Момордиката (Горчивия пъпеш) е от ботаническа гледна точка увивно растение с лияноподобен характер. Той е бил използван като храна и традиционната медицина за лечение на диабет, имунни нарушения, вирусни инфекции, нарушения на кожата, стомашно-чревни оплаквания, и рак.
Дървото кашу произхожда от земите на днешна Бразилия и съвсем противно на схващанията по филогенетичен признак се доближава повече до манго, отколкото до фъстъци. Кашуто, известно под името Anacardium occidentale, е от същото семейство, от което са и мангото и шам фастъкът.
Зелените тиквени семки съдържат аминокиселината триптофан, която е важна в борбата срещу умората и безсънието. Благодарение на нея ще се радвате на отличен имунитет, а съдържащите се в тиквените семки омега мастни киселини, протеини и витамини В1, В2, В5 и В6 са само допълнение към суперползите на този природен продукт
Белтъчините, съдържащи се в яйцата, съдържат всички есенциални аминокиселини, при това в доста добро съотношение. От всички източници на белтъчини, яйчният протеин е с най-висока биологична стойност (т.е. организмът ни го усвоява най-пълно), като изпреварва всички останали (като например сьомгата, телешкото месо, мляко)!
Телешкото месо е първокласен източник на полезни белтъчини. Телешкото месо и неговата консумация и приложение в диетите и здравословното хранене изисква да е чисто месо. Тук визирам т.нар. бон филе и/или телешкия шол. В програмите за хранене, телешкото месо трябва да заема сериозно място, във връзка с полезните му свойства и микросъставки.
Патешкото месо се счита за бяло месо, въпреки, че сравнено с пилешкото и пуешкото то е значително по-тъмно. Благодарение на по-тъмния си цвят, патешкото месо притежава по-силен и богат аромат. И различен микросъстав.
Пасифлора (в превод страстно цвете) представлява дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението получава името си от испанските мисионери, според които красотата на цветовете му, появяващи се от невзрачните наглед пъпки, можела да се сравни единствено с Христовото разпятие. Местното название на пасифлората, поне сред ацтеките, било змийски език (те го ползвали при ухапвания от змии).
Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) представлява многогодишно тревисто растение, принадлежащо към семейство Звъникови (Clusiaceae). Билката се среща още със следните имена: Звъника, Порезниче, Кърски чай, Шуплек, както и като Калъчово, Сечено биле, Твърдокуп, Пелешница, Яневички, Яньовче.
