– уелнес и хранене / Рубрика на Белчо Христов

До момента публикувани материали
13 сеп.

Изборът на диета не е като да влзете в магазин за диети и да маркирате тази, която най-ви допада! Защото диетата трябва да арботи за Вашата физиология и цели, а това няма как да го знаете, особено, ако не сте на “Ти” с материята. Вижте аргументи в материала.

29 авг.

Темата за балансираното хранене е нужна да бъде правилно разбрана, прочетена и приложена в менюто на всеки, който желае да се храни на клетъчно ниво.

27 авг.

Процесът се нарича глюконеогенеза или образуването на глюкоза от нови източници. Черният дроб ще започне да разгражда мазнините и протеина, за да образува глюкоза, която след това може да се използва за енергия. Процесът отнема повече от гликогенолизата и затова се счита за по-малко ефективен начин за получаване на енергия.

09 май

Като цяло правилната кетонна диета за топене на мазнини се представлява от конкретно съотношение между протеина, мазнините и въглехидратите. За някои, относително високият прием на мазнини е рисков подход, но логиката, накланяща везните в полза на здравето е, че калориите ви така или иначе стоят в дефицит!

12 юни

Ако приемем, че всичко по физиологията, хистологията и биохимията на собствения ви панкреас е ок, то нивата на хормона инсулин в кръвта зависят изцяло от храната ви! Или казано иначе, от вашата диета, навици, познание или дори от кулинарна гледна точка.

25 май

Кратко описание на по-важните аминокиселини

Аминокиселините, подобно на витамините и минералите, се разглеждат като микроелементи. Те са особено важни за правилното функциониране на човешкия организъм. Набавянето им чрез храната е задължително, именно защото ние, като хора, сме хетеротрофни организми.

Аминокиселините са структурните и изграждащи блокове на всички протеинови структури в човешкото тяло. Главните аминокиселини са около 20 на брой. Общото сред това разнообразие е, че всяка аминокиселина съдържа специфична аминогрупа (NH2) и карбоксилна група (СООН), въглероден и водороден атом.

Науката е описала вече над 160 вида аминокиселини. Базисът е около 20, както вече знаете, но аминокиселини като карнитина, креатина или хидроксиметилбутарата, са производни аминокиселини. Не съществуват еднакви аминокиселини, защото макар и с обща структура, всяка една аминокиселина се различава от другата заради състава си, актинвта група и заради въглеводородния скелет и верига (R), които съдържат. Съществуват 2 основни класа аминикиселини (в зависимост именно от тази верига, която притежават):

  • незаменими (есенциални). Това са: метионин, треонин, триптофан, левцин, изолевцин, лизин, фенилаланин и валин. Те се наричат така – незаменими, защото не се произвеждат от човешкото тяло. За да функционираме правилно, се налага да се поемат ежедневно чрез храната ни, а ако казусиът ни го изисква, чрез хранителни добавки, които съдържа аминокиселини.

Споделям с вас най-важното, което трябва да се знае за по-важните аминокиселини – какви са техите конкретни роли за тялото и здравето ни и от какви хранителни източници могат да се набавят през деня.

  • аланин – играе основна роля в преобразуването на аминокиселините в глюкоза. Засилва имунната ситема. Руски специалисти считат, че употребата му непосредствено преди и след треннировки може чуствително да повиши нивото на глюкозата в кръвта, което е особено важно, особено при спортовете за издръжливост.
  • аргинин – може да бъде синтезиран от организма от други аминокиселини. Аргининът стимулира освобождаването в кръвта на инсулин, глюкагон и хормона на растежа и има силно изразен анаболен ефект. Освен това влияе положително върху имунната система. Важна е и ролята му при лекуване на рани, като влияе на образуването на колаген. Комбинацията с аспартат се препоръчва срещу хронична умора.
  • валин – валинът се отнася към незаменимите аминокиселини и се използва активно от мускулите.
  • глицин – участва в синтезата на други аминокиселини и влиза в състава на хемоглобина. От енергетична гледна точка се явява ключево звено в синтезата на глюкагона – един от основните фактори, влияещи на изпозването на запасите от гликоген в мускулите и черния дроб.

  • глутаминова киселина – може да се синтезира в организма от други аминокиселини и самата тя се явява важен предшественик на синтеза на различни аминокиселини (глутамин, пролин, аргинин, глутатион) и обезпечава обменните процеси. Потенциален източник на енергия за организма, способства за по-добра концентрация на вниманието. Може да се приема много дълго време – с малки паузи до три години.
  • изолевцин – отнася се към незаменимите аминокиселини и трябва да се приема редовно с храната и хранителните добавки. Играе ключова роля в синтеза на хемоглобина, дава енергия на мускулите и намаляват симптомите на мускулна умора и при претренираност.
  • левцин – използва се от мускулите при физически упражнения като източник на енергия, забавяйки разпада на белтъчините. Помага зарастването на раните и заздравяването на костите при счупване. Ако левцинът се съчетае само с метионин, може да се стигне до забавяне на ръста на организма. Затова трябва да се комбинира още и с изолевцин и валин, при което негативните явления се остраняват.

  • лизин – играе важна роля в синтезата на белтъчините в мускулите и съединителната тъкан, стимулира растежа и развитеито на костите и синтеза на колагена. В комбинация с Витамин Ц образува Л-карнитин, който има изключителна роля за растежа на организма. При животните отсъствието на тази аминокиселина води до забавяне на ръста им.
  • метионин – метионинът е незаменима аминокиселина, която е предшественик на цистина и на креатина. Участва във възстановяването на тъканите тъканите на черния дроб и бъбреците и в извеждането на токсините от организма. Стимулира повишаването на равнище на антиоксидантите и участва в обмяната на мазнините, като намалява нивото на холестерола.
  • цистеин – влияе благотворно на възпалителните процеси, ускорява зарастването на раните. Протичането на антиокислителните процеси в организма също се свързва с тази аминокиселина.
  • пролин – пролинът е главен елемент от колагена и съединителните тъкани в организма.
  • серин – това е една от най-важните аминокиселини, необходима за производството на клетъчна енергия. Освен това стимулира имунитета на организма. Серинът трябва да се приема между храненията, защото тази аминокиселина увеличава нивото на глюкоза в кръвта. Това е от особено значение преди състезание или след физическо натоварване като компонент от енергийното зареждане. Сред хранителните добавки се препоръчва появилия се неотдавна на пазара фосфатидилсерин. Неговото основно действие е свързано с предаването на нервните импулси в мозъка. С възрастта този процес се забавя, затова продуктът се използва и за повишаване на умствената работоспособност. Фосфатидилсеринът намалява нивото на кортизола, като засилва анаболните процеси. В повечето случаи като хранителна добавка, продуктите се получават основно от растителни източници. Препоръчва се спортистите да приемат тази добавка по време на 10-дневни курсове, започвайки по 200 мг и достигайки до 800 мг.

  • треонин – треонинът се дотавя за организма само чрез храната или чрез хранителните добавки. Той спомага за изхвърлянето на токсините, предотвратява натрупването на мазнини в черния дроб и е важен компонент от колагена.
  • триптофан – това е незаменима аминокиселина, която е прешественик на серотонина. Участва активно в създаването на анаболните хормони и по-специално, в хормона на растежа.
  • тирозин – участва в механизмите на нервната проводимост. В съчетание с фенилаланин и ДЛ-фенилаланин се включва в производството на адреналин. От него се синтезира адреналин и допамин. Тирозинът е мощно средство за активиране на функция на мозъка и намаляването на депресията. Дори самата депресия е свързана със стресовите ситуации, предизвикващи дефицит на тиризин в организма. Депресията често съпътства елитният спорт. Тежките тренировки на границата на човешките възможности водят именно до такова състояние, при което у спортиста изчезва желанието да тренира и да се състезава, пропиляват се години тежък труд. Не случайно много учени смятат, че не физическото, а псхическото износване е това, което кара състезателитеда се отказват от активна спортна дейност и именно в тази посока трява да се търсят резерви.

  • фенилаланин – незаменима аминокиселина, която подобрява паметта, повишава общия тонус на организма и намалява апетита. Приемането като добавка може да стимулира образуването на медиаторите на нервната система. Препоръчва се да се приема комбинацията от тирозин, фенилаланин, и Д-фенилаланин. Трябва да се има впредвид, че големи дози (повече от 3 грама на кг телесна маса) може да има обратен ефект и да наруши работата на главния мозък.
  • хистидин – Участва в образуването на червените и белите кръвни телца и се препоръчва при анемия, лечение на алергии, язва. Особено е важен за децата. Минимумът от хистидин за деня е 1 000 mg дневно. Предозирането на хистидин води до да усещане на повече стрес и това атакува менталното ви здраве.
  • цистеин – може да се синтезира в организма от други аминокиселини. Едно от най-важните му свойства е, че комбинацията с Л-аспарагинова киселина обезврежда токсините в организма. Освен това цистеинът стимулира дейността на желите кръвни телца.
  • таурин – много популярна аминокиселина напоследък, защото влиза в състава на почти всички енергийни напитки. За спортистите е важна, защото помага за използването на мазнините в енеегийния цикъл. Оказва действие и върху нервната система.
  • орнитин – в големи дози може да засили секрецията на хормона на растежа. Подържа работата на черния дроб и имунната система. Освен това има силен анаболен ефект.
  • глутамин – макар че не е незаменима аминокиселина, се смята за една от най-важните за организма. Стимулира функциите на главния мозък. Намалява нивото на инсулина и глюкозата в кръвта, защото най-бързо от всички аминокиселини се превръща в глюкоза. Ключова е и ролята й при синтеза на белтъчините. Освен това засилва имунната система и подобрява работата на стомашно-чревния тракт.
  • инозин – много популярен сред спортистите и особено сред бегачите на дълги разстояния. Получава се от нуклеиновите киселини. Инозинът повишава издръжливоста на спортиста, но трябва да се има предвид, че този ефект се получава при продължителен прием. Другият му положителен ефект е, че засилва циркулацията на кръвта по кръвоносните съдове.

Дневни нужди от аминокиселини и натурални първоизточници

Всички до тук споделени аминокиселини имат своите натурални източници храни. При равномерно балансирана диета, вие можете да осигурите всичко за вас и клетъчното ви здраве.

Хистидин
Нужди за килограм телесно тегло: 8-10 мг.


Източници: всички видове меса, риба и ориз.
Лизин
Нужди за килограм телесно тегло: 12 мг.


Източници: сирена, яйца, картофи, лима.
Фенилаланин
Нужди за килограм телесно тегло: 14 мг.


Източници: бадеми, лешник, сурови ядки и семена.
Метионин
Нужди за килограм телесно тегло: 12 мг.


Източници: роба, бобови култури, яйца, лук, йогурт и семена.
Левцин

Нужди за килограм телесно тегло: 16 мг.


Източници: всички видове меса, кафяв ориз, бобови, ядки и цели семена.
Изолевцин
Нужди за килограм телесно тегло: 10-12 мг.


Източници: пилешко месо, кашу, риба, лешници, дроб, яйца.
Валин
Нужди за килограм телесно тегло: 16 мг.


Източници: гъби, соя, фъстъци.
Треонин
Нужди за килограм телесно тегло: 8 мг.


Източници: всички видове меса и яйца.
Глутамин
Нужди за килограм телесно тегло: 5-10 мг.


Източници: съдържа се във всички растителни и животински протеинови храни.
Карнитин
Нужди за килограм телесно тегло: 20-2000 мг.


Източници: риба, пилешко месо, червени меса, мляко. Никога не е откриван в растителни култури!
Цистеин
Нужди за килограм телесно тегло: 200-300 мг.


Източници: броколи, яйца, чесън, лук и пипер.
HMB
Нужди за килограм телесно тегло: 2.5-6 мг.


Източници: грейпфрут, люцерна.

При неправилно хранене, протеините от мускулите се разпадат и отделилите се от тях аминокиселини служат за поддържане нормалната функция на органи, които се нуждаят от тях. Неправилното хранене и недостига на аминокиселини може да са сред причините тялото ви да не образува нови съединителни структури.

Веганите и вегетарианците реално могат да страдат от недостиг на аминокиселини, защото храните които консумират, са бедни на тези важни за здравето елементи.

Обратно към раздел “Хранене”.

24 май

Няма човешко тяло (мъжко или женско такова) с перфектен баланс във визията на целия опорно-двигателен апарат. Няма! Особено защото като хора и биологически вид сме билатерално изградени. И има нещо друго – нормално е ние, фитнес маниаците, когато развиваме мускулатурата си, да “лъсват” слабите ни зони. Тук има две основни причини за появата на слаби и изоставащи мускулни групи: едната е генетичния фактор, другата причина е подходът ни по отношение на храненето и фитнес тренировките ни. Нека се потопим в материята и темата днес: слабите мускулни групи, ако първопричина са храненето и тренировките ни.

Как можем да подобрим тези слаби мускулни групи? Да увеличим тренировъчния обем, да увеличим белтъчините в храната? Отговорите не са еднозначни, мисля, че преди това трябва да намерим причината …

Причини за слаби мускулни групи

Като човек, който е тренирал персонално всякакъв тип клиенти, от начинаещи до професионални атлети, на първо място смятам, че трябва да се обърне внимание над техниките, с които се тренира. Т.е. дали изпълнявате правилно фитнес упражненията. На второ място, това е вашата собствена генетика. Вие можете да тренирате правилно, изключително дисциплинирано, но просто мускулите ви да не се развиват така, както го искате, т.е. тук вашата генетика не е “виновна”. Тя има “пръст”, но всичко е въпрос на време. Затова “нея” (генетиката ни) като причина, няма да я разглеждам тук и сега. Моята класификация за причинност на слаби мускулни групи съдържа 2 основни момента:

  • грешно изпълнени фитнес упражнения (или цялостна фитнес сплит програма). Това може да е обемът мускулна работа, неправилно закодирани почивки между сериите и упражненията. Грешно означава и неправилно подредена последователност при фитнес упражненията по отношение на мускулните групи и т.н. Всичко това могат да са причини за поява на слаби и изоставащи мускулни групи.
  • грешно изградена диета и суплементиране

Анализ и планировка за действие в посока подобряване на изоставащите мускулни групи

Извадете лист хартия и запише ясно, кратко и точно какво не ви харесва у вас самите. Ще ви дам насоки – това могат да са бедрата ви, визията на прасците ви, гърдите, рамената и т.н. Но тук разбира се, визирам казуса, в който имате релефно и оформено тяло, но с ясно подчертани слаби мускулни групи. Тук и сега, не разглеждам лошата визия, изобщо.

Ако сте си записали ясно какво не ви допада, коя/кои са слабите мускулни групи, веднага е време тогава, да видим как ще подобрите всичко това. Да започваме!

Фитнес похвати при изоставащи мускулни групи

Фитнес похватите при слаби и изоставащи мускулни групи са:

  • интегриране на приоритетен ден за всяка слаба мускулна група, в настоящата сплит програма. Вижте от списъка си, който сте си направили, коя е мускулната група. Веднага във вашите бележки, сложете тази слаба мускулна група приоритетна в началото на седмицата. Предполага се, че след 1-2 почивни дена, вие ще сте отпочинали – физически и психологически. Ето заради това, ако групата ви, която изостава са гърдите например, сложете всички фитнес упражнения за гърди в началото на седмицата – понеделник. И не допускайте да ги тренирате с други мускулни групи. По този начин, ще се фокусирате върху всичко в настоящия приоритетен ден: дишане, правилна техника, повече тежести, повече мускулна работа (обем фитнес тренировки и определена и специфична интензивност).
  • интегриране на конкретен фитнес принцип за всяка мускулна група. Това може да бъде например принципа на предварителната умора, по системата на Джо Уидър. Интегрирайте слабата и изоставаща мускулна група приоритетно в началото на фитнес седмицата ви, насочете целия си физически ресурс, за да изтощите специфично с конкретно изолиращо фитнес упражнение слабата ви зона. Ако използвам примера с гърдите, вместо избутване на щанга от лег, сложете например флайс.
  • интегриране на специфика в движението на самото фитнес упражнение (скорост на сгъване-разгъване или бутане дърпане), височина и обем на амплитудата на фитнес движението (вижте статията ми за компоненти на фитнес упражненията тук) и т.н. Предизвикайте мускулна умора с някой от изброените елементи на фитнес упражненията! Изерпете мускулния гликоген, гарантирано, за да надградите и изградите повече мускулни влакна (чрез диетата), основно с помощта на процесите за хипертрофия (затова е лекия излишък от калории описан по-долу) в слабата ви мускулна зона. Специфика на фитнес движението може да бъде по-къса амплитуда, за сметка на повече тежест. Друг похват може да се окаже избор на дъмбели, вместо щанги, за да се обхванат повече спомагателни мускулни групи (стабилизираши такива, макар и противно на схващането за принцип на предварителната умора).

И нещо много важно – докато се фокусирате, чрез фитнес тренировки да подобрявате слабите и изоставащи мускулни групи, моля ви, внимавайте и се пазете от травми по време на фитнес тренировките.

Хранителни похвати при изоставащи мускулни групи

Хранителните похвати при слаби и изоставащи мускулни групи са:

Хранителни добавки при изоставащи мускулни групи

Хранителните добавки и секретите по тази тема – слаби и изоставащи мускулни групи, са:

  • избор на подходящ предтренировъчен продукт. Ако допуснем, че сте започнали работа по диетата и фитнес програмата, бъдете сигурни, че имате нужда от задължителен натурален “взрив”, за да нанесете порция нужен стрес върху мускулите си. Препоръчително е употребата на предтренировъчни продукти онлайн магазин.
  • избор на продукти, които да допълват нуждата на диетата и фитнес програмата. Ако всичо върви по план, една от задължителните добавки това са пре-уъркаут продуктите, споделени ред по-горе. Но могат да се добавят и други продукти (което ги прави добавки, в истинския смисъл на думата). Например това могат да са: суроватъчен протеин, повече глутамин или дори бета аланин. Избягвайте креатина – той може да “скрие” всичко по пътя си.

Не забравяйте, че всяко тяло е индивидуално, и за да съставя меню на хранене и фитнес тренировки, ако сте мой клиент например, подхождам още по-педантично. За сравнение следете рубриката ми “Моята работа с клиенти”, за да разберете, че всичко е наистина много индивидуално. Но като цяло, с този материал, вярвам, че съм помогнал вече на много хора. Така ли е?

Обратно към раздели “Хранене” и “Фитнес”.

23 май

Описание на Алкалната диета

Алкалната диета е модел на хранене, който има своите специфики и ползи. В настоящият материал, алкалната диета ще бъде разгледана не като средство за отслабване или лечение (така, както се описва навсякъде в интернет), а като належащ модел на хранене, спрямо Вашето собствено ДНК за хранене и/или моментни нужди (конкретно заболяване или оплакване).

Алкалната диета се счита, като най-добрата диета при установен рак. Има в интернет средите, съществуват такива автори, които споделят мнението, че основната първопричина за рака е открита още през 1923 г. През 1931 г немският учен Ото Хайнрих Варбург получава Нобелова награда за откриване на основната причина за появата на рак и болестите на тялото. Той специализира като цяло ензими и изучава всички молекули участващи в метаболизма на гликолизата, като конкретно два коензима, с което изяснява коензимната функция на витамините. Според Ото Хайнрих Варбург, причините за рака са именно лошия начин на хранене и липса на каквато и да е било физическа активност за тялото, което създава кисела среда в организма. Клетъчната киселинност е причина за изхвърляне на кислорода. Което отключва рак. В тази връзка са и повечето трудове на Ото Хайнрих Варбург – подобряване на алкално-киселинния дисбаланс.

Ото Хайнрих Варбург отчита, че туморните клетки могат да издържат само с глюкоза и във среда без кислород. Здрави клетки без 35% кислород могат да се трансформират в клетка с рак само за два дни. Всички нормални клетки имат нужда от кислород, но клетките с тумор могат да живеят без кислород. Това е характерно правило, обобщава д-р Варбург. Според него, ракът не е нищо друго, освен защитен механизъм, който имат някои телесни клетки, които са оцелели в кисела среда без наличие на кислород.

Храната в зависимост от протеините, въглехидратите, мазнините, витамините и минералите гарантира и създава условия на киселинност или алкалност в тялото. С други думи … всичко зависи от това, което се яде. Киселинното или алкалното състояние се измерват с PH, чиито стойности преминават от 0-14, където 7 е неутрална зона. От 0-7 е кисела среда, а от 7 до 14 алкална.

Друг медик, д-р Хамер, споделя, че основната причина за поява и развитие на рака, е емоцията и създал се конфликт (стресова ситуация и т.н.). Всеки рак и свързано с него заболяване започва като синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо “конфликтно-шоково” изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи. С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически “конфликт-шок”, който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото.

Т.е., каквато и да е симбиозата от причини, не смятам, лично аз, че липсата на алкална среда е първопричинител на рака. Съществуват тонове информация в интернет, за това, което отключва заболяването рак. Защо говорим за рак и онкологичните случаи обаче, при наличие на ясна и категорична тема: алкална диета? Защото се счита, че алкалната диета “лекува” или поне подобрява състоянието на болни от рак. Донякъде това е така, но тук ще изложа основните ползи и негативи (минуси) на Алкалната диета.

Алкалната диета не е популярна само при онкозаболяванията. Диетолозите по света я препоръчват при установен рак, но и не само. Алкалната диета се препоръчва дори средство и начин на хранене при остлабване и наложителна детоксиакция. Алкалната диета има своя чар, но до тук споделените казуси (рак, детоксикация и отслабване) не са на 100% най-правилни. Разбира се, на първо място алкалната диета се препоръчва, ако имате установен алкално-киселинен дисбаланс.

Храните, които предизвикват алкална среда са:

ПОДКИСЕЛЯВАЩИ ХРАНИСЛАБО ПОДКИСЕЛЯВАЩИАЛКАЛИЗИРАЩИ ХРАНИСЛАБО АЛКАЛИЗИРАЩИ
Алкохол

Агнешко месо

Авокадо

Бадеми

Аспержи

Замразени млека

Кленов сироп

Бразилски орех

Безалкохолнo

Зърнени храни

Кресон

Кестен

Боб

Изсушени плодове

Кълнове


Бобови растения

Консервирани плодове
Лук

Заквасени продукти

Брашно, тестени продукти
Масло

Мед

Просо

Брюкселско зеле

Семена и ядки

Меласа

Черна меласа

Булгур

Сирена

Гъби


Горчица

Сладолед

Кокосови продукти


Захар


Зеленчуци


Карантия


Соеви продукти


Кетчуп




Кисело зеле




Леща




Макарони и паста




Маслини




Месо (бяло и червено)



Мляко




Какао




Кафе




Нахут




Овесени ядки




Оцет




Риба




Морски продукти




Яйца




Аспирин




Тютюн




Лекарства




Ползи на Алкалната диетата

За да функционират успешно всички наши клетки, би трябвало да се намират в pH зона малко над 7. T.e. в алкална среда! Избягването на всички посочени киселообразуващи храни, ще допринесе за този клетъчен комфорт. Здравият човек има pH в кръвта между 7.4 и 7.45.

Алкалната диета e предимно вегетариански режим на хранене. Изключват се силно подкиселяващите храни като бялото и червеното месо, рибите, млячните продукти и други. Т.е. ползите на алкалната диета са:

  • алкалната диета повишава алкалната среда на урината и така не се допуска образуването на калцификати и камъни в бъбреците
  • с слкална диета се постига правилно уплътняване на костната маса при подрастващите деца (момчета и момичета) и възрастните, с установени костни оплаквания
    • с алкална диета се понижават рисковете от бъбречна недостатъчност до минимум
  • Алкалната диета и алкалообразуващите храни, може да се опише и се описва от някои автори, подобно цветовете на дъгата.

    В единия край на спектъра на дъгата се намира червеният цвят. Суровите плодове и зеленчуци с червен цвят са червени ябълки и боровинки, домати, череши, вишни, ягоди, диня. От другия край на дъгата е виолетовият цвят. С него са оцветени патладжани, грозде, сливи. Сините боровинки са едно стъпало до тях. Тези цветовете на дъгата съвпадат с рН на средата, образувана от конкретни храни. В нея се оцветяват по групи храните във виолетово – здравословните алкални храни, в червено киселинните и в зелено – неутралните. Просто един интересен факт.

    Проблемите, свързани с Алкалната диетата

    Основният проблем и негатив за алкална диета е, че се свежда до минимум консумирането на киселообразуващи храни. Това съотношение е 20% спрямо 80% в полза на алкалообразуващите храни. Т.е. намаленото количество (забележете – не тоталната липса!) на пълноценене протеин е факт. По този начин могат да се намалят някои индивидуални нужди от оптимални количества холестерол. Например, това ограничение, може да окаже влияние, ако се движите например по програма на хранене (диета) при хормонални проблеми.

    При прекалено алкална среда (алкалоза) се наблюдава повишено количество на отрицателните хидроксилни аниони (ОН-), а водородните катиони са под средното им ниво. При алкалоза се получават:

    • аритмии
    • отпадналост
    • изтръпвания на крайници
    • мускулни крампи
    • гърчове
    • задух
  • Приложение (по медицински и уелнес подбуди) и интегриране на Алкалната диета

    Приложението на алкалната диета във ход, става, когато в менюто ни хранене се интегрират всички алкално-образуващи храни. Храна, която алкализира организма:

    • всички сурови зеленчуци. Суровите зеленчуци произвеждат кислород за разлика от термично обработените.
    • всички сурови плодове. Плодовете произвеждат много кислород.
    • вода. Водата е важна за производството на кислород. Хроничното напрежение е много важно и е причина за по-голямата част от всички дегенеративни заболявания.

    Движението дава кислород на цялото тяло. Заседналият начин на живот съсипва здравето.
    За здравословен начин на живот е подходящо храната да е 60% алкална. Трябва да се избягват продукти, които са предимно кисели, като газираните промишлени напитки, рафинираните захари, както и всички подсладители. Алкална диета предлагам при казуси като:

  • Правилно приложение на Алкална диета

    Определете вашата цел и изчислете вашите собствени калории. Можете да подложите калориите ви (BMI) в дефицит или излишък. От тук нататък, спазвайте и други няколко постулата:

  • Как да започнете приложението на алкална диета? На първо време направете плавен преход, елиминирайки и намалявайки всички силно киселообразуващи и по-слабо киселообразуващи храни от менюто си. Увеличете консумацията на вода, но запазете консумацията на натрий все пак, в един допустим критичен минимум за деня. Това е изключително важно за здравето на вашите бъбреци и нива на алдостерон.

    След което изградетете на база вшаите калории, такова меню, което да съдържа 20% киселообразуващи храни и 80% алкалнообразуващи храни. Това съотношение може да търпи известни корекции, но най-много до 30%-70% в полза на алкалните храни.

    Обратно към раздел “Хранене”.

    Архив статии