fbpx

Стрида | Oyster – състав, калории, рецепти и приложение в диетите

Стрида | Oyster – състав, калории, рецепти и приложение в диетите

Описание на хранителния продукт

Стридите категорично са скъпа храна, но когато говорим за здраве, ползи и инвестиция в здравето, всеки намира начин, да ги опита и прилага в менюто си. Стридите по света са 30 вида, но едва десетина от тях имат осезаемо икономическо значение. Сред тях са:

  • Португалската стрида (Crassostrea angulata). Тя живее по атлантическото крайбрежие на Иберийския полуостров, но произхода е от азиатските тихоокеански брегове. До Европа е стигнала през XVI век с португалските кораби. През миналия век за около трийсет години това е била най-отглежданата стрида в Европа, след като обикновената стрида масово е измряла заради заболяване, а тихоокеанската още не е била внесена.
  • Мангровата стрида (Crassostrea gasar), която обитава северните тропици на Атлантическия океан и се прикрепва по корените на мангровите дървета.
  • Тихоокеанската стрида (Crassostrea gigas) – азиатски вид, пренесен на много места в Европа и Америка, наскоро открит и по българското крайбрежие на Черно море, изключително важен обект на култивиране. Характерна е издължената черупка, която може да достигне до 45 см дължина.
  • Кумамото (Crassostrea sikamea) също е азиатски вид, който се отглежда и по тихоокеанските брегове на САЩ. Има по-малки размери и отличителен сладък вкус, затова бързо печели популярност.
  • Вирджинската стрида (Crassostrea virginica) – някога изключително масова по източното крайбрежие на САЩ и в Мексиканския залив, сега с много по-ограничено значение вследствие на свръхексплоатация и заболявания, обект на култивиране.
  • Обикновената стрида (Ostrea edulis) е автохтонният европейски вид, който естествено се среща в Средиземно море и по атлантическото крайбрежие на континента. Отглежда се във ферми. Това е местният вид стрида в Черно море, но числеността е толкова ниска, че значението ѝкато храна е съвсем пренебрежимо. Черупката на тази мида е доста закръглена и сплесната, което лесно я отличава от тихоокеанската например.
  • Олимпийската стрида (Ostrea lurida) – наречена е на град Олимпия в щата Вашингтон и обитава плитките води на тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка от Калифорния до Аляска. Някога е била с огромно значение като храна, включително и за аборигенното население, а сега популациите бавно се възстановяват от свръхулова.
  • Сиднейската стрида (Saccostrea glomerata) – обитава плитките акватории на Австралия и Нова Зеландия, където е високо ценен продукт с див произход; на места се култивира;
  • Качулатата стрида (Saccostrea cuculata) е най-важният представител на семейството в Индийския океан и тропическите части на западния Пасифик; в края на миналия век е открита и по средиземноморския бряг на Турция, където вече има нормално развиваща се популация.

Чисто по външна морфология стридите се отличават от другите миди от клас Bivalvia най-вече по това, че двете им черупки са различни. Едната е плоска и с нея те се прикрепят към скалите и други твърди повърхности или пък лежат на тази страна върху дъното. Във по-изпъкналата черупка е корпуса и тялото на стридата, състоящо се от мантия, която покрива останалите органи и секретира веществата за изграждането на черупката; големи хриле с дихателна и филтрираща функция и силен мускул, който отваря и затваря черупката. От кулинарна и диетична гледна точка интерес представляват всичките меки части на стридата и дори морската вода, която тя задържа в черупката. Макар на пръв поглед тялото на стридата да изглежда твърде слузесто и меко, това съвсем не е така – текстурата е много нежна, леко жилава и без намек за слуз.

Стридите са мощни филтратори и за един ден през тялото им може да преминат почти 200 л вода. Затова самата мида, като протеинова структура е и толкова богата на минерали, описани по-долу в секцията “Микросъстав”. Филтриращите способности на стридите се използват за изцяло маркетингови цели. Ако във водата живеят специфичен вид водорасли, те се задържат по хрилете на стридата и им придават синьо-зелен цвят. Във Франция това качество се свързва с по-богат вкус на стридата, докато в САЩ е по-вероятно да отблъсне потребителя.

Диетичен начин на обработка

Стридите обикновено се ядат сурови, за да усетите в най-голяма степен вкуса и аромата им. Но това съвсем не е единственият начин – може да ги приготвите на барбекю или с други морски дарове в задушено или супа или дори панирани. Само не забравяйте, че ако ще ги готвите, те имат нужда от съвсем малко време за приготвяне – добавете ги в последния момент, за да избегнете момента, в който се превръщат в безвкусна гума.

И все пак: най-добрият начин да получите наслада от стридите е те да бъдат сурови, в черупката, заедно с морската вода. Мидите не се поглъщат цели, а поне 2-3 пъти се сдъвкват, преди да преглътнете. Така дори най-лесно може да се усетят разликите между различните стриди. Ако няма да ги приготвяте или консумирате веднага, ги покрийте с лед, преди да ги сложите в хладилника. Така ще подсигурите колкото се може по-ниска температура, за да намалите риска от бактерии и разваляне на ядката.

Вниание: стридите както виждате имат остри краища на черупките, затова най-добре използвайте кърпа или ръкавица, за да предпазите ръката си в случай, че ножът ви тръгне в друга посока. Колкото до ножа – най-добре използвайте специален нож за стриди, за да намалите риска от нараняване, но в краен случай и малък кухненски нож ще свърши работа, просто подходете с повече внимание (и не използвайте нож, на чието острие държите).

Калории и хранителен състав

Стрида хранителна стойност
за 100 грама продукт
Калории81
Мазнини1.4
Въглехидрати0.00
Протеин9.45

Приложение

Консумацията на стриди повишава имунитета, както и подобрява сексуалното здраве у хората. Освен това те са изключително богати на витамини, минерали и органични съединения. Мощен афродизиак. Тъй като нискокалорични, стридите присъстват и намират отлично място в програми за редукция на килограми. Както и в самите програми за уелнес здравословен начин на живот. Заради калия и магнезия, стридите са неизменна част от диетите с проблемно артериално налягане, а заради цинкът в тях – присъстват в диетите при установени инфекции.

Желязото в стридите пък е отговорно за добри и оптимални стойности на хемоглобин в кръвта, което означава, че стридите се препоръчват и при разлини анемии, а заради калция и фосфора – в борбата с остеопорозата. Стридите участват и в програмите за детоксикация на черен дроб, жлъчка. Месото на стридите съдържа омега-3 мазнини, заради които е възможно да се нормализира нивото на холестерола в кръвта ви, след редовна и умерена консумация. Мастните Омега-3 киселини влизат също така и в състава на мембраната на мозъчните клетки и влияят на скоростта на предаване на информация от неврон на неврон.

Полезен микросъстав

Стридата съдържа (в 6 броя стриди) около 270% от препоръчителната дневна доза витамин Б-12. Плюс изключителните над 500% цинк, 180% мед, 76% селен и 31% желязо, както и 70% витамин D и още от другите витамини и минерали.

Обратно към раздел “Хранене”.

Автор на материала:
Специалист по клетъчно хранене, интеграция на фитнес упражнения и тренировки, в ежедневието на обикновения любител спортист, професионалния атлет, както и експерт при храненето, суплемнтирането и спорта при проблемни състояния и заболявания.