fbpx

Важно ли е да следим цвета на урината си? Дава ли ни това някаква информация?

Клас / Уелнес

Ставайки рано сутринта днес, ме изненада цвета на моята урина. Беше тъмна на цвят. Разбира се, не се уплаших, а поразсъждавах и се опитах да си припомня, какво от моят диетичен и трениривъчен план график за дена (можете да следите клубния ми профил тук) не бях спазил. Причината беше прекалената ми отдаденост по организацията на безплатните дегустации, които правя (всички за тях, следете тук) и не усоях да вкарам в организма си нужното количество вода. Да! Тази сутрин аз бях дехидратиран.

Веднага изпих пакетче електролити. И ето какво кратко видео и детайлен материал направих за секция “Уелнес” за сайта:

Преди да започнем да говорим за това каква информация носи цвета на урината, е важно всички да знаем малко повече за процеса на уриниране и кои органи са участват. Кръвта се филтрира през бъбреците, където се отстраняват отпадъците от нашата собствена обмяна на вещества: минерали, соли, захари и други странични и отпадни продукти. Някои захари се абсорбират в кръвта, която остава в бъбреците. Всичко останало под формата на урина, която преминава през уринарен тракт се извежда през уретрата навън от тялото ни.

Обем, състав и отделяне на урина от организма:

Състав и обем на урината

Във норма обемът на крайната урина при обичаен водно-солеви режим е средно около 1.5 литра за денонощие. Количеството на крайната урина е известно като диуреза и като обем представлява около милилитър на килограм телесна маса за час. Отделянето на повече от 2 литра за 24 часа се означава като полиурия. В крайната урина се съдържат:

  • урея
  • други крайни метаболитни продукти
  • фосфати
  • сулфати
  • калиеви и други йони

Тяхната сума е приблизително около 600 mosm/24 часа. Отделянето на по-малко от 450-500мл/24 часа урина се означава като олигурия. Отделянето на по-малко от 100 мл урина за 24 часа се нарича анурия. При продължително отделяне на по-малко от 400 мл урина за 24 часа не се екскретира цялото количество на крайните продукти от обмяната на белтъците и тяхната концентрация в плазмата се увеличава. Състоянието е известно като азотемия.

Цветът на урината се определя от пигментите, които се получават при разграждането на хемоглобина. В норма pH на урината варира между 4.5 и 8.2, но обикновено е слабо кисело. Кръвни клетки в нормално състояние не се установяват в урината. При патологични състояния като нараняване или наличие на камъни в бъбреците, е възможна появата на еритроцити в урината. Състоянието е известно като хематурия. Възможно е и установяването на левкоцити в урината, което се означава като левкоцитурия и е белег за инфекция на пикочните пътища.

Крайната урина съдържа 95% вода и 5% разтворени вещества. Разтворените вещества в състава на урината са главно:

  • урея
  • калиеви йони
  • натриеви йони
  • хлорни йони
  • креатинин
  • пикочна киселина
  • сулфати
  • фосфати
  • пигменти и други

Урината не съдържа глюкоза. Наличието на урина се означава като глюкозурия и се наблюдава при повишаване на плазменото ниво на глюкозата над 16 ммол/л, което води до надхвърляне на транспортния максимум на глюкозата в проксималните тубули. Патологичното наличие на белтъци в урината се означава с термина протеинурия.

Обемът и съставът на крайната урина е показателен за много заболявания и е рутинно изследване.

Отделяне на урината от организма

Образуваната урина в резултат на основните процеси на уринообразуване попада в бъбречното легенче и от там към уретера. Навлизането на урина в уретера предизвиква нейното разтягане. Това разтягане води до съкращаване на гладката мускулатура на средния слой на стената на уретера, което предизвиква перисталтична вълна, спомагаща придвижването на урината до пикочния мехур. В пикочния мехур могат да се съберат около 700-800 милилитра урина. Нормално при наличие на около 200 милилитра урина се активират стреч рецепторите. Информацията от тях по тазовия нерв достига до центъра на микцията (регулиращ отделянето на урина), локализиран в S2-S3 сегменти на гръбначния мозък. От центъра на микцията започват парасимпатикови нервни влакна, които по хода на тазовия нерв стимулират съкращението на M. detrusor и отпускането на вътрешния уретрален сфинктер. Противоположно на действието на парасимпатикуса, симпатиковата стимулация причинява контракция на сфинктера. При разтягането на мехура по време на неговото пълнене рефлексно се потискат симпатиковите неврони. Този механизъм доминира в новородените деца. При тях по-късно се развива волева регулация на микцията с включването на външния уретрален сфинктер и с развитието на център регулиращ изпразването на пикочния мехур в моста. Този център получава сигнали от стреч рецепторите, интегрира информацията с тази постъпваща от кората и отичатаща подходящо ли е уринирането в този момент.

Когато пикочният мехур е празен, M. detrusor е отпуснат. Вътрешният уретрален сфинктер се поддържа съкратен от симпатикусовата стимулация, а вътрешният – от импулсите по хода на n. pudendus. Когато отделянето на урината се регулира от центъра на микцията разположен в поясната част на гръбначния мозък, то представлява неволеви процес. От казаното до тук става ясно, че има два центъра на микцията – един разположен в гръбначния мозък и един разположен в моста. Регулацията на отделянето на урината от центъра на микцията в моста е волева, а от центъра на микцията в гръбначния мозък е неволева.

Цветът на урината има значение!

Самата урина, чието производство и отделяне вече ви е ясно, носи изключително много и правдива информация за общият клиничен или уелнес статус. Важно е да се отбележи, че урината може временно да промени цвета си в зависимост от това какво ядете, колко сте хидратирани и какви лекарства приемате, ако например временно сте на аналгитици дори. Въпреки че това е рядко, някои лекарства и храни могат да направят урината ви зелена или дори синя!

Ето какво може да ви “каже” цвета на урината:

  • Цвят слама: това е нормалният цвят на урината на здраво, добре хидратирано тяло.
  • Цвят прозрачен до пенлив: винаги трябва да сте правилно хидратирани, но всъщност можете да пиете твърде много вода, което ще направи урината ви безцветна и пенлива.

Свръххидратирането за дълги периоди от време може да доведе до сериозни усложнения. Ще стигнем до това по-късно.

  • Цвят тъмно-жълто: все още “нормална” урина, но граничеща с признаци на дехидратация. Вероятно трябва да започнете да пиете вода по-редовно.
  • Цвят меден: време ви е за увеличаване на приема на вода.
  • Цвят кленов сироп: това може да предполага за тежка дехидратация или чернодробно заболяване.

Преди да продължите, изгледайте моето видео предложение специално за вас:

  • Цвят розов до червеникав: ако сте се хранили с червено пигментирани храни (домати или продукти като цвекло, ревен или боровинки), тогава вероятно сте добре. Ако не, може да имате кръв в урината. Това може да бъде преходно или може да е признак за нещо по-сложно: инфекции на пикочните пътища или бъбречна инфекция; камъни в бъбреците или бъбречни заболявания; или рак на бъбреците, пикочния мехур или простатата.
  • Цвят белезникав и пенлив ефект при уриниране: ако това се случва само епизодично, тогава тук говорим за нормален хидравличен ефект – имате добър поток на урината. Но ако това се случва всеки път, когато ви се допишква, това може да означава висок протеин в урината, което може да се наложи да бъде проверено от вашия лекар.

Вероятно получавате впечатлението, че водата е ключов играч тук и сте прав. H2O поддържа вашата органична система като добре смазана машина. Уринарният тракт е основен бенефициент, но питейната вода постоянно помага за регулиране на телесната температура, изчиства червата, премахва отпадъците и поддържа кожата млада. И това са само няколко от предимствата! Въпреки че дехидратацията е много по-голямата ви грижа, от колкото свръхидратацията, някои хора всъщност пият много повече вода, отколкото трябва.

Нормалната, здравословна норма и цвят на урината действително има жълт цвят заради пигмент, наречен урохром. Вярно е, че колкото по-тъмно става жълтото, толкова по-малко се хидратира тялото ви. Въпреки това, пиенето на толкова много вода, заради цвета на урината, всъщност може да предизвика дисбаланс в нивата на електролитите. Затова е важно е едно уточнение: хидратиранито и приема на соли трябва да става успоредно! 

Прекъсването на естествения баланс между вода и натрий в кръвта може да доведе до кръвопреливане, известно като хипонатриемия. Хипонатремия често се свързва с ултра-издръжливи спортове, които продължават повече от три часа – маратон, петобой и т.н. Издръжливите спортисти са изложени на по-голям риск, тъй като консумират големи количества вода, докато губят натрия си чрез потта (вижте моят материал за терморегулацията на кожата тук). Това претоварване с течности, без заместване на натрий, може да доведе до концентрация на натрий в кръвта, която е под нормалното ниво. Честите симптоми на хипонатриемия включват:

  • гадене и повръщане
  • главоболие и объркване умора
  • мускулна слабост, спазми или спазми
  • конвулсии или гърчове с последвана кома

Дори и да не сте издръжлив спортист или човек, изобщо, все още можете да бъдете изложени на риск от свръхидратация. Изследователите отбелязват, че хипонатриемията е една от най-често срещаните електролитни аномалии. Добър ключ към предотвратяване на свръхидратацията е да се отпива, а не да се “налива” вода през целия ден. 

Внимавайте с дехидратацията!

Дехидратацията настъпва, когато загубите повече телесни течности, отколкото приемате. Ако вашата урина изглежда малко тъмна, увеличете приема на вода. Един от най-лесните начини да се уверите, че получавате достатъчно вода, е да си носите такава във малки шишенца. Всеки път, когато шишето е до вас, пийте. Когато съдържанието на вода свърши – сипете си още и продължавайте с малките и редовни отпивания. Затова съветвам всички мои клиенти да имат до себе си и да носят своите шишета или галони за вода:

Други признаци на дехидратация, освен потъмняване на урината, включват:

  • умора,
  • прекомерно и често прозяване
  • променливи настроения
  • липса на фокус
  • суха уста
  • суха кожа
  • главоболие
  • запек

Хипернатриемия е тежка дехидратация и се дължи на наличието на излишък от натрий. Това не се случва поради висок прием на натрий (освен ако не пиете много подсолена със моркса сол вода или използвате много соев сос), а поради недостиг на вода! Можете да загубите много вода по време на продължителни тренировки или при определени заболявания и медикаменти.

За да лекувате лека до умерена дехидратация, вземете спортна напитка (например HydraTECH), която ще възстанови баланса на вашите електролити и добави натрий обратно в системата ви. Вземете допълнителни предпазни мерки, когато работите или тренирате навън в горещо време или работите в помещение без климатик.

Ако имате нужда от индивидуални програми, моля заявете: