алдостерон // Tag

Ендокринните жлези са много добре кръвоснабдени съдове, чрез които се пренасят произведените от тях хормони. Хормоните имат различен химичен състав. При нас, хората, представители на гръбначните животни, те са групирани в 4 основни категории:

• производни на аминокиселини

• белтъчно пептидни

• гликопротеид

• стероиди

При безгръбначните животни се срещат хормони и с друг химичен състав – естери на ненаситени мастни киселини, производни на пурините химични вещества и други. Споделям това, просто за ваше сведение. Виждате вече, как аз излагам моята информация – правя паралел. Биологическото ми образование и работата над много литература даде следните мои знания, споделям ги с вас:

Във връзка с химичният състав на хормоните, които произвеждат ендокринните ни жлези и клетки, те имат характерно устройство. Жлезните клетки, синтезиращи хормони от първата група (моля вижте класификацията ми по-горе) имат белези сходни на екзокринните клетки, синтезиращи белтъчни клетки. Добре е да се направи този паралел, не мислите ли?

Например, в бета клетките на Лангерхансовите острови на задстомашната жлеза, които образуват хормона инсулин, зърнестият ендоплазмен ретикулум е изключително добре развит. По-слабо е представен комплекса на Голджи.

Хормоните там се складират в зърна със сферична или яйцевидна форма, най-често с размери 100-300 нм. Зърната са покрити от липопротеидна мембрана и имат висока електронна плътност. Само една скоба отварям, във връзка с диетиката, за всички тези процеси е нужна енергия, която ние набавяме от храната. С цел абсолютната ни суета, не трябва да позволяваме рязко ограничаване на калориите. Запомнете това! Иначе сами си причиняваме кое? Болестите – хормоналните.

При наличие на стимули, тези зърна си изливат в кръвта чрез процес, наречен екзоцитоза – навън. Сходно е устройството и на алфа клетките в Лангерхансовите острови, образуващи хормона глюкагон.

Както и на клетките в аденохипофизата, при които размерите размерите, разположението и броят на гранулите и органелите варират във връзка със синтеза (образуването) на различни хормони. Към жлезите произвеждащи хормони към втората група, от моята класификация, принадлежат щитовидната жлеза. Нейните жлезисти клетки имат кубична форма и са подредени в един пласт, който заобикаля централната празнина в отделните фоликули.

Зърнестата ендоплазмена мрежа в тях е добре развита. По широките й цистерни, синтезираният белтък се пренася до комплекса на Голджи, където се свързва с въглеродни групи и йод и се сформират секреторни зърна. Последните се изнасят бързо чрез екзоцитоза в празнината на фоликулите в обща колоидна маса. При нужда, клетките поемат обратно чрез ендоцитоза известно количество от складирания колоид. И тъй като колоида е основно вода, понякога, задържането ни на вода в междукетъчното и вътреклетъчно пространство е задължителен процес.

Затова, отново си отворих една скоба, трябва да се консумира много вода, за да се задоволят многото, забележете, клетъчни нужди. Иначе, както казах по-горе, сами си спираме клетъчните механизми. При съдействие, връщам се на темата, лизозомите в клетките се оформят основните хормони – тетрайодтиронин и трийодтиронин, които през мембраната на клетъчната основа се изливат в капилярите.

Видове хормони

Хормони, според тяхната структура

• производни на аминокиселините

• белтъчно пептидни

• гликопротеиди

• стероиди

В същият този материал, аз ще изложа и начините за стимулация на тези групи хормони, тъй като за нашите фитнес резултати, най-важно е да знаем как, нали така? Сухата теория остава неприложима, ако не знаем как да се приложат всички тренировъчни и хранителни похвати.

В което се състои именно моята работа – тази на професионален фитнес треньор и диетолог.

Класификация на основните хормони

I. Производни на аминокиселините

1. а. Тирозинови

Норадреналин, адреналин. Образуват се в едни клетки, хромафинни, в сърцевината на надбъбречната жлеза. Клетките са разположени до коремните и гръдни спинални ганглии – т.нар. парагагнглия. Основните биологични ствойства са да повишават кръвното налягане и ускоряването на сърдечния ритъм. Повишават разграждането на мазнините (липолиза) и на гликогена, за получаване на глюкоза (гликогенолиза).

2. а.Тироидни хормони (тироксинтетрайодотиронин – Т4; трийодотиронин – Т3)

Образуват се в щитовидната жлеза, във фоликулните клетки. Повишават метаболитната активност на повечето клетки и регулират развитието на организма, като цяло.

2. Тритпофанови

2. а. Мелатонин

Образува се в епифизата, в пинеалоцитите й. Този хормон влияе върху концентрирането на меланиновите зърна около ядарото на меланоцитите. Мелатонинът подтиска гонадотропното действие на аденохипофизата.

II. Белтъчно пептидни и гликопротеидни хормони

1. Къси пептиди

1. а. Либерини (релизинг фактори)

Образуват се в невросекреторните клетки в хипоталамуса. Тези релизинг фактори стимулират синтезата на огранотропни хормони в аденохипофизата.

2. а. Станини

Образуват се в невросекреторните клетки на хипоталамуса. Подтискат синтезата на органотропните хпрмони в аденохипофизата.

3. а. Вазопресин

Натрупва се в неврохипофизата. Повишава кръвното налягане, увеличава реабсорбцията на вода в бъбречните каналчета.

4. а. Окситоцин

Натрупва се в неврохипофизата. Стимулира сикратителната дейност на гладката мускулатура.

2. Полипептидни белтъци

2. а. Адренокортикотропен хормон (АКТХ)

Образува се в аденохипофизата, в бета клетките й. Стимулира синтеза на стероидни хормони в кората на надбъбречната жлеза.

2. а. Соматотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, в алфа клетките й. Стимулира синтеза на соматомедин в черния дроб, който предизвиква растежа на мускулите и костите. Влияе върху белтъчната синтеза, липидния и въглеводородния (въглехидратен) метаболизъм.

3. а. Лутеотропен хормон (ЛТХ) пролактин

Образува се в аденохипофизата, в т. нар. епсилон клетки. Предизвиква отделянето на прогестерон от клетките на жълтото тяло. Стимулира синтезата на секрет в млечните жлези.

4. а. Паратироиден хормон (ПТХ) паратхормон

Образува се в паратироидната жлеза и повишава нивото на калций в кръвта.

5. а. Калцитоцин

Обазува се в щитовидната жлеза, в парафеликулните й клетки, потиска и спира разграждането на костната тъкан (важен момент при борба с остеопорозата) от остеокластите и по този начин понижава калция в кръвта.

6. а. Глюкагон

Образува се в Лангерхансите острови в задстомашната жлеза – в нейните алфа клетки. Увеличава кръвната захар, стимулира катаболизма на белтъците и захарите.

7. а. Инсулин

Образува се в Лангерхансовите острови в задстомашната жлеза, в нейните бета клетки. Понижава нивото на кръвна захар, отвеждайки я за образуване на гликоген и увеличава синтезата на белтъците.

8. а. Секретин

Образува се в клетките на чревния епител, в Д клетките му. Регулира секреция на стомашен сок.

3. Гликопротеиди

3. а. Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ)

Образува се в аденохипофизата. Стимулира растежа и развитието на яйчните фоликули и синтезата в тях на естрадиол. Стимулира сперматогенезата в семенниците.

4. а. Лутеинизиращ йормон (ЛХ)

Образува се в аденохипофизата, стимулира узряването на овоцитите, овулацията и образуването на жълто тяло. Стимулира синтезата на тестостерон в интерстициалните жлези на семенниците.

5. а. Тиреотропен хормон

Образува се в аденохипофизата, стимулира синтезата на тироидни хормони в щитовидната жлеза.

III. Стероиди

1. Прегнанови

1. а. Кортикостероиди – кортизол, кортикостерон;

Образуват се в клетките на кората на надбъбречната жлеза, регулират въглехидратния, мастния и белтъчния метаболизъм, потискат имунниците реакции.

1. б. минералкортикоиди – алдостерон и др.

Образуват се в клетките на външната зона на коровата част на надбъбречната жлеза, стимулират задържането на натрий в кръвта и извеждането на калий и водород.

2. а. Прогестин и прогестерон

Образува се в жълтото тяло. Предизвиква промени в матката.

2. Андростанови (С 19-стероиди)

2. а. Андрогени: тестостерон

Образува се в интерстициалните жлезни клетки в семенниците, в клетките на вътрешната зона на коровата част на надбъбречната жлеза. Стимулира мъжката полова система, има силно анаболно влияние върху различни тъкани, не само мускулната, както и върху органите.

3. Естранови (С 18-стероиди)

3. а. Естрадиол

Образува се във фоликулните клетки на яйчниците. Стимулира развитието и поддържането на женксите полови белези, стимулира узряването на овоцитите.

Как да провокираме жлезите ни, за да се образуват тези хормони?

Човешкото тяло е „програмирано“ така, че да улавя външните и вътрешни сигнали. Те определят какво количесво и кога от съотсветен хормон да отделим (образуваме). Например, при стрес, се отделя основно кортизол. При преяждане с въглехидратни храни и непълноценни въглехидрати – инсулин. Примерите могат да продължат минавайки през всички тези споманти хормони, вече. Но … най-важният въпрос за нашите фитнес цели и уелнес е „Как?“ Как? И … как?

Тъй като и фитнес тренириовката и диетата ни са вид стрес за организма, то те определят кои хормони ще се отделят в повече (тестостерон, соматотропин), кои ще се подтискат (кортизол), кои временно ще стимулираме (алдостерон, инсулин), за да имаме непрекъснат прогрес, фитнес резултати.

В моята практика, аз категорично отказвам да давам откъсачни съвети, ей така с 1-2 изречения, защото самото описание на всички хормони отне повече време, сами виждате. Дори тази информация крие риск да ви обърка, или да ви покаже колко малко знаете или да ви покаже наистина колко знаете. Но … изглеждаме такива, каквато всъщност е храната ни и фитнес тренировките ни. Какъвто е нашия собствен път и начин на живот. И за да не изглеждаме добре, за да продължавате да не се харесвате, определено нещо в подхода ви, като пакет – фитнес и хранене, куца много сериозно. При всички положения вие нямате хормонален проблем – нали така сега е модерно да се казва?

Именно в тази връзка, аз още в началото на моята кариера – преди 15 години, започнах да изследвам факторите, които стимулират жлезите ни, да произвждат тези хормони. Те са два:

• храна

• фитнес тренировки (начин на живот)

• начин на живот

От това, дали се прави всичко като по учебник, мога смело да заявя, че за 60 дена, аз мога да преобразя всяко едно тяло. А след това, въпрос на последователност, стаж и мотивация е, аз да го усъвършенствам и „изпиля“ до неузнаваемост. Защото спестявам всичкото това незнание и прилагам всички мои активи в действие – похватите ми.

Обратно към раздел „Анатомия“ и „Физиология“ на човешкото тяло.

Алдостеронът е стероиден хормон. Отделя се (синтезира се) от кората на надбъбречните жлези. Структурно той е минералкортикоид, който регулира водно-солевия баланс (електролитен баланс) в организма, като има известен ефект и върху метаболизма на мазнините, въглехидратите и протеините.

Надбъбречните жлези са разположени върху горната предна част на двата бъбрека. Всяка жлеза се състои от две части – кортикална част (кора) и медуларна част (сърцевина). Двете части се различават съществено по вида на продуцираните хормони, както и по регулацията на секрецията им от нервната система. Надбъбречната медула е изградена от хромафинни клетки, които произвеждат катехоламините адреналин и норадреналин. Надбъбречната кора участва в синтеза на три групи хормони: глюкокортикоиди (кортизол), андрогени (тестостерон) и минералкортикоиди (алдостерон). Нейната функция се регулира от хормони, произвеждани от предния дял на хипофизата (аденохипофиза) и хипоталамуса, както и от ренин-ангиотензиновата система.

Ролята на стимулиращи фактори имат:

• • ренин–ангиотензин–алдостероновата система. Ренинът е бъбречен ензим, който се секретира в отговор на промени в кръвното налягане и обема на циркулиращата кръв, както и вследствие на промени в нивата на серумните натрий и калий. Попаднал в кръвния ток, ренинът въздейства върху циркулиращ в плазмата протеин, наречен

  ангиотензиноген

  . Ангиотензиногенът се превръща последователно в ангиотензин I и ангиотензин II, като последният стимулира освобождаването на алдостерон от бъбреците. Системата ренин–ангиотензин–алдостерон съществува като плазмена и тъканно фиксирана система, локализирана в миокарда, съдовите стени, бъбреците и други органи. Благодарение на нея се поддържа постоянството на циркулиращия кръвен обем.
• повишаване нивата на серумен калий
• АКТХ (с по-слаб ефект)

Алдостероновата секреция се инхибира от атриалния натриуретичен пептид (предсърден натриуретичен хормон). Физиологичните ефекти на алдостерона включват:

• регулиране нивата на натрий и калий в кръвта
• регулиране на кръвното налягане и баланса на течности и електролити в кръвта (алкално-киселинното равновесие)

Алдостеронът въздейства (като продължение от илюстрираното на таблото по-горе) не само на бъбречните каналчeта, но също така и на чревния епител, на слюнчените и потни жлези. Крайният ефект е свързан с понижаване концентрацията на натрий в урината, слюнката и чревния секрет, а тази на калия се увеличава (обратно на серумните концентрации). Алдостеронът има хипергликемичен ефект, т.е. повишава концентрацията на глюкоза в кръвта!

Изследването на нивата на алдостерон се извършва в следните случаи:

• за отчитане количеството на отделения от надбъбречните жлези алдостерон
• при съмнения за тумор на надбъбречните жлези
• • за подпомагане диагностиката на причините за високо

  кръвно налягане (хипертония)

  или твърде ниски нива на серумен калий

Нивата на алдостерон могат да се изследват в кръвта или в урината. Кръв се взема от радиалната вена на ръката чрез венепункция. При изследване на урината се взема 24- часова проба. При диета с високо или твърде ниско съдържание на натрий – това може да повлияе нивата на отделения алдостерон. Ето защо е необходимо две седмици преди провеждане на каквото и да е било изследване да се спазва хранителен режим, в който приетото количество натрий е добре да бъде около 2300 мг дневно. Нивата на алдостерон могат да се повлияят и от положението на тялото в ежедневието.

След извършване на тежка физическа дейност или преживян силен емоционален стрес, нивата на алдостерон флуктоират, както и при други физиологични промени, например:

• при бременност – нивата на алдостерон е възможно да са по-високи през третия триместър на бременността
• с възрастта количеството на отделения от надбъбреците алдостерон намалява

Референтните стойности на нивата на алдостерон в кръвта са:

При деца:

• легнало положение 0,08 – 0,97 nmol/L или 3 – 35 mg/dL
• седнало или изправено положение 0,14 – 2,22 nmol/L или 5 – 80 mg/dL

При възрастни:

• легнало положение 0,08 – 0,44 nmol/L или 3 – 16 ng/dL
• седнало или изправено положение 0,19 – 0,83 nmol/L или 7 – 30 ng/dL

Референтните стойности на алдостерон в урината са: 6 – 72 nmol/L или 2 – 26 mcg. Резултатите могат да варират между различните лаборатории. Отклоненията от нормалните резултати могат да се дължат на:

• първичен алдостеронизъм (синдром на Conn) – установяват се високи нива алдостерон, ниски нива на ренин. Дължи се на тумор или хиперплазия на надбъбречните жлези
• вторичен алдостеронизъм – установяват се високи нива на алдостерон и високи нива на ренин. Дължи се на отговор на надбъбречните жлези към някои заболявания – сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза

Високите нива на алдостерон (хипералдостеронизъм) могат да се дължат на:

• тумор на надбъбречните жлези
• бъбречни заболявания
• сърдечна недостатъчност
• чернодробни заболявания
• прееклампсия – състояние, което се характеризира с хипертензия (високо кръвно налягане) и протеинурия (наличие на белтък в урината). Настъпва обикновено след дванайстата седмица на бременността при жени, които дотогава са имали нормално кръвно налягане.

Ниските нива на алдостерон (хипоалдостеронизъм) може да се дължат на:

• болест на Адисон (резултат е от хипофункция на надбъбречните жлези)
• • бъбречни заболявания вследствие например на

  диабет

• лечение с хепарин

Обратно към раздел „Анатомия и физиология“.