Пуешките яйца са много сходни с тези на патешките по размер и вкус. Яйцето е с по-голям жълтък и белтък, което придава на ястията, в които се слага кремообразен вкус и плътна консистенция.
Червеният (сладък) картоф от скоро нашумя по нашите ширини, тъй като той е популярен в Северна Америка. Но, основателно този вид картоф намира все по-широко приложение в диетите и начина на хранене на хората. Нискокалоричен е, вкусен, полезен и лесно се приготвя.
Кафявият ориз е наричан “диамантът”, на всички зърнени култури. И има резон в това … тъй като наистина това е специална храна, безценен въглехидрат с съвършен гликемичен индекс (ГИ). И не само – ако кафевият ориз изрично не е био продукт, вероятността той да съдържа глутен е изключително ниска. За разлика от белите сортове – бисерен, басмати и т.н.
Заради високото количество амилаза белият ориз се препоръчва на хора, които страдат от проблеми със задстомашната жлеза, за жени, които страдат от токсикация по време на бременност, както и при различни проблеми с черния дроб.
Императорския ориз е с черно-лилави зърна, много богат на фибри, с аромат на ядки и високо съдържание на минерали. В древността, на този ориз са се наслаждавали единствено китайските императори и от там идва другото му наименование – “забраненият ориз”. Освен това е много ценен афродизиак.
Консумацията на пъдпъдъчи яйца е желателно да става, след като се сварят. Телесната температура на пъдпъдъка е по-голяма от тази на кокошката, салмонела те нямат, не са преносители, но е възможно партида яйца да е заразена и да предизвикат оплакването бяла диария. Затова винаги варете всеки продукт (яйце) за ваше спокойствие.
Орехите съдържат големи количества хранителни влакна, протеини, витамини и минерали. Орехите се отличават с високо съдържание на ненаситени мастни киселини, включително на полезните омега-3 мастни киселини. Такива микроелементи като калий, магнезий, фосфор, а също така витамини C, E и B-комплекс превръщат орехите във важна съставна част от балансираната диета.
Мечото грозде представлява вечнозелен храст с пълзящи клонки дълги 20-50 cm, с малки яйцевидни кожести листа, дълги 1-7 cm, със спирално жилкуване. Листата са разположени на къси дръжки спирално по вейките. На цвят отгоре са по-тъмни, а отдолу по-светло зелени, на вкус - стипчиви до слабо горчиви.
