fbpx

Уелнес и фитнес / Рубрика на Белчо Христов

До момента публикувани материали
17 юли

Гръбначен стълб

Гръбначният мозък е разположен в канала на гръбначния стълб. Дължината му е около 45 см. И наподобява връв, дебела около 1см. Горният му край преминава в продълговатия мозък, а долният край постепенно изтънява, като образува конус, завършващ на равнището на втория поясен прешлен. По дължината на гръбначния мозък са разположени две бразди- предна и задна.

Гръбначният мозък има три обвивки. Външната обвивка се нарича твърда и се състои от плътна съединителна тъкан. Средната обвивка е паяжинообразна, нежна и прозрачна. Вътрешната е „мека” и лежи върху самата повърхност на гръбначния мозък. Тя е богата на кръвоносни съдове. Пространството между обвивките е изпълнено с гръбначномозъчна течност, в която гръбначният мозък е защитен от удар и сътресение.

Гръбначният мозък е изграден от бяло и сиво вещество. Бялото вещество е разположено отвън и обвива като мантия сивото, което се намира във вътрешността. Състои се от аксони /нервни влакна/, които образуват два вида пътища: възходящи към главния мозък и низходящи от главния мозък. Сивото вещество на мозъка е разположено отвътре и е изградено от телата на невроните.

По форма при напречен пререз наподобява пеперуда с разперени крила. В центъра по цялата дължина на гръбначния мозък се простира канал, който е изпълнен с гръбначномозъчна течност, близка по състав на кръвната плазма. ”Крилата” на сивото вещество са разделени на два предни и два задни рога. В предните рога се намират телата на нервните клетки, чиито аксони се отправят към мускулите или към други органи и изпълняват двигателна функция. До задните рога достигат разклоненията на сетивните нерви.

Гръбначен мозък

Всички останали нервни клетки са междинни или свързващи. От двете страни на гръбначния мозък последователно излизат 31 двойки гръбначномозъчни нерви. Отрязъкът, от който излиза една двойка нерви, се нарича сегмент. Всеки нерв започва от рогата на сивото вещество с две коренчета- предно и задно. Задните коренчета са образувани от крайщата на сетивните /центростремителните/ нервни влакна, по които преминават импулсите от мускулите, кожата, ставите, сухожилията и др. към гръбначния мозък. Предните коренчета се образуват от началото на двигателните /центробежните/ нервни влакна, които са дългите израстъци на двигателните неврони, разположени в предните рога. По тях протичат импулси от гръбначния мозък към скелетната мускулатура.

Сетивните и двигателните нервни влакна се съединяват и образуват смесените гръбначномозъчни нерви. Близо до мястото на сливане сетивното коренче е надебелено и образува гръбначномозъчен ганглий, в който са разположени телата на сетивните неврони. От тялото на сетивните неврони излиза израстък, който се разделя Т-образно на два израстъка – централен /по- къс/ , който се насочва към гръбначния мозък, и периферен /много дълъг/, който изгражда сетивната част на смесения гръбначномозъчен нерв. Той завършва с рецептори в кожата, мускулите, надкостницата и др.

Централният израстък на сетивния неврон предава импулса на междинните неврони в гръбначния мозък,които изпращат информация както по двигателните неврони, така и до главния мозък.По такъв начин той се „ уведомява” за дразненията, идващи от рецепторите. Телата на двигателните неврони в гръбначния мозък получават импулси не само от сетивните неврони, но и от главния мозък. Крайщата на двигателните нерви завършват със синапси в скелетните мускули.

Гръбначен мозък и прешлени

Ако се прережат задни коренчета, тази част на тялото , която е свързана с тях, губи своята чувствителност, като се запазват движенията. Ако се направи същото с предни коренчета, наблюдава се пълна парализа на инервираните мускули, но учещанията за допир, болка, топло и студено се запазват.

Функции на гръбначния мозък

Гръбначният мозък има три основни функции: проводна, рефлексна и вегетативна.

  • Проводната функция се изразява в провеждането на информация от сетивните нерви до главния мозък и от него до двигателните неврони на гръбначния мозък. При увреждане на гръбначния мозък се наблюдават много тежки нарушения както в сетивността, така и в двигателните реакции /парализи/.
  • Рефлексната функция се осъществява чрез многобройните рефлексни дъги, които преминават през гръбначния мозък. Рефлексите имат сегментен характер. Те се проявяват само тогава, когато е запазена целостта на рефлексната дъга.
    Рефлексите лесно могат да бъдат показани на жаба с отстранен главен мозък /спинална жаба/. Ако на задния крак на такава жаба се приложи леко механично или химично дразнене /разредена солна или сярна киселина/, животното реагира само със свиване на крайника. При по-силно дразнене реакцията е по-бурна, тъй като се включват повече гръбначномозъчни сегменти, а от тук и повече мускулни групи.

Пример за двуневронен рефлекс у човека е коленният рефлекс. При рязък, но не много силен удар по сухожилието под колянното капаче се възбуждат рецепторите на четириглавия мускул на бедрото. Възникналият нервен импулс се провежда по сетивния нерв до поясните сегменти на гръбначния мозък. От там по двигателния нерв импулсът достига обратно до четириглавия мускул, той се възбужда и съкращава, в резултат на което подбедрицата отскача нагоре.
По-голямата част от рефлексите, свързани с гръбначния мозък, се осъществяват с повече от два неврона. Сетивните и двигателните неврони в тези случаи са свързани в гръбначния мозък чрез междинни неврони.

  • Вегетативната функция на гръбначния мозък се осъществяна от група неврони в гръдните и кръстните сегменти /вегетативни центрове/,от които излизат периферни вегетативни нерви. Тези вегетативни центрове регулират по рефлексен път някои функции на организма, които не зависят от волята на човека:потната секреция, тонуса на гладката мускулатура на кръвоносните съдове, семеизпразмането на мъжа, съкращаването на маточната мускулатура при раждане, изпразване на пикочния мехур и на дебелото черво и др.

Следете всичко по темата, ако този материал ви е харесал в раздел “Анатомия и физиология” тук. В този раздел ще откриете много и всичко по темата човешко тяло.

Магазин-Белчо-Христов-Хранителни-добавки-Варна

16 мар.

belchohristovcom_577

Интересно е да анализирам теоретично процесите, свързани с разтягането на мускула и постигането на максимално натоварване във фазата на ексцентричното съкращение. Още по-важно е обаче как да ги приложим в тренировъчната практика при изпълнението на определени фитнес упражнения. Тук ще представя няколко специфични приложения на ексцентричната фаза на мускулното съкращение и неговите компоненти. Ще съпоставя няколко движения и там, където е възможно, ще подчертая общото при правилното прилагане на фазата на ексцентрично съкращение. Движенията са подбрани от списъка на така наречените основни упражнения (базови; многоставни;). Ще опиша упражненията за отделните части на тялото. Подбраните движения са разделени в следните категории:

    • Гърди – преси от лег, преса от лег с дъмбели, флайс;
    • Бицепси – сгъване с щанга, редуващи се сгъвания с дъмбели, концентрирани сгъвания с дъмбели;
    • Трицепси – разгъване на трицепс от лег, обратни преси с кабели, трицепси – кикбек;
    • Задни бедрени мускули – бедро (свиване на колянната става);
    • Гръб(специално внимание се отделя на латисимус дорси)
  • Обобщение: на всички движения за гърба с хват в полулег напред, който активира широките гръбни мускули – (латисимус дорси). В тази специфична група упражнения са включени:

    – Олимпийско гребане

    – Гребане с кабели от седеж с наклон напред

    – Предно издърпване от над глава

    – Гребане с дъмбели с една ръка

    – Всички гръбни упражнения на машина

    • Коремни преси – значение на силната концентрация
  • Обърнете внимание, че предлаганият анализ се отнася само до ексцентричните съкращения.

    Ексцентрично съкращение с пълна амплитуда, с участие на лакътна става

    Същият анализ можем да направим и при подробното описание на упражненията със сгъване за бицепсите, при които се прилага пълно разтягане.

    belchohristovcom_576

    Сгъване с щанга

    Ще започнa с още едно упражнение от времето на дядовците ни – сгъването с щанга. Нека да разгледаме крайното положение на ексцентричната фаза на движението. Нали китките ви са обърнати нагоре, а лактите се разгъват поради стреч фактора, свързан със завършването на низходящото движение?

    Не забравяйте, че е много по-трудно правилно да се устоява на гравитационните сили, отколкото да й се противодейства. Съществува тенденция към понижаване на прага на болка при спускането на щангата надолу до крайното положение на разгъване на ексцентричното съкращение.

    Опитите да се “облекчи” болката намаляват ефективността

    “Облекчавайки” болката, завършваме ексцентричното съкращение при непълна амплитуда на движението, тежестта се изнася нагоре от предмишниците и раменете, а не от пълното разтягане на бицепсите. Като елиминираме този важен аспект на тренировката за бицепсите, значително намаляваме възможностите за техния растеж и развитие. Отпуснете китките назад и дръжте лактите надолу, назад и близо до тялото. Така ще усетите как мускулите ви си разтягат. Ето ви още една демонстрация на пословицата “трай … за хубост”.

    Използването на дъмбели

    Редуване на сгъвания с дъмбели

    Нека да разгледаме и други упражнения за бицепсите – редуването на сгъвания с дъмбели. Получава ли се максимално разтягане при тези движения? Запомнете, сгъванията с дъмбели в тренировката за бицепсите е това, което са пресите с дъмбели в тренировката за гръдните мускули.

    Това означава, че използването на дъмбели допринася малко за допълнителното разтягане по време на ексцентричното съкращение. Не разваляйте ефекта като включвате в избутването и рамената и като скъсявате движенията с ексцентрично съкращение!

    Концентрирани сгъвания с дъмбели

    А концентрираните сгъвания с дъмбели? Как ги изпълнявате – като включвате вътрешните мускули на бедрата си и привеждате рамената си ли? Трябва да не се поддавате на изкушението да извивате нагоре китките (да сгъвате ставите), за да намалите болката.

    Помнете, разгъвайте назад китките, дръжте главата изправена и, за бога, не повдигайте петите от пода, докато избутвате тежестта, опитвайки се да я изтласкате като пружина нагоре! Ако го направите, тежестта ще подскочи надолу и ще се залюлее в края на ексцентричната фаза. Избутайте тежестта нагоре без да използвате момента, а след това разтегнете бицепсите с пълна амплитуда при свалянето й.

    Потенциално напрежение в областта на лакътя

    Препоръчва се да се завършва с 3/4 до 7/8 от пълното разгъване. Ако трениращият стои по-високо на седалката или се обляга назад и встрани и/или ексцентричното е твърде ускорено, изпънатото крайно положение на ръката може да предизвика натоварване на лакътната става, причинено хиперекстензията.

    Когато се използва извит лост (както в упражнението молитва в седеж) съществува голям риск от травми на мускулите и връзките, разположени в лакътя. Това се получава поради положението на ръката, което стимулира предмишницата и повишава напрежението в мускулите и връзките по време на движението. Ето защо се препоръчва не пълно, а ? разгъване. Тогава по-малкото удължаване на ръката в заключителната фаза намалява напрежението в мускулите и връзките, разположени в уязвимата област на лакътната става.

    Или казано иначе, значението на пълната амплитуда на всяко фитнес упражнение е свързано с натоварване на повече активни единици, както и максимална работа. Всичко това трябва да става при правилна и прецизна техника на тренировка, защо не и чрез правилна подредба на всички загряващи серии, за да да извлечете максимума от всичко. Дори и ако целта ни е изчерпване на мускулния гликоген. Няма това как да стане, ако не осъществяваме мускулна работа – т.е. да “горим” калории.

    Обратно към раздел “Фитнес”.

    14 мар.

    belchohristovcom_700

    Ако вече сте убедени в ползата от правилното цялостно загряване, трябва да отговорим на въпроса колко време е необходимо да му отделим, за да подготвим мускулите си както трябва за предстоящата задача. Отговорът не може да е категоричен, тъй като трябва да се вземат пред вид индивидуалните способности и нивото на подготовка на спортиста.

    Естествено, не се препоръчва прекомерно дълго загряване. То уморило мускулите и би довело до общ разход на енергия, което ще попречи да се справим с предстоящото натоварване. Рядко обаче попадаме на подобни случаи. По-често се правят минимален брой упражнения за загряване. Не можем да обвиним никого, че съхранява силите си за същинската усилена тренировка.

    Поставя се ниска горна граница на потенциалните възможности за загряване

    Трудно можем да определим точно колко загряване е необходимо, тъй като повечето спортисти поставят твърде ниска горна граница на своята работоспособност. Това, което не се разбера ясно е, че като не загреем достатъчно се излагаме на риск от травми. Освен това, недостатъчното загряване не дава възможност да се активират максимален брой двигателни единици, което силно затруднява растежа и развитието.

    Правилното отношение е ключът към успеха

    Адекватното провеждане на загряването до голяма степен зависи от правилното отношение на спортиста към него. Повечето трениращи с тежести го считат за бреме. Те с нетърпение чакат да се захванат със “същинската работа” и не обръщат необходимото внимание на загряването. Следват мотото “Нямам време за губене”. Тук въпросът вече е “Колко време мога да отделя (да загубя), активирайки по-малък брой двигателни единици поради недостатъчно загряване?” И което е по-важно, трябва да мислим за времето, което може да загубим за възстановяваме от травмите си, получени поради неправилно загряване.

    belchohristovcom_701

    Каква тежест? Колко повторения и серии?

    Повечето спортуващи осъзнават ползата от загряването на дадена част от тялото при първото упражнение, но не знаят със сигурност с каква тежест да започнат и колко повторения да направят. Освен това най-големите ентусиасти не обръщат достатъчно внимание на броя на повторенията. Какви са тези приказки за брой на повторения по време на загряване. Не съм дошъл тук да загрявам, а да тренирам!

    Не е достатъчно да се прави само една серия

    Доказано е, че не може да се постигне пълно и цялостно загряване само чрез една серия. Повечето трениращи с тежести са убедени, че изпълняването само на една серия е предостатъчно да подготви мускулите за предстоящата основна тренировка. Това е обичайно повтаряна грешка.

    Значението на повишеното натоварване

    Да разгледаме пример, при който даден начинаещ (в случая мъж) се опитва да направи три серии от по 10 повторения на преси от лег със стокилограмова тежест. Започва загряването с една серия от 10 повторения с тежест от 60 кг. След това повишава тежестта на 100 кг. И преминава към основната си тренировка. Мускулите му не са добре загрети за правилна и безопасна тренировка. Преходът към това много по-голямо натоварване е твърде рязък.

    Значението на изпълняване на още една загряваща серия

    Разумно би било в този случай трениращият да изпълни още една загряваща серия, която ще подготви по-добре мускулите за предстоящото голямо натоварване. Вместо да застави мускулите си да се поемат веднага още 40 кг натоварване, той трябва да им даде възможност да се нагодят към усилието по време на основната тренировка, започвайки с преодоляване на половината от пълното съпротивление. Постепенното му увеличаване ще му позволи да активира по-лесно по-голям брой двигателни единици, което ще е основа за по-ефективна и безопасна тренировка.

    belchohristovcom_699

    Значение на “подготвителната” загряваща серия

    При тренировката за по-високото спортно майсторство, за да се подготвят мускулите за предстоящото голямо усилие, се налага да се изпълни още една, трета, “подготвителна” загряваща серия. Тя дава възможност да се добави още една фаза към подготовката с постепенно увеличаване на натоварването. Увеличаването с по-малки тежести задействат максимален брой двигателни единици и намалява риска от травми. Процентът на увеличаване на натоварването се променя както следва:

    belchohristovcom_698

    Може би и тук се крие “Великата” една работна серия на многократния Мистър Олимпия Дориан Йейтс. Лесно е, опитайте предложението ми за по-правилно трениране!

    Обратно към раздел “Фитнес”

    14 мар.

    belchohristovcom_692

    За да изпълним конкретно фитнес упражнение, ние изпълняваме и осъществяваме 2 фази на движение: концентрична фаза (фаза на сгъване, избутване) и ексцентрична фаза (разгъване, спускане).

    Пълната амплитуда на движението (от точка А до точка Б на движението) е от огромно значение за максималния мускулен растеж

    Основните процеси, протичащи по време на концентричната фаза на съкращението на дадено движение са същите и се повтарят в още по-голяма степен и по време на ексцентричната фаза. Моментът, скоростта на съкращението, и намаленото нервно импулсиране оказват огромно влияние върху ефективността на тренировката за ексцентрични съкращения. Прилагането на ексцентрична съкращение с пълно разтягане в крайната му фаза е абсолютно задължително за цялостно стимулиране на мускулната хипертрофия. Това твърдение може да бъде подкрепено и от правилото, че непълното разтягане на мускула оказва отрицателно въздействие върху неговата способност да разгърне пълния си растежен потенциал!

    Мускулната совалка, сензорният контрол, стреч рефлексът

    Мускулната совалка противодейства на разтягащите сили в мускула и представлява фактор, противодействащ на напрежението в мускула, което повишава началната мускулна сила и същевременно упражнява контрол върху движението. Именно тази противодействаща сила (напрежение) дава на мускулите необходимата сила за интензивно мускулно съкращаване по време на ексцентричното съкращение. Този особено важен фактор на напрежение може да действа максимално само когато се прилага ексцентрично съкращение с пълна амплитуда на движение (трябва да подчертаем, че стреч рефлексът се състои от три основни компонента: мускулна совалка, сензорен рефлектор, реагиращ на силата на разтягане и аферентно нервно влакно, транспортиращо импулса от совалката до гръбначния мозък и еферентния двигателен, неврон, разположен в гръбначния мозък и изпращащ сигнал за съкращение към мускулите.).

    Пълното разтягане на мускула в заключителната фаза на ексцентричното съкращение при дадено движение има огромно значение. Всяко движение изисква пълна концентрация и силни нервни импулси, за да се постигне необходимото ниво на изпълнение. Тези изисквания се отнасят още повече за мускулната сила, противодействаща на гравитационните сили (фазата на ексцентрично съкращение) отколкото силата, насочена срещу земното притегляне (концентрично съкращение).

    Силата е 30 – 40% по-голяма при ексцентричното съкращение, 80% от мускулните травми се получават в тази фаза!

    Разликата между двете съкращения се състои в това, че човешкият мускул е около 30 – 40% по-силен по време на ексцентричната фаза отколкото при скъсяването (концентричната фаза). Доскоро се считаше, че повишената сила на съкращението в ексцентричната фаза е резултат на възбуждане на по-голям брой влакна при удължаването на мускула. Последните научни изследвания обаче доказват, че всъщност в ексцентричната фаза участват по-малък брой мускулни влакна. Силата се получава от повишаване на напрежението в мускулното влакно по време на удължаването му за разлика от скъсяването. (Journal of Applied Physiology 117:380-390,1952.). Статистическата посочва, че около 75-80% от мускулните травми се получават именно в тази фаза. На пръв поглед споменатите по-горе факти като че си противоречат. Каква е причината за това?

    Факторът за самосъхранение при противодействие на гравитацията, намаляване на скоростта на съкращението

    По време на концентричното съкращение действа определен фактор за самосъхранение. Гравитационните сили въздействат на толкова важната скорост на съкращението, което има огромно значение за тренировката. Когато извършваме определено движение чрез амплитуда на движение на мускула, гравитационните сили противодействат на това движение. Когато силите действат с повишена интензивност, движението постепенно се забавя. Ако продължаваме да изпълняваме дадена серия, гравитационните сили ще преодолеят силата на мускула, съкращението ще се прекрати и движението ще спре. Постепенното отслабване на мускула е предупреждение, спортиста се е уморил и скоро ще достигне до момента на отказ. Особено осезаемо е съкращението, когато тежестта се изкачва нагоре, а мускулът е достигнал най-слабата точка на амплитудата на движението (“точката на задържане”).

    belchohristovcom_694

    Телцата на Голджи в сухожилието – “обратен миотатичен рефлекс”

    Телцата на Голджи са свързани с редица влакна и са разположени във връзките към ставите между мускула и свързващото сухожилие. Те долавят мускулното напрежение при съкращаването, а не при удължаването. Тези органи отчитат информацията по обратната връзка чрез импулсите отделяни при мускулното съкращение и при пасивното разтягане на мускула. Когато бъде стимулирано, телцето на Голджи реагира на стреса, изпращайки сигнал за по-усилена или “по-спокойна” работа на мускул в зависимост от ситуацията. Именно този сензорен механизъм дава възможност на телцето на Голджи да предпазва мускулите, съединителна тъкан, връзките и ставите към които те са прикрепени. (McArdle, William D., Katch, Frank I., Katch, Victor L.: Exercise Physiology Energy, Nutrition and Human Performance. Lea, Febiger; Philadelphia, P.A., 1986, стр. 313).

    Апарата на Голджи участва в натрупването и секрецията на продуктите синтезирани в едноплазмения ретикулум, участва в тяхното химическо преустройство и узряване, полимеризация на полизахариди и образуване на комплекси от полизахариди (ПЗ) и белтъци (Б) – гликопротеиди; Освен тези вещества апарата на Голджи натрупва и други вещества – ензими, хормони; Прието е, че в апарата на Голджи се извършва абсорбиране, кондензиране и опаковане на веществата, които се синтезират в гранулирания еноплазмен ретикулум и постъпват чрез транспортни вакуоли в апарата на Голджи. В апарата на голджи се формират и опаковат лизозомите и пероксизомите.

    Комплекса на Голджи присъства във всички клетки на еукатиотните организми и клетки (с изключение на еритроцитите при млекопитаещите организми), но не всяка клетка притежава способност за секреция на белтъци, Л и ПЗ (мускулни клетки, еритроцити, покривен епител). Всички те обаче притежават добре развити комплекс на Голджи. Това е свързано с образуването на лизозомите.

    Съотношението дължина/напрежение

    Съотношението дължина / напрежение действа като лъка и стрелата. Разтягането и последвалото напрежение наподобяват действието на опънатия лък и стрелата. Нека си представим опъването на тетивата на лъка. Ако то е малко, силата, с която стрелата ще излети е съответно малка и тя ще падне наблизо. Трябва да опънем максимално тетивата, за да излети стрелата възможно най-далеч. Не е важно само колко ще опънем тетивата. Необходимо е тя да е и силно натегната. Ако е хлабава, колкото и да я опъваме, не можем да постигнем необходимото напрежение и стрелата няма да премине голямо разстояние, а ще се забие на педя от нас. Съчетаването на изпънатата тетива и противодействащите сили на натегнатия лък (напрежението му) дава възможност да се получи най-силен тласък. По същия начин мускулната совалка и телцата на Голджи служат за лък, а тетивата е съкратения мускул.

    belchohristovcom_696

    Ексцентричното съкращение, свързано с “обратната точка на задържане”

    В ексцентричната фаза на съкращение на движението действа един опасен фактор, свързан с гравитационните сили върху тежестта и противодействащи на мускула. Когато тежестта се спуска надолу, действа факторът на обратната сила. Гравитационната сила (9.8 м/сек2) набира бързо инерция и преодолява защитния отговор, насочена срещу нея. Скоростта на съкращението се увеличава в ексцентричната фаза. Този факт, съчетан с намалената способност да се прилага важният рефрактерен период (от 0.02 сек.), засилва опасностите, свързани с ексцентричната фаза на съкращението.

    Недостатъчен рефрактерен период

    Поради увеличаването на външно действащите сили и намалената концентрация на вниманието в ексцентричната фаза на изпълнение на дадено упражнение, рискът от получаване на вътрешни и външни травми e много по-голям. Когато тежестта преминава с най-голяма скорост през “обратната точка на задържане” на амплитудата на мускулното движение, т.е. през най-слабата й точка, се получават най-често травми. Тежестта се движи по-бързо от възможността да се активират достатъчен брой мускулни влакна, за да се осигури необходимата сила на съкращението за контрол на движение. Вместо това, тя продължава да се спуска бързо надолу, а съпротивителната сила се осигурява от подкрепящите връзки, сухожилия и стави. Когато не се изпращат нервни импулси с необходимата сила и честота и съответно двигателните единици не се възбуждат правилно, те са изложени на голям риск от травми.

    Фазата на ексцентричното съкращение не е така стимулираща

    Явно е, че макар мускулът да е в състояние да повишава с 30 – 40% и повече мощта на съкращаване (в сравнение с концентричното съкращение), много трудно се постига такава интензивност на нервната дейност, каквато има през концентричната фаза. Изглежда, че при ексцентричната фаза връзката мозък – мускул значително отслабва. Това се обяснява с факта, че трениращите не са така мотивирани при подготовката за избутването на тежестта, както при самото избутване. В тренировката като че ли се набляга повече на вдигането/избутването! Все казваме “отивам да поблъскам” или “днес не можах да поблъскам”, и така нататък. Това измества фокуса предимно върху фазата на избутването и съвсем малко внимание се отделя на упражненията във фазата на ексцентричното съкращение. Именно това пренебрегване на една от двете фази на тренировка намалява наполовина тренировъчния ефект. Това трябва да се има предвид. Когато се концентрираме изцяло само върху “избутването” няма защо да се чудим, че ефектът от тренировката върху растежа и развитието на мускулите ни е така незадоволителен, а рискът от травми голям.

    Законите на Нютон за движението – механичен момент

    Използването на момента в тренировката е едно от най-големите изкушения в стремежа ни да увеличим натоварването или поне да поддържаме едно и също съпротивление. Моментът се определя от масата, умножена на скоростта. Често пъти ексцентричната фаза се изпълнява под влияние на момента, който спомага да се избута тежестта. Използването на силата на движението в дадена посока, за да се приложи в обратната посока може да ни улесни да “избутваме все по-големи тежести” (както е например при пауърлифтинга), но крие потенциални опасности и е вредно за мускулната хипертрофия.

    Моментът се определя от масата х скоростта (скоростта на земното притегляне е 9.8 м/сек.2). Когато повишаваме скоростта на съкращението в ексцентричната фаза при подготовката ни за избутване поставяме на грешни основи предстоящото действие. Лесно е да се изчисли, че когато се остави тежестта да пада “свободно” в края на движението и да се използва пружиниращият ефект на мускулите и ставите в следващото й избутване, се включват в действие много по-малък брой мускулни влакна и тренировъчният ефект е много по-слаб. Като “заемаме” енергия от едната фаза и я прилагаме в другата, избутваме по-силно тежестта, но каква е цената, която заплащаме? Ставите, съединителната тъкан, връзките и сухожилията се претоварват. Изпитваме синдрома на влака беглец! Когато машинистът насочва влака към крайната гара, той не форсира локомотива, за да я отблъсне от перона и по този начин да я изтласка в обратната посока! Защо трябва да прилагаме този абсурден подход в собствената си тренировка?

    belchohristovcom_697

    Законите на Нютон за движението – инерция

    В законите за движението Нютон формулира инерцията по следния начин: “Когато едно тяло е в движение, то се стреми да продължи да се движи, а когато е в покой, то се стреми да остане в покой.” Казано по-просто, трябва да приложим сила, за да променим състоянието на движение или покой. Когато дадено тяло е в движение, гравитацията противодейства на движението. Ако се намира в покой, трябва да се приложи сила, за да се преодолеят съпротивителните сили (на гравитацията) и тялото да се приведе в движение. Използвайки гравитацията в бодибилдинга, трудно можем да спрем движението. Когато движението започва (чрез съкращение) обратно на посоката на земното привличане, трябва да се приложи голяма сила, за да се преодолее състоянието на покой.

    Тази сила (на съкращението) трябва да се получи в резултат на силни нервни импулси и синхронизирано активиране на двигателните единици. В повечето случаи се прилага описаният по-горе подход на преодоляване на гравитацията чрез използване на споменатия вече момент в движението и прилагането на допълнителна сила. Като се използва системата от лостове, за да се омекоти преходната фаза на преминаване от ексцентрични към концентрични физически натоварвания, се получава усещането, че може да се използват по-големи тежести. Негативният ефект на този начин на мислене се състои в това, че натоварването се прехвърля върху ставите и сухожилията.

    При вдигането на тежести не се използва крик. Гърбът ни е този, който се превива и извършва пружиниращото движение, за да се избута тежестта в пресите от лег и клек. Костната система на човешкото тяло, включително и най-важната част от нея – гръбначният стълб, не е конструирана така, че да устоява на съпротивителните сили. В този случай организмът действа чрез мозъка и мускулната си система. Щом действат в необходимия синхрон, те могат да произвеждат невероятна сила. Защо с неправилни тренировъчни методи да пречим на собствените си възможности.

    Мисля, че се убедихте сами, че тренирането и използването на правилна техника на движение във залата, не е просто люлеене, викове и повдигане на тежки гири и щанги. Всъщност това е един дълбок и смислен процес, разбира се, ако желаете да тренирате правилно и да нямате травми! Особено травми след тренировки.

    Обратно към раздел “Фитнес”.

    14 мар.

    belchohristovcom_693

    За прецизното изпълнение на движението е необходима схема на съгласувано възбуждане

    Освен факторите, свързани с времето (темпото) на активиране, от голямо значение са и различните аспекти на нервно-мускулния контрол, свързани със съгласуване на двигателните единици (или честотата на възбуждане). Абсолютно задължително е възбуждането на двигателните единици да се извършва със съгласувана честота. Ако определената схема на възбуждане се наруши макар и за съвсем кратко време, нервно-мускулният контрол се губи и движението се нарушава докато отново не се установи съответния контрол. Не може да се постигне правилно развитие на двигателните умения, ако не следваме един и същи модел и времетраене и интервали между възбуждането на отделните двигателни единици. Този фактор, определящ времето на възбуждане се нарича “последователност”. Той определя и нивото на уменията на спортиста.

    Броят на активираните мускулни влакна съответства на трудността на задачата

    Равномерната последователност на възбуждане на двигателните единици (мускулни единици) дава възможност на спортиста да овладява и най-трудните умения. Можем ли да си представим някой да се опитва да направи троен аксел, като неравномерно възбужда двигателните единици? Скоростта и силата на усукване изискват съвършено синхронизиране на активирането. Ако той се наруши макар и минимално, фигуристът ще се приземи сред публиката!

    Трениращият бойни изкуства, който няма пълен контрол над движенията си, получен чрез отлично синхронизиране на възбуждането на двигателните единици, може да убие противника и дори себе си по време на демонстрация! Не мислимо би било гимнастик да изпълнява упражнение на уред, с нарушен синхрон на активиране. Експлозивните дейности, свързани с анаеробните спортове (дисциплините, изискващи експлозивно спринтово бягане и тренировката с тежести) налагат огромни изисквания към умението на спортиста учестено да възбужда в пълен синхрон на много кратки интервали двигателните единици,участващи в дадено движение.

    Не се налага толкова прецизен синхрон в спортовете, изискващи издръжливост

    Дисциплините, чийто характер е по-малко експлозивен, като дейностите за издръжливост и аеробния тип дейности, не поставят толкова високи изисквания за учестена и прецизно синхронизирано възбуждане на двигателните единици. Тези дейности позволяват известно несъгласуване. Само в тези случаи на по-слаба експлозивност не се налага пълен синхрон. В това отношение усъвършенстването на уменията при анаеробните спортове е много по-наложително отколкото при аеробните (въпреки това, не бих препоръчал това в триатлона или в спортовете за отдих!).

    Синхрон или асинхрон

    За да избегнем прекалено опростеното обяснение на необходимостта да се активират различен тип двигателни единици при аеробните и анаеробните спортове, можем да подходим към въпроса от научна гледна точка. За тази цел ще изложим схемата на възбуждане на двигателните единици и за двата вида режим.

    Всеки вид тренировка поставя специфични изисквания към системата, за да се осигури необходимия контрол на активиране на двигателните единици. Този контрол е в основата на разликата в изпълнението на високоразредните спортисти и на начинаещите. В спортните лагери се поставя точно определена граница между синхронния и асинхронен характер на активиране на двигателните единици за всеки от двата типа работен режим. При вдигането на тежести например се поставят високи изисквания към силно синхронизиране на едновременното активиране на много двигателните единици с голяма честота на възбуждане. При маратона протича обратния процес, при който активирането е асинхронно. Асинхронният модел е уникален тип активиране на двигателните единици, който протича по добре организирана, макар и не съвсем фино настроена схема, при която не всички мускулни влакна се задействат в един и същи момент.

    Асинхронният механизъм възбужда една част от двигателните единици, докато другите остават в покой. Именно този модел на активирани и почиващи мускулни влакна дава възможност на спортуващия да продължи да изпълнява съответните движения. (Stepanov A.S. and Burlakov, M.L.: Electrophуsiological investigation of fatigue in muscular activity. Sechenov Physiol. J. USSR, 47:43, 1961. цитиран от McArdle et al. 1986. p.313.). Способността на организма да осигурява асинхронно активиране на двигателните единици определя нивото на работоспособност (на представяне) и отличава високоразрядните спортисти от останалите! Трябва обаче да подчертаем, че тренировката е тази, която влияе върху нивото на представяне при спортовете, изискващи издръжливост, а не само предразположението на структурата на мускулните влакна. Ако допуснем противното, би трябвало да отхвърлим изобщо значението на тренировката. Това би било несправедливо спрямо усилията и постиженията на спортистите, практикуващи тези спортове в цял свят.

    Или казано изключително накратко и съдържателно, активирането на мускулни единици е философия. Тя включва тренировъчна стратегия, с цел възбуждане на повече мускулни клетки по дължината на едно мускулно влакна. Атлетът (дори и това да сте вие, трениращите за просто за здраве) придобивайки тази тренираност, усвоява ползите от висок % активни двигателни единици: сила, издържливост, възстановяване и т.н.

    Обратно към раздел “Фитнес”.

    22 февр.

    belchohristovcom_668

    Съпротивление х повторения х серии : време = интензивност

    Тази бърза сметка показва и обяснява, че интензивността е равна на съпротивлението, умножено по повторенията, умножено по сериите и разделено на времето. Интензивността се изчислява отделно за всяко фитнес упражнение и за всяка част от тялото и е приложима към всеки случай по отделно. Така, че стойността на интензивност не може да се отнася до друга част на тялото, защото всяко упражнение има определена специфика и за всяко си има отделна стойност на интензивността.

    Съставните части на цифрата на интензивността са:

    Към този работен модел трябва да добавим още една забележка: важно е да се съпостави количеството съпротивление (увеличено или непроменено) с броя на повторенията (по-голям или непроменен) и броя на завършените серии (непроменен или по-голям). По тази начин може да определим:

    • съпротивлението се е увеличило при еднакъв брой повторения
    • съпротивлението е същото, а са увеличени повторенията
    • ако съпротивлението и повторенията са еднакви, но се изпълнява допълнителна серия (с)
    • изпълняват се повторения или серии с по-голямо съпротивление или комбинация от двете
  • Разбирате ли за какво става дума? Все още няма данни за основната величина, която търсим. Факторът време не съществува в това уравнение. Колко продължава упражнението (с)? Първата част на това уравнение се отнася до количеството извършена работа, при какво съпротивление, с колко повторения и в колко серии? Не се отчита за колко време е извършена. Факторът време е от огромно значение. От него зависи дали моделът, който изграждаме е пълен или не. Въпросът разбира се остава дискусионен по отношение на тренировъчния режим – какъв да е броят на повторенията и сериите и при какво съпротивление да бъдат изпълнявани, за да се получи най-голяма интензивност.

    belchohristovcom_669

    Нека определим някаква стойност на интензивността за дадено упражнение в случая да започнем с упражнения с щанга. Отивам да речем при лостовете и ще правя серия сгъвания и разгъвания по следния начин:

    • съпротивление = 50 кг
    • повторения = 10
    • серии = 3
  • 50 Килограма са доста голяма тежест и са ми необходими например около 3-4 минути между сериите, за да възстановя на 80% мускулите си. Забележка: почивката след третата серия трябва да е толкава, колкото и почивката между първата и втората серия, за да мога да се възстановя толкова, че да продължа останалата част от тренировката си. Време за цялостно завършване = 15 минути!

    Нека изчисля интензивността на това упражнение при тази база данни (разбира се примерите са ориентировъчни):

    • 50 кг х 10 = 500 кг на серия х 3 = 1 500 кг
    • 1 500 кг разделено на времето 15 мин. = 100 интензивност
  • А сега, без да прибавям нито килограм, нека приложа тази мярка за интензивност към тренировката. Забележка: Допускам, че 50 кг е доста голямо съпротивление за мен. Така че увеличаването дори и с малко на тежестта или на повторенията със същата тежест или добавяне на допълнителна серия би било дори непосилно за мен. Аз мога само да се стремя към съкращаване на периода за почивка между сериите.

    За улеснение нека допуснем, че аз съм в състояние да сведа продължителността на изпълнение от 15 на 10 минути. Броят на повторенията и сериите остава непроменен както и съпротивлението от 50 кг, но упражнението се изпълнява за 2/3 от времето вече. Съкращенията са 150 кг! При упражненията с щанга за 10 минути интензивността 1 500 делено на 10 дава интензивност 150! Значително увеличение, получено само чрез съкращаване на времето за почивка. Звучи много лесно. Като насочим вниманието си към правилно дишане и като се упражнявате известно време, можете да увеличите интензивността без да добавяте допълнителна тежест. Това е отличен начин да повишите интензивността ефективно и без никакъв риск! Точно това правя и в залата докато тренирам. Ето и отговорът на въпроса защо мускулите ми растат и с “малки тежести”, както и каква е тайната ми, докато тренирам персонално клиенти. Виждате сами – фитнес упражненията са ясни вече за почти всички, техниката на изпълнение (допускам) също – тайната, вече я знаете!

    Скъсявайки времето за почивка, продължавам да тренирам мускула без да се е възстановил напълно. Зная, че не ви се ще да продължите да работите с мускул, възстановен само 80%, но трябва да се откажа изцяло от идеята да работя само с 100% възстановени мускули. Не забравяйте, че това отнема далеч по-дълго време. Доколко можем да съкращаваме почивката? Щом като се постига 80% възстановяване през първите 22 секунди, колко време отнемат следващите 15% – 18%? Трудно е да се каже. За да сме в безопасност, казваме – доста дълго!

    Може би ще отхвърлите идеята да работите с не добре отпочинал мускул, за да не намалите интензивността. Ако сте стигнали до крайната супер серия, след съответната загрявка и искате да направите още три серии с по десет повторения и 50 кг, все трябва от нещо да се откажете. Дори с удължена почивка от по 5 минути и повече, мускулите ви няма да се възстановят достатъчно. Защо да се лъжем? Ако първото ни упражнение е било с максимално натоварване, максимален брой повторения и серии, предполагаме, че ни е изтощило. Как можем тогава да очакваме, че ще сме в състояние да направим същия брой повторения със същите килограми след почивка, която макар и да не ни е възстановила напълно, е възвърнала голям процент от силите ни? Все нещо трябва да се жертва!

    belchohristovcom_671

    Не може да се засече “читинга” (“кръшкането”)

    Бележките, които си водите вероятно сочат, че сте направили три серии от по десет повторения на сгъвания с 50 кг. Това, което не е регистрирано обаче е инерцията, използвана при вдигането, залюляването и маха до края на серията. Със сигурност там не е отбелязан и “чийтинга” с включване в движението и но други мускулни групи.

    Особено важна област, разбира се е ексцентричната фаза на движението. От голямо значение е да се прилага едно и също разтягане при всяко повторение във всяка серия по време на ексцентричната фаза. Ако вниманието ни е насочено само върху броя на вдиганите килограми, на повторенията и сериите, се отклоняваме от правилната техника на изпълнение.

    Глупаво е да се смята, че даден мускул ще има една и съща сила при изпълнение на три последователни серии. Или трябва да изпълним първата серия с под максималната сила и натоварване, за да сме в състояние да изпълним следващите или трябва да жертваме правилното изпълнение на следващите две серии. Цял живот съм проучвал тренировъчни програми и съм стигнал до заключението, че трябва да се прилага алтернативен подход. Треньорите упорито настояват да се правят един и същ брой повторения с едни и същи тежести. Една от причините за това може да е склонността да се повтаря информацията, изложена в първите учебници по силова тренировка от времето, когато тя е прохождала като дисциплина, без да се замисляме дали почива на някаква логика или не.

    Програмите неизменно изискват постоянен брой повторения (3 х 10, 3 х 12, 3 х 15, 3 х 7, 4 х 6 и дори съсипващите 10 х 10 при най-интензивните случаи). Можем само да гадаем какво ще е качеството на изпълнение. Обяснимо е желанието да се повишава интензивността. Колко продължава обаче времето за почивка между сериите? И което е по-важно, какво е качеството на изпълнение през цялата тренировка? Не ми казвайте, мога сам да се сетя! А защо да не променим тази традиция и да не приемем схемата 10-9-8 или 10-8-6 с увеличаване на тежестите?

    Нека разгледаме по какъв начин този подход допринася за увеличаване на интензивността на тренировката, като преразгледаме описаният ми пример, когато работя с 50-килограмова щанга с 3 серии от по 10 повторения за 15 минути. Интересно ще е да променим модела. Вместо по 10 повторения, нека броят им намалява в низходящ ред със същата тежест и със същите 3 серии по следния начин: 10-9-8. Получава се следното:

    – 50 кг съпротивление х 10 повторения = 500 кг

    – 50 кг съпротивление х 9 повторения = 450 кг

    – 50 кг съпротивление х 8 повторения = 400 кг

    Вместо 15 минути, нека да отделя 10 минути за цялото упражнение. Веднага повдигам 1 350 кг, не 1 500 кг и съм съкратил с 5 минути времетраенето. Намалил съм съпротивлението със 150 кг, т.е. с 10%. Намаленото време (10 минути) = 1/3 % от първоначалното време. Тези цифри сочат повишаване на интензивността. Нека да изчислим:

    • Първоначална интензивност 1500 кг : 15 минути = 100 интензивност
    • Нова интензивност 1500 кг : 10 минути = 150 интензивност
  • Забележка: като намалявам броя на повторенията с едно, трениращият добавя към интензивността и съкратеното времетраене на упражненията. Така намаляването от 15 на 10 минути води до допълнително съкращаване на времетраенето. Аз мога да се опитам да съкратя още повече почивката. При сгъвания и разгъвания с щанга, аз мога и да изпълня три серии за пет минути! Лесно е да се каже, но не е така лесно да се изпълни обаче. На практика обаче е съвсем възможно да се изпълнят три серии с високо крайно натоварване и две загрявания за пет минути.

    belchohristovcom_670

    Допълнителното съкращаване на почивката не води до възстановяване над 80%

    Да си припомним, че 80% възстановяване се получават за 22 секунди. Ако се стремим обаче към 90-95% възстановяване, времето за почивка би било много по-дълго. Може би трябва да се прибавят още 2, 3, 4 или дори 5 минути. Това не е абсолютна даденост. Щом 80% възстановяване се постига за 22 секунди, какво ли възстановяване може да се получи при съответното удължаване на времето за почивка (с). Можем само да гадаем. Когато говорим за възстановяване над границата от 80% (за 22 секунди), цифрата е различна за различните хора,. Учените са приели, че формулата 80% за 22 сек. се отнася за всички, но не са определили точната мярка за времето за възстановяване над 80%. Там границата не е точно определена.

    Необходимо е да се изведе уравнение за възстановяване над 80%

    Можем теоретично да обясним възстановяването над 80%, като вземем предвид съотношението на процентното възстановяване и необходимия период за почивка. То ще е различно от горното уравнение. Автоматически можем да допуснем, че уравнението не може да е линейно. Над тази граница периодите за почивка значително се удължават. Може да се очаква, че последните 3-4% до 100% ще отнемат много по-дълго време отколкото първоначалните 80%. Ето защо все още няма изведено научно обосновано уравнение. Споменах вече, че след голяма натоварване пълно възстановяване може да се получи за 48 – 72 часа. Опитайте се да тренирате с тежести след дълга почивка – почивката може да продължи от 6 чак до 7 дни, за да получите необходимата реакция на мускула. Да не говорим за истинското възстановяване на мускула, което не можем да се почувства. Важното тук е, че не можем да чакаме толкова дълго, за да получим възстановяване над границата от 80%.

    Обратно към раздел “Фитнес”.

    21 февр.

    Как можем ефективно да съкратим почивките между сериите?

    Почивайки твърде дълго между отделните серии и тренировки, намаляваме интензивността на тренировка. Не бива обаче да се пренебрегват опасностите от твърде голямото съкращаване на почивките, за да се повиши интензивността. Би било добре да се изготви тренировъчен режим с постепенно удължаване на почивките, а не да се поддържа една и съща продължителност през целия тренировъчен цикъл, още повече ако той обхваща дългогодишен период от време. При подготовката си за съкращаване на почивката между сериите, спортистът трябва да изхожда от оперативна гледна точка. Така че, трябва да преосмислим първоначалния си подход към продължителността на почивката.

    18 февр.

    belchohristovcom_658

    Колко време е необходимо за 100% възстановяване след фитнес или спортна дейност?

    Съществуват два основни проблема при определяне на това, дали възстановяването на мускула е на 100%. Какво е времето за възстановяване можем само да гадаем, защото то може да варира в много широки граници. Трябва само да кажем във аванс, че не може да се очаква 100% възстановяване в кратките периоди за почивка между отделните серии – т.е. не очаквайте възстановяването ви да е факт в рамките на самата фитнес тренировка (или тренировката, изобщо).

    Пълно възстановяване не може да се получи дори и за цял ден. Затова съществува неписаното правило, че малките мускулни групи (рамена, бицепс, трицепс, коремна преса, прасец, предмишници и др.) се възстановяват за около 24 до 36 часа, а големите мускулни групи (гърди, гръд и бедра) за не по-малко от 36 до 72 часа.

    Може да ви се стори, че това твърдение е пресилено, но не е и невярно. Научните изследвания доказват, че са необходими 48 часа (минимум) за пълно възстановяване между силовите тренировки. Много специалисти предлагат 72 часа почивка за възстановяване след продължителна силова тренировка. Какво представлява продължителната силова тренировка обаче? Какъв брой серии от повторения би трябвало да включва тя, за да са необходими 48 до 72 часа възстановяване? Може би 3? Колко упражнения за мускула трябва да се направят? Две или три? Ако приемем най-общо, че трябва да се правят 3 серии от 4 до 5 упражнения, изискващи 2 до 3-дневна почивка, колко почивка е необходима между отделните серии, за да се възстановят мускулите? Надявам се, не ви отказах, да прочетете материала до самия му край …

    Фактори, свързани с мускулното възстановяване

    Съществуват няколко физиологически фактора, свързани с възстановяването на мускулите. Много от тях се отнасят до възстановяването между отделните упражнения, а други до възстановяването между отделните серии. Те обаче се включват в анализа на възстановителния процес (макар и по-краткотраен) между отделните серии.

    Запасът от гликоген в мускулите е един от компонентите, който ще разгледам тук. При продължителна работа, изразходването на мускулния гликоген (отделно вижте при какви обстоятелства гликогенът се зарежда) може да доведе до намаляване на мускулната маса. Трябва да приемем, че възстановяването между сериите се влияе и от диетата. Добре зареденият мускул (дори и добре хидратираният!) има по-големи шансове за по-бързо възстановяване от мускула, лишен от необходимите количества хранителни вещества. Ето още едно доказателство, че НВД (нисковъглехидратните диети са не толкова ефективни).

    Възстановяване на по-малко от 100%

    Преки данни за разпадането на АТФ по време на мускулни съкращения са били получени при изследване на здрава мускулна тъкан, третирана с отровния мускулен инхибитор 2,4 динитрофлуоробензин (ДНФБ). Тогава мускулът може да извършва още няколко наглед нормални съкращения, макар КФ да е безвъзвратно увреден (Infante, A.A, Davies, R.E. Biochem. Biophys. Res. Commun, 9, 410 1962). ДНФБ е мощен мускулен инхибитор на креатин фосфорилтрансферазата. Освен това е интересно да се отбележи, че редица изследвания доказват навлизането на голямо количество ДНФБ в клетките без това да ги разрушава. Освен че действа като инхибитор, КФТ прекратява действието и на аденилаткиназата.

    ДНФБ встъпва в реакция и с миозина и засилва действието на актомиозин АТФ, отделяна от отровения мускул (Infante, A.A, Davies, R.E. J. Biol. Chem. 240, 3996. 1965). Трябва да се отбележи и действието на друг мускулен инхибитор ИАА, който пречи на КФТ и въпреки това отново е възможно да се произвеждат мускулни съкращения. Това откритие подкрепя идеята, че мускулът е в състояние да работи на високо ниво без да се постигне 100% възстановяване. За да се случи това, е необходимо да има АТФ. Може да обощим, че поддържането на необходимите количества креатинфосфат е от съществено значение за извършване на качествени мускулни съкращения след усилена продължителна работа, тъй като освен количествата АТФ се повишават и количества на КФ.

    Активно или пасивно възстановяване?

    Във връзка с натрупването на млечна киселина препоръчвам по-ускорено възстановяване чрез стречинг след самата тренировка (за да се получи по-пълно възстановяване в дните между тренировките). Стречингът освобождава напречните мускулни мостчета, което улеснява притока на кръв в тази област! Притокът на кръв в съответната област спомага да се отделят остатъчните продукти от стимулирания мускул. Трябва да отбележим, че мускулите, подложени на продължителен стрес, не се възстановяват бързо при повишено мускулно напрежение. Те са и най-застрашени от травми.

    Психическият стрес може да повиши напрежението на мускула

    Повишеното мускулно напрежение, причинено от голям психически стрес, често е свързано с травми и с ускорено намаляване на запасите от мускулно гориво. Центърът на умора се намира в централната нервна система (ЦНС). Интересно е, че регенерирането на нервните клетки е седем пъти по-бавно от това на мускулните клетки (Bompa, T.: Periodization Training. Ch. 5. Rest and Recovery, Physiotherapeutic Recovery, Part II). За спортиста е важно да осъзнае основите на мотивацията за възстановяване. Физическият и емоционален стрес могат да причинят хаос в системата на трениращия. Затова никога не тренирайте, ако сте в депресия! Трябва да подчертая и заявя категорично, че спортистът в добра кондиция се справя много по-добре с психическия стрес от този, който има слаба психическа и физическа подготовка. Това е дори и доказано. Да сте видели намръщен от умора атлет, който да “чупи” рекорди и подобрява формата си? Разбира се, по-ведрият (и дори правилно детеоксикиран организъм) атлет, винаги има повече сила, защото е добре възстановен.

    Отделянето на кортизол под влияние на стреса

    Много хора смятат, че отделянето на хормона кортизол може да произведе катаболен ефект в мускулите. В статия на М. Къндил (Cundill, M. Ironman Magazine: Catabolic Counter Attack, Jan. 2000, стр. 141-143) се разглежда влиянието на стреса върху отделянето на кортизол. Диетата предоставя един от начините за намаляване нивото на кортизола. Това може да стане и чрез консумиране на напитки с въглехидрати по време на тренировката. Спортната напитка може да предизвика отделяне на инсулин, а той прекратява отделянето на кортизол. Витамин С може да помогне за контролиране на промените, предизвикани от силовата тренировка. Той може да намали влиянието на стрес факторите, водещи до производството на стрес хормон.

    Вкарването на витамин С в системата намалява усещането за болка при тренировка с големи натоварвания с 44%. Макар това да ни изглежда преувеличено, научните изследвания го доказват с достатъчно много данни! (Boal, R.: An effect of ascorbic acid on delayed-onset muscle soreness. Pain, 50;317,1992). Фосфолипидът фосфатидилсерин (ФС) също влияе върху отделянето на кортизол. ФС се намира в малки количества в храната, в мозъка и мускулните клетки. Доказано е, че ФС може да намали отделянето на кортизол след тренировъчен стресм, освен следтренировъчното хранене. Съществуват два вида ФС – животински (в кората на говеждия мозък) и соев ФС. Поради заболяването “луда крава”, животинският продукт може да бъде опасен и затова е изследван соевия продукт.

    Данните сочат, че соевият ФС може да намали количествата на кортизола. Друг интересен факт, отбелязан в същото изследване е, че макар мускулната тъкан и на двете групи да е еднакво увредена, лицата приели ФС се радват на по-добро разположение на духа. Групата, приела ФС провежда тренировките си с по-голяма удоволствие и с по-малко стрес симптоми, тъй като усещането за опасност е заменено с чувството за добра форма. (Fahey, T.D.: The hormonal and perceptive effects of Phosfatidylserine administration during 2 weeks of resistive-exercise-induced use of PS overtraining. Be all sport, 15:135,1998).

    Негативните отклонения, свързани с употребата на ФС и витамин С (намалено производство на тестостерон) могат да се преодолеят с използването на прохормони. Добре съставената андрогенна микстура е един от най-разпространените препарати за контролиране на кортизола. Трябва да подчертаем, че въглехидратите, витамин С, фосфатидилсеринът и прохормоните не действат по един и същи начин в един и същи момент. Въпреки това, всички те намаляват кортизола във всяка фаза на отделянето му под влияние на стреса.

    Но … има една друга много сериозна група хранителни добавки, които действат много пряко върху възстановяването. Това са следтренировъчните продукти, в лицето на:

  • Да оставим проблемите си извън залата

    Психическият стрес, предизвикващ продължително отделяне на адреналин и съпровождащия го норадреналин, може да предизвика сериозни отрицателни последици. Отделянето на хормона може да повлияе отрицателно върху усета ни за време и върху нервно-мускулната координация. Негативното производство на адреналинов поток може също така да повиши мускулното напрежение, което да доведе до травма. Мисълта, че повишеното мускулно напрежение крие потенциална опасност от травми ни обърка донякъде по отношение на интензивността на тренировката. Не трябва да забравяме, че е необходимо да се поддържа непрекъснато добре координирана връзка между мозъка и мускула. Неведнъж сме виждали в залата някой гневно да бъхти и пуфти като луд с чувството, че е велик.

    Това е повърхностна изява на интензивност и няма нищо общо с истинското съотношение между силата на ума и мускулите. В такъв случай човек действа сякаш “всеки момент ще стане злополука”. Това може да се пренесе и върху тренировката му. Когато сме ядосани не можем да излъчваме положителна енергия, а когато умът ни работи в синхрон с мускулите, резултатът е положителен. Ако действаме под влияние на отрицателните емоции, издърпването, избутването, сгъването и разгъването могат да излязат извън контрол. Знаем докъде може да ни отведе това. Маниакалният подход не води до резултата, който можем да постигнем чрез истински интензивната тренировка, с висока ефективност и без опасност от травми!

    Ограничаване на производството на нерво-предавателите

    От психологическа гледна точка, стресът води до спад в нивото на предаване на нервни импулси, което силно намалява производството на соматокринин (хормон, причиняващ производството на растежен хормон). Това причинява спад в производството на растежен хормон, което явно рязко намалява потенциалния анаболен ефект от тренировката. (Bompa, T.: Periodization Training. Ch. 5. Rest and Recovery, Physiotherapeutic Recovery, Part II).

    Предполага се, че психическият стрес и свързаните с него синдроми предизвикват биохимични промени. Те включват промяна в нервно-мускулните връзки, намалявайки количеството на наличните нерво-предаващите елементи (ацетилхолин, норепинефрин) в мозъка. Променената химия на мозъка очевидно води до промяна и на връзката между мозъка и мускула, увреждайки сериозно връзката между мускулните и нервните клетки! В резултат на това се стига до симптоми на хронична умора и намалено физическа трудоспособност.

    Изводи

    Ясно е, че трудно може да определим колко време е необходимо за почивка. Спортуващите трябва да насочат усилията си към постигане на ефективна работоспособност като правилно разпределят времето за почивка. От казаното по-горе следва, че това е много по-важно отколкото само да “бъхтиш с желязото”. Трябва да се подготвиш физиологически, като следваш правилен хранителен режим (да консумираш подходящата храна в подходящия момент). Трябва да обръщаме внимание и на ефективното зареждане на горивната система чрез оптимално използване на дихателната система и кръвния транспорт. Не на последно място стоят и факторите, свързани с емоционалното и психическо състояние. Както и виждате самите хранителни добавки.

    Трябва дебело да се подчертая, че не всички се раждаме еднакви и съществуват голям брой фактори, отнасящи се до тренировката и възстановяването на отделния човек. И все пак трябва да се стремим към оптимално възстановяване. Заявявам категорично, че интензивността е научно обосновано явление, а не произволно блъскане на тежести. Когато всички части на това цяло работят в синхрон, трениращият може да изгради високоинтензивен механизъм с главозамайваща производителност. В противен случай, играта на тренировка с тежести ще е само главозамайваща и без никакъв резултат!

    Обратно към раздел “Фитнес”.

    Архив статии