Описание на хранителния продукт
Счита се, че родината на брюкселското зеле е Белгия. В много страни като Франция, Англия и САЩ, през втората половина на ХІХ век то добива широко приложение с тенденция да измести обикновенното бяло зеле. Данни за съществуването на този зеленчук датират от от Римско време.
Казват, че зеленчуците Brassica (семейството на всички зелепроизводни) се култивират от хиляди години, растенията имат голяма толерантност към солта и варовика и други сурови почви.
Диетичен начин на обработка
Брюкселските зелки могат да бъдат варени, задушени, пържени, пържени и дори печени на барбекю и скара. Единственото нещо, за което трябва да внимавате, е да ги готвите, тъй като, тъй като клетъчните стени се разграждат, се получава много силна сяра, подобна на аромата на сяра, защото съдържа химикала синигрин.
Преди да сложите брюкселското зеле да се вари, трябва да отстраните повехналите листенца (ако има такива) и да направите малки разрези в основата на всяка зелка, да го измиете добре на течаща вода и след това да го сложите в тенджера с вряща подсолена вода. Брюселското зеле е сварено, когато можете с клечка за зъби да продупчите някоя от малките зелки. При задушаване трябва да се внимавада не се разкъсат зелчетата. При варенето брюкселското зеле увеличава обема си.
Преди да сложите брюкселското зеле да се пече във фурна, трябва да отрежете пънчетата и разрежете всяко зелче на две половини. Измивате така зелките много добре, поставяте ги в тавичка, заливайте с малко зехтин, осолявате, можете да добавите черен пипер и да печете на 180 градуса.
Печенето съхранява повече минералния състав на зеленчука, сравнено с варенето!
Калории и хранителен състав
| Калории | 43 |
| Мазнини | 0.30 |
| Въглехидрати | 8.95 |
| Протеин | 3.88 |
Приложение
Брюкселското зеле има полезно приложение. Но мисля, че е важен този факт: хората с нарушена функция на щитовидната жлеза трябва да избягват продуктите от сем. Кръстоцветни, заради съдържащите се в тях гойтрогени!
Поради съдържанието на значителни количества желязо, брюкселксото зеле е подходяща храна при малокръвие.
- брюкселското зеле намалява риска от рак: проучванията доказват, че този зеленчук има влияние и въздействие ърху следните видове рак: меланома, рак на хранопровода, рак на простатата и рак на панкреаса. Смята се, че брюкселското зеле понижава риска от рак заради съединението сулфорафан, което се съдържа в него. Сулфорафанът потиска развитието на ензим, участващ в развитието на раковите клетки. Сулфорафан се съдържа и в добре познатият братовчед на зелето – броколи. Готвенето и храносмилането разграждат глюкозинолатите на брюкселското зеле до съединения, наречени изотиоцианати, които са изследвани заради антираковите им ефекти, като например защита на клетките от увреждане на ДНК и предотвратяване на растежа на нови кръвоносни съдове в туморни клетки. Въпреки това, няма директно доказателства, че брюкселското зеле има антиракови ефекти при хората, има пък други доказателства, които предполагат, че зелките могат да увеличат риска от рак на панкреаса. Докато чакаме допълнителни доказателства, има смисъл да ги ядем не повече от веднъж седмично, като варираме диетата си с многото варианти на кръстоцветни зеленчуци като броколи, зеле и карфиол. Т.е. изводът до тук е един единствен – интересн зеленчук, но трябва да се внимава със него!
- брюкселското зеле подобрява здравето на костите: недостатъчният прием на витамин К е свързан с повишен риск от фрактури. В брюкселското зеле има голямо количество витамин К, което го прави добавена полза за целият опорно-ставен комлекс в организма.
- брюкселското зеле подобрява зрението: този зеленчук съдържа витамините С и А, за които всеки знае, че са полезни за очите и зрението.
Полезен микросъстав
Брюкселското зеле съдържа цели 20 основни витамина и минерала. Списъкът е дълъг, ето по-популярните от тях: витамин С (силен антиоксидант), витамин А (полезен за зрението), витамин К (полезен за костите), витамин В9 (фолиева киселина) и калций (важен за регулирането на кръвното налягане и водния баланс). В брюкселското зеле има още витамин Е, повечето от витамините В комплекс, желязо, магнезий, фосфор и цинк.
Обратно към раздел „Хранене“.
