Уелнес и добавки / Рубрика на Белчо Христов

До момента публикувани материали
18 ян.

Спирулина суперхрана, която е позната от вековете! Извлича се (затова е хранителна добавка) от микроскопично синьо-зелено водорасло – това е фотосинтетична цианобактерия, навита на спирала. От тук идва и името на храната – Spirulina. Бактерията живее и се развива в солени или сладки водоеми, в субтропика и тропика – внимавахте ли в часовете по география?

Разпространена е в Африка, Азия, Централна и Южна Америка. Хората се хранят със спирулина още от IX век. Особено за Ацтеките, това е била твърде традиционна храна – нещо като традиционна кухня. В забързаното ежедневие, ние хората, със захлас четем тези редове, но лично според мен, трябва да обърнем вече не страницата в графата „адмирации“, а на страницата: ползи!

Два са видовете спирулина:

  • Spirulina maxima – Мексико
  • Spirulina platensis – Калифорния

Твърде редовните (което е добре за нас хората) изследвания, сочат спирулината за суперхраната на 21 век! Тя е богата на витамини, почти всички представители от Б групата са вътре в състава, включително и Б комплекс, витамин Е, минерали и антиоксидантни подобни съединения.

Допълващи елементи са:

  • манган
  • цинк
  • мастни киселини
  • мед
  • желязо
  • арахидонична киселина

В спирулината има високо съдържание на протеин, разбира се, той се класифицира като растителен, но с по-пълноценен профил. Единствено, метионинът, цистеинът и лизинът не могат да се сравнят в профила на животинския протеин, но … въпреки другите ползи по-горе …

С какво може да ни помогне спирулината като хранителна добавка или суперхрана?

Това, което ви споделям е изследване, публикувано в Америкаснко издание – „Medicine & Science in sports and exercise“. Проучването е включвало данни, за да се разбере дори за въздействието на спирулина върху качеството на тренировката, метаболизма и антиоксидантния капацитет на кръвта преди и след нея. Оказва се, че прием на 2 грама три пъти дневно преди хранене в рамките на само 4 седмици и при тренировки на бягащата пътека 2 часа с интензивност 75% от максималната консумация на кислород, т.е. аеробни условия, изменя (спирулината) видимо метаболизма от въглехидратите и го насочва към мазнините! Казано иначе, спирулината причинява ускорен мастен метаболизъм – топене на мазнини.

При кардио с 95 % от анaеробните условия пък, приема на спирулина увеличава значително времето до поява на умора! Интересно, нали? Това означава, че спирулината може да увеличи работоспособността на мускулите и качеството на тренировката. Затова често, много консултанти, когато имат следния казус – как да се увеличи работата в зала, погрешно, по мое мнение, препоръчват други, а не тази добавка.

Освен това, нивото на антиоксиданта глутатион е било доста по-високо в сравнение с контролната група, в която са участвали хората. Какви са изодите обаче? Принципно, нискоинтензивното кардио често се комбинира с тренировка с тежести. Нали така? Убийствено е да правим високоинтензивно кардио със силова програма – освен, че е и неработещо, като принцип.

Това изследване сочи, че приемът на спирулина увеличава окислението на мазнините (тяхното „топене“) при именно нискоинтензивни кардио натоварвания. Ура! Имате работеща формула, страхотно! Покачването на глутатиона и удължаване времето до поява на умора при анаеробните движения и работа, определя спирулината като ергогенична добавка.

Спирулина е подходяща особено за хора, които не консумират много зеленчуци! Тъй като спирулината съдържа голяма концентрация на хранителни вещества, може да се каже, че една малка порция спирулина има антиоксидантната сила на 5 порции от плодове и зеленчуци. В нея има по-голямо количество антиоксиданти и фитовещества, отколкото в боровинките и спанака, взети заедно!

Спирулина съдържа комплекс от витамини – А, бета-каротин, C, B-комплекс, E, биотин, както и незаменимите за човешкото тяло минерали – калций, магнезий, фосфор, калий, желязо, манган, мед, цинк, молибден.

Спирулина и другите нейни свойства:

    • пречиства организма и осигурява антиоксидантна и антивирусна защита

    • влияе положително на сърдечно-съдовата
    • подпомага действието на нервната и храносмилателната система

    • подпомага имунната система
    • нормализира нивата на холестерол
    • подобрява чернодробните функции

    • укрепва мускулите
    • подобрява зрението

    • подобрява състоянието на косата и еластичността на кожата
    • повишава устойчивостта към умора
  • Препоръчителният прием на спирулина е до 5 грама на ден. За деца – около 1.5 грама дневно.

    Продължение – линк тук.

    14 ное.

    Зеленият чай прави сърцето по-издръжливо и го предпазва от инфаркт, заздравява стените на съдовете и капилярите и ги прави по-гъвкави и еластични, нормализира функцията на сърдечно-съдовата система, леко ускорява кръвообращението, предотвратява отлагането на липиди (мазнини) и разрушава натрупаните вече мастни плаки, което го прави полезен за понижаване на вредния холестерол.

    Има силно прочистващо действие и се счита за противоотрова. Той се използва за премахване на страничните ефекти от лечение с антибиотици, при работа във вредна среда, при употреба на никотин и алкохол. Зеленият чай има антивирусни, бактерицидни и противовъзпалителни свойства, поради което се счита за естествен природен антибиотик. Използва се профилактично при кариес и за заздравяване на зъбния емайл, премахва лошия дъх. Зеленият чай е един от най-мощните антиоксиданти.

    Благодарение на високите стойности на съдържащите се в зеленият чай полифеноли той може да ускори с 50% прочистването на свободните радикали от тялото. Това подобрява състоянието на редица органи, стимулира системата за детоксикация на черния дроб и намалява риска от злокачествени заболявания на белите дробове, гърдата, стомаха, дебелото черво, простатата и панкреаса, свежда до минимум вредните влияния от радиацията.

    Изследванията през последните десет години неуспоримо доказаха, че полифенолите (катехините), които се съдържат в зеления чай са изключително важни за здравето на човека. Продължителността на живота на хората в далечна Азия например, се свързва и с ежедневната употреба на зелен чай.

    Полифеноли от зелен чай

    Въздейстие на полифенолите (катехини):

    • оказват антиоксидантна, антикарценогенна, антимутогенна, антибактериална, антигъбична защита на бъбреците и кръвоносната система;
    • изгарят избирателно излишните мазнини в организма и запазват полезните и жизненонеобходими фосфолипиди и по този начин са естествено оръжие срещу затлъстяването – контролират нивото на кръвната захар;
    • потискат производството на опасните веротоксини, които пък от своя страна потискат синтеза на протеините, водят до колити и проблеми в отделителната система;
    • понижават нивото на лошия холестерол, който заедно с окислените фосфолипиди водят до редица “модерни“ болести;
    • осигуряват добър вкус и грижа за устата, като потискат растежа и зпособността на кариогенните бактерии да се прикрепят към зъбите, като в същото време се борят с пародонтозата и премахват лошия дъх;

    Зеленият чай е мощен антиоксидант, съдържащия се в него антиоксидантен ензим (SOD) е 400 пъти по-силен от този, съдържащ се в останалите плодове и зеленчуци, а е известно че свободните радикали в организма водят до по-бързо остаряване, рак, остеопороза, сърдечносъдови болести, диабет, уемора и атеросклероза.

    Редовната употреба на зелен чай води до един по-добър баланс между дух и тяло

    Лекарите препоръчват да се пие зелен чай при дълго престояване пред телевизор или компютър, а за хора, преминали лъчева терапия, е желателно заленият чай да се включи в ежедневната диета. Чаят действа потогонно и диуретично, понижава температурата, засилва белодробната вентилация, подобрява храносмилането, облекчава болките при възпалено гърло.

    Той е важен в борбата с остеопорозата, помага за редуциране на теглото, като ускорява изгарянето на мазнините. Стимулантът в чая е кофеинa, който активира нервната система и скоростта на обмяната, повишавайки концентрацията и чувствителността. Зеленият чай възстановява цялостно имунната система. Или накратко, зеленият чай:

    • забавя и спира процеса на стареене на клетките и допринася за подмладяване и дълголетие.
    • съдържа немалко вещества, нужни за човешкия организъм. Цинкът, който се намира в зеления чай играе важна роля за правилното протичане на бременността.
    • прочиства кръвта от холестерол и други вредни вещества и наслоявания по стените на кръвоносните съдове. Предпазва и лекува атеросклероза, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания.
    • стимулира отделителната система, функциите на бъбреците и пикочния мехур.
    • укрепва двигателната способност на организма и нервната система.
    • лекува затлъстяване и разкрасява. Опъва кожата и отваря порите й.
    • влияе благотворно при очни болести и засилва очите.
    • пиенето на зелен чай укрепва духа, повдига настроението, засилва паметта и мозъчната дейност.
    • поддържа нормалната дейност на сърцето и стомаха.
    • стимулира циркулирането на кръвта и енергията.
    • предпазва от рак и злокачествен тумор. Засилва имунните функции на организма и действува благотворно за предпазване и лечение на лъчеви болести, при радиация и отравяния.
    • регулира баланса между алкалите и киселините в организма.
    • изстудява тялото по време на летните горещини и по този начин адаптира телесната температура към външни условия. Девет минути след поемането на чая се отварят кожните пори, телесната температура спада с 1-2 градуса и човек се чувствува приятно по време на горещините.
    • зеленият чай има освежаващо, ободряващо действие и помага при преумора.
    • предпазва от кариес на зъбите. Изследвания на английски учени потвърждават, че зъбният кариес е много по-рядко срещан у хората, които всекидневно пият зелен чай.

    Обратно към раздел „Добавки“.

    01 ное.

    Мед

    Медът съществува от както свят светува. Безпорен факт! Следи от неговата употреба са открити при всички цивилизации.

    Медът още тогава е бил рядък и скъп продукт. Това е основният факт, който е предрешавал кой би могъл да си го позволи. Рядък и донякъде, защото народите са се задоволявали най-често с неговата естествена форма и са го събирали в дивата му форма.

    Винаги, когато е бил приготвян в домашни условия, много работа, която изисква, както и малките добиви, са правели от него скъп и труен за добиване продукт, откъдето и поговорката : „Медът е едно, цената му – съвсем друго“.

    По тази причина в течение на столетия той е бил използван или като разменна монета, или като обект на голямо облагане с данъци, или пък се съхранява за специализирани религиозни ритуали. Освен своето лечебно приложение (безусловно притежава някои лечебни свойства), медът се изпозлва най-вече за приготовление на различни видове хляб с подправки, но тези продукти са винаги много скъпи и достъпни, все още само за по-заможните хора.

    В диетите, медът има много сериозно приложение, в спорта също. Мед се използва като идеална храна с висок (почти 100%) ГИ – гликемичен индекс, за отключването на т.нар. „инсулинов удар“. Искам по-подробно да ви запозная с ползите на 2 продукта:

    Пчелно млечице

    Физични свойства на маточното млечице

    Прясното пчелно млечице е гъсто, пастообразно, непрозрачно вещество с кремавобял цвят. Постепенно добива матово-жълтеникав отенък. Лиофилизираното млечице е бял до светлокремав, силно хигроскопичен прах. Водните му разтвори притежават същите свойства като и естественото. Относителното му тегло е 1,1. Има добра електропроводимост, която зависи от концентрацията на разтвора, температурата, микроелементите, органичните киселини, аминокиселините, белтъците и др. Коефициента на рефракция при 20 °С е от 1,3997 до 1,3811. Активната киселинност на 1% воден разтвор варира от рН 3,6 до 4,8. Oбща киселинност 3,3-6.

    Химични свойства на маточното млечице

    Млечицето предназначено за ларвите, от които ще се отглеждат пчелни майки съдържа 69% вода т.е. 31% сухо вещество, а млечицето предназначено за ларвите за пчели работнички и търтеи 72% вода т.е. 28% сухо вещество. В прясното пчелно млечице (по Йойриш, и Шкендеров и Иванов) се съдържат:

    – белтъци – 10-18 %

    – захари – 9-17 % от които глюкоза и фруктоза 5-12%

    – мазнини – 1,5-7 %

    – минерални соли – 0,7-1,15 %

    – албумини и глобулини – от 1:1 до 2:1

    – 10-хидрокси-2-деценова киселина – 4,83%

    Витамини в пчелното млечице

    В един грам пчелно млечице се съдържат следните витамини: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), В12, В9(фолиева киселина), витамин С (аскорбинова киселина), витамин Н (биотин) и витамин РР (никотинова киселина). Установени са в неголямо количество мастноразтворимите витамини А, С, D, Е, К. В по-голямо количество са водоразтворимите от групата (В1, В2, В3, В9, РР). Горните стойности варират в широки граници при различните автори поради ползването на различни методики за определянето им.

    Макро и микроелементи – желязо, сяра, магнезий, манган, мед, калий, калций, хром, никел, сребро, кобалт, манган, алуминий, арсен, живак, бисмут и злато.

    Получаване и съхраняване на пчелното млечице

    Най-добри резултати се получават по метода без осиротяване на пчелното семейство. По този начин се запазва целостта и нормалния живот на семейството, и се избягват биологичните смущения, свързани с отнемането на майката. Производството на пчелно млечице започва в края на пролетта и началото на лятото. В семейството трябва да има много пчели на възраст 5-15 дни и запечатано пило. Развитието и функционирането на жлезите секретиращи пчелното млечице, е невъзможно без обилна белтъчна храна – прашец и обилно нектароотделяне. При липсата им пчелите се подхранват със захарен сироп и прашец.

    Съхранение на пчелно млечице

    До 6 месеца пчелното млечице се запазва добре в хладилник при температура от – 2 до – 5 °С. При – 15 до – 18 °С може да се съхранява до една година. Смесване с пчелен мед в съотношение от 1:10 до 1:100 и съхранение на тъмно в хладилник. Най-добре се съхранява лиофилизираното пчелното млечице с водно съдържание под 5%. Тъй като е силно хигроскопично се поставя в херметически съдове от тъмно стъкло, но не изисква специална температура.

    Свойства на пчелното млечице

    Противомикробни:

    – Streptococcus aureus

    – Streptococcus haemoliticus

    – Staphilococcus

    – Corinelocterium difteriae

    – Tripanozoma kruci – сънна болест

    – Micobacterium tuberculosis –

    Антивирусни:

    – Virus influenzoe – грип

    Антипротозойни:

    – Infusoria

    – Amoeba – дизентерия

    – Paramecium cauditum

    Пчелното млечице като хранително и профилактично средство: представлява високохранително и лесно усвоимо от организма вещество. Съдържа необходимите за нормално съществуване елементи. Усилва апетита, повишава обмяната на веществата, създава бодрост, настроение и прилив на сили, повишава имунната защита, подобрява функциите на жлезите с вътрешна секреция, стимулира кръвообразуването и забавя процесите на стареене.

    Фармакологична активност на пчелното млечице

    Доказано е активното влияние на пчелното млечице върху обмяната на веществата, регулацията на ЦНС и тъканното дишане. Повишава работоспособността, намалява отпадналостта и умората, увеличава масата на тялото, ускорява растежа, подобрява апетита и съня. Пчелното млечице стимулира действието на двата отдела на вегетативната нервна система – симпатиков и парасимпатиков в резултат на което нормализира кръвното налягане. При страдащите от високо кръвно налягане го понижава и обратно. Увеличава еритроцитите, ретикулоцитите и хемоглобина в кръвта.

    Способства за изработване на надбъбречния хормон адреналин. При системно приемане на пчелно млечице се наблюдава регулиране на обмяната на веществата, съкратителната способност на сърдечния мускул, разширяване на коронарните съдове и гладката мускулатура на бронхите. Регулира усвояването на глюкозата в организма и мастната обмяна. оказва влияние върху ендокринната система, половата фригидност, лактацията и дълголетието.

    Пчелното млечице и фолиева киселина в състава на пчелното млечице

    В пчелното млечице съотношението на витамините от група В е максимално балансирано, което води до максимално полезно въздействие върху организма. По-долу са изброени заболяванията, за които се счита, че са провокирани от понижен прием или повишен метаболизъм на фолиевата киселина в организма. Може да се счита от написаното, че редовен прием на пчелно млечице, ще възспре тези оплаквания и заболявания:

    – болест на Алцхаймер

    – гръдна жаба /исхемична болест на сърцето, Angina pectoris/

    – атеросклерозис

    – рак на гърдата

    – изгаряния

    – дисплазия на шийката на матката (редраково състояние на шийката на матката)

    – колоректален рак /Рак на дебелото черво/

    – болест на Crohn

    – депресивни състояния

    – хиперхолестеролемия

    – инфаркт на миокарда

    – остеопороза

    – улцеро-хеморагичен колит

    – спонтанни аборти

    – невъзможност за забременяване поради ниска активност или недостатъчно количество на сперматозоидите

    Цитират се научни трудове и дневните дози, от прием на пчелно млечице, необходими на деца, възрастни, бременни и кърмачки

    – кърмачета до 6 месечна възраст: 65 mcg

    – кърмачета от 7 до 12 месеца: 80 mcg

    – деца от 1 до 3 години: 150 mcg

    – деца от 4 до 8 години: 200 mcg

    – деца от 9 до 13 години: 300 mcg

    – подрастващи от 14 до 18 години: 400 mcg

    При възрастни:

    – 19 години и повече: 400 mcg

    – бременни: 600 mcg

    – кърмачки: 500 mcg

    Обратно към раздел „Добавки“.

    13 мар.

    Г-н Рудолф С. бе преуспяващ ръководител на фирма. Години наред той управляваше с желязна ръка голямо предприятие, бе уважаван от враговете си и всяваше страхопочитание у подчинените си. Зад тази фасада обаче се криеше психика, раздирана от съмнения. Често Рудолф С. страдаше от депресивни настроения. Понякога му бе нужен половин ден подготовка, за да грабне телефона и да проведе неприятен разговор. Секретарките му все по-често го криеха, той все повече се затваряше в себе си.

    Въпреки всеобщото мнение, че е преуспяващ и щастлив човек, Рудолф С. все повече страдаше от слабата си психика. По този повод се консултира с много лекари, но дори опитни психиатри не откриха никакво съществено заболяване. За щастие ендокринологът му препоръча да си направи хормонално изследване, благодарение на което бе уточнена диагнозата – преди много години, по време на химиотерапия по повод злокачествено заболяване, са били унищожени секретиращите клетки в тестисите и надбъбречните му жлези. И това бе причината Рудолф С. да страда от недостиг на естрадиол и ДХЕА. Заместителното лечение с ДХЕА направи Рудолф С. нов човек. Той благодари на ендокринолога си със следните редове:

    Подарихте ми нов живот. Никога не съм предполагал, че човек е толкова зависим от хормоните – вчера дори успях да играя 10 часа голф – едно великолепно чувство.

    DHEA (дехидроепиандростерон) – хормонът на мъжката сила

    Тази субстанция с почти нечетаемо име вероятно е хормонът на мъжката сила. Той се отделя от надбъбречните жлези в количества (25-30 мг дневно), които и относително и абсолютно са многократно по-големи, отколкото на другите хормони. ДХЕА е типичен представител на стероидните хормони, с основен градивен елемент холестерол.

    Количеството на отделяния ДХЕА зависи до известна степен от обема на мозъка. В кръвта на плъховете, например, този хормон на практика липсва, при човекоподобните маймуни количеството му е малко по-малко, отколкото при човека. В мъжкия организъм ДХЕА има няколко типични качества. Той намалява образуването на кортизол в организма – стресовият хормон, който също се произвежда във високи количества (10-20 мг дневно). Като естествен антагонист на кортизола, ДХЕА предпазва от загуба на енергия. Успоредно с това, блокирайки стимулиращия потенциал на кортизола по отношение секрецията на инсулин, ДХЕА навярно играе роля и при стареенето, по-точно забавя скоростта на този процес. Кортизолът, който се блокира ефективно от ДХЕА, има деструктивен ефект и по отношение на костите, мускулите и кожата. Ако в организма на един мъж секрецията на ДХЕА е недостатъчна, кортизолът не може да бъде блокиран ефективно и се стига до описаните по-горе нежелани ефекти. Може би по тази причина един от факторите за стареене е нарушеното равновесие кортизол – ДХЕА. Съвременни клинични разработки показват също, че ниските стойности на ДХЕА в кръвта са свързани с недостатъчната продукция на айказаноиди.

    Ето няколко допълнителни клинични данни за хормона на мъжката сила:

    • мъже с високи стойности на ДХЕА притежават не само повече физическа сила и енергия, но имат и по-добри умствени възможности – те могат едновременно да възприемат информация от няколко източника, отличават се с трайност на запаметяването. Вероятно хормонът директно стимулира мозъка;
    • нормалните серумни нива на ДХЕА са свързани с понижен риск от заболявания на сърдечно-съдовата система, както и с по-малка вероятност от фатални инциденти, свързани със сърцето и мозъка;
    • ДХЕА подпомага разграждането на мастните депа;
    • стимулира имунната система на мъжа;
    • блокира стреса и неговите последици;

    Как се образува ДХЕА в организма?

    DHEA и неговият основен “противник” – кортизолът се синтезират в кората на надбъбречните жлези. Отделянето му се направлява от хипофизен хормон, който контролира и секрецията на кортизола. Ефектът на хипофизарния хормон, наречен АКТХ (адрено-кортикотропен хормон) зависи на клетъчно ниво от втори посредник.

    Синтезaата и секрецията на ДХЕА са по-големи, когато нивото на втория посредник е нормално. Първата стъпка в този “производствен” процес е натрупването на холестерол в синтезиращите клетки на надбъбреците. После холестеролът навлиза в митохондриите (“работилниците” на клетката), където след поредица от ензимни реакции се образува прегненолон – междинно звено в хормоналния синтез. По-късно този продукт лесно може да бъде превърнат в прогестерон (женски полов хормон, пазител на бременността), кортизол и ДХЕА.

    Една от възможните причини за редуциране на производството на ДХЕА с остаряването е намаляването на концентрацията на втория посредник за ефекта на АКТХ. Експерименти с маймуни показват, че когато биват хранени с по-ниско калорична храна, секрецията на ДХЕА се увеличава. Важното тук обаче е достатъчният прием на субстанции, които нормализират нивата на айказаноидите – рибено масло и зехтин. Ето защо, преди да посегнете към заместително лечение с ДХЕА, се опитайте да нормализирате нивата му с диета и с обилен прием на зехтин и риба.

    Какви са ефектите на DHEA при мъжете?

    Този хормон се метаболизира (преработва) различно от двата пола. Високите му концентрации в човека вероятно са еволюционно наложени – в тъканите на жената той най-често се преобразува в тестостерон, а в тъканите на мъжа – в естрадиол. В най-голяма степен ДХЕА отговаря за енергията при мъжете. Изследвания, направени в Сан Диего (Калифорния) доказват, че при мъже с ниски стойности на ДХЕА, заместителното лечение с този продукт подобрява самочувствието. Той обаче не влияе на либидото, защото не се превръща в тестостерон. Едно изследване, направено във Виена през 1999 г., обаче показва, че лекуваните с ДХЕА импотентни мъже подобряват еректилната си функция.

    Данни от френски автори говорят, че рискът възрастни мъже с нормални или високи нива на серумния ДХЕА да бъдат покосени от сърдечно-съдови заболявания е по-малък. При жените, обаче, този позитивен ефект не се установява. Но както казахме по-горе, това се дължи на различния начин, по който мъжкият и женският организъм преработват ДХЕА.

    belchohristovcom_691

    Може ли DHEA да помогне в борбата със СПИН?

    Проучването на ДХЕА е в началния си етап. Медицината почти всекидневно открива нови доказателства за позитивното действие на хормона върху човешкия организъм. Според последни лабораторни проучвания лимфоцитите имат собствени рецептори за ДХЕА – навярно по този начин хормонът упражнява стимулиращо въздействие по отношение на естествените “стражи” на организма. Затова днес ДХЕА се използва като преносител на медикаменти за лечение на СПИН – транспортира лекарствата директно до поразените от болестта клетки.

    Лечението с DHEA: невинаги много значи “много добре”

    Лечението с ДХЕА в Европа се подчинява на принципи, различни от принципите в Америка. В САЩ оборотът на лекарства, съдържащи ДХЕА е голям и се подчинява на философията “колкото повече, толкова по-добре”. ДХЕА там се е превърнал в мода и се продава свободно (без рецепта) в супермаркетите и по Интернет. Въпреки множеството му положителни качества, с него не бива да се злоупотребява. Затова в Европа принципът е ”приемай само толкова, колкото е необходимо”!

    ДХЕА може да се взима под различни форми – най-често това са таблетки в дозировка 20-100 мг. Повечето пациенти приемат по 50 мг днeвно. Хормонът се прилага и във вид на крем. Според европейските критерии лечението трябва да протича под лекарски контрол, като се следят серумните нива на ДХЕА – желателно е дозировката да е такава, че да се постигнат стойностите на 20-годишния мъж. Тъй като стойностите на хормона при 50-годишните мъже са едва 25 процента от стойностите при един младеж, точното заместване налага периодичен контрол на серумните нива. Какъв е ефектът от по-високите дози ДХЕА днес не е напълно известно. Ясно е едно: и тук е нужно да се регламентира древното правило във фармакологията – dosis facit venenam (дозата прави отровата).

    Причината за толкова много неизвестни, свързани с ДХЕА се дължи на факта, че хормонът не може да се патентова. По тази причина големите фармацевтични концерни не отделят средства за проучването му. Ето защо задълбочени научни студии, които да докажат ефектите и страничните му действия все още не са направени.

    Какви са в заключение качествата на DHEA?

    • той е антистресов хормон – намалява нивата на кортизола;
    • дава сила на мъжа -стимулира не само физическата, но и интелектуалната му енергия;
    • подпомага разграждането на мастната тъкан;
    • стимулира имунната система;
    • намалява риска от сърдечно-съдови заболявания;

    Тези, които използват DHEA (дехидроепиандростерон) твърдят, че тази изумителна добавка оказва сериозно влияние върху енергичността на организма, на неговото обновяване и оптимална форма. DHEA е една от най-чистите, ефективни и мощни формули на съвременния пазар. В процеса на стареене количеството DHEA, отделяно от тялото постепенно намалява. Тази липса може да бъде компенсирана чрез DHEA, един от най-успешните продукти на водещите новатори в областта на хранителните добавки. От много време се счита, че DHEA или дехидроепиандростерона е „отпадъчен“ хормон, тъй като изследователите не можеха да го свържат с каквато и да било специфична функция в организма.

    Но през последните няколко години имиджът на DHEA беше изцяло променен. Той е може би най-често срещания хормон при бозайниците, като от него зависят множество основни процеси в организма. Снижаването на нивата му обикновено е симптом на имунна недостатъчност, понижено либидо и намалена жизненост. Клиничните изследвания, проведени през последните 10 години показват, че DHEA е може би най-важното съединение, що се отнася до здравето. DHEA е пряко свързан с метаболизма на глюкозата. Високото ниво на глюкоза в кръвта подтиска отделянето на хормoна на растежа и обратно – ниското ниво на глюкоза в кръвта стимулира синтезирането на този хормон.

    Стимулирането на хормона на растежа е особено благоприятно за DHEA, тъй като подтиска инсулина. Според същия този принцип потенето увеличава нивата на хормона на растежа и на DHEA. Следователно DHEA е особено важен в процеса на интензивни тренировни. В книгата си „The Superhormone Promise“ д-р Уилиям Регелсон от Медицински колеж – Вирджиния нарича DHEA „суперзвездата при хормоните“ и „едно от най-мощните средства“ за удължаване продължителността на живота и повишаване на качеството му.

    Обратно към раздел „Добавки“.

    13 дек.

    Най-честото състояние, лекувано с диуретици е високото кръвно налягане. Лекарствата намаляват количеството на течностите в кръвоносните ви съдове и това помага за понижаване на кръвното налягане.

    11 дек.

    Пируват е вещество, което се произвежда ежедневно в тялото ни при смилането на въглехидратите (захарите и нишестето). Освен това се съдържа в доста храни, разнородни по състав. Ето някои от тях: ябълки, сирене, бира, червено вино. За направата на препарат, пируватът се получава от киселина, която по принцип е нетрайна. Ето защо препаратите на основата на пируват са с малък срок на годност. Или казано по-кратко – Pyruvate подпомага транспорта на глюкозата и протеина до мускулните клетки, където те се изгарят и осигуряват енергия.

    Основни функции

    Изследванията показват, че пируватът стимулира топенето на подкожните мазнини, като ускорява процеса на изгарянето им с 40%. Едновременно с това произвежда енергия и улеснява вашите тренировки, като ускорява преноса на глюкоза и белтъчини до мускулните клетки. Освен това значително повишава издръжливостта. Действа, като увеличава количеството на АТФ (аденозин трифосфата) в митохондриите и потиска синтезата на мазнини. Пируватът помага на фитнес трениращите да стопят тлъстините без да губят от тонуса и енергията си. За да се установи ефективността на пирувата, в университета в Питсбург е направен следният експеримент: две групи жени, болни от затлъстяване, са подложени на лечение с еднаква диета от 1000 ккал. На едната група се дава 30 грама пируват дневно в продължение на 3 седммци. Ето и резултатът: жените от групата, приемаща пируват, губят 40% повече мазнини, отколкото групата без пируват. След преминаване към нормална диета жените с пирувата възвръщат малка част от теглото си, а тези, неупотребяващи пируват възстановяват значителна част от първоначалните си килограми. С това се доказва, че пируватът стимулира топенето на тлъстините. Според изследователите той навлиза лесно и бързо в почти всички клетки от нашето тяло.

    Нашият организъм произвежда пируват по естествен път всеки ден по време на обмяната на веществата или смилането на захарите и нишестето. Пируватът е съединението, което стартира цикъла на Кребс – верига от реакции, в която става пълно разграждане на пируватна киселина до СО2 и Н2О, при което се отделя енергия за нуждите на клетката. Пируватът стимулира топенето на подкожните мазнини, като ускорява процеса на изгарянето им. Оказва феноменален ефект при намаляване на теглото, като едновременно с това е и източник на енергия за по-добро представяне при физическо натоварване, като ускорява преноса на глюкоза и белтъчини до мускулните клетки.

    Начин на употреба

    Най-добре е приемането на пируват да се съчетае с намаляне на калориите във вашата диета. Намалете калориите с 10-15%, за да улесните изгарянето на мазнините. Все още оптималната доза не е точно установена, но се приема, че най-добре е да вземате по 1 грам пируват на 5 кг тегло. Например, ако тежите 80 кг се нуждаете от 16 грама пируват на ден (80 делим на 5 = 16).

    Странични ефекти

    Пируватът няма сериозни странични ефекти. Такива могат да се наблюдават при значително превишаване на необходимите дози (5 и повече пъти). Изразяват се в образуването на газове и стомашни разстройства. Друг „недостатък“ на пирувата е, че е необходим в сравнително големи количества (за разлика от карнитина например). Поради това препаратите на основата на пируват могат да ви излязат скъпички. Но виждате при какви концентрации работят. Подобно на случая с л-карнитина.

    Обратно към раздел „Добавки“.

    09 авг.

    Аргининът ограничава мазнините в организма, улеснява натрупването на мускулна маса. Напоследък хранителните добавки, съдържащи L-аргинин, станаха популярни заради способността на аргинина да произвежда азотен оксид, да неутрализира свободните радикали, да разширява мускулните клетки, да стимулира освобождаването на хормона на растежа, да съдейства за здравословни стойности на холестерола и да ускорява обмяната на мазнините.

    Научните изследвания са доказали, че L-аргининът (есенциална аминокиселина) предпазва от развитие на тумори, подпомага детоксикацията на черния дроб, допринася за синтеза на растежния хормон в хипофизата и подпомага поддържането на здрава имунна система. Също така е известно, че аргининът улеснява отстраняването на токсичния амоняк и увеличава сперматогенезата при мъжете, има полезно действие в случай на бъбречно увреждане. Епидермисът, който се образува при зарастването на раните, съдържа много аргинин.

    L-аргининът регулира също така и съдържанието на сол в организма. Поради тази причина той представлява интерес за културисти, фитнес атлети, тъй като запазването на водата под кожата кара тялото им да изглежда гладко, напомпано и изваяно. Способността на L-аргинина да задържа азот е добре известна сред културистите и учените. Смята се също, че L-аргининът е от решаващо значение за растежа на мускулите поради неговата съдоразширяваща способност, както и свойството му да участва в синтеза на протеините.

    Тази аминокиселина е необходима за синтеза на белтъците и оптималния растеж. Увеличаването на мускулната маса и намаляването на телесните масти става в присъствието на L-аргинин. Той може да допринесе за синтеза на колаген (много важна съставка на съединителната тъкан). Приложението на аргинин може да доведе до подобрение в случай на увреждане на черния дроб (мастна дегенерация, цироза).

    Природни източници на аргинине са:

    • слънчогледово семе
    • сусам
    • пълнозърнест хляб
    • кафяв ориз
    • пуканки
    • орехи
    • лешници
    • брашно
    • желирани десерти
    • шоколад

    Една от изследователските програми е установила, че ефектът на тази аминокиселина е сходен с този на L-допа и соматокринин при 12 здрави мъже. (Последните две субстанции са също така много ефикасни за повишено образуване на растежни хормони. Преди няколко години една книга и филм “Събуждане” дадоха образа на изключителните и положителни ефекти на L-допа при пациенти, за които се е смятало, че са нелeчими). Според изследванията L-аргининът стимулира отделянето на растежния хормон, дори по-силно от посочените две субстанции. Затова спортистите могат с успех да го използват за развитие и укрепване на мускулите и намаляване на телесните масти.

    Внимание! Бременните и кърмачките не бива да вземат L-аргинин. Пациенти с шизофрения изобщо не трябва да вземат L-аргинин. Аргининът е противопоказен в случаи на херпес. А дори при над 10 грама дневно, той предизвиква херпес!

    Кой се нуждае от L-аргинин и какви са симптомите на дефицит? Всеки се нуждае от L-аргинин, но по-специално подрастващите, новородените, атлетите, хората с наднормено тегло и по-възрастните. За хората в зряла възраст L-аргининът се приема за неесенциална аминокиселина. За децата точно обратното: L-аргининът е есенциална аминокиселина, която защитава и развива имунната система на подрастващите.

    Хора с наранявания могат да се възползват от допълнителния прием на L-аргинин, тъй като нуждата от него се увеличава, когато има телесна травма и организмът се възстановява. Хора с влошено сексуално здраве също могат да се повлияят благоприятно от употребата на L-аргинин заради свойствата му да разширява кръвоносните съдове и да подобрява кръвоснабдяването в области, където то е влошено.

    L-аргининът е полезен и за спортистите, които провеждат тежки тренировки. Допълнителният прием на L-аргинин стимулира имунната система и така позволява на атлетите да тренират по-усилено и да избегнат вредните последици от някои леки здравословни проблеми, свързани с претоварването. Спортистите, спрели употребата на продукти за натрупване на маса могат да се възползват от добавки с основа L-аргинин, защото благодарение на способността на L-аргинина да повишава нивата на растежния хормон и да понижава кръвното налягане, се намаляват артериалните плаки!

    Обратно към раздел „Добавки“. Обратно към „Начална страница“.

    21 юли

    Лутеинът е съвременна хранителна добавка, с чието редовно използване можем да допринесем за здравето на нашите очи и на други органи. С добър резултат може да го използва всеки, който е наясно с другите благоприятни ефекти на антиоксидантите (например за профилактика на туморните и сърдечно-съдовите заболявания).

    Архив статии