлъстяване е обусловена и от намалена деградация на инсулин в черния дроб. Счита се, че инсулинорезистентността може да се развие и вторично, като реакция на тъканите към хиперинсулинемията. По този начин, при затлъстяване възниква так нар. Порочен кръг на хормонално-метаболитни изменения, способстващ за поддържане и прогресиране на затлъстяването. Освен това е доказано, че андрогените има връзка с метаболитния живот на адипоцитите.

    Особености на метаболизма на половите хормони при затлъстяване

    При мъжете със затлъстяване практически винаги се наблюдават нарушения в секрецията, инактивацията и свързваните с белтъците на плазмата полови хормони. В последните години, голямо внимание се отделя на изучаването на съдържанието на тестостерона в кръвта на болни със затлъстяване. Едни автори в трудовете си откриват ниски базални нива на тестостерона в плазмата при наличие на затлъстяване. По мнение на други, нивата на тестостерона не зависят от степента на изразеност на затлъстяването. В някои разработки се отбелязва и положителна връзка между съдържанието на тестостерона и отношението тестостерон/белтъци при мъжете. Съществуват и проучвания, в които се отчита голямото влияние на увеличението на висцералните адипоцити върху снижението на андрогенната активност в плазмата на мъже.

    Тестостеронът оказва влияние върху инсулинорезистентността чрез мастно-мобилизиращият ефект, т.е. излизаре от мастното депо на свободните мастни киселини. Експерименталните данни сочат, че въвеждането на тестостерон в морски свинчета довежда до увеличение на мастни киселини.

    Съществува гледна точка, според която намаляването на концентрацията на тестостерона при висцерално затлъстяване е обусловено от възрастови изменения на дадения хормон. Днес е общопризнато, че при мъжете с възрастта, постепенно се снижава нивото на половите хормони (първо тестостерон), като началото на този процес стартира след 30-40-тата година. Намалението на тестостерона става с около 1 – 2 % на година. Известно е,че основното количество (над 98%) от тестостерона циркулира в плазмата в свързано състояние: до 58-60% – свързан с албумин, около 40% – свързан с глобулин-свързващ половите стероиди, който се нарича още тестостерон-естрадиолосвързващ глобулин, и само около 1 –2 % от тестостерона се намира в свободна, несвързана форма.

    Биологично-активната или биодостъпната фракция на тестостерона се явява свободно-циркулиращата фракция и мастта от хормона, която се намира в слаба връзка с албумина, като в същото време, тестостеронът, който е свързан с глобулин-свързващ половите стероиди не проявява биологична активност. Възрастовото снижение на съдържанието на общия тестостерон става едновременно с възрастовото увеличение на глобулин-свързващ половите стероиди. Възрастовото увеличение на секрецията на глобулин-свързващ половите стероиди довежда до незначително снижение на съдържанието на общия тестостерон в серума на кръвта, а в същото време като резултат от намалената секреция на тестостерон в тестисите, се снижава и съдържанието на биологично активния и свободен тестостерон, което усилва андрогенодефицита в организма.

    Остава обаче дискусионен въпроса – явява ли се нарушението на секрецията на тестостерона първично или вторично по отношение на затлъстяването? По повод на това съществуват противоречиви мнения. Едни автори считат хормоналните нарушения за вторични, така както намаляването на телесното тегло води до нормализация на показателите на тестостерона. По мнение на други автори, първичността в хормоналните изменения се потвърждава от екзогенното въвеждане на тестостерон – при мъжете, това значително намалява количеството на висцералните мазнини. Както са показали редица плацебо-контролирани изследвания, корекцията на хипогонадизма при мъжете със затлъстяване по пътя на назначаване на препарати на тестостерона води до намаляване индекса на телесната маса за сметка на намаление на висцералните мазнини, намаляване на инсулинорезистентността, намаление на диастолното артериално налягане, и подобряване на липидния профил. Изследвания, проведени при мъже със затлъстяване над 45 години, показват наличие на подобряване на чувствителността към инсулин, гликемиите на гладно и диастолното артериално налягане по време на терапия с андрогени. В редица изследвания ниското съдържание на тестостерон се явява и фактор за развитие на захарен диабет от втори тип и атеросклероза.

    В редица проучвания е демонстрирана и нормализация на показателите на лутеинизиращия хормон наред с намаляването на хиперинсулинемията при намаляване на теглото на болни със затлъстяване. Нарушенията в секрецията на лутеинизиращия хормон, довежда до изменения в секрецията на андрогените, което от своя страна променя секрецията на тестостерона и влияе на съдържанието на имунореактивния инсулин посредством повишаване на инсулинорезистентността. Доказано е, че хипотестостеронемията се явява мощен стимулиращ фактор за нарастване на висцералните адипоцити. По този начин, хипогонадизма при мъжете със затлъстяване се явява важен фактор за поддържане и прогресиране на затлъстяването. Доколкото тестостерона се явява основен анаболен хормон, при неговият дефицит значително се снижава физическата активност, която е пряко свързана със загубата на телесно тегло.

    Освен това се смята, че прицина за хипогонадизма при пълни хора се явява и абдоминалният тип затлъстяване. Ароматазата в излишната мастна тъкан е в повишени количества и тя способства за превръщането на андрогените (основно тестостерон и андростендион) в естрогени (Е1 и Е2), което потиска (по амплитуда и честота) секрецията както на гонадотропин-рилизинг хормона, така и на лутеинизиращия хормон, което в крайна сметка се проявява със снижение на нивата на тестостерона в кръвта, т.е. вторичен хипогонадизъм. Даденото разстройство често предизвиква нарушение в половата функция на мъжете, като значително намалява тяхното качество на живот.

    При такива мъже, честа е еректилната дисфункция. Доколко фактор за развитието на еректилната дисфункция при болни със затлъстяване се явява хормонално или съдово нарушение, развиващо се при артериална хипертензия, еректилната дисфункция при затлъстяване се явява органичен (преимуществено ендокринен) проблем. В качеството на водеща причина за ендокринната еректилна дисфункция, се явява дефицита на тестостерона, а също и хиперпролактинемията, по-рядко хипо- и хипертиреозата. При пациенти с ниски нива на тестостерон в кръвта, количеството на нощните ерекции намалява значително. Въвеждането на тестостерон в мъже, страдащи от хипогонадизъм, увеличава честотата на нощните ерекции, усилва половата мотивация и сексуалните фантазии. Взаимовръзката между ерекцията и тестостерона е обусловена от това, че намаляването на нивата на тестостерона води до намаляване синтеза на азотен оксид, който се явява основен химичен медиатор за отпускането на гладка мускулатура на пещеристите тела, тъй като при недостатъчно разхлабване на тази мускулатура възникването на ерекция е невъзможно.

    Освен това, гореописаната връзка между затлъстяването и андрогенодефицита с нарушенията в липидния спектър на кръвта, атеросклерозата и съдовата патология, още повече усложняват проблема еректилна дисфункция. Атеросклерозата на половите и кавернозните артерии се явява най-честата органична причина за развитие на нарушенията в ерекцията при общата популация от мъже и една от причините за еректилна дисфункция при болни със затлъстяване. При редица болни със затлъстяване, еректилната дисфункция може да бъде обусловена от местни патологични промени в кавернозните тела, които са доста сходни с проявите на диабетната микроангиопатия. Допълнителен фактор, който усложнява еректилната дисфункция може да бъде хиперхолестеролемията, проявяваща се при много болни със захарен диабет и довеждаща до структурни изменения в кавернозната тъкан. Следователно, затлъстяването не само обуславя нарушенията в метаболизма на половите хормони, но и задълбочава разстройствата в половата функция, предизвикани от намаляване секрецията на андрогени, посредством развитието на вторични съдови усложнения.

    По този начин, патологичната роля на затлъстяването във формирането на нарушенията на хормоналния метаболизъм се явява очевидна. С преодоляването на метаболитните нарушения и самото затлъстяване, тенденцията за излекуване на нарушенията е висока. Допълнение може да се проведе с назначаване на специфична суплиментарна терапия (изготвен и планиран месечн график за ползване на хранителни добавки), съчетани с диетичен режим и физическо натоварване.

    Към рубриката “Проблемни състояния” тук. Към всички видове уелнес решения по темата “Наднормено тегло” тук. Обратно към “Начална страница”.

    07 апр.

    Диабетът е заболяване и проблемно състояние, което свързано с хормона инсулин. Диабетът бива 2 основни вида: диабет тип I и диабет тип II.

    diabet_tablo_1

    Задстомашната жлеза (панкреас) – представлява голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната коремна стена, зад стомаха. Тя е жлеза едновременно с външна и вътрешна секреция. Вътрешносекреторната част на жлезата се състои от групирани клетъчни струпвания т.н. осторовчета на Лангерханс. Те секретират два хормона – глюкагон и инсулин, които са продукти на различни видове клетки. Отделените от клетките хормони преминават през капилярните стени в кръвта. И двата хормона са свързани пряко с регулацията на обмяната на въглехидратите в организма. Глюкагонът способства за разграждането на гликогена в черния дроб и по този начин повишава нивото на кръвната захар. Инсулинът способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите и превръщането й в гликоген.

    diabet_tablo_2

    При недостиг на инсулин настъпва болестта захарен диабет, която се изявява с увеличаване на нивото на глюкозата в кръвта (хипергликемия) и с поява на глюкоза в урината (глюкозурия). Заболяването представлява комплексно разстройство на обмяната на организма, макар че преди всичко се разстройва въглехидратната обмяна. То се явява като последица от недостатъчна секреция или намалена активност на инсулина.

    Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания, като през последното десетилетие се наблюдава увеличаване на честотата му. Разпространението на болестта зависи от демографски, географски и социални фактори. Повече боледуват лица, които са изложени в по-голяма степен на влиянието на стресови фактори, както и предимно хора на умствения труд. Болестта засяга всички възрасти, дори първите години от живота. И двата пола боледуват почти еднакво. С напредване на възрастта заболяването зачестява, като честотата достига 6-10% от лицата на възраст над 40 години. В рода на почти 25% от заболелите лица се установява наличие на двама или повече диабетици. Като причина за възникване на захарен диабет се приема съществуването на наследствено предаване на неизвестен генетичен дефект.

    Затова от взаимодействието между генетичните фактори и вътрешни и външни въздействия зависи по-ранната, или по-късната, по-леката или по-тежката изява на болестта. Към вътрешните и външните въздействия в живота на човека се отнасят процесите на стареене, както и периодите на ендокринна нагласа на организма през пубертета, бременността, климактериума. Важно значение за възникване на заболяването има режимът на живот и хранене и особено наднорменото тегло. Причинна връзка вероятно имат остри и хронични инфекции, стресови въздействия, както и някои лекарствени средства (гликокортикоиди, диуретици, антихипертензивни препарати). В редица случаи захарният диабет е симптоматичен, т.е. представлява проява на друго основно заболяване. Такива са заболяванията на задстомашната жлеза, които са свързани с процеси на разрушаване или увреда, феохромоцитомът и други такива. Но при всички случаи, спазването на индивидуална диета и фитнес програма, при диабет, са един от начините за облекчаване симптомите на заболяването.

    Причините, които предизвикват недостигът на инсулин в организма са няколко:

    • нарушаване на неговото образуване
    • намаление на продукцията му или продукция на биологично непълноценен хормон
    • инактивиране на инсулина в кръвообръщението
    • ускорено разграждане на хормона в черния дроб или в тъканите
  • Основната последица от недостига на инсулин е намаленото проникване на глюкозата в клетките на тъканите. Поради това нивото на глюкозата в кръвта се увеличава (в норма нивото й в кръвта е 2,8 – 5,5 милимола/литър), като при достигане на ниво над определени стойности (9-10 милимола/литър) глюкозата вече преминава в урината и се излъчва с нея.

    Захарната болест се изявява в два основни болестни типа: младежки (ювинилен) тип, наречен още инсулинозависим, и инсулинонезависим тип, наречен диабет на зрялата възраст. Болестната картина на инсулинозависимият тип /или още тип I/ захарен диабет се изразява чрез няколко характерни признаци. На първо място е честото и обилно уриниране, което по количество достига 3-4 и повече литра в денонощието. Урината е светла и лепкава. Установява се сухота в устата и жажда, увеличен апетит, нерядко намаляване на телесното тегло, въпреки усиленото хранене. Работоспособността на болните намалява, сънят им е нарушен. Те са отпуснати, кожата и лигавиците са сухи.

    Инсулинонезависимият тип (или тип II), наречен захарен диабет на зрялата възраст, нерядко се открива по друг повод (упорит сърбеж, кожна инфекция, особено причинена от гъбички, дълго незарастващи рани, трайни невралгични болки, нарушения на зрението, наличие на атеросклероза с нарушено кръвооросяване). По-често болните са с наднормено тегло и с покачено артериално налягане. В своето развитие инсулинонезависимият тип захарен диабет може да премине в инсулинозависим тип, когато възможностите на клетките, секретиращи инсулин се изчерпват. Тогава към болестната картина се присъединяват постепенно големите признаци на тип I захарен диабет (инсулинозависим тип) – полиурия, сухота в устата и жажда, повишен апетит с намаляване на телесното тегло.

    Бременността може да бъде провокиращ диабета фактор. Развива се т.н. гестационен захарен диабет. За това съдействуват по-големите изисквания към организма на бременната и промените във функциите на ендокринните жлези през този период, особено повишаването на нивото на прогестерона в кръвта. При развитие на такъв диабет по-често, отколкото у здравите родилки, се нарушава нормалното протичане на бременността, с настъпване на преждевременно раждане, мъртво раждане или аномалии на плода. Твърде често майките-диабетички раждат по-едри деца – с тегло над 4,5 кг. При такива новородени физиологичната жълтеница обикновено протича по-продължтелно. След раждането обмяната у майката често се нормализира, но нерядко при следващата бременност диабетът рецидивира или пък остава траен диабет.

    Преценката за степента на тежест на заболяването се прави според изразеността на основните признаци, нивото на повишената кръвна захар, необходимостта от лечение с инсулин и дозировката му. При лека степен на захарния диабет е налице слабо повишение на нивото на кръвната захар на гладно (под 11 милимола/литър), без или със значително отделяне на захар с урината и без особени промени в общото състояние на болния. Обикновено болестните прояви се компенсират само с диета и режим. Това е по-характерно за диабета на зрялата възраст. При среднотежката степен признаците на диабета са умерено изявени. Отделянето на захар с урината е повишено, нивото на кръвната захар е по високо – между 11-17 милимола/литър. При такива болни заедно с диетичния режим се налага приемането на противодиабетни препарати през устата или инжектиране на инсулин. При тежка степен на диабета има значителна загуба на телесното тегло, високо ниво на кръвната захар и висока загуба на захар с урината. Освен това съществува склонност към повишена продукция на кетонови тела и лечението се провежда с високи дози инсулин.

    Усложнения на захарния диабет

    Типично остро усложнение на инсулинозависимия тип диабет е кетоацидозата. Кетоацидозата е състояние, при което е нарушено физиологичното равновесие между киселите и основните вещества в телесните течности с преобладаване на киселите. До такова състояние се стига поради повишено образуване на кетонови тела в организма вследствие интензивно разграждане на масти и белтъци. Диабетната кетоацидоза протича в няколко фази, като от началото е налице само влошаване на основните признаци на диабета и сравнително бързо се достига до настъпване на коматозно състояние. Това състояние се характеризира със загуба на съзнанието. Болният лежи отпуснат и контакт с него е невъзможен. Кожата е бледа и студена, устните са посиняли, телесната температура се понижава, сърдечната честота се покачва. Отделянето на урина намалява, а в някои случаи липсва. Важно значение имат съдовите и нервните поражения. Съдовите поражения при захарния диабет са от типа микроангиопатия (засягащи капилярите), специфични за болестта, и макроангиопатия (обхващаща артериите, аналогична на атеросклеротичен процес). Най-типичната локализация на микроангиопатията са ретината на очите и бъбречните гломерули.

    Диабетната ретинопатия се изразява с малки аневризми и кръвоизливи в съдовата мрежа на очното дъно. Засягат се и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаление на зрението до пълна слепота. При диабетната нефропатия се засягат предимно гломерулните капиляри. Нефропатията протича с отоци, покачване на артериалното налягане, протеинурия. Болестната картина постепенно се влошава, настъпва гломерулосклероза и се развива бъбречна недостатъчност. Макроангиопатията не се различава съществено от атеросклерозата. Засягат се артериални съдове в различни области на тялото, преди всичко сърдечните коронарни артерии и артериалните съдове на долните крайници. Макроангиопатията на краката се изразява в изтиване на стъпалата, с побледняване или посиняване на кожата и у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена, обикновено започваща от пръстите и стъпалото.

    Нервната система също се уврежда, най-често периферните нерви на долните крайници, и по-рядко – на горните крайници. Появяват се невралгични болки, мускулна слабост с намалена мускулна активност. Понякога се засягат черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни нерви. Кожата на диабетиците твърде често се засяга от различни инфекции. Характерно е наличиенто на малки, кафеникаво пигментирани петна по кожата на предната страна на подбедриците, както и неспецифични бактериални и гъбични инфекции по дланите и стъпалата.

    Диетично и суплементарно лечение

    Основната задача при лечението на захарния диабет е да се подобри и нормализира обмяната на веществата в организма. При много от случаите това се осъществява само чрез прилагане на подходящ режим на живот и хранене. Ако след такъв подход не се постигне такава цел, то болестните нарушения трябва да се коригират чрез заместително лечение с инсулинови препарати или с медикаменти, които стимулират продукцията на инсулин в организма.

    При всички случаи със захарен даибет болният трябва да спазва строг диетичен режим. Диетата се подбира съобразно индивидуалните прояви и да се актуализира периодично в зависимост от прогресията на болестта. Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитания на болния. Храната се разпределя на повече (5-6) порции, като се посочват изрично забранени за употреба храни (захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол и други), разрешени в ограничени количества продукти (хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща, плодове), както и храните, на които се отдава предпочитание (зеленчуци, кисело мляко и млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини). За подслаждане се използват в умерено количество иновативни продукти, като сироп Якон, ксилитол и т.н. При правилно съставена и съвестно спазвана диета леката степен на захарния диабет обикновено бързо успешно се повлиява. Затова във всички случаи, освен в тези, при които има строги показания на приложение на инсулин, е целесъобразно отначало да се предприеме диетично лечение, като състоянието на болния се постави под надежден контрол. Прилагането на фитнес тренировки към лайфстайла на болните, също помага – клиенти със захарен диабет (инсулинозависим) спортувайки и използвайки хранителни добавки, докато спазват своята диета, пожънаха огромни резултати и подобрение!

    Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза, особено в детска и юношеска възраст. Съществуват няколко вида (групи) инсулинови препарати, които най-общо се делят на препарати с бързо действие, депо-препарати и препарати с максимално удължено действие. Бързината и продължителността на действие на всички препарати зависи от индивидуалните особености на всеки болен и от приложената доза. Бързо действуващите препарати се прилагат подкожно, мускулно или венозно, а препаратите с удължено действие – само подкожно. Инсулиновото лечение свързано с някои странични явления, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията т.е. понижението на нивото на кръвната захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага веднага приемане на захарни продукти (сироп, бонбон, бучка захар, бисквити и други).

    За предотвратяване на възпалителни изменения в инжекционните места трябва да се редуват подкожните и мускулните инсулинови инжекции последователно на ръцете и краката, а понякога и на туловището. При показани случаи (главно болни със захарен диабет – тип II -инсулинонезависим) се провежда лечение с противодиабетни препарати, които се приемат през устата. Тяхното основно действие е да стимулират вътрешната секреция на инсулин. Поради това те се използват главно при диабетици – тип II. В отделни случаи те се оказват ефективни и при болни от инсулинозависим захарен диабет. Успоредно с диетичното и лекарственото лечение се назначава и целесъобразен режим на живот с умерен физически труд, пълноценен сън и хигиенни навици. Всеки вид усложнения на захарния диабет (ретинопатия, нефропатия, невропатия, макроангиопатия, кожни усложнения) изисква отделно и адекватно лечение, макар че по принцип инсулиновото лечение забавя тяхното развитие и прогресиране.

    Захарният диабет е заболяване, което остава за цял живот. Обикновено то се развива бавно, като нерядко настъпва продължително подобрение (ремисия). Поддържането на болестта в трайно компенсирано състояние забавя развитието на усложнения и значително удължава средната преживяемост на болните, като запазва при голяма част от тях професионалната им трудоспособност.

    Обратно към раздел “Уелнес”.

    28 февр.

    С настъпването на климактериума, в организма на жената стават съществени хормонални изменения. Намалява се изработването на естрогени. Това са хормоните, които се изработват в яйчниците. Естрогените способстват за отлагането на мазнини в долната половина на тялото, в областта на седалището, ханша и бедрата.

    При настъпването на климактериума, количеството на мазнини в тези области по принцип намалява. Паралелно с това се наблюдава значително увеличение на отлагането на мазнини в горната половина на тялото, на лицето, корема, гърба, което е свързано с повишаване в съдържанието на кръвта с друг един хормон – кортизол, който се изработва от надбъбречната жлеза. Освен това, с възрастта в известна степен се влошава и работата на щитовидната жлеза, което пък се съпровожда със забавяне на обмяната на веществата. Тези хормонални пренастройки, които стават в организма, с настъпването на климактериума, водят до увеличаване на теглото.

    Климактериума е фаза от индивидуалното развитие на жената. Най-важната част от промените при жената е преустановяване на месечния цикъл (менопауза).С това настъпва и физиологичното безплодие на жената. Годините, в които вече тя не може да зачене. Всичко това се обяснява с рязкото спиране на производство на естроген от яйчниците и овулацията напълно изчезва.

    Съществуват 3 различни етапа на менопаузата. Вижте кои се те:

    • пременопауза – през тази фаза започва постепенно да се понижава функцията на яйчниците. Първите симптоми са нередовна менструация, маточни кръвотечения и относителен инфертилитет. Тази фаза продължава около 5 години, но в някои случаи и до 10 години
    • менопауза – обхваща периода от последното маточно кръвотечение, след което в последващата една година не настъпва нова менструация. Настъпването на менопаузата съвпада с резкия спад в нивото на естрогените
    • постменопауза – тази фаза обхваща периода от менопаузата до навлизане във фазата на сениума. През този период напълно се преустановява функцията на яйчниците
  • Интересн факт е, че целият период на климактериум продължава средно от 40 до 60 години. Неговото настъпване и протичане са наследствено обусловени, като върху тях влияят и социални и поведенчески фактори. Например се счита се, че тютюнопушенето може да ускори настъпването на климактериума. Някои оперативни интервенции и лъчетерапия може изкуствено да ускорят настъпването на климактериума.

    klimaklterium_tablo_1

    Климактериум – причини

    Климактериум настъпва в резултат на редица хормонални промени. В периода около раждането повечето момичета имат около 1 до 3 милиона яйцеклетки, които постепенно намаляват през живота. До настъпването на първата менструация, момичето има около 400 000 яйцеклетки, а при настъпване на менопаузата – те намаляват до около 10000. Малък процент от тези яйцеклетки се губят по време на нормалната овулация. По-голямата част загиват в процес, наречен атрезия.

    Още по темата Червена детелинаИгликаКосата расте с билки и витаминиПредменструален синдром: Какво да правим?Нормално Фоликулостимулиращият хормон (ФСХ) е отговорен за растежа на яйчниковите фоликули, по време на първата половина от месечния цикъл. С наближаването на менопаузата, оставащите яйцеклетки стават по-резистентни към действието на ФСХ и производството на естроген от яйчниците драматично намалява.

    Естрогенът засяга много части от тялото, включително кръвоносните съдове, сърцето, костите, млечните жлези, матката, уринарния тракт, кожата и мозъка. Загубата на естроген се счита за причина на много от симптоми през климактериума. По време на менопауза, яйчниците намаляват производството и на друг хормон – тестостерон, който има значение за сексуалните функции и либидото.

    Климактериум – симптоми

    • горещи вълни – те са най-честия симптом при климактериум. Горещите вълни варират при варират при различните жени. Обикновено те представляват чувство на топлина, което се разлива по цялото тяло, продължава около 30 секунди до няколко минути. Кожата е зачервена, има сърцебиене и прескачане на сърцето, и изпотяване. Горещите вълни често повишават телесната температура и ускоряват пулса, както и водят до безсъние и нарушения в съня. Обикновено продължават от 2 до 3 години, но при някои жени може да се задържат и до 5 години. Дори при малък процент от жените могат да персистират до петнадесет години.
    • незадържане на урина, чести уринарни инфекции.

    • промени във влагалището – намаленото ниво на естроген води до изтъняване на лигавицата на влагалището и сухота. Най-често това се проявява с болезненост при полови контакти.

    • промени във формата на млечните жлези.
    • изтъняване на кожата.
    • загуба на костна плътност – бързата загуба на кости настъпва обикновено през перименопаузата. Повечето жени достигат пик на костна плътност на възраст от 25-30 години. След това тя намалява с около 0.13% на година. По време на перименопауза процесът се ускорява до около 3% за година. По-късно загубата пада до около 2%. Обикновено загубата на костна плътност не е болезнена. Въпреки това тя може да доведе до остеопороза, състояние, което води до повишен риск от фрактури.

    • липидният профил също се променя през климактериума. Общият холестерол и лошия (LDL) холестерол се повишават.
    • рискът от сърдечно-съдови заболявания нараства при настъпване на климактериум. При жени, при които яйчниците са премахнати по-рано по повод заболяване, рискът от заболявания нараства.
    • повишаване на теглото.
  • Климактериум – диагностициране и определяне

    • изследване на костите – стандарт за измерване на костната загуба и оценка на остеопороза, свързана с менопауза, е DEXA (dual-energy x-ray absorptiometry).Този тест изследва костната минерална плътност и я сравнява със средни стойности, измерени при здрави млади жени. Според Световната Здравна Организация (СЗО) за остеопороза се говори при повече от 2.5 стандартни отклонения от тази стойност. При състояние, наречено остеопения, се наблюдава по-малка загуба на костна плътност (между 1 и 2.5 стандартни отклонения под средните стойности).
    • изследването DEXA – обикновено се назначава преди предписването на терапия за остеопорозата, която да възстанови до известна степен костната минерална плътност.Тестът представлява специално рентгеново изследване на бедрото и долната част на гръбнака, което се извършва на всеки година и половина – две за измерване на резултата от лечението. Скрининг на костите – може да се извърши и с ултразвук. С него се измерва плътността на костите в областта на петата. Ако с този метод се открие намалена плътност, тогава се извършва DEXA. Изследване на сърдечно-съдовия риск – постменопаузалните жени са с повишен риск за сърдечни заболявания. С помощта на лабораторни изследвания се проследяват нивата на холестерола. При стойности над нормата, на жената се препоръчва промяна в начина на живот и хранене, и при нужда лекарства за понижаване на холестерола.

  • Климактериум – решения

    Тъй като това е естествен биологичен процес, а не заболяване, не съществува дефинитивно лечение. По-скоро съществуват продукти и опции, с които симптоматиката на жената в менопауза да се облекчи. При нужда се използват хранителни добавки за понижаване на холестерола и повлияване на загубата на костна плътност. Както и директно насочени за целта добавки, които имитират действието на естрогена.

  • за повече информация относно индидивуалните особености на жената, препоръчителни са своевременните ДНК тестове за естрогенен метаболизъм, както и всичко по отношение на ДНК изследванията

    Обратно към раздел “Уелнес”.

    Архив статии